Музей на комунизма беше открит в Букурещ

“Долу, Чаушеску”, “Долу комунизма”, “Децата ни искат да са свободни”, “Има начало във всеки край” - тези надписи и огромно знаме на Румъния с дупка по средата (символ на румънската революция) ме посрещат на "Улицата на Ковачите" №6 в Букурещ. Само няколко минути по-късно и няколко стъпала по-нагоре се озовавам в огромен хол. Ваза с карамфили върху бродирана на една кука покривка на лакирана маса. Стъклена купа с изкуствени плодове. Два тромави фотьойла, изтърбушен диван и стар телевизор със стъклена риба, кацнала отгоре му. Гардероб, ухаещ на нафталин, облепен отвътре с изрязани страници от западни модни списания. Телефон с шайба. Пластмасови играчки. 

Намирам се в музея “Някъде в комунизма”. Той отвори врати на 26 юли и е единственият по рода си в Букурещ, твърдят неговите създатели Каталина Андриеш и Габриел Бога. Тук обектите не са зад витрини, всичко може да се пипне и снима. 

“Музеят има четири стаи, които са тематично разделени. В първото помещение ще откриете информация за 50-те и 60-те години - времето на политически арести, репресии, конфискуване на земи и терени, когато Секуритате съблюдвала строго за реда. Втората стая представя периода от 1965-1989 г., който Николае Чаушеску наричал “златната епоха”. Това било времето, в което се инвестирало в индустрия, били теглени международни заеми. Другите две стаи пресъздават хол и кухня от онова време. Комунистическото време”, разказва за БТА Каталина Андриеш, докато ме развежда наоколо. 

Работата по музея започва още през януари, а за проекта помага цял екип от хора.

“Беше трудно да съберем и донесем обектите. Всеки предмет разказва по една история. Не си мислете, че сме взели всичко наведнъж от някоя къща. Всеки предмет има различен произход, но искахме да пресъздадем атмосферата, обстановката, в която са живеели хората по времето на комунизма, на Николае Чаушеску”, обяснява Юлия Урсулеску - едно от по-младите лица на проекта.

Стените на помещенията са покрити с много архивни снимки, лични истории и подбрана информация, която ни разказва за:

Румънския хладилник

През 70-те години начинът на живот на румънците не бил кой знае колко по-различен от този в другите държави. Заради заемите, взети от Николае Чаушеску, индустрията се развивала и това подобрявало качеството на живот. Нямало недостиг на хранителни продукти. Всичко рязко се променя в началото на 80-те години. Държавата измисля програма, според която всеки човек се нуждаел от максимум 2700 калории. На базата на този максимум се изчислявави и позволените количества храна. През 1984 г. те били както следва: 39 кг месо, 78 литра мляко и 166 кг зеленчуци на година. Месечно човек можел да си купи 1 литър олио и 1 килограм захар. Можел само в определени магазини срещу купони. Опитът за запасяване с храна се наказвал. 

Румънските заплати

Заплатите по времето на комунистическия режим се определяли според професията. Най-добре платени били строителните работници, които получавали приблизително 3600 леи, следвани от миньорите (3500 леи) и служителите в банките (3200 леи). Най-ниско платени били хората в областта на общественото хранене, туризма, ресторантьорството, където заплатата била не повече от 1500 леи. В тази група влизали и пощальоните, шофьорите и шивачките. За сравнение заплатата на Николае Чаушеску била 18 000 леи. 

Румънския спорт 

Николае Чаушеску се ангажирал лично с развитието на румънския спорт. “Новият човек” трябвало да бъде добре подготвен физически, затова и масовият спорт бил насърчаван. Появила се така наречената “Дачиада” - полуспортно събитие, което ангажирало всички възрастови категории. Футболните клубове носели имена, които показвали принадлежност към комунистическата доктрина. Била въведена титлата “майстор на спорта”, която показвала връзката между държавата и спорта. Спортните клубове, най-големият от които "Стяуа", били контролирани пряко от фамилията Чаушеску.

Румънската индустрия 

В началото на 50-те автомобилната индустрия не била развита и хората се придвижвали с трамваи, тролейбуси или автобуси, произведени в заводите в Букурещ. В края на 60-те години започва внос на коли от Франция, Източна Германия и Италия и с подкрепата на Съветския съюз се осъществява технически напредък. През 1968 започва и производството на "Дачия". За да може човек да си купи кола, трябвало да се запише в списък от чакащи. Понякога отнемало години, за да се сдобие с личен автомобил, независимо че разполагал с пари. В края на 80-те години една "Дачия" струвала 30 тогавашни средни заплати. "Дачия 2000" карали само партийни лидиреи и милицията. "Дачия 2000" с двигател от 2200 кубика и 116 конски сили имал и Николае Чаушеску. Наричал я “Tovarăsa” - спътница.

През 70-те и 80-те години Румъния започва да произвежда всякакво оборудване - компютри, телефони, домакински уреди. Компютрите от серията DACICC били успешни на вътрешния пазар и започнал износ за други социалистически държави. Земетресението от 1977, последвано от енергийната криза и трудностите през 1980-те, спират прогреса. 

Репортер и оператор - Мартина Ганчева

Монтаж - Габриела Теллалова

 

Към 19:56 на 13.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация