Общността на гораните в Албания и Косово празнува днес своя най-голям празник – Джурджевден, който отбелязва идването на пролетта

Общността на гораните празнува днес своя най-голям и най-почитан празник – Джурджевден. Празникът, честван всяка година на 6 май, бележи идването на пролетта.

Гораните са мюсюлманска общност, която населява планинския район Гора, разделен от границите на съвременните държави Албания, Република Северна Македония и Косово. Освен „горани“, те назовават себе си и „нашенци“, а езика си – спрямо тези две названия – „горански“ или „нашенски“, като за тях се среща и названието „торбеши“.

Джурджевден се празнува общо четири дни, но кулминацията на празненствата е днес, разказват в отделни разговори пред БТА жителите на горанското село Борие, което се намира в североизточната албанска община Кукъс, Сокол Докле и Невруз Мехмети.

Сокол е син на известния учен краевед Назиф Докле, съставил, наред с други неща, голям горанско-албански речник, а Невруз Мехмети е преподавател в местното училище, събирач и разказвач на истории от Гора.

Където и да си, трябва поне веднъж или два пъти в годината да си дойдеш в Гора, но за Джурджевден – задължително, казва Сокол и ни показва песен, посветена на празника.

Той допълва, че главният герой в песента – гълъбът, е символ на завръщането – лети, но винаги се връща у дома, при корените, в Гора.

Според него в селото има общо 2065 къщи и нито една не е празна на 6 май.

Качваме се с него на хълм, наречен Бърце, където в навечерието на празника се пали огън и местните, с песни и специални ритуали, очакват идването на Джурджевден.

Преподавателят Невруз Мехмети по-късно ни разказва, че всяка година на 4 май – наричан Ден на цветята – деца отиват рано сутрин да берат цветя, като се прибират вкъщи с букети. В случай, че по пътя видят възрастни или болни хора по улицата, им дават цветя за здраве. Децата получават в замяна яйца или пари.

На 5 май – Деня на билките – рано сутринта момичета и булки от селото отиват с песен към поляни под селото, като държат малки кошници. Те събират различни билки и разлистили се върбови клонки (символ на плодородието) и ги носят у дома, отново пеейки. Всички тези билки са такива, казва Мехмети, за които се вярва, че помагат както на добитъка за увеличаване на млякото, така и на хората – срещу уроки, срещу куцота, срещу бяс, за плодородие и други.

В нощта на 5 срещу 6 май, допълва Невруз, млади момчета режат върбови клонки и ги поставят на портата на момичето, което харесват. Те пишат инициалите си и тези на момичето, което обичат, върху върбовата клонка. Ако родителите на момичето харесат момчето за младоженец, те запазват върбата и я окачват на портата за една седмица, а ако не – още по тъмно махат и насичат върбовата клонка.

В ранните часове на 6 май на хълма Бърце се пали огън и се прави кафе на жарава за всеки, който дойде. Обичайно в 6 сутринта идват свирачите със зурни и тъпани и започват танците, а впоследствие се организира и конна надпревара.

Тази година обаче някои от дейностите не се случват и няма точно определена програма, а празникът бива отбелязан в Борие единствено с футболен мач между „млади и стари“ – по-големи и по-малки момчета – в покрайнините на селото.

По традиция следобед се предвижда младите хора в селото да излязат на разходка по главната улица, т.нар. „корзо“. За „корзото“, което представлява нещо като сгледа, казва Мехмети, младите обличат най-хубавите си дрехи.

Отиваме да видим и сбор на горани от всички краища на Гора, който се провежда на поляна близо до косовското село Вранища (Вранище).

Свирачи със зурни и тъпани огласят Гора, мъже танцуват пред тях и ги слушат отблизо, а по-късно, една по-една, се появяват пременени в бяло девойки, които се хващат на хоро, видя БТА.

Около хорото на цялата поляна се събират стотици хора с корени от Гора – някои дошли от селата си, а други от гурбет – за да спазят традицията да се върнат у дома и заедно да посрещнат пролетта.

На хорото момиче, дошло на сбора, обяснява пред БТА, че премяната на всяка девойка показва различно нещо – ако е облечена изцяло в бяло, е просто момиче; ако е облечена в червено като тези с тъмночервената велурена връхна дреха, показва, че е свободна за женитба.

Момичето допълва, че герданът с жълтиците и терлиците върху пременена в бяло девойка показват, че тя е „даденица“, т.е. дадена или сгодена, а жените с черни кафтани и злато по тях, видно отдалеч най-вече върху червените кърпи на главите им, са женени.

Празникът продължава с хорà под звуците на зурни и тъпани, а свирнята, както казват местните, ще продължи до късните часове на 6 май.

Според информация на Невруз Мехмети за празника, утре, на 7 май, цялото село се събира на пикник на открито (или както го наричат навсякъде в Гора – „на теферич“).

На традиционния селски пикник, който се провежда в последния ден от отбелязването на Джурджевден, се носи храна, а хората идват коли и с животни. Организират се танци по възрастови групи до следобед, когато празникът свършва. На следващия ден, 8 май, цялото село се изпразва, тъй като всички мъже и младежи отиват отново на гурбет.

„Джурджевден е величието на нашата душа, то е (като) дишането за всички горани“, завършва разказа си Невруз Мехмети и ни изпраща.

Разминаваме се с други хора от Борие, честитим им празника, а много от тях се поздравяват и се обръщат към нас с думите: „Со здраве и за много още години Джурджевден“.

Репортер - Магдалена Димитрова

Оператор - Владимир Шоков

Монтаж - Абигейл Илиева

/АБ, ИХ/