Росица Кузманова разказва пред БТА за малко известните участници в Ботевата чета
Всяка година в края на май и началото на юни хиляди хора преминават по пътя на Христо Ботев и неговата чета от Козлодуй до Врачанския балкан. Сред имената на участниците в четата има както добре познати личности, така и по-малко известни фигури, чиито съдби остават част от историята на Ботевия поход. Сред тях е и братът на Васил Левски – Петър Кунчев. Това разказа пред БТА дългогодишният директор на Мемориален комплекс „Ботев път“ Росица Кузманова.
По думите ѝ Петър Кунчев се движи с четата през целия поход и участва във всички сражения, включително при Околчица. След разделянето на четата след гибелта на Ботев той, заедно с Костадин Хаджи Димитров, заминава за София, където се укрива в тайна квартира на брат си. По-късно двамата с фалшиви документи преминават през Цариград и стигат до Одеса.
Кузманова разказа, че след това Петър Кунчев участва в Българското опълчение при Шипка, където е ранен в крака. Изпратен е на лечение в Харков, а по-късно се завръща в родното Карлово, където умира млад от туберкулоза.
Историкът припомни и историята на най-младия четник в Ботевата чета – момче едва на 16 години. По думите ѝ първоначално Ботев не е бил съгласен да го вземе заради възрастта му, но поп Сава Катрафилов поема грижата за него и момчето тръгва с четата.
Кузманова разказа, че младежът достига до връх Околчица и участва в сраженията. След гибелта на Ботев и разделянето на четата на групи той попада при Никола Войновски. Четниците го оставят в кошара, за да не продължава по опасния път, но овчар го предава на османските власти и момчето е убито.
„Така и най-малкият Ботев четник загива във Врачанската планина“, отбеляза Кузманова.
Тя припомни още, че в четата участва и братът на Христо Ботев – Кирил Ботев. По думите ѝ той достига до местността Милин камък, след което по неизяснени причини се отделя от четата. Според различни свидетелства или се е разболял, или Христо Ботев го е изпратил обратно, за да не загинат и двамата братя.
Кирил Ботев стига до Лом, където е заловен и изпратен на заточение в Диарбекир. След Освобождението се завръща в България, завършва военно обучение в Белгия и по-късно живее във Враца заедно с майка си Иванка Ботева. Къщата, в която са живели между 1901 и 1904 г., е запазена и днес, като на нея има поставена паметна плоча, разказа още Кузманова.
На 17 май 1876 г. Христо Ботев и неговите четници слизат от парахода „Радецки“ на българския бряг при Козлодуй. Походът на четата към Врачанския балкан се превръща в символ на героизъм и саможертва в името на българската свобода и остава една от най-паметните страници от епилога на Априлското въстание.
Автор - Десислава Севова
Оператор - Любомира Филипова
Монтаж - Емил Граничаров
/ТП/