site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 юни в историята

13 юни 2024 г., четвъртък, 24-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Възнесение Господне (Спасовден). Св. мчца Акилина. Св. Трифилий, еп. Никозийски.
Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден като името му идва от спасение. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На 40-ия ден от Възкресението в подножието на Елеонската планина до Ерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните поверия гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. На този ден празнуват Спас, Спаска, Сотир и др.

В България се отбелязва:

Празникът на автомобилистите. Отбелязва се на църковния празник Възнесение Господне (Спасовден) съгласно  решение от 20 ноември 1913 г., когато е учредена първата шофьорска организация в България - Български шофьорски съюз. След 1946 г. честването на празника се преустановява. Възстановено е през 1989 г. по инициатива на Съюза на българските автомобилисти и Българския автомобилен клуб "Ретро". По традиция в София се организира ретро парад в съботата или неделята след Спасовден пред храм-паметника "Св. Александър Невски".

Празникът на хлебопроизводителите и сладкарите. Отбелязва се на църковния празник Възнесение Господне (Спасовден) от 1915 г. по предложение на съюз "Задруга на хляба". От 1999 г. традицията е продължена от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.

Празникът на община Долна баня. Отбелязва се на църковния празник Възнесение Господне (Спасовден) съгласно Решение 115 от 14 май 2004 г. на Общинския съвет за приемане Наредба за символиката на община Долна баня. Празникът е свързан с Възнесенския манастир "Св. Спас", чийто руини се намират на 4 км от града. Много столетия той е бил символ на вяра, просвета и закрила за населението. Разрушен е от турците през 1660 г. След Освобождението на България от турско робство, при частични разкопки на манастира са открити основите на древния храм, върху който е изграден малък параклис, осветен на 29 май 1927 г. По традиция всяка година се организира събор край манастира.

По света се отбелязва:
 
Международният ден за повишаване на осведомеността за албинизма. Oтбелязва се от 2015 г. с  резолюция A/RES/69/170 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г., призоваваща държавите да предприемат адекватни действия за премахване на всички форми на дискриминация в обществото срещу хората, страдащи от албинизъм. В Северна Америка и Европа албинизмът се среща при един на всеки 20 000 души. Заболяването се среща по-често в Субсахарска Африка - при един на всеки 3000 души в Танзания и при един на 1000 в Зимбабве. Фокусът на деня през 2023 г. е върху приобщаването на хората с албинизъм във всички сфери на обществения живот. Мотото на деня за 2024 г. е: "Десетилетие на колективен напредък", с акцент върху годишнината (2014) от отбелязването на деня.

На този ден в България:


1990 - Излиза бр. 1 на седмичния вестник "Ние жените". От 19 декември 2006 г. става седмично списание, а от края на 2009 г. е месечно списание. Излиза до края на 2014 г.

1996 - Със 135 гласа "за"  и 99 гласа "против" при тайно гласуване 37-ото Народно събрание отхвърля третия вот на недоверие към правителството на Жан Виденов за провал на икономическата му политика. Искането е внесено на 4 юни 1996 г. от 70 народни представители от Съюза на демократичните сили (СДС), Народния съюз, Движението за права и свободи и независимите от "Нова демокрация".

2002 - Народното събрание приема Закон за безопасно използване на ядрената енергия, съгласно който се създава Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", което да управлява всички дейности, свързани с предварителната обработка, преработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци. Според закона гражданската отговорност за ядрена вреда ще се определя съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, по която България е страна, и по този закон.

2014 - Със 109 гласа "за", 114 "против" и 1 "въздържал се"  парламентът отхвърля петия вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски за провал в областта на фискалната политика. На 5 юни 2014 г. ГЕРБ внася вот на недоверие срещу кабинета с мотива, че желанието на правителството за осигуряване на ресурс за непрозрачни и със съмнителна ефективност разходи, е довело до безотговорно планиране на приходната част на бюджета и повишаване на дефицита близо до максималните позволени от закона нива.

2021 - Във Варна ансамбълът на България за жени по художествена гимнастика печели златен медал на пет топки и сребърен медал на три обръча и два чифта бухалки на финалите на отделните уреди на 37-о Европейското първенство по художествена гимнастика, което се провежда от 9 до 13 юни 2021 г.

2022 -
На брифинг в Националния стадион "Васил Левски" министърът на младежта и спорта в оставка Радостин Василев заявява, че повече няма да подкрепя действията на председателя на партия "Има такъв народ" (ИТН) Слави Трифонов и сваля своето доверие от него. Радостин Василев обявява, и че заедно с него  депутатите Светлин Стоянов, Иво Атанасов, Георги Георгиев, Николай Радулов, Деян Петков напускат парламентарната група и партията на "Има такъв народ".

2023
- В Република Северна Македония Бекир Кадриески, председател на Сдружението на българите "Шемето"- Струга, е нападнат от неизвестни лица на публично място в града. Нападателите му нанасят удари в корема и го обиждат. Бекир Кадриески е приет в болница без опасност за живота.

На този ден по света:

1878 -
В Берлин, Германия, е открит Берлинският конгрес, който завършва на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Берлинският конгрес е свикан по настояване на Великобритания и Австро-Унгария с цел ревизиране на решенията на Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). В конгреса участват и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Берлинският договор намалява влиянието на Русия на Балканите. България е разпокъсана. Създава се васално на Османската империя Княжество България и автономна област Източна Румелия. Останалите територии на България - Македония и част от Одринско, са върнати на Османската империя.

1911 - В театър "Шатле" в Париж, Франция, е премиерата на балета "Петрушка" по музика на руския композитор Игор Стравински. Либретото е на Александър Беноа, хореографията - на Михаил Фокин, а главната роля е изпълнена от Вацлав Нижински.

1944 - При бомбардировка на Лондон, Великобритания, по време на Втората световна война (1939-1945), германската авиация използва за първи път крилата ракета "Фау-1", наричана от нацистите "оръжие на възмездието". Бомбардировките продължават с прекъсвания до март 1945 г. От 8 септември 1944 г. германската авиация започва да използва ракети "Фау-2" - първите балистични ракети в света.

1946 - Кралят на Италия Умберто Втори напуска страната и се установява в Лисабон, Португалия, след като с референдум на 2 юни 1946 г. 54,3 процента от гласоподавателите гласуват "за" премахването на монархията в Италия. Умберто Втори е син на последния италиански крал Виктор Емануил Трети и регент след абдикацията на баща си на 9 май 1946 г.

1956 - В Египет Суецкият канал преминава от британски под египетски контрол след завладяването му от британските войски през 1884 г. На 26 юли 1956 г. президентът на Египет Гамал Абдел Насър обявява национализирането на компанията на Суецкия канал, като изплаща компенсация на британските и френските акционери от национализираната компания. Каналът е открит на 17 ноември 1869 г. и свързва Средиземно с Червено море, като скъсява морския път между Европа и Индия с 6000 мили.

1976 - На конференция на ООН в Рим, Италия, e прието споразумение за създаване на Международния фонд на ООН за развитие на селското стопанство (ИФАД) с цел увеличаване на обема на производството на селскостопанската продукция за ликвидиране на глада и бедността в селските райони на развиващите се страни. Споразумението е открито за подписване на 20 декември 1976 г. и влиза в сила на 30 ноември 1977 г. Средствата, с които разполага фондът, се набират чрез вноски от страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Към юни 2024 г. членове на фонда са 178 страни.

2000 - Президентът на Италия Карло Чампи помилва турския гражданин Мехмет Али Агджа, осъден за атентата срещу папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. На 22 юли 1981 г. Али Агджа е осъден на доживотен затвор. До 14 юни 2000 г. той излежава присъдата си в затвор в Италия, след което е екстрадиран в Турция, където излежава 10-годишна присъда за убийството на главния редактор на в. "Миллиет" Абди Ипекчи през 1979 г. и 7-годишна присъда за въоръжени обири в затвор в Истанбул със засилени мерки за сигурност. На 18 януари 2010 г. е освободен.

2000 - В Марсилия, Франция, е приета Марсилската декларация на Западноевропейския съюз (ЗЕС) на последното заседание на Съвета на министрите на ЗЕС, съгласно която основните функции, пълномощия и имуществото на ЗЕС се прехвърлят на Европейския съюз (ЕС), считано от 1 юли 2001 г. На 3 юни 1999 г., по време на срещата на високо равнище на ЕС в Кьолн, Германия, (3-4 юни 1999) е приета Декларация за единна политика на сигурност и отбрана, в съответствие с която Европейският съюз поема военните и отбранителните функции на ЗЕС. Западноевропейският съюз е учреден на 6 май 1955 г. въз основа на Брюкселския договор за икономическо, културно и социално сътрудничество и за колективна самоотбрана, по силата на който е създадена Организацията на Брюкселския договор. Договорът е подписан на 17 март 1948 г. в Брюксел, Белгия, от пет европейски държави - Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и Нидерландия. Модифициран е с Парижките споразумения от 23 октомври 1954 г., към които се присъединяват Федерална република Германия и Италия, и се създава ЗЕС.

2000 - Среща в Пхенян, КНДР, в една от правителствените резиденции между президента на Република Корея Ким Те Чжун и висшия ръководител на Корейската народнодемократична република (КНДР) Ким Чен Ир. Това e първата в историята на двете страни официална среща на високо равнище след разделянето на Корея. Държавните ръководители на двете Кореи са се срещали до този момент само веднъж - през 1948 г. на конференцията Север-Юг. Конференцията през 1948 г. се провежда, след като полуостровът е разделен, но преди създаването на отделни държави.

