Джойс ДиДонато пред БТА: Всяко мое изпълнение е повратна точка в кариерата ми

Всяко мое изпълнение е повратна точка в кариерата ми, по свой начин, казва пред БТА Джойс ДиДонато. Световноизвестното мецосопрано и пианистът Крейг Тери поставиха финала на втория сезон на „Съкровени гласове” – фестивалът за камерна музика, основан от българската оперна прима Соня Йончева.

„За да направиш наистина силно изпълнение, трябва да присъстваш напълно – а това означава да поемаш много рискове. Означава да срещнеш определена публика на определено място. Има една стара поговорка, че ти си толкова добър, колкото е последното ти представление. Така че аз просто продължавам. Не гледам твърде много назад. Гледам тук и сега, и как мога да направя този момент значим“, споделя Джойс ДиДонато.

Допълва, че би искала след неин концерт хората да си тръгнат с мисълта „Обичам ли с всичката сила, на която съм способен? Обичам ли хора, които са трудни за обичане? Справям ли се със собствената си липса на любов или с отчаянието си?". „Това е, което голямото изкуство прави – кара ни да се обърнем навътре и да чувстваме. А когато това се случи на концерт – то се случва в общност. Много е силно да се съберем заедно и да преживеем някаква история или нещо красиво, особено днес, когато всички сме забили глави в телефоните си, изолирани в собствения си свят“, казва още американската оперна звезда.

В дебютния си спектакъл у нас, посветен на силата на любовта да свързва хората и да променя съдби, тя изпълни творби на Клод Дебюси, Йозеф Хайдн, Алма Малер и Густав Малер, последвани от четири биса, последният от които бе Somewhere over the rainbow от „Вълшебникът от Оз”, действието на който се развива в родния ѝ град Канзас. 

Джойс ДиДонато пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за очакванията и откритията в първата ѝ визита у нас, за надмузикалната форма на нейните проекти, за съвета ѝ към млад оперен певец от България, който мечтае за голямата сцена, И още: Защо харесва усещането за индивидуалност? Какво очаква от публиката? Кой е преломният момент в кариерата ѝ?

Това е първото Ви идване в България. Какво очаквахте и какво открихте?

- Опитах се да нямам прекалено много очаквания, защото никога не се знае... Но докато се разхождах из София, бях много развълнувана от това колко оригинално и самобитно изглежда всичко.

Пътувам доста – из Европа и Щатите – и сега ми се струва, че всички градове започват да изглеждат еднакво – има H&M, има McDonald’s, и всичко е предсказуемо. А в София влизах от магазин в магазин – всичко е независимо, много артистично. Има много графити, но усещането за тях е като на нещо много изразително и експресивно.

Хареса ми усещането за индивидуалност и артистичност, което открих тук.

Много от Вашите проекти надхвърлят музикалната форма и носят силно хуманистично послание. Какво искате публиката в София и по света да отнесе със себе си след един концерт?

- Мисля, че самата идея за концерт е един много красив проект, свързан с обществото. В залата (Зала „България“ – бел. а.) имаше хиляда души – повечето вероятно непознати един на друг – и въпреки това, всички влизат с желанието да почувстват нещо заедно. Това е много силно – да решиш като част от публиката да преживееш нещо красиво. Нещо, което, може би, ни държи като огледало и ни кара да се замислим кои сме.

Например, аз пях много за любовта, и бих искала хората да си тръгнат с мисълта „Обичам ли с всичката сила, на която съм способен? Обичам ли хора, които са трудни за обичане? Справям ли се със собствената си липса на любов или с отчаянието си?". Това е, което голямото изкуство прави – кара ни да се обърнем навътре и да чувстваме. А когато това се случи на концерт – то се случва в общност. И това е много силно – да се съберем заедно и да преживеем някаква история или нещо красиво, особено днес, когато всички сме забили глави в телефоните си, изолирани в собствения си свят.

Какъв съвет бихте дали на млад певец от България, който мечтае за голямата сцена?

- За да бъдеш класически певец, трябва да отделиш много време за работа върху техниката си. Има толкова много неща, които трябва да овладееш – трябва да овладееш физическия си инструмент, трябва да овладееш музикални стилове от различни епохи, трябва да овладееш езици – аз самата работя върху българския си (Намига с едното око и се усмихва – бел. а).

Трябва донякъде да овладееш и чисто човешкото си състояние, за да можеш да изпълниш ролята с необходимата доза театрална артистичност. Отнема много време, затова бих насърчила младите певци да бъдат търпеливи – до известна степен – но и нетърпеливи, и да работят много упорито и последователно, за да разберат къде се намират като певци.

Има ли момент в кариерата Ви, който приемате като преломна точка?

- Мисля, че всяко мое изпълнение е повратна точка, по свой начин. Защото, за да направиш наистина силно изпълнение, трябва да присъстваш напълно – а това означава да поемаш много рискове. Означава да срещнеш определена публика на определено място...

Има една стара поговорка, че ти си толкова добър, колкото е последното ти представление. Или както е в спорта – добър си, колкото в последния изигран мач. Мисля, че в това има истина. Така че аз просто продължавам. Не гледам твърде много назад. Гледам тук и сега, и как мога да направя този момент значим.

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Росен Боянов, Даниел Димитров
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/