Явор Гърдев: Желанието да направя "Вакханки" е свързано с любопитството към "античността като нещо живо, което би могло да разговаря със съвременността"

Режисьорът Явор Гърдев разказа, че спектакълът „Вакханки“ е плод на дълго отлагано от него самия желание, което е свързано не просто с интереса към античната драма, но и с любопитството към "античността като нещо живо, което би могло да разговаря със съвременността". Това Гърдев сподели в Националния пресклуб на БТА в Атина, където на пресконференция днес бе представено лятното турне на Народния театър „Иван Вазов“ в Гърция и бе дадена информация за всичките 13 спектакъла на „Вакханки“ от Еврипид с режисьор Явор Гърдев.

Спектакълът „Вакханки“ под режисурата на Гърдев вече имаше две премиери в страната – на 10 и 11 юли, които се състояха в Античния театър в Епидавър, в рамките на фестивала „Атина – Епидавър“. 

"Първото ми желание да направя „Вакханки“ възникна през 1994 година", разказа режисьорът и добави, че оттогава нататък това желание не го напуска. По думите му то е свързано с нещо, което е много повече от интереса към античната драма.

"То е любопитството към античността, но към античността като нещо живо, което би могло да разговаря със съвременността, нещо, което винаги е било моя собствена тема, житейска. В този смисъл проектът, независимо от своите различни измерения, всяко от които има собствена ценност, е и много личен проект, който се концентрира в нещо, което за мен е въпрос от десетилетия насам и нещо повече", каза Гърдев.

По думите му този проект има за него и сакраментална стойност. "Влизането в Епидавър, в който и да било античен театър, който е запазен във времето, представлява в някаква степен сакрален акт. Акт, който аз преживявам като ценностно за себе си, на емоционално и на рационално ниво, като свещен в някаква степен", сподели режисьорът.

Явор Гърдев говори за възможността разликите и травмите, които обитават националните дискурси на балканските страни, да бъдат преодолявани "чрез отваряне".

"Аз съм изключителен привърженик на това, че ние се отваряме едни към други, винаги и изцяло подкрепям това отваряне в колкото се може по-голяма степен и нещо повече – вярвам, че то най-вече би трябвало да се случва на културно ниво или поне първо трябва да се случва на културно ниво. И този диалог е най-пълноценен", каза той.

Според него "срещата между български актьори и гръцки актьори на терена на този спектакъл и в смисловото поле на една антична драма е нещо, което по дефиниция осъществява това предизвикателство, а вече в процеса на работа това предизвикателство се превръща или в постижение, или в провал".

В този смисъл режисьорът изрази радостта си от възможността гръцки и български актьори да пребивават в един и същи проект по начин, който, както той посочи, не е просто механичен. Този проект събира актьорите "в една кохерентна сценична среда, която образува собствена реалност и която дава еднакви шансове на двете страни да се срещнат в едно езиково, в едно художествено поле и да постигнат нещо заедно", отбеляза режисьорът.

"Това е най-ценният аспект на този проект според мен и той представлява нещо, което надгражда неща, които така или иначе ще се случват в българо-гръцките отношения, които имат характер на икономическо или стратегическо сътрудничество, неща, които са свързани по-скоро с чисто политическите аспекти на този процес, които са чудесни, те са свързани с интеграция, но е много важно освен тази практическа интеграция да има и една друга интеграция – на възможния разговор и намиране на общото културно поле, в което ние можем да се срещаме и ще продължаваме да се срещаме", каза Гърдев.

Запитан от генералния директор на БТА Кирил Вълчев за първото си влизане в Епидавър, режисьорът разказа, че то е било още в ерата на комунизма, а Гърция е била първата страна, окачествявана като западна, която е посетил по време на учебна практика със задачата да бъде гид на своите съученици в самия Епидавър.

"Това се случи преди 1989 г. и тогава Гърция беше за мен нещо като символ на отварянето към света, защото наистина аз излизах за пръв път от една реалност, която беше за мен затворена до този момент", каза той.

Режисьорът сподели, че представянето на спектакъла в Епидавър за него е едно от три паметни събития в живота му наред с представление в Народния театър в София, когато по време на поклона американският драматург Едуард Олби вдига ръката му като на боксов мач, и когато в Гданск, по време на турне на „Хамлет“, за първи път отварят покрива на Гданския театър и актьорът Мариус Куркински произнася молитвата на Клавдий под открито небе.

"Третият такъв момент за мен беше преди два дни, и съответно преди три, когато Дионис, въплътен от Леонид Йовчев, отвори клетката върху Тюмелето, върху олтара на Дионис, и самият бог Дионис целуна своя олтар. Тези три момента аз ще си спомням като изключително важни за мен самия в личен план и маркиращи символично нещо, което се превръща в образ на самото събитие за мен самия", каза Гърдев.

Оператор - Иван Лазаров
Монтаж - Ангел Николов

/EХ/