Чрез читалищата възрожденският модел на самоорганизиране остава жив, каза председателят на читалището в Троян д-р Виолета Койновска
Чрез читалищата възрожденският модел на самоорганизиране остава жив и значим в съвременното общество, каза в интервю за БТА д-р Виолета Койновска, председател на Народно читалище „Наука – 1870 г.“ в Троян. Д-р Койновска беше гост в Националния пресклуб на БТА в града при представянето на списание ЛИК „Читалищата в минало и бъдеще време“.
Българските читалища възникват още преди Освобождението като форма на обществено самоорганизиране и днес продължават да бъдат жив носител на този възрожденски модел, подчерта д-р Койновска в разговор за ролята на читалището в съвременното общество и посочи основните им принципи, запазили своята актуалност през годините. Сред тях тя открои самоорганизирането, доброволността, общодостъпността и стремежа към съхраняване на националната култура и идентичност чрез образование, книжовност, изкуство и традиции.
По думите ѝ именно тези принципи ясно се проявяват в дейността на Народно читалище „Наука“ - Троян, което като културен център с дългогодишна история продължава да изпълнява своята просветна мисия чрез библиотечна дейност, културни прояви и подкрепа на самодейни състави. Читалището обединява хора от различни поколения, насърчава активното гражданско участие и допринася за съхраняването на местните традиции и духовни ценности.
Говорейки за съхраняването на културната памет и местната идентичност, д-р Койновска отбеляза, че читалищата успяват да пазят традициите, като едновременно с това се адаптират към съвременните културни интереси. Това се постига чрез фолклорни състави, събиране и популяризиране на местната история и обичаи, както и чрез активна библиотечна и образователна дейност. В Троян читалището съчетава традиционни форми на самодейност с модерни инициативи, творчески занимания и срещи с автори, което го прави привлекателно за различни възрастови групи.
Като важен социален и културен център читалището има ключова роля за социалната сплотеност на общността, особено в по-малките населени места. То остава едно от малкото пространства за срещи, общуване и съвместни културни дейности, като чрез празници, културни прояви, образователни инициативи и библиотечна дейност подпомага активното обществено общуване и преодоляването на социалната изолация.
Сред основните предизвикателства пред читалищата днес д-р Койновска посочи ограниченото финансиране, недостига на млади кадри и трудностите при поддържането на разнообразна и актуална дейност. Въпреки това троянското читалище се откроява с добри практики, сред които активно партньорство с Общината и местните културни институции, участие в културни проекти и програми, както и ангажиране на самодейци и доброволци от различни възрастови групи, разказа тя.
По думите ѝ дигиталните технологии и новите комуникационни канали също променят и разширяват читалищната дейност, като улесняват връзката с публиката и популяризирането на културните събития. Социалните мрежи, уебсайтовете и онлайн платформите дават възможност за достигане до по-млада аудитория, за онлайн културни прояви и дигитализиране на архиви и библиотечни ресурси, което прави читалището по-достъпно и извън физическите му граници.
В дългосрочен план развитието на българското читалище изисква както законодателни промени, така и по-справедливо разпределение на финансовата подкрепа. Според д-р Койновска е необходимо да се облекчи формата на управление и да се въведе принципът „който работи повече, да получава повече“, за да могат активните читалища да запазят и развият своята значима културна и обществена роля.
Репортер и оператор - Преслава Иванова
Монтаж - Ангел Николов
/ЛХ/