Ние, творците, забравихме, че трябва да даваме културна алтернатива на младите, казва актьорът и режисьор Мариан Вълев

„Огромна отговорност за тези пътеки, по които могат да тръгнат младите, носим и ние – творците. Някак си прекалено изгубени в своето оцеляване, забравихме за младите хора. Забравихме, че трябва да им разказваме истории, да правим филми с послание за тях. Да им даваме културна алтернатива, за да могат да правят избори, културни избори”. Това каза пред БТА актьорът и режисьор Мариан Вълев. Филмът „Чалга”, на който той е сценарист и режисьор, бе включен в кино афиша на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол. 

Сюжетът на лентата проследява историята на двайсетгодишно момиче от Перник, което мечтае да стане известна певица. Актьорският екип включва Елеонора Иванова, Цветелина Стоянова, Любомир Нейков, Жана Яковлева, Лора Караджова, Стефан Денолюбов, Диляна Попова, Николай Сотиров, Димитър Рачков, Кръстю Лафазанов, Виктор Стоянов, Елизабет Методиева, Стефан Мавродиев, Виктор Калев, Илиян Бойд, Николай Николаев, Денислав Маринчев, Милена Маркова и Невена Бозукова. 

Премиерата на „Чалга” бе на 10 март тази година, като за първата среща на филма с бургаската публика Мариан Вълев пристига в Културен дом НХК в морския град. Скоро след премиерата „Чалга” застана на първа позиция по зрителски интерес в кината, сочат обобщените данни от киносалоните. През месец март филмът тръгна и на турне в Германия, с прожекции в градовете Хамбург, Берлин и Йена, Мюнхен, Касел, Франкфурт и Ландсхут. През април филмът гостува във Виена, а през юни бе част от Месеца на българското кино в Лондон.

Освен в чужбина, Вълев представя филма си и на различни места в България – в малки и по-големи населени места. В края на месец март филмът гостува в Брезник - в салона на Народно читалище "Просвещение 1870", пред младежка аудитория. През месец май „Чалга” участва десетото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“. А в средата на август филмът и неговия режисьор се включиха в програмата за кино под звездите на Община Самоков.

Созополската публика също имаше възможност да се наслади на филма, включен в програмата на 39-ото издание на Празниците на изкуствата. Преди прожекцията Мариан Вълев разговаря с БТА за изпитанията пред главната героиня на неговия филм и за опасностите, които дебнат младостта, когато тръгне по пътя мечтите. Режисьорът посочи и защо се е спрял на заглавието „Чалга” и дали изборът му е провокация. Вълев разказа и какви са отзивите, които получава за филма, както и на чия оценка държи най-много. 

Г-н Вълев, какви са предизвикателствата и опасностите пред младостта, когато тръгва по пътя на мечтите? 

- Предизвикателства и опасности за нашите млади хора, за най-голямо съжаление, дебнат отвсякъде, както би казал господин Стефан Командарев. В свят, който е пропит от материални мечти, в свят, в който мечтите имат винаги материални измерения, кривите пътеки, по които могат да тръгнат младите хора, са много. Вчера разговарях с едни млади колеги, студенти, и им казах, че всъщност истинските мечти никога не са свързани с материални придобивки – с блясъка на прожекторите, тупираните коси, високите токове, гримовете, роклите, мерцедесите, охраните. Тъй като не искам да им излизам като човек, който само обвинява жените, младите момчета ги дебнат същите опасности. 

С течение на времето и опита, който придобих, се срещнах с много такива хора. За най-голямо съжаление филмът, за който говорим - „Чалга”, не е просто един прецедент, прецедентен разказ за хората, по-скоро е доста обобщен. Огромна част от момчетата мечтаят да бъдат бандити – със злато, прически, охрани, S класи. Момичетата – всички искат да са Анджелина Джоли, но без да положат усилията, които са необходими, за да стигнат до това място в йерархията. 

Интернет, Инстаграм и Фейсбук заливат младите хора с фалшива култура и с фалшиви идоли. Идолите на днешното време, за най-голямо съжаление, са хора, които никога не са постигнали нещо в живота си с труд.

