Публиката за монах Авел в София: Той изнесе концерт, който не търси ефект, а оставя следа

Тук ме води любовта към музиката и любовта към хармонията. Удоволствие е човек да чуе такива хубави произведения. Това казва пред БТА Браницкият епископ Йоан, първи викарий на Софийския митрополит. Той беше сред публиката на концерта на монах Авел в столичната зала „България“. Събитието е с благословението на Софийския митрополит и български патриарх Даниил.

„Самата музика, особено класическата, е създавана и от вярващи хора, и изразява чувствата, които се раждат в човешкото сърце. Някои от тях се насочени и към Бога“, каза още епископ Йоан.

„В зала „България“ тишината има особено качество. Тя не е просто пауза между звуците, а състояние, в което публиката сякаш диша заедно. Така започна концертът „Вечната любов“ на монах Авел – без излишна показност, без предварителна шумна заявка, но с усещането, че предстои нещо, което няма да се вмести лесно в познатите категории“, коментира продуцентът Евгения Стайловска.

По думите ѝ още с първите акорди става ясно, че това няма да бъде обикновено изпълнение на „популярна музика“. „Той свири популярна музика, която сякаш слушаме за първи път – толкова различно звучи“, сподели зрител. Весели, разпознаваеми мелодии се разгръщаха по неочакван начин – забавени, пречупени, оголени от обичайния си ритъм. И в това оголване се появяваше нещо парадоксално: „На мен лично ми става тъжно, а тя е весела музика. Много е странно. Нямам представа защо… Различно е“.

ПУБЛИКАТА

„Мисля, че всички са във възторг“, казва глас от публиката: „Не възторг на бурни аплодисменти между отделните пиеси, а онзи вътрешен, съсредоточен възторг, при който човек не бърза да ръкопляска, за да не наруши тишината“.

Монах Авел излиза на сцената в расо – без да го превръща в жест, без да го обяснява: „Най-много ми харесва, че не се крие, че е християнин. Не крие своята принадлежност. Това много ми харесва във време, когато човек изявява вярата си в Бог“, допълва зрителка. По думите ѝ присъствието на монах Авел е едновременно смирено и силно, той не заема сцената с тяло, а с внимание.

За мнозина срещата с него започва още преди концерта – „задочно, първо в интернет“, но живото изпълнение потвърждава очакванията: „Изключителен пианист! Мисля, че е на много високо ниво“ и „изключително голям талант, който не демонстрира себе си, а служи на музиката“, са част от коментарите на тези, които се срещат с монах Авел за първи път.

„Сам пълни цялата сцена, казва зрител, но не със сила, а с концентрация“. В един момент сякаш се случва нещо особено: „Някак си той изчезва като личност и остава само като инструмент, който свири. Той просто пресъздава музиката, която усеща. Това е моментът, в който изпълнителят престава да бъде център, а се превръща в канал – между мелодията и слушателя“. И именно тогава се случва „магията“, допълва момиче от публиката, доведено от баща си.

„Преоткриваме стари мелодии по нов начин. Познатото става непознато, простото – дълбоко, а лекото – тежко от смисъл. Ще го следя оттук нататък“, казват хората от публиката. Определят концерта като „прекрасен“ и „изключително културно събитие“, което оставя едно „чувство на удовлетвореност и на щастие“, и като „концерт, който не търси ефект, а оставя следа“.

ПРОГРАМАТА

Началото бе с Бах – Сицилиана от Сонатата за флейта в ми бемол мажор (BWV 1031), в клавирната ѝ версия, свързана с името на Вилхелм Кемпф. Музика, която носи покой, но и дълбочина – сякаш подготвя слушателя за онзи особен тип слушане, който ще бъде необходим през цялата вечер, коментират организаторите: След нея „Аве Мария“ на Вавилов прозвуча не като сантиментален жест, а като изчистена, почти молитвена линия.

Програмата продължи с Бетовеновата „На Елиза“, Рахманиновата „Елегия“ и вариацията върху темата на Паганини (в обработка, свързана с Ричард Шулц), а след тях – Шопеновият валс в до минор.

Аплодисменти и ставане на крака имаше след аржентинското танго El Choclo на Анхел Вийолдо, филмовата музика на Франсис Лай (Love Story), валсът на Евгений Дога от филма „Моя ласкав и нежен звяр“. Една от изненадите на вечерта бе ABBA и The Winner Takes It All, а след нея Libertango на Пиацола затвори първата част.

Втората част започна със „Забрава“ на Пиацола. Следваха Чайковски („Април“ и „Октомври“ от цикъла „Годишните времена“) и валсът на Микаел Таривердиев от „Ирония на съдбата“, който също предизвика реакции на разпознаване в залата. Монах Авел родължи с музиката от „И валсът продължава“ на Едуард Хопкинс, „Пепеляшка“ на Алексей Архиповски, „Ноктюрно“ на Арно Бабаджанян, две пиеси на Андрю Цфасман – „Защото имам теб“ и „Лиричен валс“, за да стигне до „Вечна любов“ на Игор Гарваренц – заглавието, което според организаторите обобщава цялата идея на вечерта. Финалът бе с Рапсодия №6 на Ференц Лист.

Монах Авел е от Санкт Петербург, в гимназията е математик и пианист. Завършва Държавната консерватория в родния си град. След това се посвещава на Бог. Седем години е в Светогорския манастир „Дохиар“, пет от които е и строителен работник на новоизграждащ се манастир в Сухо, Гърция, под духовното ръководство на архимандрит Григорий. След това монах Авел живее в руския средновековен Валаамски манастир, откъдето започва и активната му концертна дейност.

На Възнесение, през 2012 г., претърпява тежка катастрофа, от която се отървава без драскотина. „Паднахме с камион в пропаст от няколко метра... Богородица ни спаси. Да се ​​надяваме, че е било за добро“, добавя с усмивка монахът, който, освен с вярата, се опитва да обединява хората и с таланта си на пианист. Мисията му като монах музикант е да прославя Бога и да насажда любов в човешките сърца, защото душата знае, но иска да научи и повече. През март 2024 г. той свири в зала 1 на НДК, както и в морската ни столица, концертите бяха наречени „Душата знае“. В началото на 2025 г. гостува за втори път в България за концерти в София, Варна и Бургас.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева

/ИХ/