Експерти на европейско и национално ниво се обединиха около нуждата от регулации за защита на деца в интернет
Експерти на европейско и национално ниво се обединиха около нуждата от регулации за защита на деца и верификация на възрастта в интернет в рамките на дискусия „Рисковете в интернет: Как да защитим младежите и децата в онлайн среда“. Тя се организира от Бюрото на Европейския парламент в партньорство с Националния център за безопасен интернет.
Ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Тодор Стойчев откри форума, който беше модериран от журналиста Константин Вълков. В първия панел на дискусията участие взеха посланикът на Дания у нас Флеминг Стендер, Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България, членовете на Европейския парламент Цветелина Пенкова (БСП/СиД) и Ивайло Вълчев (ИТН/ЕК), както и Кейти Риг от Генерална дирекция CNECT на Европейската комисия.
Според Вълков около 45 секунди са достатъчни на дете за включване във високорисков разговор онлайн.
Преди два месеца Дания спря употребата на телефони в училищата, каза посланикът на Дания у нас Флеминг Стендер. По думите му около 94% от младите имат социални мрежи след 14-годишна възраст. По отношение на факта, че големите платформи печелят от това децата да прекарват по-дълго време в интернет, той подчерта, че родителите имат основна роля.
Трябва да погледнем към целия спектър за правата на децата във връзка с използването на интернет, каза Кристина де Бройн. Тя коментира, че вината за тяхната безопасност онлайн е роля на обществото.
Европа се нужда от единни правила по темата, защото хаосът, с който разполагаме не предлага сигурност на младежите в интернет, заяви Цветелина Пенкова. Фокусът върху възрастта прехвърля осезаемо отговорността и защитата, която искаме да предложим върху родителите, но платформите са тези, които трябва да бъдат регулирани, подчерта тя. Според нея трябва да има гъвкавост, за да може да има ограничено, но не напълно забранено използване на интернет. По думите й между 13 и 16 години е най-удачният вариант за възрастово ограничение на децата в интернет.
Пенкова посочи, че Европейската комисия разработва прототип на приложение, което има основна цел хората да могат да доказват възрастта си без разкриване на лични данни.
За първи път Европа води разговор за доброволно ограничаване на децата, каза Ивайло Вълчев, който се включи онлайн. Той отбеляза, че няма как да бъдат наказани платформите и създателите на алгоритми, защото проблемът се прехвърля към държавата. Кейти Риг, която също се включи онлайн, отбеляза, че се предвиждат мерки за справяне с алгоритмите с цел да се премахнат някои от рисковете пред непълнолетните.
Във втория панел, който се фокусира върху ситуацията в България, зам.-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова посочи, че дигиталната компетентност присъства във всички учебни програми, а след предстоящите нови промени тя ще стане водеща.
С израстването на децата отговорността е на родителите, но държавата има ролята да създаде правна рамка, която да им служи, каза зам.-министърът на правосъдието Михаела Мечкунова.
Сред основните проблеми в сферата на закрила на децата са знанията за рисковете и липсата на повече възможности за разговори със специалисти, каза Цветелин Кънев - експерт в Държавната агенция за закрила на детето. Няма как да се създаде промяна, ако няма диалог между дете, родители и институции, добави той.
Дейността на Националния център за безопасен интернет представиха Яна Алексиева - психолог и изпълнителен директор на Асоциация „Родители“, и Георги Еленков - директор „Политика за децата“ към Национална мрежа за децата. Те отбелязаха, че за 2024 г. има рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца – 1 749 747. Сред случаите 99% са момичета, а 1% са момчета. Според тях едно от всеки седем деца у нас съобщава, че е било жертва на сексуален тормоз.
Репортер - Лилия Йорданова
Оператор - Борислав Бориславов
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова
/ИХ/