Раждането на парите в ново време в България предхожда държавността след Освобождението, каза проф. Пенчо Пенчев от УНСС

Раждането на парите в ново време в България предхожда раждането на държавата. Не с името лев, но такива са сечени преди Освобождението в Трявна, в Лом, в Шумен, както и в Панагюрище, където те са се наричали „вот“ и са представлявали монети с четвъртита форма. Това каза проф. Пенчо Пенчев, преподавател в специалностите „Стопанска история“, „История на икономическите теории“ и „Сравнителна политическа икономия“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), по време на официалното представяне на новия брой на сп. ЛИК – „Българските пари“. Представянето се провежда в Паричния салон на Българската народна банка (БНБ) в София. 

„Българската модерност не започва с Освобождението и с раждането на българската държава", заключи проф. Пенчев, който говори в своето изложение за парите през призмата на идентичността, културата и литературата.  

От гледна точка на българската история в личен план парите, по думите на университетския преподавател, са изключително интимна сфера. 

В защита на своята теза, проф. Пенчев се позова на повестта на Елин Пелин „Гераците“, както и на съдържащата се информация в Дневника на Чудомир.     

Проф. Пенчо Пенчев е един от авторите в броя на сп. ЛИК „Българските пари“. Негова е статията „Пътят на парите по нашите земи“.

Участници в събитието в БНБ бяха още Кирил Вълчев, генерален директор на БТА; Димитър Радев, управител на Българската народна банка; доц. д-р Юлия Захариева, създател и доайен на дисциплината „Право на Европейския съюз“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“; доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК; Яница Христова, отговорен редактор на списание ЛИК. 

Репортер – Делян Петришки
Оператори – Любен Младенов, Емил Александров
Монтаж – Абигейл Илиева

/АБ/