Екип на БТА бе сред първите посетители на българския павилион на Венецианското биенале на изкуствата

Часове преди откриването на българския павилион на 61-вото Венецианско биенале на изкуствата екип на Българската телеграфна агенция (БТА) бе сред първите му посетители.

Страната ни тази година се явява във форума с проекта „Федерация на минорните практики“, реализиран от художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, куратор е Мартина Йорданова. Десислава Димова е комисар на българското участие. Българският павилион е замислен като фиктивна изследователска лаборатория, която разглежда възможни форми на постсуверенно политическо въображение, основано на грижа и колективност.

Проектът включва четири филма, които чрез различни художествени подходи изследват теми като дигитална идентичност, дезинформация, връзката между труд и насилие и екологична грижа. Експозицията е структурирана като интерактивна среда с елементи на компютърна игра, която активира съдържанието на филмите чрез участие на публиката, разказват от екипа.

Всяка от авторките разказа за БТА подробности за своята част от проекта.

Златка Узунова от Sofia Tech Labs представи интерактивната игра „Казана“, която по думите й „функционира като прелюдия към филмите“. Посетителите взаимодействат със светещи обекти и отговарят на въпроси, чрез които постепенно „изграждат“ съзнанието на пространството. „Накрая човек може да види – на база собствените си отговори, в какъв тип общество би попаднал“, каза Узунова. По думите ѝ играта непрекъснато се променя, а натрупаните отговори формират обща скулптура, отразяваща „колективното настроение“ на посетителите.

Венета Андрова представя късометражен филм, посветен на т.нар. „сайтове гъби“ – автоматизирани платформи за разпространение на подвеждащо и сензационно съдържание. „Филмът разглежда непрозрачните структури на дезинформацията и различните роли, разпръснати из мрежата“, каза тя. По думите ѝ проектът е резултат от тригодишно изследване, осъществено съвместно с Цветомила Михайлова.

Мария Налбантова участва с филма „Блатна песен“, посветен на Драгоманското блато като гранична територия между вода и суша, но и между България и Сърбия. „Тези гранични пространства разкриват много за нашия социален, политически и поетичен живот“, каза тя. Работата й е резултат от четиригодишно изследване, включващо теренна работа, събиране на звуци, данни, хербарии и разговори с местни жители. „Целият този процес се превърна за мен в огледало на един съвместен живот“, отбеляза Налбантова. Финалната форма на проекта е създадена с участието на женския певчески хор при читалище „Драгоман 1925“.

Райна Тенева представя документалния филм „Географията е съдба“, посветен на родния ѝ регион Казанлък и противопоставянето между производството на розово масло и оръжия. „Един от първите въпроси, които си зададох, беше доколко местата, от които идваме, изграждат това, което сме“, каза тя. Според Тенева филмът проследява фрагментарно двете паралелни истории чрез личния ѝ опит. „Две теми, два свята, които изглеждат противоположни, но в същото време обслужват едни и същи нужди“, посочи тя. Авторката отбеляза, че проектът засяга и темата за уязвимостта на тялото.

Гери Георгиева участва с видеоинсталацията UW Channel Radiance с филма „Каменният дъжд на Сибила“, в която се появява като водеща на новинарска емисия, изговаряща поредица от сюрреалистични пророчества. Проектът е във форма, наподобяваща олтар и изследва женските архетипи, властта на медийния образ. Във видеото Георгиева преминава през различни женски роли и визуални цитати — от антични фигури до поп културата.

„Появявам се и в една архитектурна среда, където изпълнявам своеобразен DIY танц, напомнящ YouTube видео. В него преминавам през пози от историята на изкуството — от „Трите грации“ и Венера до поп пози на Бритни Спиърс. Получава се една пълна смесица. За мен беше важно да „облека“ тези архетипи и по някакъв начин да ги изживея, с идеята, че именно оттам може да произлезе определена сила, разказва авторката.

Творбата е създадена след Брекзит и е повлияна от усещането за политическа несигурност. Авторката вплита символи на цикличността и „дълбокото време“ (deep time), като поставя въпроса дали обществото може да излезе от повтарящите се исторически цикли. Според Георгиева хуморът и иронията са ключови за оцеляването и присъстват неизменно в работата ѝ.

Българският павилион е разположен в зала „Тициан“ и може да бъде посетен в рамките на изложението, което официално се открива на 9 май и ще продължи до 22 ноември. 

Тазгодишното издание на биеналето ще бъде по-различно от всички предишни, тъй като за първи път в над 120-годишната си история форумът остана без жури. Само девет дни преди официалното откриване на 61-вото издание и шест дни преди комисията да тръгне на обиколка през националните павилиони Международното жури на тазгодишната Международна художествена изложба подаде оставка. Форумът, който тази година се провежда под мотото In Minor Keys, е куриран от Койо Куо, починала внезапно през 2025 г. Съставът на журито включваше Соланж Фаркас (председател), Зое Бут, Елвира Дянгани Озе, Марта Кузма и Джована Дзапери.

По-рано журито обяви, че Русия и Израел ще бъдат изключени от надпреварата за наградите „Златен лъв“ и „Сребърен лъв“, позовавайки се на заповеди за арест, издадени от Международния наказателен съд срещу Владимир Путин и Бенямин Нетаняху. Успоредно с това италианското Министерство на културата изпрати инспектори във Венеция заради спорното решение руският павилион да бъде отворен.

След оттеглянето на журито организаторите обявиха създаването на нови отличия – „Лъв на посетителите“, които ще се присъждат чрез гласуване на публиката. Наградите ще бъдат за най-добър национален павилион и за най-добър участник в международната изложба, като право на глас ще имат всички посетители на експозициите в „Арсенале“ и Градините на Биеналето в периода 9 май – 22 ноември. В резултат церемонията по награждаването се отлага за края на изложението.

Репортер и оператор - Ваня Сухарова
Монтаж - Силвия Пешева
/ТП/