Изложбата „За свободата на един народ“ бе открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
С тържествено откриване в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“(НБКМ) беше представена изложбата „За свободата на един народ“, посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание. Експозицията, съвместна инициатива на НБКМ и Държавна агенция „Архиви“ , е част от националните чествания под патронажа на президента Илияна Йотова.
Значимостта на това начинание е безспорна. Вече век и половина ни дели от мечтата, на която въстаниците посветиха смисъла на своето време. Те не бяха водени от мисълта за лично благополучие, а от сакралната идея за свободата. С увереност ги наричам „родители“, защото тяхното дело поставя началото на пътя към възкресението на България, каза в приветствието си директорът на (НБКМ) доц. д-р Калина Иванова. Тя отбеляза, че инициативата е резултат от „родолюбие и гражданска отговорност“ и има за цел да отдаде дължимото на поколенията, положили основите на свободна България. Доц. Иванова посочи, че експозицията съчетава богат документален материал – архиви, възрожденска периодика и османски документи, съхранявани във фондовете на институцията.
Тя припомни, че НБКМ е почти връстник на въстанието и си позволява днес да отправи апел към всички българи, че време е да обединим умения, отговорност и усилия в името на националния интерес.
„Изложбата е нашият израз на дълг и признателност към героите на Априлската епопея – към хората, които вложиха живота си, за да я има България днес. Тя е част от по-мащабните чествания в цялата страна и от усилията на научната общност да осмисли това събитие“, отбеляза председателят на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) доц. д-р Михаил Груев. Той акцентира върху значението на датата 20 април 1876 г. като една от най-паметните в българската история.
Председателят на ДАА отбеляза, че изложбата представя както познати, така и малко известни документи, част от които се показват за първи път. Проследява събитията във всички революционни окръзи, ролята на българската емиграция и международния отзвук от въстанието. По думите му именно този отзвук превръща въстанието от военно поражение в политически успех, довел до Освобождението.
Кураторите на експозицията „За свободата на един народ“ представиха съдържанието ѝ, включващо над 130 документа, подредени в 24 табла – писма, телеграми, протоколи, фотографии и карти, както и материали от чуждестранни архиви. Сред авторите на документите са ключови фигури от епохата като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов и Стефан Стамболов. Посетителите могат да видят и оригинални печати, спомени на участници, както и свидетелства за по-късните чествания на въстанието.
Доц. д-р Милен Михов, един от кураторите на експозицията, посочи, че посетителите ще видят над 130 документа, подредени в 24 табла – архивни материали, писма, телеграми, фотографии, карти и публикации. Те отразяват духа на времето и свидетелстват за драматичните събития от пролетта на 1876 г. Сред документите са материали, създадени от личности като Васил Левски, Любен Каравелов и Стефан Стамболов, както и изображения на герои като Георги Бенковски и Панайот Волов.
В рамките на събитието беше представено и фототипно издание на книгата „Жален спомен за лютите рани на България през 1876 г.“. Авторът на предговора гл. ас. д-р Андриана Спасова каза, че това издание не е просто исторически документ, а свидетелство за раждането на колективната памет – за начина, по който един народ започва да разказва за себе си. По думите й книгата съчетава история, поезия, мемоарна проза и публицистика.
Експозицията „За свободата на един народ“ е изложба на безсмъртието, каза президентът Илияна Йотова, под чийто патронаж е събитието. По думите й всеки един документ, фотография или писмо в тази изложба е къс от нашата памет и реликва.
Сред присъстващите на откриването на изложбата бяха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, общественици, представители на академичната общност.
Репортер - Ваня Сухарова
Оператор - Нешо Миладинов
Монтаж - Петър Кърпаров
/EХ/