В Добрич може да се види най-старото обработено злато в света

Уникалната находка е на над 6000 години. "От създаването на музея са проучвани много археологически обекти на територията тогава на Толбухински окръг, сега - на Добричка област, но емблематичен си остава обектът до село Дуранкулак, където е открит праисторически некропол с много богат гробен инвентар. Интересното там е, че има много златни находки, които тогава са определени за най-старото обработено злато", разказа Добри Добрев, директор на РИМ-Добрич. "Всичко започва през 1979 година, седем години след откриването на Варненския некропол, когато е открит още един праисторически некропол - при село Дуранкулак. Той е проучван от археологически екип, ръководен от проф. Хенриета Тодорова, в продължение на над едно десетилетие - до 1990 година. Некрополът съдържа 1204 гроба. Той е използван в продължение на почти хилядолетие и половина - от около 5500 година пр. Хр. до около 4100 година пр. Хр. В част от гробовете са намерени много накити от черупки на мекотели, от злато и мед. Златните накити са намерени в общо 20 гроба, като те са около 140 на брой. Сред тях има много цилиндрични мъниста, една златна плоска апликация и една златна спирала", разказа уредникът в музея Десислава Христова. По думите й някои от дуранкулашките находки предхождат хронологически находките от Варненския некропол с около 150-200 години. Това се потвърждава и от контекста на намиране на находките и другите керамични предмети в гробовете. Христова посочи още, че до 70-те години на 20 век се е смятало, че медната металургия, най-ранната металургия в човешката история, възниква в люлката на цивилизацията - Близкия изток и Мала Азия, но след откритията в Дуранкулак и във Варна обаче става ясно, че най-ранната металургия възниква по западния бряг на Черно море. "На първо място металът е разтопяван в керамички плочи или керамични тигли, като са строени т.нар. топилни пещи, те представляват кръгли огнища, направени от плоски камъни, и в тях е наклаждан огън от дървени въглища. След като металът е разтопен, обработката на златото продължава с изливането на метала в отворени калъпи. Така се получава един плосък златен лист, който впоследствие е обработван допълнително чрез рязане или чрез коване", обясни технологията, по която древните хора са обработвали златото Десислава Христова. Тя посочи, че най-внушителният предмет, който е от Дуранкулашкото съкровище, е една златна апликация. Тя е получена, след като формата е изрязана от златен лист с помощта на кремъчен секач и впоследствие с медно шило са пробити дупчиците от задната страна на апликацията. Златната спирала също е получена от такъв златен лист, но обработката при нея е доста по-сложна - златният лист е нарязван на лентички, тези лентички, докато металът все още е топъл, са навивани около дървена пръчица и впоследствие, когато металът е изстинал, дървената пръчица е изтеглена. Но най-сложна е изработката на кръглите мъниста - след получаването на спиралата, спиралата е разрязвана по оста си, докато се получат малки златни сегменти, които са допълнително изковавани на наковалня, за да се прилепят двата края и по този начин да се получи кръгло мънисто. Впоследствие предметите са полирани по различен начин - по-големите предмети чрез кожа и пясък са излъсквани, а по-малките са поставяни в съд с много фин пясък и този съд е разклащан допълнително, за да се получи блясъкът на златните предмети.

Репортер и оператор - Григор Маринов

Монтаж - Емил Граничаров