Химните са една изключително древна литература и ще продължат винаги да съществуват, защото са свързани със свещеното, каза Регина Койчева

Химните са една изключително древна литература и те ще продължат винаги да съществуват, тъй като са свързани със свещеното, с това, което обединява, с ценности, каза гл. ас. д-р Регина Койчева, главен асистент в Института за литература при Българската академия на науките (БАН) на представянето на майския брой на списание ЛИК в Народния театър днес. Изданието е посветено на автора на химна „Върви, народе възродени“ Стоян Михайловски и на честванията на Деня на светите братя Кирил и Методий.  

По думите на Койчева, която е автор в майския брой на сп. ЛИК, в нашето общество много често погледът е насочен към по низки неща и това е жалко. „Добре е да има тъкмо такива инициативи, каквито е направила БТА с този брой“, отбеляза тя. 

Много ми беше приятно да участвам в този брой, защото аз вече благодарение на Института за литература, на условията, които той ми осигурява, четвърт век изучавам химните на учениците на светите братя Кирил и Методий ,каза още гл. ас. д-р Койчева . Тя отбеляза, че това е едно огромно море, което действително остава не съвсем познато от широката българска общественост. А то може да бъде действително източник на национална гордост, допълни Койчева.

Като пример тя посочи, че началото на най-огромния акростих в средновековните славянски литератури е български. Той е написан от епископ Константин Преславски през IX век, даже може да се каже и точната година - 886 г, някъде в околностите на първата българска столица Плиска и представлява огромно стихотворение от 18 стиха. „Сигурна съм, че не са много хората, които имат близък поглед върху това изключително произведение“, допълни Койчева. 

репортер - Ваня Сухарова

оператори: Красимир Михайлов, Нешо Миладинов

монтаж - Петър Кърпаров

/БТ/