Категоричен противник съм на Черно море да се гледа само като на милитаризираща се зона, каза президентът Илияна Йотова на форум за сигурността
Категоричен противник съм на територията на Черно море, на ареала му, да се гледа само като на милитаризираща се зона. Черно море е изключителна придобивка - географска, природна за България, заяви президентът Илияна Йотова в изказването си и пред участниците в конференцията „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност и сътрудничество на Балканите и Черно море“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения. Събитието се провежда във връзка с българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). На 10 юни 2026 г. президентът Йотова ще бъде домакин на Срещата на върха на ПСЮИЕ, когато ще бъдат отбелязани 30 години от създаването на инициативата.
По думите на държавния глава трябва много внимателно да гледаме как ще се развиват нещата от тук нататък, за да не сложим веднъж завинаги край на туризма, на индустрията, която се заражда по бреговете на Черно море, която осигурява социален поминък и доходи на населението.
Събираме се в един наистина преломен момент, в който архитектурата на международната сигурност преминава през изпитания и предизвикателства, които не сме виждали с десетилетия, изтъкна още Йотова. Геополитическият разлом минава точно през територията на България, на страните от Балканите и на страните от югоизточна Европа, посочи тя. Очевидно е, че днес сигурността не може да се гарантира само от една страна. И нито една страна не може да гарантира сама собствената си сигурност. Тази сигурност изисква воля, принципност и безспорно тясно сътрудничество в рамките на нашите стратегически съюзи. Говоря за Европейския съюз и за НАТО, посочи президентът.
Партньорските формати не означават липса на позиция как ние виждаме сигурността на региона, къде е пресечната точка с интересите на останалите, твърде често обаче се изкушаваме да се задоволим с общите позиции, с рамковите позиции, без България да сложи нито един специфичен нюанс, каза още Илияна Йотова. Според нея и това трябва да се промени. Променената геополитическа реалност подчертава стратегическото значение на Балканите за сигурността, стабилността и просперитета на цяла Европа. Правилните стъпки преминават през един дълбок анализ на ставащото в Балканските страни, изтъкна президентът. Крайно време е да прогледнем и да видим какво става в Сърбия, какво става в Косово, Босна и Херцеговина, Република северна Македония - светът около нас се променя по-бързо отколкото променяме собствените си политики, продължи тя.
Йотова коментира, че войната в Украйна е върнала сигурността в центъра на европейския дневен ред, енергията се е превърнала в стратегическо оръжие, а не само за потребление за бита. В тази среда конкурентна способност вече не е само техническа дума, тя е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство за гражданите, изтъкна Йотова.
Тя отбеляза, че темата за Черно море дълги години не е била във фокуса на европейските институции, сега, обаче вниманието на света е насочено към нашия регион и е необходимо да погледнем на Черно море вече с други очи. То се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността. Войната в Украйна показва, че този регион не може повече да бъде разглеждан само като периферия на европейската сигурност, смята Йотова.
За България, като държава член на НАТО и като черноморска страна укрепването на морската сигурност е очевиден стратегически приоритет, подчерта президентът. Съвместно с Румъния и в тясно сътрудничество напоследък с Европейската служба за външна политика, с Европейската комисия, развиваме концепцията за създаване на Център за морска сигурност в Черно море, посочи Йотова. Целта е създаване на гражданска мрежова структура с аналитични функции, базирана на съществуващия интелектуален, експертен и институционален капацитет на двете държави. В своята дейност Центърът ще се фокусира върху повишаването на ситуационната осведоменост, защитата на морската инфраструктура, противодействието на хибридните заплахи и реагирането при бедствия и екологични кризи, обясни президентът. По думите ѝ необходимостта от създаването на този Център си проличава в последните дни с инцидента с дроновете в румънско пристанище.
Йотова изтъкна, че за укрепването на Източния фланг на Алианса е необходим и закономерен отговор на променената ситуация и заедно с Турция и Румъния продължаваме съвместните дейности по осигуряване на свободни и безопасни морски пространства в Черно море в рамките на противоминната военноморска група.
Инициативите SAFE и REARM EUROPE трябва да бъдат надградени със общи поръчки, смята също Йотова. Много се говори напоследък за инструмента SAFE, но девет проекта, с които България участва в този инструмент, поне засега не са задоволителни, тъй като на практика те изключиха участието на българските компании и фирми от отбранителната ни промишленост. Имаме обещание по страна на Европейската комисия, която се потвърждава напоследък, че ще има втори кръг, т. нар. SAFE+, в който ще има и нови проекти, от които се надяваме и по-сериозното участие на нашите компании и фирми, посочи Йотова.
В новата обстановка се появяват и нови елементи, на които България е длъжна да обърне внимание, изтъкна още президентът. Модернизацията на армията не следва да бъде разкъсан процес, а системно залагане на реалистични цели с конкретни срокове за изпълнение. Но за да бъде постигнато това, неминуемо разчитам на новото правителство да се справи първо с икономическите предизвикателства, пред които е изправено, което включва определението на ясни приоритети, кои проекти ще трябва в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план да реализираме, обясни президентът.
Нивото на нашите компании и фирми от военно-промишления комплекс показва недвусмислено, че България може да се превърне в технологичен център в тази нова политика на ЕС, смята държавният глава.
Йотова обърна внимание и на темата за свързаността. Укрепването на регионалното сътрудничество означава създаване на все по-добри условия за насърчаване на търговията, диверсификация на енергийни потоци, туристически умен и контакти между хората. Същото важи и за военната мобилност и всичко това, по думите ѝ, е немислимо без осигуряването на свързаност, каквато регионът заслужава.
Йотова подчерта стратегическото значение на ускореното изграждане на Коридор №8.
Не бива да забравяме укрепването на свързаността като транспортна, така и енергийна посока Север-Юг, която, смята президентът, следва да се движи с ускорени темпове, с активно използване на тристранния формат България-Гърция-Румъния,.
Важно, според нея, е и изграждането на тунела под Шипка, който ще свърже Северна и Южна България през Стара планина.
По думите на Йотова, докато традиционните маршрути при Суецкия канал и Ормузкия пролив стават все по-рискови и скъпи, фокусът на международната логистика се измества към сухопътните алтернативи, където България взема стратегическа позиция. В този контекст тя постави акцент върху реализирането на проекта за строителството на Дунав-3 в района Русе-Гюргево, където отговорността е споделена с Румъния. Не мога да си обясня защо нашите румънски колеги продължават да имат резерви към изграждането на този мост, добави Йотова. Като отбеляза, че Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда вече е одобрила 6,9 милиона евро за предпроектно проучване на съоръжението. В декларацията, която ще приеме форумът за югоизточно партньорство след няколко дни, темата ще бъде поставена много категорично и на нашите румънски партньори, подчерта Йотова. Тя обърна внимание и на развитието на вертикалния газов коридор, който е сред стратегическите приоритети на България.
Истинската сигурност не се изгражда единствено чрез военни способности и отбранителни стратегии, а чрез доверие, свързаност и готовност да търсим общи решения на общите предизвикателства, подчерта президентът.
Йотова смята за сериозен въпрос и демографската криза.
Репортер - Нелли Желева
Оператор - Любен Младенов
Монтаж - Силвия Пешева
/ИХ/