Дългогодишна майсторка разкрива тайните на пирографията пред деца и възрастни в троянския Музей на занаятите

Двудневно ателие в троянския Музей на занаятите разкрива тайните на пирографията пред деца и възрастни, като представя „рисуването с огън“ – изкуството на декориране на дървени предмети чрез обгаряне.

Заниманията, които продължават и днес, се водят от дългогодишната майсторка Ценка Борисова, която демонстрира всички етапи от създаването на пирографиран дървен сувенир. В този процес всяко парче дърво се превръща в платно, а нагорещеният връх на инструмента „рисува“ с прецизност и търпение.

Пирографията в България се развива като характерно приложно изкуство, разпознаваемо и в чужбина. Първоначално изделията са предимно черно-бели, а по-късно се появяват и оцветени варианти с мотиви от народното творчество. Сред най-често изработваните предмети са кутии за бижута, чинии, бъклици, буренца, дъски за хляб и други дървени изделия с декоративно и битово предназначение, разказа музейният уредник Даниела Банкова.

Технологията изисква внимателна подготовка на материала, като най-често се използва липова дървесина. Моделът обикновено се разполага в центъра, а периферията се пирографира на ръка. Независимо от вида на дървото, важно е повърхността да е обработена механично и максимално гладка.

Съществен етап е прехвърлянето на дизайна върху дървото. Това става с помощта на надупчени хартиени модели и изгорен липов прах, който се „напрашва“ през отворите с гумен печат.

За „обгаряне“ на модела първоначално се е използвала платинена игла и бензинов пирограф, а с електрификацията навлизат електрическите уреди с различни приставки за фини детайли. Самият инструмент представлява горелка с връх, който се нагорещява и прогаря повърхността на дървото при много висока температура. Използват се и допълнителни приставки с различен дизайн, особено подходящи за финални щрихи.

Обучителят в ателието Ценка Борисова Николова започва да усвоява занаята още в ранна възраст в семейна среда. Традицията води началото си от нейната майка Стояна Банкова Николова – една от първите жени, практикуващи „огнепис“ в село Орешак. По-късно Борисова продължава и развива занаята, като го предава и на следващото поколение.

„На четири години съм била, когато съм започнала да слагам иглите, а после да се опитвам и да рисувам. Впоследствие се създават моделите за масово производство, които се дупчат“, разказа майсторът пирограф Ценка Борисова.

След 1964 г. тя работи в троянските кооперации ТПК „Мебел“ и ТПК „Родно изкуство“, създадена през 1948 г. с цел да обедини дребните занаятчии и да съхрани традициите. В условията на масово производство Борисова запазва стремежа си към създаване на художествена стойност, автентичност и прецизност, а след закриването на кооперациите продължава да работи самостоятелно.

„Направо слагаш моделчето, пренасяш и работиш – 100, 200, 300 броя. Нормата беше 100 броя на ден. След това започва да се описва, слагат се игли, рисува се, тонира се с цветни боички, лакира се и се пуска на пазара“, допълни тя.

По думите ѝ в миналото занаятът е имал широко приложение и пазар.

„Откриха цех за пирография в Троян, през който са минали много жени. Всяка година ходехме на мострен панаир в Пловдив, където хората заявяваха какво искат, а ние произвеждахме абсолютно всичко“, каза още Борисова.

Като част от музейната рубрика „Колекция на фокус“ във фоайето на музея е подредена и изложба с произведения на Ценка Борисова и нейното семейство, която допълва практическите демонстрации от ателието.

Ателието се осъществява в рамките на „Европейски дни на занаятите 2026“, които преминават под мотото „Със сърце и душа“. Координатор на инициативата за България е Регионалното сдружение на общините „Централна Стара планина“, като в проявите участват Антоново, Габрово, Дряново, Елена, Севлиево, Тетевен, Троян и Трявна.

Репортер и оператор - Преслава Иванова
Монтаж - Ангел Николов
/ТП/