В днешно време списание ЛИК вкарва в диалог журналистиката и историята, каза доц. Георги Лозанов

„В сегашния си период списание ЛИК се занимава с един медиен експеримент. Опитва се да вкарва и успява според мен, в диалог журналистиката и историята“, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов на представянето на декемврийския брой на списанието, посветен на Народния театър. Събитието се проведе днес  в зала „МаксиМ“ в Българската телеграфна агенция (БТА).

Ние знаем, че журналистиката също е история. Само че история за сегашността. И когато мине достатъчно време, самият журналистически разказ се превръща в исторически разказ, обясни той. 

По думите му „достатъчно време“ значи разказът вече да не може да се намеси в това, за което разказва. „Журналистиката е исторически разказ за ставащото по време на неговото ставане и затова то може да промени хода на ставането. Когато вече не може да извърши това, той се превръща в исторически разказ, който ние намираме в архивите на БТА. И се виждат много неща, но аз ще ви кажа едно – вижда се все по-засилена исторификация на живота. Т.е. все по-бързо всяко ново нещо се превръща в история и отива в историческия разказ“, обясни доц. Лозанов.

Той отбеляза, че такъв е случаят с атаката към театъра от страна на гневни националисти заради пиесата на Бърнард Шоу. Тя вече е история и вече го четем като исторически разказ, нищо, че е взето от оня ден, каза той.

Аз чух нещо интересно в тези дебати – опонентите казаха, че нямаше да има проблем, ако пиесата беше поставена в Сатиричния театър. „И си давам сметка защо – защото Народният театър си е извоювал правото на институция, която да казва кое е изкуство и кое не е изкуство. Той владее този златен метър, който е много трудна сфера на културата да кажеш откъде почва изкуството и кое не може да бъде наречено така“, обясни доц. Лозанов.

„Народният театър до голяма степен е този, който може да каже, и то – от името на народа, признато от народа, какво е изкуство, какво влиза в изкуството и кое не може да влиза в изкуството. И затова е този огромен натиск върху Народния театър. Ако беше Сатиричния, нямаше да има проблем“, каза още той.

По думите му заради това Народният театър има много по-голям културен ангажимент от собствените си спектакли, които и сами по себе си са културно наследство за България.

Репортер - Ваня Сухарова

Оператори - Красимир Михайлов, Иво Михайлов

/АВР/