Д-р Петър Сапунджиев: Мечтая да създадем инфраструктура за изследване на поведението на ледниците

Мечтата ми е да имаме инфраструктура от измервателни системи, които да покриват максимален брой параметри на заобикалящата ни среда и които да проследяват поведението на ледниците. Това разказа в интервю за БТА Петър Сапунджиев, доктор по електроника, който от пет години е инженер на Българската антарктическа база (БАБ) "Св. Климент Охридски". Той представи работещото устройство за кадрово заснемане и процеса по създаване на измервателна система за отчитане на атмосферните параметри на ледниците. 

Д-р Петър Сапунджиев показа първия инсталиран прототип за събиране на визуална информация чрез кадри. По думите му той е направил електрониката, която управлява работата на камерата, така че тя да работи автономно през цялата година. „Тази електроника изключва камерата и я включва, когато трябва да направи кадър“. Устройството работи чрез соларно захранване с помощта на фотоволтаична система. „В светлите месеци на годината се зарежда батерията. Всичко е така изчислено, че да може да работи през дългите тъмни месеци на зимата“, допълни д-р Сапунджиев. 

Кутията, в която се намира камерата, е направена от алуминий и е херметично затворена. „Много е важно тя да е изсушена, защото ако не бъде, при ниски температура се получава конденз (кондензация – бел. ред.) на стъклото и кадрите се нарушават“, посочи инженерът. Д-р Сапунджиев допълни, че има два кондиционни кабела, които свързват камерата с друга херметично затворена кутия, където се съхраняват събраните данни. „Следващият етап от проекта е кадрите да се получават дистанционно“, посочи д-р Сапунджиев. 

В българската станция д-р Петър Сапунджиев показа как изглеждат кадри на ледника, събирани в продължение на седем месеца, в няколко секунди. „С този метод на изследване виждаме ледника от една гледна точка, която е недостъпна за нас. Ледникът се движи много бавно, но с тези технологични средства сякаш можем да минаваме през времето по друг начин“. Според него количествено може да се оценят придвижванията на характерни точки на ледника, ако се определят мащабните фактори на изображенията. По думите му мястото, където е поставена камерата, е специално избрано, тъй като е добре обветрено и не се натрупва сняг. 

„Следващата версия е направено от специално подбрана за тази цел неръждаема стомана. Устройството съдържа херметичен корпус, където е разположена камерата“, разказа инженерът за второто устройство, по което работи. То представлява измервателна система за отчитане на атмосферните параметри - атмосферно налягане, температура, влажност, осветление. Кабелите свързват електрониката с обектива със т.нар. „сервизна кутия“, която работи чрез соларно захранване и която служи за съхраняване на събраните данни“, разказа още д-р Сапунджиев. 

Инженерът сподели, че с отварянето на БАБ учените поставят дървена стойка на най-динамичната и най-нацепената част от ледника, намиращ се в близост. „На нея инсталираме GPS и го оставяме да измерва своето положение в продължение на седмици. По този начин може да се определи придвижването на ледника, върху който е монтирана стойката“. По думите му това е най-прецизният начин за измерване на движение, като Сапунджиев посочи и недостатъците. „Трябва през няколко дни да се сменя акумулаторът, който захранва GPS-a”. Устройството не може да бъде оставено да работи през зимата поради влошените метеорологични условия на остров Ливингстън. 

„Правя начални стъпки в анализирането на тези данни по метод за анализиране на движението на флуидите. Крайната ми цел е създаването на по-модерно и устойчиво на суровото време устройство, което да бъде на разположение през цялото време и направените кадри да бъдат използвани в бъдеще. Виждайки как се развиват методите за анализ, вярвам, че след десет години новото поколение учени ще има идея каква информация да извлече от тези кадри“, сподели д-р Петър Сапунджиев. 

По думите му Антарктика е едно от най-изумителни изследователски места, тъй като взаимовръзката между отделните екосистеми е запазена. „За да разберем цялостните процеси, трябва да изследваме всеки един елемент от тази съвкупност поотделно. Като комбинираме измервателните системи, от получените данни можем да разберем по-добре поведението на ледника и как се променя“, разказа инженерът на Българската антарктическа база. 

Репортер, оператор и монтаж - Емил Граничаров

Към 03:41 на 01.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация