Доц. д.н. Стефан Дечев: Самият термин „Априлско въстание" се налага като доминиращ едва в началото на 50-те години на ХХ век
Българите не са периферия, а активни участници в европейската политическа динамика, в срещата и обмена на различни революционни идеи и практики". Това каза проф. д-р Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология към БАН, на научната конференция „150 г. от Априлското въстание, завземането на кораба „Радецки" и смъртта на Христо Ботев". Априлското въстание от 1876 г. трябва да се разглежда като част от революционния ХIХ век и наравно с другите големи балкански въстания, добави тя.
Форумът, който се състоя в два панела, бе организиран от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик" в Централния военен клуб и събра експерти от академичната и военната общност. Конференцията бе открита от председателя на съюза полк. (о.з.) Вилис Цуров. Модератори на двете сесии бяха гл. ас. д-р Димитър Атанасов от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и проф. д.и.н. Веселин Янчев от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Прешленова предложи българското въстание да бъде поставено на нивото на Гръцката война за независимост и сръбските въстания. В отговор на тезите, че Априлското въстание е закъсняло, тя припомни, че обединението на Германия се осъществява само пет години преди него. Прешленова проследи и преките връзки на българските революционери с европейските движения.
Доц. д-р Стоян Николов, ръководител на научна секция „Военно-исторически изследвания" във Военната академия „Г. С. Раковски", представи доклад за жизнения път на Кирил Ботев - от четник до генерал-лейтенант. Александър Тацов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик" разгледа завземането на кораба „Радецки" и въпроса за гибелта на Христо Ботев.
Доц. д.н. Стефан Дечев от Нов български университет постави под въпрос наложената представа за Априлското въстание като единно общонародно въстание. Той посочи, че самият термин „Априлско въстание" се налага като доминиращ едва в началото на 50-те години на ХХ век, а дотогава събитията от април и май 1876 г. са възприемани по-скоро като поредица от отделни въстания. Доц. Дечев акцентира, че идеите на въстанието са европейски по произход и че Гюргевският комитет е действал самостоятелно, без обвързаност с великите сили.
Кънчо Кожухаров, заместник-председател на Съюза на независимите български писатели, представи доклад на тема „Предателства, измами и митове", в който посочи, че в българската историческа книжнина липсва стратегически анализ на Възраждането.
Доц. д-р Анна Алексиева от Института за литература на БАН проследи множеството конкурентни версии за смъртта и гроба на Ботев и тяхното митологизиране в народната памет. Тя посочи, че разказите, които продължават да търсят присъствието на героя, са израз на двойствения статус, приписван на националните герои - едновременно близки, за да направляват настоящето, и достатъчно отдалечени, за да функционират като митологични фигури.
Репортер - Иван Долев
Оператор - Нешо Миладинов
Монтаж - Петър Кърпаров
/EХ/