Девето лято с Mamma Mia! и Софийската опера, артисти разказват как мюзикълът се превърна във феномен

От премиерата си през 2018 година до днес Mamma Mia! на Софийската опера и балет продължава да привлича хиляди зрители, които не само изпълват салона, но често се връщат за втори и трети път. Девет години след първите представления, мюзикълът по песните на легендарната група ABBA остава едно от най-търсените заглавия в столичния афиш, казаха пред БТА артисти от трупата.

„Да, това е удивително, наистина. Мисля, че е едно от най-търсените заглавия в софийския афиш. Вече девето лято предстои да изиграем тези представления“, коментира солистът Боян Арсов. За него тайната на успеха се крие в съчетанието на няколко важни елемента – музиката, историята и сценичното въздействие.

„Със сигурност, в основата е музиката на ABBA, която всички много обичаме и слушаме. Прекрасният сюжет, тази романтична история на този гръцки остров, вълнуващата постановка на маестро Карталов и въобще целият екип, цялата енергия, която струи от сцената. Наистина публиката го търси много и хората се връщат по два-три пъти да го гледат. Сякаш лятото не може да мине без Mamma Mia!“, допълва актьорът.

Сходно е и усещането на Весела Янева, която определя спектакъла като един от безспорните любимци на публиката:  „През 2018 година беше премиерата на Mamma Mia! Обяснявам си го с това, че това е един от най-любимите спектакли на нашата публика. Това е доказано. Може би, почти един милион души вече са видели този мюзикъл. Идват втори, трети път. За нас е голямо въодушевление това публиката ни да се връща“.

ЖИВ СПЕКТАКЪЛ

В театъра често се смята, че с времето представленията започват да губят част от първоначалния си заряд. При Mamma Mia! обаче изпълнителите твърдят обратното. 

„Това е един жив спектакъл, който със сигурност се развива във времето“, казва Янева. По думите ѝ няма друг такъв: „На нашата сцена има повече от сто представления. Така че със сигурност всеки път има различен живот в него. Всеки път публиката го приема по различен начин“.

Според Боян Арсов всяко излизане на сцената изисква същата отдаденост, каквато е била необходима на премиерата: „Всяко излизане на сцената изисква отдаденост и сто процента присъствие и концентрация – такова, каквото е било на премиерата, така и девет години по-късно“. Той вижда една от причините за устойчивия успех в самата природа на спектакъла.

„Енергията е много важно и специфично нещо в живото изкуство. Тя се култивира по време на репетициите и след това се изгражда всеки път наново в рамките на представлението. Но мисля, че тук специално има много заложена позитивна енергия, много хубаво настроение, което заразява зрителите. Всеки път то е налице и ние се забавляваме наравно с публиката“, допълва Арсов.

ИСТОРИЯ ЗА ЛЯТО И ЛЮБОВ

Макар действието да се развива на гръцки остров, историята очевидно успява да надхвърли географските и културните граници. „Лятото, според мен, тези летни емоции, настроения и чувства са универсални“, смята Арсов: „Затова заглавието е такъв феномен не само в България, а и по света. Носи много положителна енергия, много позитивно настроение, което хората обичат да получават и да бъдат част от него“.

За Весела Янева успехът се дължи и на специфичния режисьорски прочит на акад. Пламен Карталов. Макар Софийската опера да работи по лицензираната версия на световния хит, българската постановка има собствен характер.

„Нашата постановка е по-различна от Бродуейската, дори. Мисля, че маестро Карталов много добре се е заел с психиката на героите и с драматургичността на произведението. Това е по-различно от много спектакли, които виждаме. Затова тази постановка е толкова привлекателна за нашата публика“, допълва мецосопраното.

ПУБЛИКАТА КАТО ЧАСТ ОТ СПЕКТАКЪЛА

Малко театрални представления предизвикват толкова непосредствена реакция от зрителите. Именно това понякога се оказва и най-голямото предизвикателство за изпълнителите.

„Много ми е трудно да се овладея, когато виждам, че публиката реагира толкова бурно. Доста често излизам от образ. Една усмивка се появява на лицето ми, когато видя такъв отзвук. Много трудно ми е да държа тази четвърта стена към публиката, при положение че тя реагира толкова бурно“, разказва Весела Янева.

Арсов допълва, че именно живият контакт със зрителя отличава театъра от всяка друга форма на изкуство: „Рефлексът трябва да бъде жив всеки път. Не като на запис, а като на живо. Това е едно от условията, с които човек стъпва на сцената.“

Особено любопитен е и фактът, че всички песни звучат на български език – изискване, произтичащо от лицензионните права. В началото това предизвиква известно учудване сред зрителите.

„Беше ми малко странно да си представя песните на български език“, спомня си Весела Янева: „Но мога смело да заявя, че сега си пея ABBA само на български и напълно съм забравила английския“.

„Това в началото изненадваше нашите зрители. Но преводът е чудесен. И дори запяват с нас, въпреки че текстът е на български“, добавя Боян Арсов.

ПЛОЩАД, КОЙТО СЪБИРА ВСИЧКИ ИСТОРИИ

Важна част от магията на спектакъла е неговият визуален свят, създаден от сценографа Нела Стоянова. Когато започва работа по проекта, първата картина, която се появява в съзнанието ѝ, е площадът на типичен гръцки остров.

„Това беше моята отправна точка. Един площад, който събира нашите герои и нашите истории, преплита всичките настроения и типажи. Имахме нужда от пространство, което да бъде динамично, да бъде център и притегател за всички тези ситуации“, разказва тя. От тази идея постепенно се ражда цялата сценографска концепция – мелница, която оживява, кей, къщи, виадукт и поредица от подвижни конструкции.

„Това са едни танцуващи декори, които дават възможност всички конфигурации да се случат. Обстановките се сменят много бързо, много динамично. Това е един изключително бърз мюзикъл. Всичко е кинетично“, допълва Стоянова. Споделя, че музиката на ABBA е повлияла пряко върху визуалните решения: „Музиката е изключително чиста, много динамична, много честна. Със своята енергия тя дава тласък на всичко, включително и на нашите танцуващи декори“.  Особено силно влияние върху нея оказва песента I Have a Dream, преведена на български като „Мечтая аз“.

„За мен това е песента, която най-много ме запали. Аз съм човек, за когото мечтите са водещото нещо“, обобщава Нела Стоянова.

РЕЖИСЬОРСКИЯТ ПОЧЕРК

И тримата събеседници посочват акад. Пламен Карталов като ключова фигура за облика на спектакъла.

Според Весела Янева режисьорът работи индивидуално с всеки изпълнител и умее да вплете личността на артиста в сценичния образ: „Той има този нюх да прецени твоя собствен характер и да го вплете в характера на героинята ти. Затова, ако сме два състава, единият е такъв, другият е различен. Няма едно към едно повторение“.

Нела Стоянова също подчертава неговия творчески подход: „Той е много търсещ артист. Човек, който търси история за всяка дума. Всичко, което се случва на сцената, е много премислено, така че да предаде посланието, без да натоварва с излишна информация, но в същото време да бъде зрелищно, интересно и оригинално“.

Mamma Mia! не е просто мюзикъл, а преживяване, което напомня за лятото, за мечтите и за силата на доброто настроение. И както казва Боян Арсов, за мнозина вече е трудно да си представят лятото без него.

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Нешо Миладинов, Даниел Димитров
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/