2016 - В Република Северна Македония започва продажбата на марихуана за медицински цели. Разрешените медикаменти, които са със слабо съдържание на тетрахидроканабинол, основното психоактивно вещество в канабиса, задължително трябва да бъдат предписани от лекар, за да може да бъдат купени от аптеките. Законът, разрешаващ продажбата на медицинска марихуана в Македония, е приет от парламента през май 2016 г. след месеци дебати.

2017 - Румъния става 25-ата страна в Европа, която забранява използването на диви животни в цирка. Законът е иницииран от независимия депутат Ремус Черня и организацията "Четири лапи" през 2015 г., а приемането му е ускорено от Световния фонд за дива природа - Румъния (WWF) през 2017 г. след смъртта на 11 диви животни при пожар в цирк Глобус в Букурещ през януари 2017 г. Фондът изпраща послание към политиците: "Свобода за животните! Мястото им е сред дивата природа, а не в цирка!", което е подкрепено с петиция от над 63 000 подписа.

2019 - Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе има среща с ръководителя на Иран аятолах Сайед Али Хаменей за пространни и приятелски разговори по време на първото посещение на действащ министър-председател на Япония в Техеран след Ислямската революция през 1979 г.

2020 - Американската финансова компания "Американ експрес" получава окончателно одобрение за картови операции в Китай и става първата некитайска компания, която получава разрешение от властите в Китай да обработва плащания в юани.

2021 - Президентът на САЩ Джо Байдън и съпругата му Джил Байдън са посрещнати от кралица Елизабет Втора в двора на замъка Уиндзор във Великобритания, където президентската двойка е приета тържествено с военни почести. Седемдесет и осем годишният Джо Байдън е 13-ият американски президент, който се среща с британската кралица. Кралицата e приемала още четирима президенти на САЩ в Уиндзор - Доналд Тръмп през 2018 г., Барак Обама през 2016, Джордж У. Буш през 2008 и Роналд Рейгън през 1982 г.

2022 - Стокхолмският международен институт за проучване на проблемите на мира (СИПРИ) публикува годишния си доклад за ядрените арсенали по света, в който обявява, че съкращаването им, характерно за периода след края на Студената война, е приключило. Въпреки известното намаляване на общия брой на ядрените бойни глави в света предполагаемо до 12 705, анализаторите от СИПРИ изтъкват в доклада, че този брой ще започне отново да се увеличава през идното десетилетие. Съгласно доклада на СИПРИ Русия разполага понастоящем с 5977 ядрени бойни глави, а Съединените щати - с 5428. Заедно двете страни разполагат с около 90 процента от ядрените бойни глави в света. В доклада се казва още, че всички останали ядрени държави (в доклада на СИПРИ са изброени Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и КНДР) наскоро са разработили или разположили нови оръжейни системи или поне са обявили това.

2023 - В Маями на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп са повдигнати 37 федерални обвинения във връзка с незаконно съхраняване на високо класифицирани документи, свързани с националната сигурност, след като той е напуснал Белия дом. Доналд Тръмп е първият бивш президент на САЩ, който е обвинен във федерални престъпления.

Родени на този ден българи:

Димо Бойчев, хоров диригент и музикален педагог (1878-1966).
Основател на детски хор в Пловдив (1902), на първата българска Детска музикална китка в Пловдив (1905) и на Софийската детска музикална китка. Един от инициаторите за основаването на Съюза на детските музикални китки и негов председател (1912-1923). Като учител в българското училище в Цариград основава и ръководи хорове и детската китка "Македонка" (1923-1935). Съставя редица сборници с песни и учебници, сред които "Пеенето в първоначалните училища и народните прогимназии" (1922), "Сто и петдесет песни за първо и второ отделение" (1937), "България в песни" (1939), "Детска китка" (1947), "Песни за гората" (1952) и др.

Добри Божилов (Добри Божилов Хаджиянакиев), финансист и политик (1884-1945).
От 8 октомври 1902 г. в продължение на 36 години работи в Българска народна банка (БНБ), първоначално като книговодител. От 21 април 1922 г. е член на Управителния съвет на БНБ. Подуправител на БНБ (20 май1924-25 април 1935), управител на БНБ (25 април 1935-14 ноември 1938; 1 юни-10 август 1944 г.). Министър на финансите (14 ноември 1938-14 септември 1943). Министър-председател и министър на финансите (14 септември 1943-31 май 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

Мария Грубешлиева, поетеса, писателка и преводачка (1900-1970).
Сътрудничи на в. "Щит" (1933-1934), в. "Литературен преглед" (1934-1935), в. "Кормило" (1935-1936), в. "Брод" (1936) и др. Авторка е на романите "Насрещен вятър" (1941), "През иглено ухо"(1948), "Гемия в морето" (1952, 4 изд. 1972), "Врагове" (1964), на  повестите "Бягството на Методи Ников" (1936), "Чужденец" (1937), както и на книги  за деца. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др. Лауреат на Димитровска награда трета степен (14 май 1950), удостоена със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965; май 1969).

Катя Спиридонова-Бръзицова
, оперна певица и музикална педагожка (1902-1993).
Пяла е в Софийската опера (1925-1944), в Народната опера в Стара Загора (1944-1948) и отново в Софийската опера, където е работила и като вокален педагог (1948-1957).  След 1957 г. развива частна вокално-педагогическа дейност. Сред учениците й са Надя Афеян, Катя Попова, Сийка Петрова, Евелина Стоицева, Маргарита Праматарова и др. Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1955). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен  (1957, 1959).

Филип Кутев (Филип Кутев Тенев), композитор, диригент и общественик (1903-1982).
Създател на Държавния ансамбъл за народни песни и танци (дн.  Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев")(1 май 1951) и негов художествен ръководител (1951-1982). Председател на Съюза на българските композитори (1954-1972). Депутат в VI Велико народно събрание (1948-1949), в 1-ото Народно събрание (1952) и в 3-ото и 4-ото Народно събрание (1961-1966). Автор е на симфонични творби, на вокално-инструментални сюити, на творби за народен оркестър, на музика към филми "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1954), "Неспокоен път" (1955), "Хитър Петър" (1960), на симфоничните творби "Скерцо" (1928), "Българска рапсодия" (1937), кантата "Девети септември" (1946), Първа симфония (1950) и др., на авторски фолклорни обработки "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Полегнала е Тудора", "Димянинка". Носител на "Народен орден на труда"  златен (1946), на орден "Червено знаме на труда" (1956),  на орден "Народна република България" първа степен (30 декември 1959), на орден "Георги Димитров" (1964, 1967, 1973),  на голямата награда на Сливенски окръг за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (7 май 1970), на голямата награда на Съюза на българските композитори за 1972 г. за цялостното му творчеството (ноември 1972), на награда на Съюза на българските композитори за 1975 г. за разработки на народни песни (7 юли 1976), на първа награда за вокална народна музика на Съюза на българските композитори за 1978 г. (април 1979). Носител на "Наградата на София" за 1980 г. за произведенията му "Шопска сюита" и "Лазарска сюита" (8 април 1981). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1951), със званието "Народен артист" (22 октомври 1955). Почетен гражданин на Сливен (7 май 1970).

митрополит Пимен (светско име Деян Неделчев Енев), църковен деец (1906-1999).
Неврокопски митрополит (1952-1996). По време на разкола на Българската православна църква, започнал на 18 май 1992 г., на 1 юли 1996 г. в църквата "Света Параскева" в столицата Неврокопският митрополит Пимен е провъзгласен за алтернативен патриарх. През 1998 г. Пимен се разкайва и Всеправославният събор в София приема покаянието му, като му връща сана митрополит с титлата "бивш неврокопски".

Никола Димитров (Фъц), футболист и треньор (1907-1988).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "С.К. Скобелев" (София), "С.К. София-24" (София) и "Левски" (София). За  националния отбор по футбол има изиграни 5 мача.

Руси Божанов, журналист, писател, драматург и военен деец (1925-2001).
Началник на Щаба на Военноморските сили (1953-1958). Заместник главен директор на Българската телеграфна агенция (БТА) (11 ноември 1963-17 декември 1967).  Бил е главен редактор на в. "Поглед" и на сп. "София". Главен редактор на в. "Отечествен фронт" (17 ноември 1971-май 1975). Член на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-16 юни 1977). Директор на издателство "Български художник" (1975-1976). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1983-15 май 1984). Автор е на пиесите "Щастливецът иде" и "Знамето", на книгите "Виетнамски дневник" (1967), "Америка и десетте божи заповеди"(1969) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен (31 януари 1977) и на орден "Георги Димитров" (юни 1985).

Здравко Петров, литературен критик, литературовед, есеист и публицист (1928-2000).
Работил е  във в. "Народна младеж" (1953-1956), във в. "Народна култура" (1957), в сп. "Септември" (1957-1960), в издателство "Народна младеж", в Института по българска литература към Българската академия на науките (БАН) (1963-1993), в сп. "Пламък" (1971-1972). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1973-1981). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (21 октомври 1976-29 март 1989) и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (29 март 1989-6 октомври 1990). Автор е на литературно-критически очерци, на литературни портрети, есета, статии, рецензии, пътеписи, спомени и др. Автор е и на книгите "Oчерк за Тодор Павлов", "Срещи с големи и малки", "Асен Разцветников", "Вечни спътници", "Литературни силуети" и др. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за 1980 г. за критика - за книгата му "Моят свят" (9 май 1981).

