Враца и Згориград отдадоха почит на загиналите в опустошителното наводнение от преди 60 години

Днес се навършват 60 години от опустошителното наводнение във Враца, отнело живота на стотици жители на града и близкото село Згориград. На 1 май се откъсва стената на хвостохранилището на мина „Плакалница“ и през селото и града по коритото на река Лева се понася триметрова вълна от кал, камъни, вода, дървета и части от сгради. В знак на почит към жертвите Община Враца, съвместно с кметство Згориград и Регионалния исторически музей (РИМ), организираха възпоменателна програма. Тя започна във Враца с поднасяне на цветя пред паметния знак на загиналите.

„На 1 май 1966 г. се случва третият пореден апокалиптичен ден за нашия град в рамките на ХХ век“, каза за БТА директорът на музея Георги Ганецовски. По думите му предишните два са пожарът, който унищожава 2/3 от града през 1923 г., а след това е бомбардировката над Враца през януари 1944 г. По време на поклонението за събитията на 1 май 1966 г. разказа историкът от РИМ Враца Мая Антова. Тя посочи, че първите сигнали за огромния проблем са били налични още сутринта, но тогавашните управляващи не са променили нищо от заплануваната за Деня на труда празнична програма.

„След 11:00 ч., когато настъпва голямото бедствие, хвостохранилището е аварирало до степен, че 500 000 кубически метра кал, вода, камъни, дървета и остатъци от сгради се понасят към с. Згориград и към града. В следващите дни се оказва, че на 40 км от града има наноси, които са свързани с това бедствие“, посочи Антова.

По думите ѝ единственото, което е спасило града от по-голям брой жертви, е това, че много от хората са били на площада, а не по къщите си, отнесени от калта. Официално жертвите са 118, но врачани са знаели, че са много повече, „защото когато липсват близки, когато има изчезнали хора, които никога не са намерени, ясно е, че става дума за много по-големи мащаби на бедствието“, разказа историкът. Тя обясни, че камъкът, превърнат в паметен знак за бедствието, е бил изваден от наносите, залели града. Ранените са над 2000 души, а много от тях умират впоследствие заради отравяне от тежките метали, съдържащи се в калта.

„Това за някои може да е само статистика, но за хора като мен – загубили най-близките си, е нещо много страшно. Затова днес се обръщам към всички, които изграждат инфраструктурата на България – вършете го със сърце и мисъл за хората, не допускайте грешките, които са допуснали нашите предци“, призова Цветанка Кръстева, свидетел на случилото се преди 60 години, загубила част от семейството си.

„В този ден всички ние, както казаха и хората, които са съпреживели бедствието, трябва да бъдем много по-задружни и отговорни. Защото заради липсата на диалог, консенсус и чуваемост стават грешки, които водят до непоправими последствия“, посочи в обръщението си кметът на Враца Калин Каменов.

Пред паметната плоча бяха поднесени цветя. Поклонението продължи в храм „Св. Троица“ в с. Згориград, където Врачанският митрополит Григорий отслужи панихида и освети курбан.

На поклонението присъстваха кметът на Враца Калин Каменов, част от новоизбраните народни представители, заместник-кметове, общински съветници и граждани. За поредна година да отдадат почит на загиналите бяха и представители на фондация „Стева 1985“ от италианския град Тезеро, който преживява същата трагедия през 1985 г. Тогава при тях загиват 268 души. Преди няколко години жителите им научават за трагедията в България и впоследствие се побратимяват със село Згориград.

По повод трагичната дата в РИМ Враца бе открита възпоменателна изложба, а в малката зала на Художествената галерия „Иван Фунев“ бе прожектиран документален филм с архивни кадри и свидетелски разкази.

Репортер и оператор - Мая Ценова
Монтаж - Теодора Хиндалова - Стоянова

/EХ/