Майкъл Флетли от Lord of the Dance пред БТА: Танцът ми е агресивен, мощен, мъжествен и изпълнен със страст
Танцът ми е агресивен, мощен, мъжествен и изпълнен със страст. Може би това идва от бойните ми умения. Но няма да има значение дали съм бил танцьор, музикант, рок звезда или автомобилен състезател. Защото винаги бих имал същата страст, същия напорист стил и пак бих танцувал от сърце, различно от всички останали. Защото това съм аз. Думите на Майкъл Флетли, създателя на Lord of the Dance, пред БТА са по повод предстоящите на 4 и 5 април 2026 г. спектакли във Варна и София. Те са по повод 30-годишнината на световноизвестната трупа.
„Когато за първи път видях ирландски танц, повярвах, че това е най-великият танц в света – заради ритмичните модели, заради ударния елемент, заради „почукването“. Още като млад бях гледал великия Рудолф Нуреев, а също и филми с Фред Астер и Джеймс Кагни, и обичах всичко това. Но вярвах, че ако мога да внеса някои промени, ако мога да адаптирам ирландския танц, ако мога да го отведа в бъдещето, той ще бъде най-великият танц в света и ще ми даде пълна свобода“, разказва Флетли.
По думите му строгата традиция на ирландския танц дава дисциплина: „Да правиш нещо съвършено в рамките на правилата. Както един велик футболист – Пеле, Марадона, Меси, Роналдо. Те не могат да играят с ръце, трябва да останат в границите на играта. Това е много важно. В ирландския танц трябва да кръстосваме краката, да повдигаме краката по определен начин. За мен беше важно да запазя тази дисциплина до съвършенство, но да добавя ръцете, лицето, актьорското присъствие, тялото, драмата“.
Майкъл Флетли пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Кога за първи път почувства, че танцът може да бъде форма на свобода? Какво дава и какво отнема строгостта на ирландския танц? Има ли сцена или момент от работата, към който се връща като към свое лично чудо? Как разбира, че едно шоу е „животно“ и може да живее само? Какво би искал да остане след него – движението или духът? Вярва ли, че човек може да „танцува“ и без тяло – чрез думи, жестове, отношения?...
Кога за първи път почувствахте, че танцът може да бъде форма на свобода?
- О, веднага. Когато за първи път видях ирландски танц, повярвах, че това е най-великият танц в света – заради ритмичните модели, заради ударния елемент, заради „почукването“. Още като млад бях гледал великия Рудолф Нуреев, а също и филми с Фред Астер и Джеймс Кагни, и обичах всичко това. Но вярвах, че ако мога да внеса някои промени, ако мога да адаптирам ирландския танц, ако мога да го отведа в бъдещето, той ще бъде най-великият танц в света и ще ми даде пълна свобода...
Ирландският танц е строга традиция. Какво дава и какво отнема тази строгост?
- Строгостта дава дисциплина – да правиш нещо съвършено в рамките на правилата. Както един велик футболист – Пеле, Марадона, Меси, Роналдо. Те не могат да играят с ръце, трябва да останат в границите на играта. Това е много важно. В ирландския танц трябва да кръстосваме краката, да повдигаме краката по определен начин. За мен беше важно да запазя тази дисциплина до съвършенство, но да добавя ръцете, лицето, актьорското присъствие, тялото, драмата, и да съчетая двете, без да загубя дисциплината.
Има ли сцена или момент от работата, към който се връщате като към свое лично чудо?
- Разбира се. Когато си помисля за излизането на сцената… Дори когато размахвах чук в лютия студ на Чикаго, в 6:00 ч. сутринта... Бях тийнейджър и не исках да съм на това място… Беше болезнено всяка минута. Но със сърцето си вярвах, че слизам по стъпалата в задната част на сцената и излизам пред 10 000 души, които стоят прави. Всеки път, когато правя това, се връщам в онези дни. Това е чудо. Всеки път е чудо.
Как разбирате, че едно шоу е „животно“, което може да живее само? Кога го пускате да диша само?
- Мисля, че както всяко живо същество, и спектакълът започва да иска повече и повече – да „яде“, да се развива, да става по-бърз, по-добър, да учи. Моята работа като създател е да го усещам и да го насочвам, за да може да продължи да се развива, но отново, в определени граници. Направено с вкус и стил, по правилния начин, но да може да живее и да диша.
Вие променихте начина, по който светът гледа на ирландския танц. Какво бихте искали да остане след Вас – движението или духът?
- О, духът. Да, разбира се! Никой не ми задава въпрос за това... Ако се замислите – никой не пита колко са ударите в един танц. Ускорявам ли ги? Синкопирам ли стъпките? Никой не пита как се движа по сцената. Интересуват се какво стои в сърцето и душата на танца. Какво е човешкото в него? Какво внасяме ние?... Защото, ако отидете на спектакъла, това са неща, които няма да забележите. Няма да го забележите! Няма да го забележите! Но аз мога да Ви кажа, че го забелязвам! Когато хората ме гледат да танцувам, те невинаги гледат краката ми. Гледат лицето, духа, сърцето ми. Какво давам? Ударите – всичко това е второстепенно. Важното е какво даваш със сърцето си и как комуникираш.
Вярвате ли, че човек може да „танцува“ и без тяло – чрез думи, жестове, отношения?
- Разбира се. Разбира се! Погледнете ме, Вие и аз танцуваме сега. Вие танцувате, дори в този момент. Дори да не го знаете, танцувате с очите си. И аз го виждам, и го усещам. Усещам енергията ви. Усещам енергията на всички. И това е нещото, което наистина стига до публиката навсякъде по света. За всеки човек.
Днес се опитвах да „уловя“ всеки в тази стая, защото виждам – всички ние, всеки един от нас – това е танц. И никога повече няма да се повтори. Това е първият път, в който всички сме тук заедно. Никога повече няма да се случи. Но аз ще помня този танц...
Казахте, че имате душа на танцьор, но понякога връща ли се душата Ви на боксьор?
- Да. Много често. Дори когато танцувам, танцът ми е атакуващ. Танцът ми е агресивен, мощен, мъжествен и изпълнен със страст. Може би това идва малко от бойните ми умения. Възможно е да е така...
Но няма да има значение дали съм бил танцьор, музикант, рок звезда или автомобилен състезател. Защото винаги бих имал същата страст, същия напорист стил и пак бих танцувал от сърце, различно от всички останали. Защото това съм аз.
Има ли дума, която най-добре ви описва като човек?
- О, ще оставя Вие да решите това (Усмихва се – бел. а.).
Как бихте продължили изречението „Аз съм човек, който обича…“?
- Живота (Отговаря, без да се замисля – бел. а.).
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
/ИХ/