Спектакълът „100 години Парцалев“ връща легендата на сцената

„100 години Парцалев“ връща легендата на сцената, след успеха на спектакъла, представен за първи път в зала 1 на НДК на 14 декември. Сатирата решава да го превърне в постоянно репертоарно заглавие. Идеята е не само представлението да продължи живота си в София, но и да достигне до зрителите в цялата страна, след като към театъра пристигат множество запитвания от хора извън столицата, разказват пред БТА от екипа на театъра.

Спектакълът е създаден един век от рождението на Георги Парцалев, но според драматурга Богдана Костуркова реакцията на публиката и на самия театрален екип е показала, че той има много по-широка мисия: „Представлението се превръща в естествено продължение на усилията на Сатиричния театър да съхранява паметта за големите личности, изградили институцията. Театърът, определян като феномен още от създаването си, е единственият жанров театър в България и е създаден от едни от най-ярките фигури на българската сцена през ХХ век“.

Макар голяма част от тези артисти вече да не са сред нас, имената им продължават да живеят в паметта дори на поколения, които никога не са ги гледали на живо, допълва тя.

ЕДИН ЖИВОТ ОТВЪД СЦЕНАТА

Работата по спектакъла променя и представата на режисьора Николай Младенов за Георги Парцалев. До този момент той го възприема основно като актьор от Сатиричния театър, телевизията и естрадата. Проучването на биографията му обаче разкрива далеч по-сложна и драматична личност.

Младенов се запознава отблизо с трудните години на Парцалев – преследванията, непризнаването му като артист, отношението на режима към него и произхода му от град Левски. Посещението в родния град на актьора и местното читалище допълнително променя гледната му точка.

Според Богдана Костуркова именно този житейски път е една от причините Парцалев да продължава да вълнува публиката и днес: „Това е едно момче от Левски, което стига до всенароден любимец. Един човек, който независимо от всички препятствия, които социалната система поставя пред него, без нито една награда за своите над 60 роли в театъра и в киното, е обичан от поколения и поколения, и поколения...“.

Житейската история на актьора е разказана от Силвия Лулчева, която води зрителите хронологично през живота и кариерата му. Паралелно с това на сцената оживяват някои от най-емблематичните откъси от негови постановки и участия, свързани с историята на Сатиричния театър.

МОСТ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА И НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Един от най-интересните, нови и различни елементи на спектакъла е дигиталното участие на част от легендите на Сатиричния театър. С помощта на съвременните технологии на сцената отново се появяват Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова и Никола Анастасов. Те стават част от бенда на Сатирата и изпълняват песни редом със съвременните актьори.

В представлението участват почти всички артисти на театъра. Централна роля има бендът – уникална формация от свирещи и пеещи актьори, каквато няма в нито един друг български театър.

Създателите търсят баланс между миналото и настоящето. В спектакъла са включени емблематични роли на Парцалев от театъра, телевизията и естрадата, които са преплетени с нови живи сцени, скечове и ситуации, изпълнявани от днешната трупа. Сред акцентите са откъси от „Суматоха“, „Михаил Мишкоед“ и един от най-популярните му естрадни скечове.

С помощта на дигиталните технологии са създадени и изцяло нови материали, които Парцалев никога не е играл приживе. Неговото дигитално присъствие взаимодейства с актьори в жив план, а сред специалните моменти са два нови скеча и финалът, в който е реализирана голямата му несбъдната мечта – да изиграе Дон Кихот.

Особено любопитна е и връзката между поколенията. Партньори на образа на Парцалев са артисти от сегашната трупа, родени десетилетия след времето, когато оригиналните текстове са били поставяни за първи път. Именно в тази среща между поколенията Богдана Костуркова вижда начин паметта за големите творци да продължи да бъде ориентир за новите артисти на Сатиричния театър.

ЗАЩО ПАРЦАЛЕВ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАЗСМИВА... 

Според Николай Младенов днес би било много по-трудно да бъдеш артист с чувствителността на Парцалев. Причината е огромният натиск на пазара, множеството професионални изкушения и необходимостта съвременният актьор непрекъснато да избира между различни ангажименти. Светът, в който живеем, е много по-свиреп и изисква трудни решения.

По думите му да разсмееш публиката по начин, който да остане в паметта ѝ десетилетия наред, изисква рядко съчетание от талант, чар, харизма и онова неуловимо „дуенде“, което не всеки артист притежава.

Албена Михова също смята, че днес е по-трудно да се работи с подобен тип хумор. Според нея хуморът на Парцалев е интелигентен, изграден върху думи, каламбури и ирония. Той е едновременно сладък, наивен и истински, но и много по-многопластов от това, което често разсмива публиката днес.

Актрисата вижда в Парцалев един от големите учители по хумор и сатира: „неговото майсторство се крие именно в способността да казва едно, а да кара зрителя да мисли за друго“. От филмите и сценичните му изяви тя продължава да учи как актьорът може да бъде естествен и истински, но същевременно да предава послания на втори и дори на трети план.

Според Михова младите зрители и актьори ще имат възможност да се потопят в едно различно време: „Време, в което артистите са били изключително начетени, интелигентни и внимателни към всяка дума, произнесена от сцената“. Именно това прави спектакъла важен и днес.

„Важно е да знаеш откъде си тръгнал с този хумор. Особено ние, тук, от Сатиричния. Трябва да знаем кой е бил преди и колко е струвал. А той е струвал много“, казва актрисата.

„100 години Георги Парцалев“ е с автор и постановчик Калин Сърменов, режисьор е Николай Младенов, сценографията е на Теодора Лазарова и Илина Грозева, хореография – на Татяна Янева и музикален ръководител Мартин Каров. Участват Александър Григоров, Александра Сърчаджиева, Албена Михова, Албена Павлова, Анна Станчева, Борислав Захариев, Георги Спасов, Добрина Гецова, Ива Тодорова, Ивайло Калоянчев, Николай Върбанов, Николай Луканов, Силвия Лулчева, Стела Ганчева, Тони Минасян. Бенд и вокали са Мартин Каров, Кирил Бояджиев, Пламен Великов, Ека
 терина Георгиева, Елена Атанасова, Деница Даринова, Константин Икономов, Светлозар Начев, Явор Борисов, Данаил Николов, Румен Караманов и студенти от колежа „Любен Гройс“, от класа на Сърменов.

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Нешо Миладинов
Монтаж – Валя Ковачева

/ИХ/