Георги Божилов - Слона, български художник (1935-2001).
Работи основно в областта на кавалетната живопис. Създава портрети, пейзажи, фигурални композиции. Реализирал е повече от 25 самостоятелни изложби в България и чужбина (СССР, Турция, Полша). Сред творбите му са стенопис в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в "Старинен Пловдив" и др. На 30 май 2001 г. загива в автомобилна катастрофа, пътувайки от Бургас за Царево, за откриването на негова изложба. През 2002 г. на него име е учредена фондация "Георги Божилов - Слона", която през 2013 г. превръща родната къща на художника в Пловдив в къща музей "Георги Божилов - Слона". Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1979). Носител на наградата на Съюза на българските художници (1964), на наградата за живопис "Владимир Димитров - Майстора" за 1983 г. (1984), на наградата "Атанас Яранов" за особени постижения в изкуството (2 септември 1996), на Националната награда за живопис "Захари Зограф" (2001), на орден "Народна република България" втора степен (юни 1985).

Пенка Батова, треньорка и съдия по художествена гимнастика, спортен деец (1940).
Треньор и съдия по художествена гимнастика. От 1967 г. до 2003 г. работи в Българска федерация по художествена гимнастика, като дълги години е била генерален секретар на федерацията.

Петко Кръстев, финансист (1950).
От 1991 г. е председател на Българската търговско-промишлена палата в Плевен. Главен директор на Банка ДСК - Плевен (1996-1999). Главен директор на Банка ДСК АД-София (1999-2003). Бил е заместник-председател на Съюза на икономистите в България. Главен секретар на Българската народна банка (октомври 2003-26 октомври 2015).

Мариана Паунова, пианистка и оперна певица (1951-2002).
Пяла е на сцените на най-известните оперни театри в САЩ,  Канада, Мексико и в Европа и е участвала в оперни и концертни програми с изпълнения на арии от  "Трубадур", "Дон Карлос", "Бал с маски" ,"Аида", "Танкреди", "Норма", "Реквием", "Дидона и Еней" и др.

ген.-лейт. Бойко Борисов, политик (1959).
Работи в системата на Министерството на вътрешните работи (1982-1991). От 1991 г. до 2001 г. се занимава със собствен охранителен бизнес. Главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1 септември 2001-19 септември 2005). Кмет на София (5 ноември 2005-28 юли 2009). Един от учредителите на партия ГЕРБ заедно с Цветан Цветанов на 3 декември 2006 г. От 10 януари 2010 г. е председател на партия ГЕРБ. Министър-председател на България (27 юли 2009-13 март 2013, 7 ноември 2014-27 януари 2017, 4 май 2017-12 май 2021). Депутат в 42-ото (2013-2014), в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014) и в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание. Носител на орден "Свети цар Борис-Покръстител" първа степен (златен) - най-високото отличие на Българската патриаршия (2 май 2015). Почетен гражданин на Хитрино (21 декември 2016). Почетен гражданин на Тополовград (24 май 2017).

Венелина Венева, състезателка по лека атлетика (скок височина) (1974).
Печели сребърен медал от Европейското първенство за юноши и девойки през 1991 г. в Гърция, бронзов медал от Световното първенство на закрито през 2001 г. в Португалия, бронзов медал от Европейското първенство на закрито през 2005 г. в Испания и сребърен медал от Европейското първенство на открито през 2006 г. в Швеция. Взима участие в четири Олимпийски игри - Олимпийски игри 1996 г., 2000 г., 2004 г. и 2012 г. Три пъти е републиканска шампионка в скока на височина - 1995 г., 2004 г. и 2009 г. Атлет на България за 2003 г. (заедно с Ивайло Русенов).

Илия Луков, народен певец, изпълнител на автентични македонски песни (1974).
Има издадени 17 албума: "Сиромах си бех и си останах" (1994), "Мъжка молитва" (1996), "Рожба да отгледаш" (1997), "Едно мало дете" (1999), "Со маки сум се родил" (2001), "Мамо, снощи те сънувах" (2003), "Обичам те" (2004), "Избрани македонски песни" (2007), "Хоро се вие" – дуетен албум с Любка Рондова (2011), "40 любими песни в MP3 формат" и др. Събира, съхранява и разпространява стари български народни песни и организира младежки фолклорни фестивали за откриване на нови таланти. През 1996 г. печели две награди на фестивала "Пирин фолк" – на публиката и на журито – с песента "Мъжка молитва".

Митко Ценов, състезател по лека атлетика (средни и дълги разстояния) (1993).
Печели златен медал на Европейското първенство за мъже до 23 години (3000 м стипълчейс) през 2015 г. в Талин, Естония. Печели два сребърни медала от европейските първенства по крос кънтри през 2012 г. в Сърбия и през 2013 г. в Унгария. Печели сребърен медал от Европейското отборно първенство (първа лига) през 2017 г. във Финландия.

На този ден са родени и:

Данте Алигиери, италиански поет (1265-1321).
Автор е на "Божествена комедия" (1307-1321), съставена от 100 песни в три части - "Ад", "Чистилище" и "Рай".

