Книгите на проф. Маразов и акад. Гранитски са един от най-важните антидоти срещу плявата, омразата, лошото говорене, грубия език, каза Илияна Йотова
Книгите на проф. Маразов и акад. Гранитски са един от най-важните антидоти срещу плявата, омразата, лошото говорене, грубия език, стигне ли до кресчендо, крясъци в Народното събрание, което трябва да бъде най-важната власт в държавата, обидите, разменените реплики и в крайна сметка всичко под похлупака на една жестока интрига, която, след като свалим чадъра от нея, не остава нищо. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която поздрави проф. Иван Маразов и акад. Иван Гранитски по време на представянето на новата им книга "Кварти. Мистерията на металурга", която е част от поредицата "Мнемозина".
Не остава нищо и в сравнение с тези, които са развивали и в периоди от историята са сочели пътя на човечеството, които са вярвали, днес какво ли си мислят за нас, попита Йотова. Сигурно не биха ни свързали с нито един голям митологичен образ, каза още тя.
По думите ѝ представянето на тази книга е есенен духовен празник, откъсване от всичко, което ни заобикаля със своето злободневие.
Българската литература подобни книги и образи не познава – тази симбиоза между митология, сюжет, избор на картини, философия, събрани в едно. Тази книга събира двама мъдреци в едно – проф. Маразов и акад. Гранитски, и неслучайно богинята на паметта в древногръцката митология е нещо като орисница на това издание и се надявам, че като добра орисница, ще продължава да бди над Вас и ще видим и 20-те книги, допълни тя.
„Кванти. Мистерията на металурга“ е книга за онази тиха, скрита памет на народите, в която само хора, надарени с особена интелектуалност могат да вникнат, да прочетат и проследят, защото когато четете тези страници, сякаш намотавате или размотавате кълбото на историята, кълбото, което е изтъкано от памет, допълни Йотова.
Тази книга е и ключ към търсенето на смисъла, бягство от онова състояние, което много често днес виждаме и което неповторимо е казала Елена Рьорих, която ни предупреждаваше да се пазим от празните минути. Защото творецът извайва света около нас, онзи свят, който с днешна дата е далеч от празната шумотевица на делника, от големия сблъсък между джоба и съвестта и който като че ли се опитва да махне корозията от едни вече твърде луксозни понятия като справедливост и солидарност, каза още Йотова. Във време, в което истината има много лица, когато говорим за истина, но си представяме истини в множествено число все за едно и също нещо, когато рекламата, в добрия смисъл, поставя на колене паметта и тази истина, защото ни дават един различен, виртуален, измислен свят, само по волята на някой, който иска да ни внуши, че това е реалният свят, такива сериозни изследвания, каквито тази книга представя, оставят едно пространство, лишено от празни минути, отбеляза Йотова.
Книгата не разказва само за боговете, а и за безименните създатели на творчество, на предмети и на духовност, за техните открития, които са били първите стъпки към света, който познаваме днес, тя връща уважението към труда, не просто като средство за съществуване, а като акт на осмисляне, на съзидание, на съдържание, на това, което е човешката природа, посочи вицепрезидентът. Човекът е онзи, който разгаря огъня – така казва тази книга, неговият труд е мистерия и ритуал, а не просто производство. Огънят е не само температура и технологичен процес, а изпитание, енергия и за много поколения, народи и периоди даже и съдба, добави тя. Никъде не идеализира повелителя на огъня, а чрез него напомня, че цивилизацията никога не е била само дело на мислители и на царе, а на онези, които създават с ръцете си, допълни Йотова.
По думите ѝ това е книга за значението на корените, но и за силата на човешкия дух, за неговата непримиримост, за това, че на човешката природа не е дадено да стои на едно място, че човекът сам по себе си е търсещо създание и проследяването на тази история в тази книга е най-яркото доказателство. Книгата може да бъде символ на тържеството на човешкото познание и на човешкото търсене. Когато човек държи в ръцете си тази книга, си задава въпроса защо са необходими такива книги днес, кой трябва да ги чете, дали трябва да ги чете, каза още Йотова.
Днес, когато като че ли обществото ни се превръща във все по-роботизирано, все повече наши човешки дейности, черти и качества се опитваме да прехвърлим към изкуствения интелект, трябва ли ни това припомняне на историята, трябва ли ни връщане към образите от митологията, трябват ли ни изводите и съкровището на човешкото познание. Отговорът днес е „трябва ни“, всички ние трябва да четем, каза още вицепрезидентът Йотова.
Репортер - Десислава Пеева
Оператор - Борислав Бориславов
Монтаж - Габриела Теллалова
/EХ/