Светльо Витков след 35 години сцИнична дейност: Животът е една шега

Всеки един концерт е празник. Да докажеш на някого, че още има смисъл, означава, че той е загубил смисъла. А смисълът за нас продължава. Това казва пред БТА Светльо Витков, който на 25 април в зала „Асикс Арена“ събра няколко поколения фенове, за да отбележат заедно неговите „35 години сцИнична дейност“.

На сцената се качиха групите „Контрол“, „Кокоша глава“, „Холера“, Svetlio & The Legends и „Хиподил“.

АПОТЕОЗ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПЪНК

„Всеки един концерт е празник“, казва Витков. И този не прави изключение. По думите му събитието не е нито равносметка, нито опит за доказване: „Да докажеш на някого, че още има смисъл, означава, че той е загубил смисъла. А смисълът за нас продължава“.

Той описва вечерта като „апотеоз за българския пънк – от края на 80-те, 90-те и нататък“, събиращ „най-яките български банди“. Самото им присъствие на сцената според него е доказателство, че енергията не е изчезнала.

„Без заряд не можеш да направиш нищо. Ако няма заряд, си заминал. Така че щом ни има и щом свирим, значи заряд е останал“, категоричен е Витков. 

Контрапунктът идва в оценката му за съвременната сцена: „Доста хора без заряд се изявяват като звезди… Няма провокация, няма смисъл, тогава няма и изкуство. Има риалити звезди“. В този смисъл, концертът не е просто ретроспекция, а жива опозиция на това, което той вижда като дефицит на съдържание днес.

В ПЪНКА ОТКРОВЕНОСТТА И ИСКРЕНОСТТА Е НАЙ-ВАЖНОТО

Началото на „Хиподил“ е добре известно – смесица от ирония, абсурд и бунт. Но кога шегата става нещо повече? „Животът е една шега, ако го погледнем от по-високо. Но естествено, че в шегата има смисъл, в годините, в развитието.“, казва Витков.

„Някои казват, че човек остарява, други – че помъдрява… Научаваш се да виждаш нещата под по-различен ъгъл“. Въпреки това, същественото остава непроменено: „Дивотията и кретенията остават, защото в пънка откровеността и искреността е най-важното. И може би това дразни обществото. България няма общество, но това дразни населението“.

Въпросът дали 35 години на сцена са история или носталгия, която продава билети, получава рязък отговор: „Доста тъп въпрос, благодаря. Няма носталгия за нас. Ние нямаме празен концерт“. Фактите, които изрежда, подкрепят това – големи зали, пълна публика, и то без сериозна медийна или спонсорска подкрепа: „Мисля, че това говори достатъчно, кой какво заслужава“.

Публиката също не е еднородна: „В залата е пълно с хората, които са по-млади, по-възрастни, на нашите години“. За Витков това е доказателство, че пънкът не е заключен във времето, а продължава да се предава.

НОВА БУНТАРСКА СЦЕНА В БЪЛГАРИЯ?

„Пънкът е нещо, което… или изчезва веднага, или продължава да живее в сърцата на феновете“, казва той. И добавя: „За мен всяка една изява е празник“.

В същото време е скептичен към идеята за нова бунтарска сцена в България: „Не“. Обяснението му е просто – пазарна логика: „Търсене и предлагане. В момента предлагането е повече от търсенето“.

„Човек, когато се премества да живее някъде, е хубаво да приеме и културата на мястото. А не само да си носи културата от мястото, от където е дошъл“, коментира той. Витков избягва да формулира директен „враг“, но критикува културната среда и начина, по който се конструира публичният образ: „Не е важно какво казваш, а как ще изкарат какво си казал“. Според него изкривяването на смисъла е практика – както в медиите, така и в политиката.

„Неудобните никога не са били удобни“, казва той и припомня, че пътят му винаги е минавал „само със собствени усилия, със собствен дух и енергия, и желание“.

ЕМОЦИЯТА КАТО ДВИГАТЕЛ

На въпроса срещу какво е ядосан днес, Витков отговаря: „Не съм ядосан. Емоционирам се“. За него емоцията не е слабост, а двигател: „Такъв ми е характерът. Има флегматици, има холерици... Просто аз съм по-емоционален и се радвам, че съм такъв. Мога да се ядосвам рязко, след това да ми мине… Ако го няма това нещо, животът ще придобие един много отегчен оттенък, който, за щастие, го нямам“. И отправя думи към публиката: „Пожелавам на всички да имат искрата. А зарядът сам ще дойде“.

Витков не вярва, че днес има теми табу: „Всичко мога да кажа свободно. Но дали има смисъл?“ Според него истинският проблем не е в изразяването, а в разбирането: „Може да кажеш на този, който може да те разбере. Този, който не може, каквото и да му кажеш, няма смисъл“.

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Борислав Бориславов, Даниел Димитров
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/