Родът на Бачо Киро има връзка с наследници на писателя Александър Дюма, разказа Мария Генчева от Историческия музей в Бяла черква
Родът на българския учител, книжовник, историк, читалищен деец, фолклорист и революционер Бачо Киро има връзка с наследници на френския писател Александър Дюма. Това разказа за БТА Мария Генчева, уредник в отдел „История“ на Историческия музей в родното място на бележития българин Бяла черква.
Генчева обясни, че връзката идва по линия на дъщерята на Бачо Киро – Димитра Бачо-Кирова, която се омъжва за Петър Даскалов и става мащеха на неговия син Андрей Даскалов. По-късно Андрей завършва медицина във френския град Монпелие, където среща бъдещата си съпруга Валери Дюма – наследница на рода на Александър Дюма.
След брака Валери Дюма се установява в България и остава тук до края на живота си, дори след смъртта на съпруга си. Според разказа на Генчева тя се вписва активно в обществения живот и възпитава потомците си в дух на родолюбие. Сред наследниците на фамилията са българската оперна певица Александрина Пендачанска и синовете на нейната дъщеря Жана – музикантите Иван и Андрей Дреникови, които макар и без пряка кръвна връзка с Бачо Киро пазят спомена за досега си с неговия род.
Генчева припомни, че Бачо Киро е роден на 7 юли 1835 г. в Бяла черква, като още шестгодишен остава без баща и започва работа като овчарче, за да помага за издръжката на семейството. По-късно майка му го изпраща в Батошевския манастир с надеждата да стане свещеник или учител, но престоят му там е кратък. Едва 13-годишен той започва учителската си дейност в село Коевци, на която посвещава близо 27 години от живота си.
Освен като учител, Бачо Киро остава в историята и като виден читалищен деец. През 1869 г. създава първото селско читалище в Бяла черква, а година по-късно основава театрална трупа, в която кани и сестра си Анка – смятана за първата жена актриса в местния театрален живот.
Той развива и активна книжовна дейност. Обича пътешествията и през 1872 и 1873 г. предприема две големи пътувания пеша до Букурещ, Истанбул и Белград. Впечатленията си описва в книгите „Първо пътуване на Бачо Киро“ и „Второ пътуване на Бачо Киро“, издадени с финансовата подкрепа на читалището.
През 1872 г. Бачо Киро става председател на местния революционен комитет в Бяла черква, основан от Матей Преображенски и Ангел Кънчев. Под негово ръководство на 28 април 1876 г. от селището тръгват 101 четници, които минавайки през Михалци и Мусина се отправят към Балкана. След като са застигнати от османска потеря, четниците се укрепват в Дряновския манастир и започва героичната Деветдневна епопея. Въпреки призивите да се предадат, въстаниците отказват. На 7 май, след пристигането на редовна османска войска и тежък артилерийски обстрел, манастирът е подпален. Част от оцелелите успяват да се измъкнат, като сред тях е и Бачо Киро.
След завръщането му в Бяла черква местни първенци, под заплахата селото да бъде опожарено, го предават на властите и на 15 срещу 16 май 1876 г. той е арестуван и отведен в Търново. По време на съдебния процес Бачо Киро отказва да се защитава с измислени оправдания, поема цялата отговорност и не издава нито един от съратниците си. Тогава произнася и своята защитна реч в стихотворна форма, след което е осъден на смърт.
На 28 май 1876 г. Бачо Киро е обесен в покрайнините на Търново – на мястото, където днес се намира Паметника на обесените. Две години след Освобождението неговата дъщеря открива мястото, където са били погребани тленните му останки. Те са пренесени в Бяла черква и до днес се съхраняват в стъклен саркофаг в църквата „Свети Димитър“.
БТА припомня, че на 10 май в Бяла черква тържествено бяха отбелязани 150 години от Априлското въстание и 50 години от обявяването на населеното място за град. На събитието присъства и президентът Илияна Йотова.
На 16 май беше чествана и годишнината от сраженията в Дряновския манастир.
Репортер и оператор - Николай Венков
Монтаж - Ангел Николов
/ТП/