Механизмите, подпомагащи реалното осъществяване на идеите на Новия европейски Баухаус, представи еврокомисар Екатерина Захариева в Брюксел

Иновациите, науката и технологиите могат да превърнат строителството, следващо принципите на кръговата икономика, решенията, основаващи се на примери от природата, и изграждането на застроени пространства, устойчиви на климатичните влияния, от идея в реална трансформация. Това заяви еврокомисарят за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева на Фестивала на Новия европейски Баухаус (НЕБ), който продължава до 13 юни в „Юбелпарк“ и в залите на Музея за изкуства и история в Брюксел.

По думите на Захариева Европейската комисия подкрепя подобни усилия чрез финансиране на проекти, насочени към фундаменталните нужди на европейските граждани, включително подобряване на домовете, кварталите, парковете и училищата.

Покана за финансиране, обявена неотдавна, ще осигури 100 млн. евро по новия специализиран механизъм "Нов европейски Баухаус" (New European Bauhaus Facility) за проекти, насочени към конкретни предизвикателства като достъпни жилища, енергийна ефективност и достъпност за всички поколения. Механизмът функционира в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и има за задача да подкрепя и развитието на регулаторни лаборатории за разработване на иновации.

Според Захариева Академията на Новия европейски Баухаус трябва да осигури основната инфраструктура за развитие на умения, организация на знания, научни изследвания и експериментиране, така че тези иновации да достигат до европейските граждани.

Еврокомисарят подчерта, че амбициите на инициативата надхвърлят жилищната среда и градското развитие.  Тя открои нови инициативи в рамките на НЕБ като „Оушън лаб" (Ocean Lab) и „Изкуство за наука" (Art for Science), които изпълняват ролята на инкубатори за идеи и действия в европейски мащаб, свързващи общностите с околната среда. Еврокомисарят припомни и представената преди седмица инициатива на Комисията „ОушънАй" (OceanEye), която трябва да помогне за събиране важни данни и да внедряване на технологии, които да позволят, например, да се прогнозират екстремни метеорологични явления и да дадат на гражданите възможност да се подготвят за тях.  

Когато става дума за Баухаус, мнозина си представят Десау или Берлин, но тези идеи не са ограничени от граници, подчерта Захариева. 

В периода между двете световни войни много български архитектите са се обучавали в Германия и са донесли тези идеи у дома, каза тя. Макар част от това наследство да е изгубено след съветската епоха, то все още е видимо в София, Пловдив и Варна, припомни българският еврокомисар, посочвайки като пример кооперация „Плаж-Варна", проектирана в крайморския град от Стефан Венедик Попов, който е учил в Мюнхен. Сградата, построена през 1933 г., се отличава със заоблени ъгли, големи балкони и класическа функционалистична естетика, тя е и сред първите с вграден, все още работещ, асансьор.

Наследството на оригиналния Баухаус ни показва на какво е способна Европа, когато знанията, идеите и хората се обединят отвъд границите с обща визия, заключи Захариева. 

Репортер - Елена Савова
Оператор - Никола Узунов
Монтаж - Петър Кърпаров

/ЕХ/