Томас Йънг, британски физик и астроном (1773-1829).
Един от създателите на вълновата теория на светлината и теорията за цветното зрение (1802). Автор е на трудове в областта на оптиката, механиката, физиологията на зрението, филологията. Занимава се и с разшифроване на египетски йероглифи. Член на Лондонското кралско дружество (1794) и негов секретар (1802-1829).

Джеймс Максуел, шотландски физик (1831-1879).          
Създател на класическата електродинамика (1873).

Чарлз Парсънс, британски инженер и индустриалец (1854-1931).
Изобретява многостепенната парна турбина (1884).

Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет и драматург (1865-1939).
Автор е на пиесите "Катлийн, дъщеря на Хулиен" (1902), "Четири пиеси за танцьори" (1921), "Отговорности" (1914), "Кулата" (1928) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1923 г.

Жул Борде, белгийски бактериолог и имунолог (1870-1961).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1919 г. за откритията му, свързани с имунитета.

Леополдо Лугонес, аржентински поет и критик (1874-1938).
Един от основоположниците на модернизма в Аржентина.

Фернанду Песоа
, португалски поет, публицист и драматург (1888-1935).
Автор е на "Книга на безпокойството (Изповедта на един поет)".

Валерия Барсова, съветска оперна певица (1892-1967).
Солистка на Болшой театър (1920-1948). Народна артистка на СССР (1937). Носителка на Сталинска награда (1941).

Карлос Чавес, мексикански композитор и диригент (1899-1978).
Създател и диригент на Симфоничния оркестър на Мексико (1928). Директор на Националната консерватория на Мексико (1928-1934). Един от основателите на съвременната композиторска школа на Мексико.

Антоан Табет, ливански архитект и публицист (1907-1964).
Носител на Международната ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1961).

Луис Алварес, американски физик (1911-1988).      
Носител на Нобелова награда за физика за 1968 г. за приноса му във физиката на елементарните частици, в частност за откриването на голям брой резонансни състояния и за развитието на методите с водородна мехурчеста камера и на анализа на данни. 

Джон Наш, американски  математик (1928-2015).
Математикът с параноидна шизофрения е най-известен с изследванията си с теорията на игрите и най-вече с т. нар. равновесие на Наш, свързано със стратегиите за вземане на решения. Съпругата му Алиша има огромна роля в живота му, особено в периода на тежки шизофренични кризи. Двамата се женят през 1957 г. В началото на болестта тя го принуждава няколко пъти да влезе в психиатрия за лечение, но през 1962 г. заради напрежението се развеждат. Въпреки това остават близки и се женят отново през 2001 г. Състоянието на математика започва да се подобрява през 80-те години на 20 в. и оттогава двамата са посланици на психичното здраве и профилактика. Американският филм "Красив ум" на режисьора Рон Хауърд, спечелил "Оскар" през 2012 г., разказва за живота му. Джон Наш е носител на Нобелова награда за икономика за 1994 г. заради работата му в Принстънския университет върху теорията на игрите, която поделя заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани. В интервю за сайта на Нобеловите награди през 2004 г. той споделя, че той е необичаен случай на човек, спрял лекарствата и завърнал се към нормален живот и научна работа. Той е носител на норвежката награда "Абел" (18 май 2015),  смятана за еквивалент на нобеловата награда в областта на математическите науки, тъй като в нобеловите награди няма категория за математика. Джон Наш получава наградата заради работата си в "чистата" математика, особено с геометрията и частните диференциални уравнения. До 2015 г. той е единственият носител на двете награди. На 23 май 2015 г. той загива заедно със съпругата си, пътувайки в такси, което катастрофира.

Христо Явашев (Кристо), американски художник, скулптор, авангардист от български произход (1935-2020).
През 1957 г. емигрира в Париж, Франция, а впоследствие в Ню Йорк, САЩ, където живее повече от 40 години. Заедно със съпругата си Жан-Клод създават пространствени арт инсталации, използвайки опаковането като художествен похват. Работят само с материали, подлежащи на рециклиране. Първата му творба е в Париж през март 1958 г., когато опакова празна кутия за боя. Жан-Клод го амбицира да започне да опакова по-големи неща като кола, дърво, мост, остров и парламент. Кристо има над 20 реализирани проекта и близо два пъти повече нереализирани проекти поради различни административни пречки. Сред реализираните им проекти са изложба на открито в Кьолн, Германия, когато с опаковъчна хартия увиват варели и един автомобил в района на пристанището на града (1961); "Завеса в долината" в долината на Скалистите планини в щата Колорадо, САЩ, където оранжева завеса е спусната между две възвишения с размер 18 600 кв. м в продължение на 28 часа (1972);  един от най-мащабните - "Заградените острови" (1980-1983) в Маями, Флорида, "Чадърите" в префектура Ибараки, Япония, и щата Калифорния, САЩ (9 октомври 1991), когато 1880 работници започват едновременно да отварят 3100 чадъра в долина в Ибараки, дълга 19 км, и в долина в Калифорния, дълга 29 км, за да се покажат приликите и разликите в начина на живот; опаковането на сградата на Райхстага  в Берлин (юни 1995); "Портите" (февруари 2005) в Сентръл парк в Ню Йорк, САЩ, където на 23 мили по алеите са монтирани 7503 парчета оранжев плат, "Плаващи кейове" в езерото Изео в Италия (18 юни-3 юли 2015), представляваща три километрова плаваща пътека сред водите на езерото, съставена от 220 000 полиетиленови кубове, "Мастаба" в Лондон, Великобритания (2018) - пирамида с тегло 500 тона, изградена с помощта на 7506 варела насред езерото Серпънтайн в лондонския Хайд Парк. Опаковането на Триумфалната арка в Париж, Франция, е последният му проект, чиято реализация е отложена за 2021 г. заради пандемията от КОВИД-19. 

Ерих Рибек, немски футболист и треньор (1937).
Треньор на националния отбор по футбол на Германия (1978-1984; 1998-2000). Като треньор на "Байерн Леверкузен" (Германия) печели турнирът Купата на УЕФА (1988).

Гойко Митич
, немски актьор, каскадьор и режисьор от сръбски произход (1940).
Участвал е във филмите "Синовете на великата мечка" (1966), "Винету" (1964), "Забранена любов" (1995) и др.

Малкълм Макдауъл, британски актьор (1943).
Участвал е във филмите "Портокал с часовников механизъм" (1971), "Калигула" (1979), "Хората котки" (1982), "Бийтълджус" (1988), "Кошмар преди Коледа (1993), "За джобни пари" (1994), "Господин Магу" (1997), "Животът ми до тук" (1999), "Гангстер номер едно" (2000), "Бръснарят" (2001), "Принцесата на крадците" (2001), "Гости от миналото" (2001), "Аз, шпионинът" (2002), "Без миг покой" (2003), "Бурята" (2004), "Звярът" (2004), "Денят на прокълнатите" (2008), "Франклин и Баш" (2010), "Плащане в натура" (2010), "Артистът" (2011) и др.

Бан Ки-мун, южнокорейски политик (1944).
Първи секретар в мисията на Република Корея в ООН (1978-1980). Представлява Република Корея в ООН (2001- 2003), като през същия период ръководи и канцеларията на председателя на 56-тото Общо събрание на ООН. Министър на външните работи и външната търговия на Република Корея (януари 2004-1 ноември 2006). Генерален секретар на ООН (1 януари 2007-1 януари 2017).

Юрий (Юрик) Варданян
, арменски състезател по вдигане на тежести (1956-2018).
Носител на златен медал от Олимпийските игри в Москва, СССР, като състезател на СССР в категория до 82,5 кг (1980). В Москва Юрий Варданян подобрява световните и олимпийски рекорди в изхвърлянето (177,5 кг), изтласкването (222,5 кг) и двубоя (400 кг). Четирикратен шампион на СССР, седемкратен световен и петкратен европейски шампион. В кариерата си има поставени 43 световни рекорда. Заслужил майстор на спорта (1977). През 1994 г. е въведен в Залата на славата на спорта. След разпадането на СССР Юрий Варданян емигрира в САЩ, откъдето се завръща в Армения през 2009 г. и е назначен за съветник на президента на Армения. Министър на спорта на Армения (8 май 2013-3 май 2014). Посланик на Армения в Грузия (24 юни 2014-2017).

Марк Циглер, немски футболист (1976).

Райнер Шьонфелдер, австрийски състезател по ски алпийски дисциплини (1977).
Печели два бронзови медала от Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия (слалом и комбинация). Печели сребърен медал от Световното първенство през 2005 г. в Бормио, Италия.

Евгений Хмарук, молдовски футболист (1977).

Сара Конър (ист. име Сара Леве), немска певица и композиторка (1980).

Флоран Малуда, френски футболист (1980).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия. С отбора на "Челси" (Англия) печели турнира Шампионска лига (2012).

Томас Партей, футболист от Гана (1993).

Това е денят на смъртта на:

Александър Македонски, цар на древна Македония (336-332 пр. н. е.) (356-323 пр. н. е.).

Константин Михайлов - Стоян (ист. име Константин Михайлов), български оперен певец и режисьор (1853-1914).
През 1881 г. постъпва в частна оперна трупа в град Симферопол на полуостров Крим, Русия. Солист на Болшой театър (1888-1890; 1897-1899). Основател и режисьор на "Българска оперна дружба" (дн. Софийска опера и балет) (22 септември 1908-1914).

Шарл Гийом
, швейцарски физик и метролог (1861-1938).
През 1889 г. публикува монография върху термометрията. Определя обема на 1 кг вода при 4 градуса по Целзий (1,000 028 куб дм), който през 1901 г. е приет за определение на единица мярка за обем - литър. Открива желязно-никелова сплав с много малък коефициент на еластичност, която нарича елинвар. Тя се използва за часовникови пружини, резонатори за електромеханични филтри, мембрани и др. Носител на Нобелова награда за физика за 1920 г. за приноса му към прецизните измервания във физиката с откриването на аномалии в желязно-никелови сплави.

Михаил Шекерджиев, български композитор, хоров диригент и педагог (1889-1957).
Бил е учител по цигулка и теория на музиката. От 1912 г. е ръководител на оркестъра в Института за слепи в София. Цигулар в оркестъра на Свободния театър, театър "Ренесанс", в Гвардейския оркестър, в оркестъра на Българската оперна дружба и други формации (1918-1925). Автор е на около 20 песни за еднороден хор, 10 песни за смесен хор, масови песни, 31 детски песни, 5 песни за глас и пиано, малки пиеси за цигулка, обработки на народни песни, школи за китара и др. Автор е на музиката на марша "Велик е нашият войник", обявен за химн на Българската армия на 31 май 2001 г. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1957).

Го Можо, китайски учен, историк и писател (1892-1978).
Председател на Китайската академия на науките (1949-1954).

проф. Кирил Лазаров, български икономист статистик (1895-1980).
Един от организаторите и ръководителите на Септемврийското въстание в Ихтиманско (1923). Осъден на доживотен затвор. През 1923 г. бяга от затвора и емигрира в Югославия, а по-късно в СССР. Научен сътрудник в Международния аграрен институт в Москва, СССР (1935-1940). Главен редактор на българската редакция при радио "Москва" и редактор в радиостанция "Христо Ботев" (1940-1945). През 1945 г. се връща в България и става сътрудник на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Главен директор на Централното статистическо управление (1947-1949). Подпредседател и председател на Държавна планова комисия (6 август 1949-27 ноември 1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1958). Министър на финансите (5 декември 1949-27 ноември 1962). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 7-ото народно събрание (1949-13 юни 1980). Автор е на "Финансите на Народна република България" (1956, 2 прераб. изд. 1959), "Икономическо развитие на Народна република България (1961) и др. Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (7 септември 1964). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1959, 1964, 1965, 1970, 1975).

Георг фон Бекеши, американски физик и физиолог от унгарски произход (1899-1972).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1961 г. за изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо.

проф. Туше Влахов
, български историк (1899-1981).
Главен инспектор по история в Министерство на народната просвета (1945-1949). От 1949 г. е преподавател по нова обща история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по нова и най-нова обща история в университета (1961-1968). Член-кор. на Българската академия на науките (1967). Автор е на "Турско-българските отношения през 1913-1915" (1955), "Отношенията между България и централните сили по време на войните 1912-1918" (1957). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1969,1974).

Стефан Караламбов, български актьор и режисьор (1902-1968).
Играл е в театрите в Русе, Варна, Бургас, в "Софийски областен театър", в "Съвременен кооперативен театър" и др. Директор и режисьор на Бургаския окръжен театър (1945-1951) и в Народния театър за младежта в София (1951-1952). Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1952-1968). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (1965).

Лусиу Коща, бразилски архитект от френски произход (1902-1998).
Автор е на проекта на столицата на Бразилия - град Бразилия (1957).

Бени Гудман, американски джазмузикант (1909-1986).
Известен като Краля на суинга.

Халед ибн Абдул Азиз, крал на Саудитска Арабия (25 март 1975-13 юни 1982) (1913-1982).

Алвару Кунял, португалски политик (1913-2005).
Държавен министър без портфейл на Португалия (16 май 1974-8 август 1975). Генерален секретар на Португалската комунистическа партия (1961-4 декември 1992). Председател на Националния съвет на Португалската комунистическа партия (4 декември 1992-8 декември 1996). Член на Централния комитет на Португалската комунистическа партия (8 декември 1996-13 юни 2005).

Роже Гароди, френски писател, философ и политически деец (1913-2012).

Чарлз Хохи, ирландски политик (1925-2006).
Министър-председател на Ирландия (11 декември 1979-30 юни 1981; 9 март-14 декември 1982; 10 март 1987-11 февруари 1992).
 
Нестор Роси, аржентински футболист и треньор (1925-2007).

Дийн Рид, американски актьор, композитор, певец, сценарист и режисьор (1938-1986).
В периода от 1961 г. до 1966 г. Дийн Рид има турнета в Латинска Америка - Чили, Бразилия, Перу, снима се в телевизионни новели в Мексико и Аржентина. Социалното неравенство в тези страни става подтик за силно изразените му леви убеждения. През  oктомври 1966 г. започва турнета в СССР. През 1967 г. се премества в Италия, където се снима в уестърни. От 1972 г. живее в Германската демократична република. Самоубива се на 13 юни 1986 г.
/КГ/АЯ/

/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:44 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация