Българските вярвания за портата на времето и сакралното пространство в празничните дни
Още в началото на 19-ти век списанията са напомняли как трябва да бъде посрещната новата година, за да бъде тя здрава, добра, задружна и благословена. В старопечатния фонд на читалище „Надежда” във Велико Търново се пазят много списания с текстове, посветени на Коледа и Нова година, разказа за БТА Ивелина Митева, библиотекар в читалищната библиотека. В списвания от Петко Рачев Славейков „Нова мода календар” от 1857 година има текст, който се е ползвал от коледарите и е озаглавен „Честитене на новата година”. В него е предадено дословно наричането, запазено в устния фолклор и как са били организирани различните човешки дейности през декември месец в навечерието на празниците.
Книга от 1887 година, от хранилището на читалището е със заглавие „Баба Яга или сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи от Кюстендилско”, списвана от Петър Любенов. В книгата обстойно е описано какво трябва да се прави през месец декември и какво се изисква, за да бъдат отпразнувани Бъдни вечер и Рождество Христово с коледарски благословии. Указанията са както за трапезата, така и за облеклото на хората, за да бъде изпълнен обредът по точно определен начин. Това е било важно, защото според българските вярвания дните между декември и януари са порта на времето, когато хората влизат в сакралното пространство и от техните действия зависи как ще се завърти новият календарен цикъл.
В списание „Летоструй” е публикуван текст, който описва какви селскостопански дейности са нужни за този месец, за да се подготви новата аграрна година. В него е описана дейността на добрата стопанка. В този наръчник се посочва, че тя трябва да се грижи за дома, децата и да помага на мъжа си. „ Да ползва вино, ракия и оцет, колкото трябва, но ни грам повече”, се посочва в препоръките за спестовност.
Списанието „Книжен имот за децата” от декември, 1872 година, списвано от Живкин, започва с детска приказка. Като художествен текст, тя не блести, но на малкото странички е разказано как едно дете трябва да се държи в обществото и как да поднесе поздравленията си на различни групи хора. Описано е Колелото на живота под формата на разговор между баща и син. По същество това представлява честитка на детето към неговите родители по случай новата година. Интересното е, че в разговора между баща и син, бащата го разпитва и поучава по какъв начин да се отнася към другите хора, разкривайки му символиката в Колелото на живота. Поучителната приказка е поставена в началото на книжното издание, а целта е децата и родителите им да научат как трябва да се отнасят едни към други.
В старите книги в помощ на празничните дни има и страници с благословии, благопожелания и наздравици за големите християнски празници. Наричането за Игнажден, един от дните с магическо значение през декември, гласи „Св.Игнат, Св. Бъдник и Божо Свето Рождество да ни прости тежки грехове, че сме грешили на Исуса Риста”. Целта е да бъде добра, здрава новата година, а хората, които са се събрали да я празнуват, да бъдат задружни и заедно да се справят с трудностите, посочи Митева.
В старопечатния фонд се съхраняват 426 книги, най-старата датира от 1588 година. Видео: Марина Петрова/ Даниел Йорданов. Монтаж: Емил Граничаров.