Без нов бюджет с увеличение на средствата за лекарства има риск да не стигнат до края на годината, предупредиха експерти

Без приемането на нов бюджет с адекватно увеличение на средствата за лечение има реален риск средствата за медикаменти да не стигнат до края на годината, а това да затрудни достъпа на българските пациенти до съвременно лечение. Това заявиха представители на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по време на дискусия за устойчивостта на лекарственото осигуряване в София.

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев посочи, че в България годишно се потребяват около 160 милиона продукта по лекарско предписание, като НЗОК заплаща 57 милиона от тях. По думите му, това означава, че няма свръхпотребление по линия на касата, а напротив – малка част от лекарственото лечение се покрива от нея.

Той уточни, че 1,6 милиона здравноосигурени лица, близо една четвърт от населението, получават лечение с помощта на НЗОК, като най-често става дума за терапии за тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания. Денев обясни, че за да бъде един лекарствен продукт заплащан от касата, трябва да премине през процедура по включване в Позитивния лекарствен списък, оценка на здравните технологии и контрол на цената. Според него цената на производител в България не може да бъде по-висока от най-ниската цена за същия продукт в група европейски държави.

Освен това фармацевтичните компании договарят с НЗОК задължителни отстъпки и компенсации, защото реалният бюджет на касата покрива около 70% от стойността на лечението, допълни Денев. Останалата част се компенсира от индустрията.

„Формално бюджетът е балансиран, но на практика има скрит дефицит, който нараства всяка година“, каза Денев. По негови данни през миналата година при обща стойност на изписаните терапии от около 1,6 млрд. евро компаниите са възстановили на касата почти половин милиард евро, а в отделни случаи компенсациите достигат до 200% от приходите по конкретни продукти.

Според него това ограничава достъпа до нови терапии. В момента около 46% от новите лечения, разрешени от Европейската агенция по лекарствата през последните четири години, са налични и се заплащат в България, а останалите не достигат до пациентите.

Председателят на ARPharM Павел Колев подчерта значението на иновативните терапии. Той цитира данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според които за периода 2016–2023 г. 73% от увеличението на средната продължителност на живота се дължи на иновативните фармакотерапии. По думите му анализ на 126 000 пациенти, лекувани с иновативни терапии, показва средно увеличение на живота в добро качество с 10 години.

„Подписваме всяка година празен чек“, заяви Колев, визирайки безлимитния характер на компенсаторните механизми. Той подчерта, че компаниите доставят терапиите, а след това връщат на НЗОК около 44% от стойността им.

Юристът Петър Петров коментира, че механизмът за компенсиране на преразхода е безпрецедентен, защото при надвишаване на разходите фармацевтичните компании покриват преразхода изцяло. Според него това обезсмисля навлизането на нови терапии и създава сериозни правни проблеми. 

Икономистът Аркади Шарков допълни, че доплащането от домакинствата за здравеопазване в България остава сред най-високите в ЕС – около 36%, а разходите на средното домакинство за здравеопазване са нараснали с 60% за последните пет години.  

Сред възможните мерки Шарков изброи намаляване на броя на здравнонеосигурените лица, целево използване на приходи от акцизи върху вредни за здравето стоки, гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания от поне 10% годишно и в дългосрочен план – обсъждане на промени в здравноосигурителната вноска.

Според участниците е необходим предвидим бюджет за 2026 г. с устойчиво увеличение на средствата за лекарства, за да не се стига до риск компании да ограничат дейността си в България и пациентите да останат без достъп до съвременно лечение.

По време на дискусията беше засегната и темата за доставката на нерегистрирани в България лекарства за конкретни пациенти, най-често деца с редки заболявания. Денев обясни, че в тези случаи държавата има специален ред, по който болниците могат да заявят конкретен медикамент, който не е включен в основната система за реимбурсиране.

Според него именно при тези изключения възникват аномалии в цените, но решението не е в разширяване на изключенията, а в създаване на условия производителите да бъдат мотивирани да влизат в основната система чрез разумни отстъпки, предвидимост и устойчивост. 

Репортер - Николета Василева
Оператор - Борислав Бориславов
Монтаж - Ангел Николов

/ЕХ/