Приемам събития като настоящето за малки съединения между териториалната България и България без граници, каза доц. Георги Лозанов

Днес много българи живеят и се реализират на Запад. Затова приемам събития като настоящето за малки съединения между териториалната България и България без граници. Това каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов във видеообръщение, излъчено по време на тематично събитие днес, организирано от Българския културен институт (БКИ) в Лондон с директор Светла Дионисиева и сътрудници Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева и посветено на 60-годишнината от излизането на първия брой на списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на БТА, и 90-годишнината от създаването на Българското национално радио (БНР). 

Такова съединение може да се случи само в отворен свят, а не когато всеки се вглежда в собствения си национален пъп. В това отношение БТА се е превърнала до голяма степен в институция на културната дипломация и списание ЛИК участва в тази нейна мисия, посочи той. 

Обръщайки се към гостите на събитието, доц. Лозанов ги поздрави с „честито съединение“. 

Относно работата си в списанието той сподели, че най-трудно е да се конкурираш със себе си. 

„Списанието имаше митологична слава през комунизма, което хем е привилегия за продължението му в наши дни, хем е изпитание да отговориш на очаквания, създадени, когато ЛИК беше единственият прозорец в плътната информационна завеса, спусната пред западната култура“, посочи Лозанов. 

Той добави, че помни как от ЛИК е научил името на Айрис Мърдок и е усетил близостта между литературата и философията. 

„Или на Дейвид Хокни с неговия хиперреализъм като алтернатива на реализма, която ни преподаваха в училище. Или че Шекспир може би не е точно Шекспир, ако не е даже повече от един автор. Беше смайващо за нас, свикнали да гледаме на културните авторитети като на икони, за които не можеше да има спорове и различни мнения. През списание ЛИК минаваше съвсем друг начин на мислене, който именно ни свързваше със западната култура. Това беше много важно, защото връзката ни с нея беше целенасочено прекъсната. Не трябваше да имаме общо, да принадлежим на западната култура, а на някаква антизападна, източна или каквато там ни беше идеологически позволена“, разказа още той. 

По думите му същият проблем стои и досега. 

Принадлежността на България към западната култура продължава да се крие или поне не трябва да личи много. Въпреки че е така още веднага след Освобождението от Османската империя, когато новият културен, политически и бизнес елит отива да учи на Запад. И със завръщането си оттам донася със себе си модернизма и въобще модернизацията на българското общество. И обратното – възпрепятстването ѝ винаги идва от политическия Изток, каза доц. Лозанов. 

Главният редактор на ЛИК добави, че затова списанието днес отново се занимава с интеграцията ни към западната култура. 

Ние посвещаваме броеве на творци като композитора Панчо Владигеров, като художника Дечко Узунов, като поета Атанас Далчев, които дори през комунизма остават свързани с тази култура. И вярвам, че най-съществената задача на ЛИК е да остане, макар и по различен начин, такъв интеграционен механизъм, допълни той. 

В рамките на събитието днес в БКИ-Лондон ще бъдат представени броеве на списание ЛИК, посветени на 60-годишнината на изданието и 90-годишнината от създаването на БНР. Ще бъдат показани и две изложби, част от проявите, с които БНР чества своята годишнина – документалната изложба „90 години БНР – Радиото на поколения българи“ и творби от националния конкурс „По стъпките на Сирак Скитник“. В представянето участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, генералният директор на БНР Милен Митев, отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова, търговският директор на БНР Пламен Дичков, както и директорът на Националната художествена гимназия (НХГ) „Димитър Добрович“ в Сливен Александър Дойчинов.

Събитието в Лондон е и със специалното участие на пианиста Марио Ангелов, който ще изпълни произведения на Панчо Владигеров, Димитър Ненов и Красимир Кюркчийски.

Репортер и оператор - Ива Ваташка
Монтаж - Габриела Теллалова
/АБ/