Прошката ни превръща в хора, казват от екипа на новия български военен филм „Пилоти“

Прошката ни превръща в хора, но на Балканите прошка е чужда дума, така че трябва да бъде преведена с транскрипция. Това казва пред БТА режисьорът Анри Кулев по повод снимките на новия български филм „Пилоти“.

Иван Бърнев, който изпълнява една от главните роли, цитира реплика от сценария: „Прошката е като войнишката супа. Никой не знае вътре какво има в нея, обаче всеки я поглъща жадно“. Това е  Божията частица, която стои в човека, и на  която за съжаление трябва ѝ да се случат такива неща като войната, за да се събуди, коментира актьорът. По думите му, без да има прошка, войните само ще се мултиплицират и умножават...

Тези думи обобщават и голямата тема на продукцията – история не толкова за войната, колкото за хората, които десетилетия наред носят нейните белези. В свят, в който военните конфликти отново изглеждат тревожно близо, филмът търси отговор на въпроса възможно ли е двама някогашни врагове да намерят път един към друг. Историята е вдъхновена от реални събития и от спомените на генерал-майор Стоян Стоянов, който е сред българските летци, защитавали небето над София по време на бомбардировките през 1943-1944 г.

„В една война победител е самата война. Всички останали губят“, обобщава актьорът Любомир Петкашев.

Мисля, че истории като тази помагат на хората да се излекуват, но им помагат и разберат историята, да получат представа за нея по един реалистичен начин, допълва американският актьор Джон Ерик Бентли. 

ИСТОРИЯ ЗА НАСТОЯЩЕТО, РАЗКАЗАНА ЧРЕЗ МИНАЛОТО

След десетилетия, посветени предимно на анимацията и авторското кино, Анри Кулев избира именно тази история, защото вярва, че тя звучи тревожно актуално: „Трябва да бъде разказана точно днес, защото ситуацията по света по някой път буквално повтаря случилото се. Човечеството сякаш не си е направило никакъв извод от кошмарите на войните“.

По думите му с годините човек естествено започва да се обръща назад към историята и към онези личности, които времето е оставило в забрава. След филма „Имало една война“, посветен на Сръбско-българската война, „Пилоти“ продължава този творчески интерес към съдбите на хора, останали извън обществената памет.

Кулев подчертава, че филмът не е документална възстановка и няма за цел да налага исторически оценки: „Това е игрален филм. Не се опитваме да даваме присъди на случилото се, а просто да разкажем една човешка история“.

СРЕЩА МЕЖДУ ДВАМА ВРАГОВЕ, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В СЪБЕСЕДНИЦИ

Филмът развива две сюжетни линии. В края на 60-те години бившият български летец Стоян, който след войната работи като екскурзовод в манастир, превърнат в музей, неочаквано се среща с американеца Джон – пилот от ескадрилата, участвала в бомбардировките над София.

Преди повече от две десетилетия двамата са били противници във въздуха. Днес ги събира разговор, в който постепенно изплуват спомените за войната, изгубените приятели, неизказаните думи и тежестта на преживяното.

Именно тази среща се превръща в основата на филма. Според Анри Кулев няма по-силна драматургична отправна точка от разговора между двама зрели мъже, преживели войната и успели да погледнат към нея през дистанцията на времето.

ВОЙНАТА НЯМА ПОБЕДИТЕЛИ 

Главната роля е поверена на Иван Бърнев, който играе възрастния Стоян. Актьорът определя историята като разказ за хора, носили десетилетия наред спомени, които дълго време не са могли дори да изговорят: „Тези хора след войната са били репресирани. Срещата с американския пилот им дава възможност най-после да си обяснят случилото се и най-вече да си простят“.

За него именно прошката е голямата тема на филма: „Ако няма прошка, можем единствено да повтаряме всички тези конфликти, войни и убийства“.

Стоян е представен като човек, изпълнил своя дълг, но останал завинаги с въпроса какво означава да стреляш по самолет, в чиято кабина също стои човек със семейство, мечти и живот. Именно този крехък баланс между воинския дълг и човешкото състрадание изгражда образа му.

ОБЩАТА СЪДБА ОТВЪД НАЦИОНАЛНИТЕ ГРАНИЦИ

Джон Ерик Бентли влиза в ролята на Джон, пилот от легендарните летци от Тъскиги, първите афроамерикански бойни пилоти в американската армия.

Признава, че когато научил историята, бил силно развълнуван: „Това е история за изкупление и за двамата пилоти“.

Бентли не е познавал в детайли историята на бомбардировките над София, но именно затова проектът го е впечатлил: „Оставихме войната да си бъде война. А войната не е красива. Няма нищо бляскаво във войната, независимо дали си победител или губещ. Губят се животи“.

Според него подобни филми не просто пазят историческата памет, а помагат на хората да разберат миналото по човешки начин: „Важно е да има истории като тази и взаимоотношения, показани по този начин на филм, за да можем не просто да продължим напред, а да помним честта и след това да се опитаме да не допуснем същата грешка отново“.

ПРОШКАТА КАТО ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪЗМОЖЕН ИЗХОД

За Анри Кулев темата за прошката е не просто важна, а задължителна: „Прошката ни превръща в хора“. Констатира, че на Балканите това често остава трудно постижима ценност.

Сходна е и позицията на Любомир Петкашев, който изпълнява ролята на механика Петьо. Най-силно го впечатлява именно срещата между двамата някогашни противници: „В една война победител е самата война. Всички останали губят“.

Според него много от хората от двете страни на фронта са воювали по заповед, а не от омраза, затова истинското преодоляване на миналото е възможно единствено чрез прошка и стремеж към мир.

ИСТОРИЯ ЗА ПАМЕТТА, А НЕ ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО

„Пилоти“ не търси разделение между „добрите“ и „лошите“. Според Анри Кулев големият проблем на филма е, когато доброто идва и носи смърт, и въпросът е доколко е добро, а когато лошото се опитва да защити собствените си покриви, въпросът е доколко е лошо. „Объркването е пълно и това е най-красивото объркване. Каква е ролята на доброто в историята и каква е ролята на злото, и как те се преплитат едно в друго. Оценката е субективна. Зависи колко си потърпевш“, допълва режисьорът.

Филмът поставя въпроси за паметта, изкуплението, избора и тежестта да бъдеш част от битка, която не си избирал. Болката от войната не признава национални граници, независимо от коя страна на фронта е човек, той носи собствените си загуби и собствената си съвест.

„Ние се опитваме да разкажем история от ония времена, без да даваме някакви собствени оценки на случилото се. Това е игрален филм. Това не е документален филм с опити да се стъпи върху причините и документа на войната. Ние не сме в състояние да оценим случилото се – и тогава, и сега. Така че това са някакви наши рефлексии, които просто се опитваме да докараме до публиката в най-добрия, в най-човешкия вид“, казва още Кулев. 

Историята показва, че истинската война не се води единствено между държавите, а и вътре в самите хора. Именно затова срещата между Стоян и Джон се превръща в разговор не между победител и победен, а между двама мъже, които след години осъзнават, че съдбите им са много по-близки, отколкото някога са предполагали.

„Пилоти“ е по сценарий на Андрей Кулев и Ася Кованова. Оператори са Светла Ганева и Калоян Игнатов, музиката е на Любомир Денев, художник – Пролет Георгиева, костюмите са на Марта Миронска, а звукът – на Борис Траянов. В главните роли са Иван Бърнев и американският актьор Джон Ерик Бентли, а в актьорския състав участват още Боян Петров, Йордан Ръсин, Александър Тонев, Димитър Баненкин, Любомир Петкашев, Елена Замяркова, Анета Иванова.

Репортери – Даниел Димитров, Марина Чертова
Оператор – Нешо Миладинов
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/