Любовта към децата е основната мотивация за приемното родителство, смята Ана Райкова, дала дом на шест приемни деца

Приемното родителство изисква не само желание да се помогне на дете в риск, но и готовност за денонощна грижа, трудни раздели и преодоляване на обществени предразсъдъци. Това каза за БТА приемният родител Ана Райкова, която говори по темата за приемното родилство в рамките на националната инициатива „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА), Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалната политика.

Райкова разказа, че решението тя и съпругът ѝ да станат приемни родители е било осъзнат избор още преди да имат собствени деца. Двамата обаче предпочели първо да натрупат родителски опит, преди да кандидатстват. По думите ѝ това не е задължително условие, тъй като приемен родител може да стане и човек, който няма биологични деца.

Семейството вече се грижи за шесто дете.

Най-важното е мотивацията да бъде любовта към децата. Ако човек очаква нещо друго, трудно ще се справи с предизвикателствата на приемната грижа, каза Райкова. По думите ѝ ролята на приемния родител не се изчерпва с осигуряването на подслон и ежедневни грижи. Детето трябва да бъде прието като пълноправен член на семейството, да участва във всички семейни дейности и да получи усещане за сигурност, принадлежност и обич.

Приемното дете вече веднъж е преживяло отхвърляне. Затова е важно да се почувства прието, обичано и част от семейството. Така го подготвяме за следващата стъпка – връщане при биологичните му родители или осиновяване, посочи тя.

Райкова отбеляза, че приемната грижа оказва влияние не само върху детето, но и върху останалите членове на семейството. По думите ѝ собствените ѝ деца са станали по-толерантни, по-търпеливи и по-грижовни, като приемат всяко ново дете като част от дома си.

Наред с удовлетворението обаче приемните родители се сблъскват и с редица затруднения. Сред тях тя открои трудностите при намирането на личен лекар, записването на приемно дете в детска ясла и градина, както и негативните обществени нагласи към приемното родителство.

Все още има хора, които смятат, че приемните родители се грижат за деца заради парите. Това не е вярно. Ако мотивацията не е любовта към децата, човек няма да издържи на тази професия, каза Райкова. Тя даде пример със собствения си опит, при който семейството е било принудено да смени личния си лекар, след като той отказал да запише приемното дете в пациентската си листа. По думите ѝ подобни случаи показват, че стигмата към приемната грижа все още съществува.

Райкова подчерта, че грижата за дете в приемно семейство е ангажимент без почивен ден и често изисква лични компромиси. Законодателството например ограничава възможността приемните родители да пътуват в чужбина с детето, което понякога налага семействата да се отказват от предварително планирани пътувания.

Въпреки трудностите тя е категорична, че повече семейства трябва да обмислят възможността да станат приемни родители.

Най-доброто място за едно дете е семейната среда. Особено през първите години от живота си то има нужда не само от грижи, но и от сигурна емоционална връзка, която ще му помогне да изгради доверие към хората, каза Райкова.

Тя призна, че най-тежкият момент в приемната грижа остава раздялата с детето, но именно тя дава смисъл на положените усилия.

Пазим спомени за всяко дете. Щастливи сме, че всички деца, за които сме се грижили, днес растат в добри семейства. Това ни дава увереност, че сме били важна част от живота им, каза още Ана Райкова.

репортер - Галя Тенева
оператор - Христо Стефанов
монтаж - Теодора Хиндалова - Стоянова
/БТ/