Българската православна църква има основна роля за спасяването на българските евреи през 1943 г., заяви Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний

Тази година се изпълват 80 години от хуманния акт, проява на жертвена любов към ближния, свързан със спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта. Ролята на Българската православна църква (БПЦ) е основна, защото, ако Светият синод на БПЦ, воглаве тогава с българския и Софийски митрополит екзарх Стефан, не бе застанала твърдо и непоколебимо в защита на човешките права и на изконното право на живот на българските евреи, може би нямаше да се стигне до този наистина исторически факт, защото ние сме единствената държава, която не е пожертвала нито един български евреин. Това каза в интервю за БТА Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, посветено на 80-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война и на приноса на Българската православна църква за този хуманен акт. 

Поради факта, че Светият синод на Българската православна църква не се е поколебал да отстои този принципен въпрос, който е бил на себежертвена любов, на хуманност, на запазването на правото на живот, което е изконно за всяко едно човешко същество, ние се гордеем наистина с това. И в дистанция на времето отчитаме именно този исторически акт, който Българската православна църква е извършила и той е всепризнат не само от еврейската общност, но и в световен план, каза митрополит Антоний. 

Той подчерта, че за спасяването на българските евреи огромна е ролята на Софийския митрополит Стефан Първи, който от 1945 до 1948 г. е екзарх на БПЦ, и на Пловдивския митрополит Кирил, избран през 1951 г. за патриарх на България. Според митрополит Антоний "те са се водили преди всичко не от силните на деня, не от страха от наказания, санкции, защото наистина времето е било смутно, било е разделно и е било страшно време - време на война". Те са следвали моралния закон, който е повелявал техният архиерейски дълг, а именно, когато ние даваме клетва, когато ставаме епископи, казваме, че ще спазваме каноните на православната църква, няма да се поддаваме под натиска на силните на деня и ще отстояваме всичко онова, което повелява Божественият и нравствен закон. Той повелява да бъдем хуманни, човечни, да бъдем човеколюбиви и за тази любов говори св. Апостол Павел, като висша добродетел, която е над всичко: "Всичко претърпява, всичко извинява и на всичко се надява", каза митрополит Антоний. 

Делото на екзарх Стефан, на Пловдивския митрополит Кирил, впоследствие български патриарх, е неизмеримо, защото е свързано с необятната любов към ближния и тя е останала във вечността такава, каквото е, заяви Западноевропейският митрополит. Той изтъкна, че затова имената на българския екзарх Стефан и на българския патриарх Кирил са записани в паметника, в който се възпоменават всички жертви и е свързано с приноса на България в Яд Вашем, където техните имена са останали вечни в благодарната памет не само на българските евреи, но и на всички евреи.

Митрополит Антоний съобщи за БТА, че Българската православна църква и Светият синод пазят в своите архиви протоколните книги, в които са записани онези важни исторически решения през тогавашната 1943 г. Архиереят показа и една от тези протоколни книги. "Това е протоколна книга на Светия синод в пълен състав от 1943 г. В едно от заседанията, тук има доста решения, които са свързани със спасяването на българските евреи, от 25 юни 1943 г. в първата точка, след доклада на главния секретар на Светия синод, се споменава, че Светият синод има вече определено становище по еврейския въпрос", обясни Западноевропейският митрополит. Той уточни, че в тази протоколна книга са тези главни решения и с едно от тях Светият синод застава твърдо и непоколебимо на своята позиция, че ще защити правото на живот на българските евреи, които са не само част от нашата държава, но са и част от живота на нашите сънародници. 

Тези протоколи се пазят в архива на Светия синод, защото те са част от тези заседания, които са били проведени тогава през 1943 г., каза митрополит Антоний.

Следва пълният текст на интервюто: 

През тази година България отбелязва 80 години от спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война. Ваше Високопреосвещенство, разкажете за това каква е била ролята на Българската православна църква (БПЦ) и на Светия синод за осъществяването на този хуманен акт?

- Тази година действително се изпълват 80 години от този хуманен акт, проява на жертвена любов към ближния, а именно - спасяването на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта. Ролята на Българската православна църква е основна, защото, ако Светият синод на БПЦ, воглаве тогава с българския и Софийски митрополит екзарх Стефан не бе застанала твърдо и непоколебимо в защита на човешките права и на изконното право на живот на българските евреи, може би нямаше да се стигне до този наистина исторически факт, защото ние сме единствената държава, която не е пожертвала нито един български евреин. Поради факта, че Светият синод на Българската православна църква не се е поколебал да отстои този принципен въпрос, който е бил на себежертвена любов, на хуманност, на запазването на правото на живот, което е изконно за всяко едно човешко същество, ние се гордеем наистина с това. И в дистанция на времето отчитаме именно този исторически акт, който Българската православна църква е извършила и той е всепризнат не само от еврейската общност, но и в световен план. 

Делото на екзарх Стефан, на Пловдивския митрополит Кирил, впоследствие български патриарх, е неизмеримо, защото е свързано с необятната любов към ближния и тя е останала във вечността такава, каквото е. 

През 1943 г. Българската православна църква участва активно в гражданските акции срещу депортацията на българските евреи в нацистките лагери на смъртта. В резултат на това са спасени близо 50 000 български евреи и ние се гордеем с това, но знаят ли достатъчно сегашните поколения и особено младите българи за решаващата роля на БПЦ и за нейната морална позиция?

- Именно това е нашата задача постоянно, не само на такива бележити годишнини, да припомняме този акт, но и всяка година, съвместно с българската еврейска общност, когато се почита паметта на българския екзарх Стефан и на българския патриарх Кирил в Бачковския манастир, където се намират и техните гробове, благодарната еврейска общност винаги отива да засвидетелства тази своя благодарност на дело, присъствайки на честването на тези годишнини. В нашето съвремие може би този акт трябва да се припомня постоянно, защото наистина това е един безрезервен преди всичко акт, който не търси никаква изгода. Да спасиш приятеля е разбираемо, да спасиш онзи, който е по вяра, брат по Христа, е разбираемо, но когато протегнеш ръка към другия, който е далечен по някакъв начин и не изповядва твоите религиозни възгледи, е наистина акт на висша любов, към която Христос ни призовава. Христос казва: "По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си". И никой няма любов по-голяма от тази да положи душата си за ближния. За тази любов говорим, защото времената са били доста смутни и тогава сянката на войната е надвиснала и над нашата страна. И тогава да заявиш една такава позиция е било наистина християнско мъжество и твърда увереност в отстояването на тези християнски принципи и норми - на любовта към ближния.

За спасяването на българските евреи огромна е ролята на Димитър Пешев, на Софийския митрополит Стефан Първи, който от 1945 до 1948 г. е екзарх на БПЦ, и на Пловдивския митрополит Кирил, избран през 1951 г. за патриарх на България. Как обаче в онова трудно и смутно време българските църковни водачи са успели да заемат тази морална позиция в защита на българските евреи?

- Те са се водили преди всичко не от силните на деня, не от страха от наказания, санкции, защото наистина времето е било смутно, било е разделно и е било страшно време - време на война. Те са следвали моралния закон, който е повелявал техният архиерейски дълг, а именно, когато ние даваме клетва, когато ставаме епископи, казваме, че ще спазваме каноните на православната църква, няма да се поддаваме под натиска на силните на деня и ще отстояваме всичко онова, което повелява Божественият и нравствен закон. Той повелява да бъдем хуманни, човечни, да бъдем човеколюбиви и за тази любов говори св. Апостол Павел, като висша добродетел, която е над всичко: "Всичко претърпява, всичко извинява и на всичко се надява". 

И затова българският екзарх Стефан Първи и Пловдивският митрополит Кирил, бъдещ български патриарх, са засвидетелствали на дело с риск да загубят дори своя живот, или пък да бъдат хвърлени в тъмница, оковани, заради този си акт, който привидно тогава е бил непостижим за никой и никой не би дръзнал. Но Църквата е дръзнала, защото се е водила от тази хуманност, която проявява към българските евреи. 

Затова имената на българския екзарх Стефан и на българския патриарх Кирил са записани в паметника, в който се възпоменават всички жертви и приносът на България в Яд Вашем, където са техните имена, са останали вечни в благодарната памет не само на българските евреи, но и на всички евреи, за които ние сме подали ръка на техните братя и сме спасили българските евреи. 

Българската православна църква, Светият синод на БПЦ-БП или отделни митрополии разполагат ли с ценни и автентични документи, с архивни материали или с фотографии, свързани със спасяването на българските евреи преди 80 години?

- Българската православна църква и Светият синод пазят в своите архиви протоколните книги, в които са записани онези важни исторически решения през тогавашната 1943 г. и пред нас е една от тези протоколни книги. Това е протоколна книга на Светия синод в пълен състав от 1943 г. В едно от заседанията, тук има доста решения, които са свързани със спасяването на българските евреи, от 25 юни 1943 г. в първата точка, след доклада на главния секретар на Светия синод, се споменава, че Светият синод има вече определено становище по еврейския въпрос. "Не са настъпили причини да отстъпим от това наше становище", казват митрополитите от Светия синод. "Напротив, трябва да изтъкнем пак пред правителството, че и сега евреите са лошо третирани и отново да настоим това, каквото и да е отношението на държавата към тях. Да е човешко и справедливо. Да настоим да не бъдат изселени вън от страната ни" - тук са тези главни решения и с едно от тях Светият синод застава твърдо и непоколебимо на своята позиция, че ще защити правото на живот на българските евреи, които са не само част от нашата държава, но са и част от живота на нашите сънародници. Знае се, че в България живеят мултирелигиозни общности, мултикултурно население и независимо от тези си културни или религиозни разлики, ние живеем добре в бита и споделяме както несгодите, така и радостите от житейския ни път.

Тези протоколи се пазят в архива на Светия синод, защото те са част от тези заседания, които са били проведени тогава през 1943 г. 

Митрополит Антоний, във Вашата епархия - в Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ, ще организирате ли събития за 80-годишнината от спасяването на българските евреи?

- В нашата епархия, съвместно с български културни институти по места, естествено ще бъде отбелязана тази бележита годишнина - за 80 години от спасяването на българските евреи. Там, където и българската държава чрез Министерството на културата, чрез различни фондации или представители на еврейските общности, които са зад граница, ще направим такива съпътстващи събития, с които да популяризираме най-вече ролята на Българската православна църква и на държавата в спасяването на българските евреи. Това трябва да е пример, особено в нашето съвремие на разделение, на отчуждение и на загърбване на човешката болка. 

Как на децата, на учениците и на младото поколение трябва да се разкаже за тази много важна, изпълнена с болка годишнина, но и с гордост от позицията на БПЦ, на депутатите ни и на българския народ през 1943 г.?

- Мисля, че няма човешко сърце, което да не трепне, когато прочете този наистина епохален исторически факт - за спасяването на българските евреи от българската държава, от българската църква, всички заедно, в защита на правото на живот, което е изконно за всяко едно човешко същество. 

Естествено, ние трябва да призоваваме, както е призовала Българската православна църква винаги, че трябва да скъпим нашето време, трябва да съхраним християнското семейство такова, каквото трябва да бъде в отношенията помежду си. А именно в любовта, която да бъде между мъжа и жената, с любов, с която да се възпитават децата, да се учат на християнски ценности, на вяра, на морал, на това, че трябва да бъдат добри в обществото, че трябва да подават ръка на тези, които се нуждаят, че трябва да не подминават човешката болка и страдание, че трябва да бъдат милосърдни, защото към това ни призовава Христос: "Бъдете милосърдни".

Да бъдем добротворци, да бъдем миротворци в тези смутни времена на икономическа и най-вече духовна криза, на война. Като че ли отново се връщаме в онези смутни времена, в които и Светият синод тогава на Българската православна църква е издигнал своя глас в защита на правото на живот на ближния. И сега ние трябва да издигнем глас да защитим бъдещето на нашата нация, бъдещето на подрастващата младеж, да ги предпазим от дебнещата ръка на злото, която, за голямо съжаление, всекидневно отнема млади човешки животи, погубва съдбини, разрушава семейства, разделя родители - майка от дете и деца от своите родители. Трябва да призовем обществото сериозно да погледне към този страшен проблем - моралното разложение в подрастващата младеж, и да се опитаме заедно да бъдем онези, които да съхраним младостта на децата и целостта на семейството. 

Може би изучаването на религия в училището е един от начините за съхраняване на християнските добродетели?

- Изучаването на религията, като задължителен, редовен предмет в българското училище, е належащо тук и сега. То е необходимо все повече и не бива да се отлага. Аз призовавам тези, от които зависи в българската държава да подходят много отговорно, с мисъл за бъдещето не само на техните деца, но и на нашата нация. Колкото по-рано започнем да работим с младите хора, за да ги учим на добро и зло, как могат да различават доброто от злото, да предпочитат доброто и да отхвърлят злото от себе си, да придобиват все повече християнски добродетели в себе си и да отхвърлят всички онези негативни средства и привички, които ги отдалечават от Бога. Да знаем най-вече, че ние искаме да възпитаме едни духовно извисени деца, които да поемат своите отговорности, когато станат зрели мъже и жени в нашето общество, защото за нас е важно да насадим Божествен, морален, нравствен закон - това са десетте Божи заповеди, а те са фундамент както на исляма, както на юдаизма, така и на християнството. И поради факта, че те са в тези три основни религии, това ни дава една голяма и добра почва за бъдещето на въвеждането на религията, като редовен предмет в българското училище. Естествено със спецификата в районите, където има различни етнически общности, религиозни общности, там ще се набляга на тяхната религия, но тя ще бъде въз основата на този Божествен, нравствен закон, който ни прави човеци и добри хора.

Българската православна църква от години иска "Религията" да стане задължителен предмет в българското училище... 

- Настояваме от години и със своето право, защото сме загрижени за бъдещето на подрастващата младеж. Ако погледнем не само новините, а и реалността, в нашето ежедневие всеки, ако се огледа около себе си, може да види какви са пагубните последствия от това, че децата растат произволно, без религиозно възпитание, без някакви морални устои, които да бъдат коректив в техния житейски път.

В БПЦ имаме учебници по религия и само учебниците за десети и 12-и клас предстои да се завършат, или имаме пълния етап на средното общообразователно училище, където можем да удовлетворим нуждата от учебни помагала за преподаването на предмета "Религия", като редовен учебен предмет. Тези учебни помагала са единствените одобрени от Министерството на образованието и науката, което ни обнадеждава, че българската държава има тази стратегия, има някъде в своите планове да бъде поетапно въведен предметът "Религия" в българското училище. Това ще има ползотворен и траен ефект върху душите и сърцата на подрастващата младеж.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.

Репортер - Димитрина Ветова

Оператор - Любен Младенов

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова