Меглена Плугчиева запозна участниците във форум по сигурността в региона с новите приоритети на многогодишната финансова рамка на ЕС
За нови приоритети в проекта за многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г., говори секретарят по външна политика на президента и бивш вицепремиер по европейските въпроси (2008-2009 г.) Меглена Плугчиева пред участниците в конференцията „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения.
Тя отбеляза, че се намираме в една различна геополитическа ситуация, което налага нови решения, предизвикателства пред Европа за многогодишната финансова рамка за 2028-2034 г. Ако за 2021-2027 г. тематичните приоритети бяха зелена икономика, климатичен неутралитет, социално включване, то фокусът за следващия период ще бъде върху конкурентоспособност, индустриализация, отбранителна и енергийна сигурност и устойчивост с цел стратегическа автономия на ЕС, припомни Плугчиева. И отбеляза, че тези нови приоритети ще бъдат реализирани чрез национални и регионални партньорски планове с интегрирано финансиране. Предвидени са два трилиона евро, насочени към тези основни приоритета, изтъкна бившият вицепремиер. Сред основните шест приоритета, формулирани от ЕК, тя посочи конкурентоспособността и стратегическата автономия като се очаква фокусът и финансов, и политически, да е в тази посока. Предвиждат се над 400 млрд евро за иновации, инвестиции, индустриална политика, цифровизация, за да бъде намалена зависимостта от външни доставчици като Китай, добави Меглена Плугчиева.
По темата за енергийната и обща сигурност новият механизъм, по думите ѝ, предвижда да се финансират основни мегапроекти за енергийна сигурност.
По линия на националните и регионални партньорски планове общият финансов пакет, който се предвижда, е 865 млрд. евро, посочи бившият вицепремиер. За военна мобилност са предвидени около 18 млрд. евро.
Плугчиева добави, че транспортната свързаност също ще бъде във фокуса на внимание на Еврокомисията и това дава съответните предимства за нашия регион. Специално значение придобиват Коридор №8, а именно връзката Адриатическо-Черно море, коридор №10 през Сърбия и Република Северна Македония, модернизацията на пристанищата на Черно море и др. Ще се отдава изключително значение и на военната мобилност по направление Север-Юг.
По отношение на енергийната свързаност особено важни са вертикалният газов коридор, където България ще завърши своя участък до края на тази година, както и трансбалканските електропреносни връзки, подчерта Меглена Плугчиева. За България особен интерес ще представлява включването в „сухопътния зелен енергиен коридор“.
Дигиталната свързаност попада също във фокуса на внимание наред с транспортната, енергийна свързаност, което дава предимства на региона, подчерта тя.
Европейската перспектива на Западните Балкани вече става не отделна политика, а част от европейската стратегическа архитектура за сигурност, каза още Плугчиева. Това означавало, че фокусът на внимание към Западните Балкани се очаква да расте.
Според Меглена Плугчиева заради географското си положение България е сред държавите, които имат потенциал и възможности да са в центъра на мащабни проекти в транспорта, енергетика и дигиталната свързаност.
Тя предупреди и за евентуални рискове при изпълнение на приоритетите, заради „засилващ се централизъм и субективизъм в ЕК“. Към момента голяма неяснота има за така формирания принцип финансиране срещу реформи, посочи още Плугчиева. Най-голямата опасност, според нея, заложена в многогодишната финансова рамка, е, че кохезионната политика, която е основен инструмент за сближаване, може да бъде засегната сериозно и да задълбочи дисбаланса между регионите. Според нея може да бъде засегната и общата селскостопанска политика.
Важното е да намерим диалога, доверието, единството, за да постигнем силна Европа, убедена е Плугчиева.
Репортер - Нелли Желева
Оператор - Любен Младенов
Монтаж - Силвия Пешева
/ИХ/