„Законът на джунглата“: Българският „Цар лъв“

Заради красивите костюми, изключително интересната сценография и 3D мапинга, казваме, че това е нашият български „Цар лъв“. Защото по нищо не отстъпва – нито по музика, нито по атрактивност, към това заглавие, което шества по световните сцени. Думите на директора на Музикалния театър Марияна Арсенова пред БТА са по повод премиерата на „Законът на джунглата“.

Най-новото заглавие в афиша на театъра е по „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг и музика на композитора Любомир Денев. 

„По-добре късно, отколкото никога... Пиесата е стара, писана е за Младежкия театър през 1989 година. Чувстваше се вятърът на промените, а в самата пиеса ставаше въпрос за смяна на властта, за неприемането на другия, за толерантността. Но пиесата имаше добра съдба, защото след това се игра в Париж, на френски език, в постановката на Александър Чобанов“, разказва Любомир Денев.

„Оркестрацията е нова, а сега имаме всички условия да покажем един чудесен продукт. Постановката в Музикалния театър отговаря най-много на моите виждания и на моите очаквания“, коментира Любомир Денев. Отбелязва, че неговата пиеса е написана доста преди „Цар лъв“. Героите са животни, но както при всички басни, става дума за хората – има неосъществена любов, има неприемане на различния, има и политическа сатира – мисля, че хората ще разберат това послание, казва още композиторът.

„Всеки нов спектакъл в Музикалния театър е различен. Искаме с всяко ново представление да караме публиката да бъде още по-гладна за следващото. Детската публика не може да бъде излагане никога, затова за нея трябва да се играе на 100 процента“, коментира Марияна Арсенова.

РЕЖИСЬОРЪТ ЯВОР РАДОВАНОВ:

Проектът се роди преди няколко години, но беше спрян заради пандемията. Опитах се да направя една нова, съвременна постановка, която да отговаря на изискванията не само на малките, но и на големите зрители. Защото малките деца са наситени с много нови знания и имат различни виждания за нещата. Наблегнал съм преди всичко, освен на традиционния спектакъл, и на 3D визуализацията, която да подплати допълнително сценографията.

Това ще бъде интересно за децата, а за по-възрастните остават темите, които засяга мюзикълът, и които са много силни. Освен доброто и злото, е засегната темата за приемането на различните, в случая Маугли.

Еднакво лоши са и хората, и животните, защото си вредят един на друг, вредят и на самата природа – света, в който живеем. Ето защо, един от основните изводи е, че трябва да бъде създаден нов закон, който гласи, че няма господар в общия ни дом, както казва един от героите. Искаме или не искаме, ние трябва да живеем заедно, заедно с животните, а животните – заедно с хората.

АРТИСТИТЕ 

Александър Мутафчийски, в ролята на мечока Балу, учител и наставник на всички други животни, който се грижи за съблюдаването и спазването на законите на джунглата: „Той е за реда и за правилата – нещо, което е хубаво да го има и в човешкото общество. Но виждаме, че в животинския свят всеки има ясни граници, които не бива да прескача, а при човеците тези граници сякаш се размиват. В един момент ти се струва, че хората са по-големи зверове от тези които са в джунглата“.

Илона Иванова, в ролята на Багира: „Самата роля има много дълбока философия, свързана не просто с мира и разбирателството между всички хора и животни на земята. Вплетена е доста индийска философия, символи, метафори, които са преведени на един артистичен език. Всяко име в спектакъла означава нещо от индийски или от санскрит. 

Георги-Маноел Димитров, в ролята на чакала Табаки: „Всички сме равни, трябва да живеем и да се наслаждаваме на всеки един миг. Но винаги се случва така, че има някой, който да развали ситуацията, да покаже малко лошотия. Но по света доброто и лошото вървят ръка за ръка. Можем много да научим от животните и от този ред, който са си създали“.

Автор и видео кадри зад кулисите – Даниел Димитров

Оператор – Любен Младенов

Монтаж – Валя Ковачева