Огромна отговорност за тези пътеки, по които могат да тръгнат младите, носим и ние – творците. Някак си прекалено изгубени в своето оцеляване забравихме за младите хора. Забравихме, че трябва да им разказваме истории, да правим филми с послание за тях. Да им даваме културна алтернатива, за да могат да правят избори, културни избори.

Чалга културата е, разбира се, агресивна. Тя е свързана с пари, с големи материални възможности. Залива съзнанието на младите хора. Ако ние не отговорим по някакъв начин, ако дори и с минимални средства не се опитаме да дадем т.нар. културни алтернативи на младите хора, те нямат избор по кой път да тръгнат. 

В „Чалга” аз се опитвам да задавам въпроси, без да давам отговори. Не коментирам какви са мечтите на младите – те са такива, каквито са. По-скоро задавам въпроса: „Как стигнахме дотам младите хора да мечтаят за тези неща? Къде сгрешихме, какво изгубихме по пътя?”. Надявам се всеки един от зрителите, които, слава богу, са стотици хиляди, да успеят да отговорят на въпросите, които аз задавам, сами за себе си. 

Какви са трудностите и изпитанията пред главната Ви героиня? 

- Това няма да Ви го кажа (смее се – бел.а). Ще отговоря малко по-философски. Трудностите и изпитанията са такива, каквито са за всички млади хора - техните цели, техните амбиции, техните мечти и начина, по който те ги сбъдват, по който те са готови да ги сбъднат. Има ли лимит в това да сбъднеш мечтите си? Трябва ли да сбъднеш мечтите си на всяка цена, въпреки определени морални компромиси, които можеш да направиш, ще ги направиш ли в името на мечтите си, или няма да ги направиш? Накрая би ли избрал нещо, което е повече от сбъднатите ти мечти? Това са въпросите, които задавам. 

Филмът, надявам се, или поне това, което виждам досега е, че той е интересен. Все пак той е, да използвам тази модерна дума, таргетиран към младите хора, към хората, които са в началото на живота си, към тийнейджърите. Опитахме се да разкажем една съвременна тийнейджърска приказка. Доколко сме успели – времето ще покаже. 

А защо „Чалга”? Заглавието провокация ли е? 

- Не, то е съвсем директно заглавие. Разбира се, последното нещо, за което става дума, е чалга музиката. Чалгата е синоним на повърхностното, на това да постигнеш мечтите си, без да се трудиш, без да работиш, без да учиш. Чалгата е начин на мислене, тя е вид култура. Тя е поп култура. 

И когато видиш толкова много млади хора, които наистина полагат всички усилия да сбъднат мечтите си, но без труд, а по всеки един друг пряк начин, това е чалгата всъщност. Чалга сме ние – за това, че не успяхме да се преборим с истинската чалга. Чалга е синоним на страх, на посредственост, на повърхностност. 

Какви са отзивите, които получавате за филма – и от зрители, и от критика? 

- Не се правя на скромен, но да… отзивите са всякакви, да го кажа най-смирено. 

А бихте ли ни споделили някой от тези отзиви – от някого, на когото държите? 

- Държа на сълзите на майка ми. Държа на нейната усмивка. Това е нещото, което някак си ме развълнува. 

Но на всеки един зрител аз изслушвам мнението. След всяка една прожекция, на която аз присъствам, заставам пред хората и разговарям с тях. Излизам на вратата, изпращам всеки, стискам му ръката и му благодаря за времето, което е отделил, за да види нашия филм. 

Предимството ми е, че съм актьор и трудно може някой да ме излъже. Така че дори не е важно какво ми казват. Когато ги видя как ме гледат, аз знам вече всичко… 

И, да, аз съм щастлив човек. Така бих отговорим на този въпрос – аз съм щастлив човек и филмът „Чалга” ме е направи още по-щастлив човек. 

Репортер – Яница Христова

Оператор – Красимир Михайлов

Монтаж – Емил Граничаров

 

Към 16:34 на 09.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация