site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 юни в историята

24 юни 2024 г., понеделник, 26-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Свети Дух. Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден). Св. Никита, еп. Ремесиански.

Празникът Свети дух е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На петдесетия ден от възкресението на Господ Свети дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. На този ден църквата прославя светата животворна троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно божеско достойнство. Според християнската вяра Свети дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. В иконографията Свети дух се изобразява като гълъб. Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народното поверие на него душите на покойниците, "пуснати" на Великден, "се прибират". Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да "направят сянка" на мъртвите на оня свят. В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи "виждат" близките си покойници. Народът нарича празника Духовден и с него започва "Русалската седмица" ("Русалската неделя", "Самодивската неделя"). "Русалийки" ("Русалии") били невидими, нечисти сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава. За да се предпазят от русалийките, хората окичвали вратите и прозорците с лепка, пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма.

Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден). На този ден църквата празнува рождението на св. Йоан Кръстител. Освен на 24 юни, църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари - Ивановден. Йоан бил дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм. Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел. Свещеникът се уплашил, но ангелът му отвърнал да не се бои, защото молитвата му е чута от Господ - съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан /в превод "Божия благодат", "Божия милост"/ и ще бъде "велик пред Господа".  Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала. Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. Според евангелския разказ, преди да роди, Елисавета е посетена от нейната сродница - Мария от Назарет. Когато съпругата на Захарий родила момче, съгласно Божието обещание, тя казала да го нарекат Йоан. Половин година след сина на Захарий и Елисавета се родил и Исус Христос. Поради заповедта на цар Ирод да бъдат избити всички деца - от новородените до тези на двегодишна възраст, животът на младенеца Йоан също бил застрашен. Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие, Йоан се оттеглил в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя - Исус Христос. Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.  

В българския народен календар наричат този ден Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов), както и "среди лето" или ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според народните обичаи и вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява и който види това, ще бъде здрав през годината. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила особено на изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на Еньовден, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. В някои райони се правят толкова китки от набраните билки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. На този ден имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

В България се отбелязва:

Празникът на българските фармацевти. Отбелязва се от 1994 г. на Еньовден по идея на в. "Български лекар" и се организира от Българския фармацевтичен съюз, който от 1996 г. около този ден организира Български фармацевтични дни.  През 2024 г. дните се провеждат от 21 до 23 юни в Двореца на културата и спорта във Варна.

Празникът на град Елин Пелин. Отбелязва се в деня на църковния празник Свети дух, който през 2024 г. е на 24 юни. По традиция на празника се открива "Шопския празник".

Празникът на град Монтана. Отбелязва се съгласно Решение 40 на Общинския съвет от 13 февруари 1992 г. в деня на църковния празник Свети дух, който през 2024 г. е на 24 юни.

Празникът на град Обзор. Отбелязва се на Еньовден - 24 юни.

Празникът на град Стамболийски. Отбелязва се в деня на църковния празник Свети дух, който през 2024 г. е на 24 юни.

Денят на град Ямбол. Отбелязва се съгласно решение на Общинския съвет от 1993 г. в деня на църковния празник Свети дух, който през 2024 г. е на 24 юни. Денят на град Ямбол се отбелязва за първи път през 1936 г. с "Гостоприемна седмица" (17-24 май 1936). През 1993 г. честването на Деня на град Ямбол се възстановява по предложение на кмета на града Апостол Петров.

По света се отбелязва:

Международният ден на жените в дипломацията. Отбелязва се от 2022 г. с резолюция A/RES/76/269 на Общото събрание на ООН от 20 юни 2022 г., с цел да се повиши информираността на международната общност за значението на жените в дипломацията. По данни на ООН към януари 2023 г. има 31 държави, в които 34 жени са държавни и/или правителствени ръководители.

Националният празник на Суверенния военен орден на Малта. Ден на св. Йоан Кръстител, патрон на ордена.

На този ден в България:

1893 - В София е учредено първото професионално сдружение на художниците - Дружество за поддържане на изкуството в България. По-късно се появяват още няколко подобни организации, които през 1932 г. се обединяват в Съюз на дружествата на художниците в България, преименуван през 1944 г. на Съюз на художниците в България, а през 1959 г. на Съюз на българските художници.

1919 - С Указ на цар Борис III  в страната се въвежда 8-часов работен ден и 48-часова работна седмица. За трудещите се под 16-годишна възраст и за работещите нощна смяна или при вредни за здравето условия е утвърден 6-часов работен ден.

1925 - 21-ото Обикновено народно събрание приема Закон за адвокатите. Законът от 1925 г. е отменен на 16 октомври 1947 г. с нов Закон за адвокатите (ДВ, бр. 257/5 ноември 1947 г.).

1941 - Политбюро на ЦК на Българската работническа партия (БРП) приема решение да се пристъпи незабавно към подготовката на българския народ за въоръжена антифашистка борба против хитлеристките нашественици и монархофашизма, да се създадат партизански части извън селищата, бойни и саботажни групи в градове и села, в индустриални предприятия и транспорта, революционни ядра и комитети в казармите. С това се поставя началото на партизанското движение в България.

1949 - В лагера на остров Персин край Белене - т. нар. трудововъзпитателно общежитие (ТВО) за противниците на комунистическия режим, пристига първата група концлагеристи - около 300 души, прехвърлени от ТВО "Богдановдол". Това са  бивши народни представители от забранената опозиция, лидери на предвоенни партии, бивши министри и дипломати, висши офицери, полицейски началници, съдии и чиновници на Царство България, анархисти, легионери. В придобилия известност като лагер "Белене"  са прехвърлени лагерници и от ТВО Ножарево и закритото ТВО Николаево, с което броят на въдворените там към началото на м. септември 1949 г. е 800 от общо 4500-те лагеристи в страната. Към пролетта на 1950 г. в лагера има 1500 души. Лагерът е създаден на 27 април 1949 г. като трудово-възпитателно общежитие (ТВО) с поверително постановление на Министерския съвет с министър-председател Васил Коларов. През лагера преминават десетки хиляди души, като през 1953 г. политическото въдворяване е преустановено за кратко. Лагерът повторно е открит на 17 ноември 1956 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП, за да бъдат изпратени "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи". През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за закриване на лагера "Белене", след като в западната преса се публикуват информации, че в България все още има лагери. Въпреки че "Белене" е закрит през 1959 г. в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица и през 1960 г. Тогава той е обособен като затвор.

1959 - Основано е Социологическо дружество в България, което през м. април 1969 г. се преобразува в Българска социологическа асоциация. Учредителният конгрес на асоциацията се провежда в София на 17-19 ноември 1969 г. За първи председател е избран проф. Живко Ошавков.

1992 - Излиза бр. 1 на независимия седмичник "Пенсионери".

1998 - 38-ото Народно събрание ратифицира Споразумението между България и Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, подписано в София на 4 декември 1997 г.

2005 - Агенцията за приватизация обявява "Ню имидж България" ЕООД  за победител в конкурса за приватизация на "Бояна филм", в който участва още и "Бавария филм" (Bavaria Film), Германия, и "Ийлинг студиос" - Великобритания. Купувачът на 95 процента от капитала на "Бояна филм" ще заплати за пакета 12 223 937 лв. Новият собственик  трябва да инвестира 30 510 948 лв. 

2007 - В град Свети Влас е открито най-голямото яхтено пристанище в България - "Марина Диневи". Инвестицията е на строителните предприемачи братя Диневи. Капацитетът на порта е за около 300 яхти, 50 от които в кралския клас над 25 метра. Всяко яхтмясто е оборудвано с ток, вода, цифрова телевизия, телефон, факс и безжичен интернет.

2014 - В Мездра официално е открита възстановената фабрика за бира "Леденика". Производството на пивоварната се възстановява след тригодишно прекъсване. Годишният капацитет на фабриката е 400 000 хектолитра бира.

2015 - Правителството създава към Министерството на земеделието и храните Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Центърът се създава на база на подписания през октомври 2014 г. меморандум за разбирателство между земеделските министерства на България и Китай.

2021 - В София се провежда форум на главните прокурори от балканските държави, по време на който е дискутирана ролята на прокуратурата за утвърждаване на върховенството на закона. Във форума, открит от главния прокурор на България Иван Гешев, участие взимат главният прокурор на Турция Бекир Шахин, на Република Северна Македония Любомир Йовески, на Албания Олсиан Чела, първият заместник-главен прокурор на Румъния Богдан Лику, прокурори от Сърбия, Словения, Гърция и Босна и Херцеговина. Онлайн в срещата участва и заместник-главният прокурор на Черна гора Миланко Каянич. 

2022 - Със 170 гласа "за", 37 "против" и 21 "въздържал се" Народното събрание дава мандат на правителството в оставка да одобри предложения от френското председателство на Съвета на Европейския съюз проект на Преговорна рамка за членство в ЕС на Република Северна Македония. Т. нар. "френско предложение"  предлага българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Република Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз.

2023 - На езерото Панчарево се провежда първият по рода си фестивал "Драконови лодки в България". Фестивалът е двудневен и е в рамките на първото издание на "Лято с китайската култура в България" (юни-август 2023), организирано от посолството на Китай в София.

На този ден по света:

1497 - Английският мореплавател от италиански произход Джон Кабът (ист. име Джовани Кабото) достига бреговете на Северна Америка, о. Нюфаундленд, Канада.

1717 - В Лондон за пръв път се събира Великата ложа на свободните масони, представляваща най-древното мъжко светско общество в света. Днес е Обединена велика ложа на Англия и ръководи ложите на свободните масони на Англия и Уелс.

1812 - Армията на френския император Наполеон Първи преминава р. Неман, без да обяви война на Русия, под претекст, че Русия е нарушила клаузите от Тилзитския мирен договор (1807). Започва поход срещу Русия - начало на Отечествената война, завършила на 26 декември 1812 г. с разгрома на войските на Наполеон.

1859 - Битката при Солферино по време на Втората италианска война за независимост (1859), в която френската армия, начело с Наполеон III нанася поражение на австрийските войски, водени от император Франц Йосиф. Убитите са около 16 000, ранените са над 24 000 души. Свидетел на трагедията и ужасите на войната става швейцарският гражданин Анри Дюнан, който описва впечатленията си през 1862 г. в книгата "Спомен от Солферино". В нея той формулира идеята си за създаването на международна организация в помощ на ранени войници (Международно движение на Червения кръст), основана през 1863 г.

1885 - В Хага, Нидерландия, е създаден Международният статистически институт.

1893 - От пристанището в Християния, Дания, на борда на кораба "Фрам" започва експедицията на норвежкия учен океанограф Фритьоф Нансен към Северния полюс. Целта на експедицията е да анализира теченията в Северния ледовит океан. Същата година експедицията открива остров Свердруп, островите Скот-Хансен, Рингнес, Мона, Нансен и други, както и заливите Тол и Гафнер, както и Хейберг. На 21 септември 1893 г. корабът "Фрам" замръзва на запад от Новосисибирските острови. Това осуетява плановете на Фритьоф Нансен да достигне Северния полюс. На 14 март 1895 г. Фритьоф Нансен заедно с лейт. Фредерик Ялмар Йохансен  предприема поход със ски и кучета към полюса. На 6 август 1895 г. те достигат до архипелага Земя на Франц Йосиф. На 20 август 1896 г. корабът "Фрам" се завръща в района около Тромсьо, Норвегия и завършва експедицията си на 9 септември 1896 г. в пристанището Християния, Дания. Фритьоф Нансен доказва, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир до бреговете на Гренландия. 

1901 - В Париж, Франция, в галерията на Амбруаз Волар на ул. "Лафит", е открита първата изложба на 19-годишния испански художник Пабло Пикасо, на която са представени 75 негови картини, принадлежали към т. нар. син период на художника.

1910 - В Милано, Италия, е създадена автомобилната компания "Алфа Ромео". Компанията е известна като A.L.F.A., съкращение от Anonima Lombarda Fabbrica Automobili (Ломбардска автомобилна фабрика). През 1915 г. концернът е откупен от Никола Ромео и създадените нови модели коли са под името "ALFA ROMEO".

1916 - В Лос Анджелис, САЩ, актрисата Мери Пикфорд подписва договор с филмовото студио "Парамаунт пикчърс", съгласно който за участието й в седем филма, ще й бъде заплатен хонорар на стойност от 1 милион и 40 хиляди долара. Това е първият в историята договор за повече от 1 млн. долара.

1941 - Композиторът Александър Александров написва по текст на поета Василий Лебедев-Кумач песента "Свещена война" през втория ден от началото на Великата отечествена война (1941-1945) на Съветския съюз срещу фашистка Германия.

1948 - СССР спира автомобилния и жп трафик от и за Западен Берлин във връзка с изострянето на отношенията между СССР и съюзниците от Втората световна война (1939-1945) (САЩ, Великобритания и Франция). Блокадата продължава 324 дни - до 12 май 1948 г. Причината за възникването на международната криза е опитът на съюзниците да накарат СССР да се откаже от контрола над Западен Берлин и на СССР - да предотврати поставянето на Западна Германия под контрола на САЩ, Великобритания и Франция. Поради тази причина Йосиф Сталин нарежда да се блокират всички транспортни маршрути от и за Западна Германия, надявайки се, че проблемът с хранителните доставки ще принуди съюзниците да напуснат града и да го предадат под юрисдикцията на съветската администрация. На 26 юни Военновъздушните сили на САЩ и Великобритания организират доставянето на жизненоважни продукти в Западен Берлин по "Берлинския въздушен мост" (операция "Вийтълс"). Също така те обявяват ембарго върху износа на стоки от Източна Германия. След продължилата 11 месеца блокада руското ръководство се убеждава в нейната неефективност и я отменя.

1950 - В Бразилия започва четвъртото световно първенство по футбол. Първенството продължава до 16 юли 1950 г., когато Уругвай побеждава Бразилия с 2:1 и става световен шампион за втори път.

1978 - Президентът на Северен Йемен Ахмед ал Гашими е убит при атентат, докато приема новия посланик на Южен Йемен.

2006 - Президентката на Филипините Глория Макапагал Аройо подписва закон за премахване на смъртното наказание, приет от Конгреса в началото на юни 2006 г. Конституцията от 1987 г. премахва смъртното наказание от времето на диктатурата на Фердинанд Маркос, но парламентът го възстановява в края на 2003 г. за тежки престъпления като убийство, изнасилване на деца и отвличане.

2007 - Гордън Браун е избран за лидер на Лейбъристката партия на извънредна Конференция на управляващата във Великобритания политическа сила. Той сменя на поста Тони Блеър, който оглавява партията от 1994 г., а на 27 юни поема от него и поста министър-председател на Великобритания.

2008 - За първи път в историята на САЩ жена е номинирана за най-високия чин в американските въоръжени сили - генерал с четири звезди. Ген.-лейт. Ан Дънуди има 33 години военна служба като логистичен специалист. Според данни на Пентагона към този момент около 16 процента от американските военни и около 5 на сто от генералите са жени.

2014 - В Люксембург Съветът по общите въпроси на Европейския съюз приема решение за предоставяне на Албания на статут на кандидат за членство в Европейския съюз.

2015 - Парламентът на Гърция приема закон, който позволява на децата на имигрантите, които са родени и израснали в Гърция да получат гръцка националност.
 
2016 - В центъра на столицата на Черна гора Подгорица е измерена температура на въздуха 48 градуса по Целзий.

2017 - Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси ратифицира споразумение за морските граници, с което Египет преотстъпва на Саудитска Арабия два необитавани острова в Червено море - Тиран и Санафир.

2018 - В Турция са произведени предсрочни президентски и парламентарни избори, с които влизат в сила конституционните промени, одобрени с референдум на 16 април 2017 г. Съгласно промените Турция преминава от парламентарна към президентска система на управление, увеличава се броя на депутатите в парламента от 550 на 600 и се премахва поста министър-председател.

2019 - В Лос Анджелис, САЩ, на 91-годишна възраст умира американската писателка Джудит Кранц. Авторка е на романите "Принцеса Дейзи", "Любов и омраза в Бевърли хилс", "Блясък", "Ще превзема Манхатън" и др. Романите на Джудит Кранц са превеждани на 52 езика.

2021 - Торнадо връхлита седем населени места в Южноморавска област в Югоизточна Чехия, в близост до австрийската граница. Загиват 6 души, около 200 са ранените. Силно повредени са над 70 жилищни сгради. Около 40 000 домакинства остават без електричество. Това е най-разрушителното торнадо в Европа от 2001 година.

2022 - Върховният съд на САЩ отменя знаково решение от 1973 г. по делото "Роу срещу Уейд" и постановява, че щатите отново имат правото да забраняват абортите. Решението е най-значителното ограничаване на вече установени конституционни права в историята на съда.

Родени на този ден българи:

Йордан Вълчев, писател (1924-1998).
Автор е на романите "Цар Симеон" (1965), "Стъпала към небе" (1969), "Надбягване" (1986), на сборниците с разкази "Родихме се змейове" (1969), "Старо злато" (1983), на меомарите "Куциян" (1990).

епископ Йоан (светско име Кръстю Петров Николов), църковен деец (1925-2005).
На 24 март 1945 г. приема монашеството с името Йоан и е причислен към братството на Рилската света обител. На 16 февруари 1946 г. е ръкоположен за йеродякон, на 17 февруари 1951 г. - за йеромонах. Въведен е в епископство с титла Драговитийски на 1 юли 1969 г. Ректор на Духовната академия (1974-1979). Игумен на Рилската света обител (1 ноември 1968-31 октомври 1970). Викарий на Великотърновския митрополит Стефан (1980-1983), председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" (1983-1988). Игумен на Рилската света обител (1 юли 1988-13 ноември 2005).

проф. Венец Димитров, кинооператор (1937-2022).
Асистент-оператор в Студията за игрални филми "Бояна" (1957-1962), оператор във филмова студия "Барандов" в Прага, Чехословакия  (1968-1969), главен оператор в "Телевизия Кошице" в Чехословакия (1969-1971). Бил е оператор-постановчик в Студията за игрални филми "Бояна" (1971-1989), филмов и телевизионен оператор в Студията за телевизионни филми "Екран" (1989-1990). Ръководител на катедра "Филмово и телевизионно операторство" и декан на факултет "Екранни изкуства" (1990-1993). Заместник-ректор на Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1994-2000). От 1974 г. е преподавател в катедра "Филмово и телевизионно операторство" в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и за 44 години преподавателска дейност е бил художествен ръководител на 7 дипломирани випуска с над 90 български и чуждестранни студенти. До смъртта си е "професор-доайен", ръководител дипломни проекти на завършващите катедрата "Филмово и телевизионно операторство". Главен оператор на над 23 игрални филма, сред които "Игрек 17" (1973), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Сватбите  на Йоан Асен" (1975), "Циклопът" (1976), "Пътят към София" (1979), "Борис I" (1985) и над 40 късометражни филма. Автор е на книгата "Проблеми на операторското творчество" (1996), на биографичната книга "Живот с вкус на кино" (2015), на книгата "Мисли без смисъл" (2017) и на статии и анализи по въпросите на филмовото образование и творчество в българския и чуждестранен печат и специализирани издания. Носител на наградата "Златен век" на Министерство на културата (22 май 2018).

проф. Юлия Кръстева, литературовед, философ и писателка (1941).
От 1966 г. живее във Франция. От 1974 г. преподава в Парижкия университет "Дени Дидро". Постоянен гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. Автор е на около 30 книги в областта на семиотиката, психологията, литературата и лингвистиката, сред които  "Революцията  в поетичния език", "Истории на любовта", "Черно слънце", "Депресия и меланхолия", "Пруст и литературният опит", трилогията "Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет", "Омраза и прошка", "Тази невероятна нужда да вярваме", както и на романите "Самураите", "Убийство във Византия" и др. Носител на най-високото френско отличие "Кавалер на почетния легион" (април 1997) и "Офицер на Почетния легион" и командир на Ордена за заслуги (2011). Първи носител на Холбергова награда (еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки) за принос в граничните области между език, култура и литература и към теорията на феминизма (декември 2004). Носител на Наградата  за политическа мисъл "Хана Аренд" на фондация "Хайнрих Бьол" (2006) и Наградата за човешки права "Вацлав Хавел" на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в партньорство с Библиотеката "Вацлав Хавел" и Фондация "Харта 77" (2008). "Доктор хонорис кауза" на редица университети, сред които Харвардския университет (1999), Софийския университет "Св. Климент Охридски" (31 май 2002) и др.

Иван Павлов, актьор и режисьор (1947).
Председател на Съюза на българските филмови дейци (30 април 2004-21 май 2010). Изпълнителен директор на Българската национална филмотека (2010-2012), директор на Българската национална филмотека (2012-2013).  Един от учредителите на Българската асоциация на кинорежисьорите (24 септември 2001). Режисьор е на филмите "Масово чудо" (1981), "Черно-бяло" (1983), "Разходки с ангела" (1990), "Всичко от нула" (1996), "Съдбата като плъх" (2001), "Спомен за страха" (2016) и др. Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за режисурата си на филма "Съдбата като плъх" (2003). Филмът "Спомен за страха" получава наградата на критиката от фестивала "Златна роза" (2016) и е носител на седем награди на Българската филмова академия (2017).

Емил Елмазов, лечител, билкар, специалист по ирисова диагностика и фитотерапия и писател (1949-2019).
Създател е на първия вестник за народна медицина и на резервата "Билкария" до Габрово.  Чл.-кор. на Международната академия по информатизация в Москва, Русия. От 31 май 1997 г. до смъртта си на 12 август 2019 г. е председател на Съюза на билкарите в България. Автор е на книгите "Мелодия за обой и китара", "Изпитателят и гравитацията", "Златният град", "Юнашка дреха", "Жертвата", "Луна в кладенеца", "Щастливи скитници", "Изначалният хляб: Лимец - дивото жито на древността", "Възкресението на лимеца" и др. 

Калин Николов, художник и изкуствовед (1956).
Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията, карикатурата, оформлението на книгата и на редица периодични издания. Работил е за в. "Антени", в. "Вечерни новини", в. "Репортер 7", списание "Усури", вестника на българите във Франция "Парижки вести" и др. Има повече от 18 самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на редица статии с изкуствоведска и историко-художествена насоченост. Илюстрирал е книги на Радой Ралин ("Ще дойде детето", 1979), Йордан Радичков ("Скитащи думи", 2003), Атанас Далчев ("Писма", 2006), Емил Измирлиев ("Птица ли е като птица", 2003; "Бандитската топлофикация", 2010) и др. Носител на отличието “Карикатурист на годината“ за 2023 година на музея „Дом на хумора и сатирата” в Габрово.

Пламен Николов, футболист и треньор (1957).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Плевен), "Левски" (София), "Брага" (Швеция) и "Антверпен" (Белгия). За националния отбор по футбол има изиграни 55 мача. Избран за "Футболист номер 1 на България" за 1984 г.

Петя Буюклиева, поппевица (1959).
Била е солистка на оркестър "София",  на "Биг бенда" на Българското национално радио и на "Динамит брас бенд". Сред популярните й песни са "Жена на всички времена", "Хоби", "Ежедневен човек", "Пролет", "Шумна самота" и др. В професионалната си кариера тя е спечелила близо 30 международни награди от конкурси. Носителка на Гран при на Международния фестивал "Златният Орфей" (1986). Печели златен медал на Световния шампионат за изпълнителски изкуства в Лос Анжелис, САЩ,  с кавър версия на Дженифър Ръш от мюзикъла Dream girls (1998). Носителка на наградата "Лирата на Орфей" на първия фестивал  "Лирата на Орфей" в Пловдив (2015), на първа награда от  Международния фестивал за поп и рок музика "София" (2021) заедно с Тони Димитрова и Mаргарита Хранова и др.

Цветан Христов, български състезател по волейбол (1980).

На този ден са родени и:

Ян Матейко, полски художник (1838-1893).
Исторически живописец от 19-и век. Автор е на мащабни картини с маслени бои като "Рейтан" (1866), "Люблинската уния" (1869), "Астрономът Коперник или разговори с Бог" (1873), "Битката при Грюнвалд" (1878).

Виктор Адлер, австрийски политик (1852-1918).
Основател на Австрийската социалдемократическа работническа партия (1 януари 1889) и неин председател (1889-1918).

Уилям Харисън Демпси (име в бокса: Джек Демпси), американски боксьор (1895-1983).
Световен шампион в категория "тежка" (1919-1926).

Хуан Мануел Фанджо, аржентински автомобилен състезател (1911-1995).
Участва във "Формула 1". Петкратен световен шампион - 1951 г., 1954 г., 1955 г., 1956 г. и 1957 г., като световните си титли печели с четири различни отбора - "Алфа Ромео", "Мазерати", "Мерцедес" и "Ферари". Той е и с най-високия коефициент на победи във "Формула 1" - 46 процента (печели 24 от 51 състезания). Носител на първата награда "Златната Олимпия", която се връчва всяка година от аржентинските спортни журналисти на най-добрия спортист на страната (1954).

Мартин Пърл, американски физик (1927-2014).
Носител на Нобелова награда за физика за 1995 г. за откриването на субатомната частица тау лептон. Той си поделя наградата с американския физик Фредерик Райнс, който я получава за откриването на елементарната частица неутрино.

Клод Шаброл, френски режисьор и сценарист (1930-2010).
Един от основателите на "Новата вълна" във френското кино от края на 50-те и началото на 60-те години на 19-и в. Той създава 71 филма и телевизионни продукции. Първият си филм "Красавецът Серж", той заснема през 1959 г. извън съществуващата по онова време във Франция система за кинопроизводство, благодарение на наследството, получено от жена му. Режисьор е на филмите "Братовчедите" (1959), "Лоши момичета" (1968), "Невярната жена" (1969), "Месарят" (1970), "Разривът" (1970), "Сватби в червено" (1973),  "Нада" (1974), "Виолет Нозиер" (1978), "Женска история" (1988), "Мадам Бовари" (1991),   "Церемонията" (1995), "Цветето на злото" (2003), "Белами" (2009) и др. Носител на общо 18 международни награди, най-голямата сред които е "Златна мечка" от Берлинале за филма "Братовчедите" (1959) и почетната награда "Камера на Берлинале" за цялостно творчество (2009).

Жан-Луи Фулкие, френски радиоводещ (1943-2013).
Основател е на песенния фестивал "Франкофолии" (1985).

Хуан Роман Рикелме, аржентински футболист (1978).

Лео Меси (Лионел Андрес Меси Кучитини), аржентински футболист (1987).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар, сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, златен медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин (Китай). С "Барселона" (Испания) печели четири пъти турнирът Шампионска лига (2006, 2009, 2011, 2015), три пъти Суперкупата на УЕФА (2009, 2011, 2015) и три пъти Световното клубно първенство (2009, 2011, 2015). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2009 г., 2019 г. и 2021 г. В периода от 2010 г. до 2015 г. сп. "Франс футбол" обединява своята награда "Златната топка" с "Футболист на годината на ФИФА" и се връчва "Златна топка на ФИФА". Лео Меси печели тази награда през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2015 г. (общо 7 пъти). Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 2009 г., 2019 г. и 2023 г. Най-добър играч на УЕФА за 2011 г. и 2015 г. Носител на "Златната обувка" за 2010 г., 2012 г., 2013 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. 

Това е денят на смъртта на:

Иван Асен Втори, български цар (ок. 1194-1241).
Управлява България през периода 1218-1241 г. При неговото царуване Българското царство достига най-голямото си териториално разширение. Границите му достигат до три морета - Черно, Егейско (Бяло) и Адриатическо. България става най-могъщата държава на Балканския полуостров. Цар Иван Асен II прекъсва унията с Римската църква, сключва договор с никейския владетел Йоан III Дука Ватаци срещу Латинската империя и на църковния събор в Лампасак (в Мала Азия) постига възобновяване на православната Българска патриаршия (1235). По време на царуването му се секат първите български монети (златици, грошове, медници). Книжнината, художествените занаяти и изкуството достигат голям разцвет.

княз Александър Куракин, руски дипломат (1752-1818).
Посланик на Русия във Франция (1808-1812).

Димитраки Хаджитошев, български търговец и обществен деец (ок. 1780-1827).
Развива търговски връзки с почти цяла България, а също и с Румъния, Сърбия, Австрия, Русия. Един от първите водачи на църковно-националното движение на българите, радетел за светско образование и национално освобождение. Инициира откриването на първото светско училище във Враца (1822). Епитроп на Врачанската епископия и ктитор на Рилския, Хилендарския, Зографския манастир и на няколко църкви. Застава начело на борбата на врачани срещу гръцкия Търновски митрополит Иларион Критски, назначен и за управител на Врачанска епархия, както и срещу епископа на Враца Методий - първото засвидетелствано надигане срещу представители на Цариградската патриаршия и заменянето им с български архиереи. Загива посечен от турците, заради подготовката на населението, която извършва по време на  Руско-турската война (1828-1829) за подпомагане на руските войски за освобождението на България.

Валтер Ратенау, немски политик (1867-1922).
Министър на външните работи на Германия (1 февруари 1922-24 юни 1922). Убит на 24 юни 1922 г.

Токуджи Хаякава, японски предприемач (1893-1980).
Основател на компанията Sharp. През 1915 г. той изобретява първият в света автоматичен молив "Евър шарп" ("Винаги остър"), откъдето произлиза името на компанията.

Михай Бенюк, румънски поет (1907-1988).
Бил е председател на Съюза на писателите в Румъния. Автор е на стихосбирките "Песни за гибелта" (1938), "Поезии" (1943), "Изгубеният град" (1943), "Ноемврийски песни" (1943), "Един човек очаква изгрева" (1946), "Знамена" (1951), "Песен за другаря Георгиу Деж" (1951), "Няколко поеми" (1953), "Начело комунистите!" (1954), "Ябълка край пътя" (1954, Държавна награда, 1954), "Партията ме научи" (1954), "Стабилност" (1956), "Азимут" (1956), "Сърцето на стария Везувий" (1957), "Пътешественици в съзвездията" (1958), "С час по-рано" (1959), "Нощен патрул" (1975), на прозата "По острието на ножа" (1959), "Изчезването на обикновения човек" (1963), на романа "Приглушен взрив" (1971).

акад. Мстислав Келдиш, съветски учен математик и механик (1911-1978).
Един от основоположниците на ракетно-космическата програма на СССР. През 50-те години на 20-и век е ръководител на екипа, разработил теоретичните предпоставки за изстрелване на изкуствени тела в околоземна орбита, а впоследствие - полети към Луната и други планети от Слънчевата система. Ръководител на Научно-техническия съвет за координация на дейността по създаването на първия изкуствен спътник на Земята и др. За подготовката на първия полет на човек в Космоса (Юрий Гагарин, 12 април 1961 г.) е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Президент на Академията на науките на СССР (1961-1975). Герой на социалистическия труд (1956, 1961, 1971).

Юзеф Шайна, полски художник, сценограф, режисьор и педагог (1922-2008).
Неговите картини, гравюри и инсталации, пресъздават преживяното в нацистките концентрационни лагери, в които той е прекарал 4 години от живота си. През 50-те години на 20 век той става един от съоснователите на театър "Людови" в Нова Хута - работническото предградие на Краков, където разработва концепцията за пластичен театър. По-късно тя е доразработена от Тадеуш Кантор и Йежи Гротовски.

акад. Мито Исусов, български историк (1928-1999).
Директор на Единния център по история при БАН (9 януари 1980). Директор на Института по история при БАН (1989-1992). Работи по проблеми на новата и най-новата история на България, автор е на повече от 150 научни публикации, включително и 22 монографии с историческа тематика. Чл.-кор. на БАН (1984). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда за приноса му в четиритомния труд "История на Отечествената война на България 1944-1945" (17 юни 1986).

Олга Моисеева, съветска актриса, балерина, педагог (1928-2021).
Заслужена артистка на РСФСР (1955). Народна артистка на РСФСР (1973). Народна артистка на СССР (1983).

доц. Александра Азизбаева-Хонг, българска актриса, режисьор и педагог (1961-2022).
От 1985 г. започва работа в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" като педагог по пантомима и сценична пластика. Играе в Нов драматичен театър "Сълза и смях" и театър "Движение" (1986-1991). От 1989 г. провежда лекции и майсторски класове в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, в Бургаския свободен университет, във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", в Театралната академия във Вилнюс, Литва, в Университета в гр. Патра, Гърция, както и в Русия и Турция. От 1985 г. е член на Съюза на артистите в България. Председател на сдружение "Артистичен Свят на Младежта" (2007-2022), член на Международна женска либерална мрежа (2008-2022), член на Източно-европейска асоциация по арт-терапия (2012-2022).

/АЯ, МГ, МВ, ДС

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:23 на 16.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация