Генералният директор на БТА Кирил Вълчев говори за етиката в отношенията между медиите на медийния форум на СБЖ

Трябва да си дадем сметка за етичните отношения между нас в медиите, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев в своето приветствие при откриването на форума „Журналисти и медии в огледалото на Етичния кодекс”, организиран от Съюза на българските журналисти (СБЖ) съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дискусията се провежда в Ректората на Софийския университет.

Кирил Вълчев обърна внимание на „лошата практика в българските медии за това как се отнасяме помежду си“, като посочи липсата на цитиране в медиите. Даде пример за това как новините биват разпространявани, без да се посочва техният източник.

„Най-големи жертви на това отношение са журналистите от Българското национално радио и Българската национална телевизия“, каза той. Вълчев посочи, че частните медии помежду си се отнасят така, както и към обществените медии.

„Какъв е проблемът в това да уважаваме един на друг труда си? В БТА го правим и нищо лошо не ни се е случило. Не е зле да си дадем сметка за етичните отношения между нас самите в медиите“, каза още Вълчев.

Вълчев обясни, че Етичният кодекс на БТА се състои от четири части, а именно Част Първа - Етичен кодекс на българските медии, приет от БТА; Част Втора - „Нашите правила“, утвърдени от генералния директор на БТА; Част Трета - Правилник за формата и изискванията към актовете и съобщенията, които БТА разпространява свободно и безвъзмездно, утвърден от генералния директор на БТА на основание на Закона за БТА, и Част четвърта: Етични правила за поведение на служителите в БТА. По думите на Вълчев Етичният кодекс на българските медии заимства най-добрите образци на медиите по света. „Нашите правила“ също са заимствани през десетилетията назад от други медии по света и отразяват натрупания собствен опит.

„Основното правило, с което посрещаме и всеки нов млад колега, е, че публиката трябва да знае винаги кой ѝ говори“, уточни генералният директор на БТА.

„Криенето зад тайната на източника доби в съвременната журналистика абсурдни измерения“, каза Вълчев. Според него тайната на източника трябва да се пази, когато той е застрашен, а не по политически или икономически причини.

Третата част на Етичния кодекс на БТА засяга двата потока на информация на агенцията, единият от които включва материалите, създадени от репортерите и кореспондентите на агенцията. Вторият поток е този на прессъобщенията, които агенцията получава от екипите на различните институции и предприятия.

„Много често в българските медии не можеш да разбереш – това журналист ли го е видял или написал, или е преработено прессъобщение“, коментира генералният директор на БТА.

Според Вълчев трябва да бъде ясно за публиката дали чете истинска новина или просто прессъобщението за новините „такива, каквито биха искали да ги представят хората с власт“.

„Второто правило, с което посрещаме младите колеги в БТА, е, че работим без оценки. Ние не използваме никакви прилагателни“, каза Вълчев. Той обясни, че знае, че това правило не може да бъде разпространено във всички медии, защото работата на информационните агенции е да представят факти, а на другите медии е да интерпретират.

„Нелеко решение, което трябваше да вземем в БТА, беше свързано със социалните мрежи“, обясни генералният директор на БТА.

Вълчев посочи, че е имало случаи, в които автори на коментари под публикациите на БТА в социалните мрежи използват платформите, за да усилват собствения си глас, най-често с нелепости. За да бъде разрешен този проблем, вече под публикациите на агенцията може да коментира всеки, но само с профил, който е разпознат. „Оказва се, че не са много тези, които са готови да застанат с името си, когато правят коментари“, обясни Вълчев.

Вълчев посочи, че маркетинговите отдели на медиите смятат, че всяко споменаване на частно звено в публикациите трябва да се извършва срещу заплащане. „В БТА вече 5 години пишем имената на фирмите и никой не ни е наказал“, обясни Вълчев.

Той представи и правилата, които агенцията е приела за използване на изкуствен интелект. Според него журналистиката е една от последните професии, които биха били унищожени от изкуствения интелект. Вълчев обясни, че е бил скептичен към прилагането на технологията, но е решил, че „колкото и да искаме да се борим с това, няма как да го забраним и е по-добре да го регулираме“. Принципите на БТА за работата с изкуствения интелект са, че в началото и в края на публикуването на една информация стои човек и отговорността за това какво се публикува носи човекът.

Според Кирил Вълчев най-важното за един журналист е да може да задава въпроси.

В БТА има колективен трудов договор. „При нас синдикатите се съгласиха, че е добре да подпомагаме младите", каза още той и представи финансовите стимули за служители в Агенцията, които се дават за раждане на бебе в семейството, за деца в първи и четвърти клас и за абитуриенти.

„От миналия месец въведохме още едно правило – досега възрастните бяха ментори на младите, сега сме въвели програма, в която младите са ментори на възрастните, учат ги да работят с джаджи и получават възнаграждения“, обясни той.

Четвъртата част на Етичния кодекс на БТА засяга отношенията между работещите в Агенцията. „Много е важно, когато говорим за етика, да говорим за това как се отнасяме един към друг“, каза Вълчев. Той се обърна към журналистите с думите „призовавам всички да цитираме „Панорама“, „Неделя 150“ и предаванията по Би Ти Ви и Нова телевизия“.

Той посочи, че БТА предоставя своите новини безвъзмездно за всички читатели и журналисти. „Единственото, което очакваме, е просто да напишете, че източникът е БТА“, каза Вълчев.

Репортер - Калина Бояджиева
Оператор - Нешо Миладинов
Монтаж - Петър Кърпаров
/ТП/