site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 май в историята

27 май 2024 г., понеделник, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Терапонтий. Св. мчк Терапонтий Софийски.

По света се отбелязва:

Денят на спешната помощ.
Oтбелязва се от 2018 г. по инициатива на Европейското дружество за спешна медицина (EUSEM), с цел да се повиши осведомеността на международната общност за нуждата от добре подготвени системи за спешна медицинска помощ. Мотото на деня за 2024 г. е: "Климатичните промени също са извънредна ситуация за здраветo".

На този ден в България:

1387 - Добруджанският деспот Иванко сключва договор с генуезката търговска колония в Пера (квартал в Константинопол). Документът е първият запазен търговски договор на България. Договорът, с който двете страни сключват "добър и истински вечнотраен мир", гарантира свободно движение на търговците от двете страни, защита от вреди както на поданиците и селищата на Иванко, така и на генуезките търговци, приемане на генуезки консул, който да се грижи за интересите на генуезките търговци и т.н. Документът определя размера на вносните мита за генуезките търговци на 2 процента, като специално подчертава безмитната търговия с луксозните и скъпи стоки "кораби, злато, сребро, бисери или други скъпоценности". Регламентирането на отношенията между двете договарящи се страни след поредица от конфликти и взаимни нападения и обири по море и суша стабилизира положението на Иванко в черноморския район.

1880 - 2-ото Oбикновено народно събрание приема "Закон за правото на резание на монети в Княжеството", с който за национална парична единица на България е определен левът, който се подразделя на 100 стотинки. На държавата се дава изключителното право да сече и пуска в обращение монети. През 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети - от 2, 5 и 10 стотинки, а на следващата година в Русия - и монти от 1 и 2 лева.

1890
- Във Враца е открит паметник на Христо Ботев. Това е първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на Врачанската окръжна постоянна комисия Гьошо Антонов. Средствата са събрани предимно от дарители. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Издигната е на мястото, където след разгромяването на Ботевата чета във Врачанския Балкан турците излагат отрязаните глави на загиналите четници. Паметникът изобразява Христо Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Върху постамента са изписани 190 имена на четници и поборници. Паметникът е открит от княз Фердинанд I. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Христо Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Паметникът е демонтиран през 1955 г. На 2 юни 1964 г. е открит нов паметник на Христо Ботев - 12-метров бронзов монумент върху гранитна основа, дело на скулптора Владимир Гановски. Бронзовата фигура на Ботев от първия паметник заедно с част от барелефите е предадена за съхранение в историческия музей, други части са прибрани в складове. През 90-те години на 20-и в. след дебати старият паметник е възстановен макар в непълен вид и поставен в градинката на пл. "Руски" във Враца. През 2010 г. са проведени дискусии за това може ли в един град да има два паметника на Христо Ботев. С решение на Общинския съвет скулптурата на Густав Еберлайн отново е демонтирана и върната в музея.

1925 - Публично са екзекутирани Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев, осъдени на смърт заради атентата от 16 април 1925 г. в катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") в София. Атентатът е извършен от Военната организация на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) /БКП (т.с.)/, решена чрез масови атентати да провали политическата линия на правителството на Александър Цанков. След Септемврийското въстание (1923) БКП (т.с.) не снема курса на въоръжена борба. На 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак е извършен неуспешен опит за убийство на цар Борис III. Загиват Делчо Илчев и Петър Котев. Няколко часа по-късно в София е застрелян о.з. ген. Коста Колев - едни от основателите на Военния съюз и депутат. За нанасяне на удар срещу управляващите, с цел физическото унищожаване на голяма част от тях, по време на опелото на убития ген. Колев на 16 април в катедралния храм "Свети Крал" в 15.30 ч. избухва взрив. Куполът на храма се срутва. Загиват над 150 души, около 500 са ранените. Цар Борис III не присъства на опелото (той присъства на траурната церемония на Делчо Илчев). Кабинетът обявява военно положение, което е отменено на 24 октомври 1925 г. За кратко време след атентата са арестувани около 13 000 души. Делото за атентата е гледано от Военен съд от 1 до 11 май с.г. в София.

1958
- Започва официалното изграждане на Алеята-паметник от брега на р. Дунав в Козлодуй до връх Околчица - лобното място на поета и революционер Христо Ботев във Врачанския балкан. На 27 май 1958 г. Министерският съвет приема Постановление 89 за създаване на мемориален комплекс "Ботев път", който включва и изграждането на алеята. Идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Oколчица с трайни дървесни насаждения се заражда през 1936 г. През 1946 г. изследователите на Ботевото дело Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. През 1949 г. той е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и 6 паметни плочи, а през 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност. През 1899 г. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на войводата и съставя официален протокол. Същата година пътят на Ботевата чета е маркиран и по него минават първите 40 организирани туристи. През 1947 г. е поставено началото на организирания Поход по пътя на Ботевата чета. Оттогава той се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни, като дължината е 120 км от Козлодуйския бряг до връх Околчица.

1995 - Учредена е партия "Съюз на комунистите в България". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 22 декември 1995 г.

1998 - В "Хебросбанк" в Калофер четирима нападатели принуждават служителите на банката да им предадат всичките налични пари -16 000 000 лв. Грабежът остава неразкрит.

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за бежанците, с който Националното бюро за териториалното убежище и бежанците при Министерски съвет (създадено на 1 ноември 1992 г. с ПМС 207/23 октомври 1992 г.) се преименува в Агенция за бежанците. Според Закона за убежището и бежанците, приет от 39-ото Народно събрание на 16 май 2002 г., тя се преобразува в Държавна агенция за бежанците.

2001 - В хотел "Шератон" в София е учреден Балканският политически клуб. Инициативата за създаването му е на Желю Желев - президент на България от 1990 г. до 1997 г. В учредителната конференция на 26 и 27 май 2001 г. участват настоящи и бивши държавни ръководители и политически лидери от балканските страни. Сред тях са президентът на Румъния Йон Илиеску, бившите президенти на Турция, Румъния и Република Македония - Сюлейман Демирел, Емил Константинеску и Киро Глигоров, бившият министър-председател на Албания Фатос Нано и др. За президент на Балканския политически клуб е избран Желю Желев.  Философията на Балканския политически клуб, неговите идеи и пътища за осъществяването им за записани в приетия на учредителната конференция Манифест.

2003 - В Министерството на транспорта и съобщенията е открита първата ТЕТРА мрежа на Балканите. Системата представлява цифрова мобилна радиокомуникационна система. В България мрежата ще се използва от службите за сигурност и защита на границата.

2004 - Министерският съвет приема Решение за обявяването на село Аксаково в Област Варна за град.

2007 - Районният съд в Триполи издава оправдателни присъди по дело 883/51 срещу българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и палестинския лекар Ашраф по обвинението "клевета". Делото е образувано по жалби на либийските служители, провели следствени действия с обвиняемите през 1999 г. Първоинстанционният съд преценява, че жалбите са неоснователни.

2011 - Общинският съвет в Априлци обявява членовете на революционния комитет и всички участници в Новоселското въстание (1876) за почетни граждани на града. Званието им се дава посмъртно за саможертвата им в името на българската свобода. Почетен гражданин на Априлци става и художникът Владимир Аврамов, сътворил иконата на новомъчениците от новоселския манастир "Света Троица". На нея са изографисани канонизираните осем монахини и двама свещеници.

2014 - Комисията за защита на конкуренцията санкционира "Софийска вода" АД заради това, че дружеството е извършило злоупотреба с господстващо положение, осъществена чрез начисляване на лихва за забавяне на служебно начислени задължения за използваната услуга по доставка на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадни води на територията на Столична община през месеците без отчет на средство за търговско измерване. Комисията налага имуществена санкция на "Софийска вода" АД в размер на 4 800 600 лв. за извършеното нарушение, представляващ процент от оборота на дружеството на съответния пазар.

2015
- Министерският съвет взима решение за създаването на ново населено място - село Попови ливади, на територията на община Гоце Делчев. Селото ще е в местността "Попови ливади", която е обявена за планински климатичен курорт през 1967 г. За извършване на административно-териториалната промяна Общинският съвет на община Гоце Делчев е взел решение на 31 юли 2014 г.

2016
- Президентът Росен Плевнелиев отправя искане до Конституционния съд да се произнесе за съответствие с конституцията относно три от шестте въпроса за национален референдум, приети с решение на Народното събрание от 12 май 2016 г. Трите въпроса са: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?; Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?; Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?. В стремежа си да създаде стабилна държава с устойчиви и работещи институции Седмото Велико народно събрание определя, че нова Конституция, както и най-важните промени в действащата, могат да бъдат приемани от Велико народно събрание. Според президента не бива да се допуска заобикаляне на този текст от Конституцията чрез възможността всяко едно народно събрание, с обикновено мнозинство, да приема решения за допитване на народа по въпроси, които се отнасят към формата на държавно устройство и управление.

2020 - Министерският съвет възлага на "Български пощи" ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания на територията на цялата страна за срок от 10 години.

2021 - В София кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, ръководителят на Агенцията за търговия и развитие на САЩ Ино Ибонг и посланичката на САЩ в България Херо Мустафа подписват споразумение за безвъзмездно финансиране от Агенцията за търговия и развитие на САЩ за плана на Столична община за анализ на възможностите за оздравяване, модернизация, и рекапитализация на "Топлофикация София" ЕАД. Анализът ще бъде извършен от екип от висококвалифицирани американски експерти в областта на инженеринга, финансите и правото, ръководен от водеща международна инженерингова компания. Планът ще анализира възможностите за цялостна реконструкция, оздравяване и рекапитализация на общинското дружество.

2022 - Журналистът Александър Марков от Българската национална телевизия е удостоен с награда от Асоциацията на обществените радио-телевизионни оператори в Европа на официална в Галуей, Ирландия. Той е отличен в категорията "Новинарски репортаж" за репортажа му от украинския град Краснохоривка. Александър Марков е първият български журналист, който отразява пряко от територията на Украйна началните часове на военните действия на Русия срещу Украйна. Репортажите му -  в екип с оператора Владимир Богдански и видеотехника Робърт Вецов - стават част от международния Евровизионен видеообмен, като са излъчени над 540 пъти от 75 европейски и световни медии.

На този ден по света:

1703 - В Русия е основан град Санкт Петербург. Градът е създаден от император Петър Велики като столица на Руската империя. Наречен е Санкт Петербург в чест на светия апостол Петър. На 31 август 1914 г. в началото на Първата световна война (1914-1918) името му е променено на Петроград. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Владимир Ленин, създателя на съветската държава, градът приема неговото име - Ленинград. На 6 септември 1991 г. с указ на президиума на Върховния съвет на Русия Ленинград възвръща историческото си име - Санкт Петербург. През 1990 г. градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.

1905 - В Женева, Швейцария, излиза първият брой на в. "Пролетарий", централен орган на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) с редактор Владимир Ленин, руски революционер и политик. Последният брой на вестника излиза на 25 ноември 1905 г.

1908 - Oснован е "Андерлехт" - Брюксел, белгийски футболен клуб.

1931 - Швейцарските учени Огюст Пикар и Паул Кипфер осъществяват първия в света полет в стратосферата. С помощта на конструиран от Огюст Пикар апарат се издигат в горните слоеве на атмосферата, край Аугсбург, Германия, и достигат до рекордна височина от 15 785 м. По време на полета Пикар прави замервания на горните слоеве на атмосферата и наблюдава космически лъчи.

1937 - В Сан Франциско, САЩ, тържествено е открит мостът "Голдън Гейт". Висящият мост "Голдън Гейт" (в превод: златна порта) е построен над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан, свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Конструиран от инженера Джоузеф Строс, мостът се издига на височина от 227 м, има обща дължина от 2788 м, а дължината на висящата част е 1280 м.

1941 - Британска ескадра от Кралския военноморски флот потопява германския линеен кораб "Бисмарк" по време на Втората световна война (1939-1945) на 380 мили от гр. Корк, Ирландия, в северната част на Атлантическия океан. Загиват около 2000 души и 116 са взети в плен.

1942 - В Прага, Чехословакия, е извършен атентат срещу Райнхард Хайдрих - германски протектор на Бохемия и Моравия, един от главните инициатори за създаването на системата от нацистки концлагери. Ранен тежко при атентата, Хайдрих умира няколко дни по-късно (4 юни 1942).

1960 - Държавен преврат в Турция, извършен от ген. Джемал Гюрсел, при който е свален президента Джелал Баяр и правителството на страната. Джемал Грюсел е назначен за председател на Комитета за национално единство. Той заема поста президент на Турция от 26 октомври 1961 г. до 28 март 1966 г.

1995 - При земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер в северната част на остров Сахалин, Русия, загиват 2068 души. Напълно е разрушено селището Нефтегорск, заселено с работници от нефтената индустрия.

1997 - В Париж, Франция, е подписан Основополагащият акт за взаимоотношенията, сътрудничеството и сигурността между Русия и НАТО. Подписан е от президента на Русия Борис Елцин и от генералния секретар на НАТО Хавиер Солана. На 31 май 1997 г. в Синтра, Португалия, се провежда учредително заседание на Постоянния съвет Русия - НАТО.

1999
- Международният съд за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, Нидерландия, предявява обвинение във военни престъпления срещу Слободан Милошевич, председател на Председателството на Сърбия (9 май 1989-11 януари 1991), президент на Сърбия (11 януари 1991-23 юли 1997), президент на СР Югославия (23 юли 1997-7 октомври 2000), и издава заповед за арестуването му.

2001 - В Москва, Русия, е открит първият в света Музей на историята на водката.

2006
- Регистрирано е земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер и с епицентър на 33 км дълбочина в морето на 50 км от гр. Джакарта, на о. Ява в Индонезия. Загиват над 5782 души и близо 36 299 души са ранени. Разрушени са около 150 000 домове и близо 647 000 души остават без подслон.

2012 - В 23.56 ч. местно време от космодрума Сичан, в югозападната провинция Съчуан, успешно е изстрелян телекомуникационният спътник "ЧайнаСат2Ей" с ракетата носител "Чанчжен 3Би". Спътникът е разработен от Китайската академия по космическите технологии и е предназначен за предаване на теле и радио сигнали на територията на Китай. Това е 163-ият старт на ракетата носител "Чанчжен" от 1970 г.

2014 - Телекомуникационният спътник "Ютелсат 3B" успешно е изстрелян с ракетата носител "Зенит-3SL" по програмата "Морски старт", като стартът на космическия апарат е даден от плаващата платформа "Oдисей" в Тихия океан.

2015 - В Тирана, Албания, министър-председателят на Сърбия Александър Вучич пристига на двудневно посещение. Това е първото посещение на министър-председател на Сърбия в Албания.

2016 - Посещение на президента на САЩ Барак Обама в Хирошима, Япония. Това е първото посещение на действащ президент на САЩ в града, пострадал на 6 август 1945 г. по време на Втората световна война от атомната бомбардировка на САЩ, при която загиват около 140 000 души. Барак Обама посещава мемориалния Паметник на мира и заедно с министър-председателя на Япония Шиндзо Абе поставя венец на мястото на първата в света атомна бомбардировка.

2020 - В Испания започва 10-дневен траур в памет на починалите от КОВИД-19. Националните флагове на над 14 000 обществени сгради в страната са спуснати наполовина. В 12.00 ч. (13.00 ч. бълг. време) с едноминутно мълчание испанците почитат над 27-те хиляди жертви на вируса. Това е най-продължителният траур в новата история на страната.

2021
- В столицата на Руанда Кигали президентът на Франция Еманюел Макрон "признава отговорностите" на страната си за геноцида в Руанда през 1994 г. В слово, произнесено по време на официалното му посещение в Руанда, представено като "финалния етап от нормализирането на отношенията" между двете страни след повече от 25-годишно напрежение, свързано с ролята на Франция в геноцида, Еманюел Макрон заявява, че Франция "не бе съучастник", но стана причина "прекалено дълго време мълчанието да надделява над проучването на истината". Въпросът за ролята на Франция преди, по време и след геноцида на тутсите в Руанда, довел до смъртта на над 800 000 души в периода април - юли 1994 г., според ООН, довежда до скъсване на дипломатическите отношения между Франция и Руанда между 2006 г. и 2009 г.

2022 - Съборът на Украинската православна църква приема съответните допълнения и изменения в устава за управлението на Украинската православна църква, които свидетелстват за пълната й самостоятелност и независимост. До този момент Украинската православна църква е самоуправляваща се църква с широка автономия в рамките на Руската православна църква. Решението за отделянето е взето на обща среща в Киев на архиереите, свещениците и миряните на Украинската православна църква.

2023 - Ирак обявява началото на проект за транспортен коридор на стойност 17 милиарда долара, който ще свързва южното иракско пристанище "Мина Алфау алкабир" с Турция. Коридорът, който включва пътища и железопътна линия, е наречен "Път на развитието" и цели съкращаване на пътуването между Азия и Европа. Проектът предвижда по жп линията да се движат товарни и пътнически влакове, достигащи скорост до 300 километра в час.

Родени на този ден българи:

Константин Георгиев (Константин Георгиев Попов), военен деец, журналист и поет (1884-1954).
Автор е на текста на българския марш "Велик е нашият войник" (по музика на Михаил Шекерджиев), създаден през 1916 г. край Охридското езеро, където служи в 23-и пехотен Шипченски полк по време на Първата световна война (1914-1918). На 31 май 2001 г. маршът е обявен за химн на Българската армия със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев.

Никола Фурнаджиев, поет, писател и публицист (1903-1968).
Учител в българското училище в Цариград, в Пазарджик и София (1932-1944). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1945-1949). Секретар на Съюза на българските писатели (1953-1956). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1961- юли 1963). Бил е главен редактор на издателство "Български писател" и редактор в сп. "Септември". Автор е на лирика - "Велики дни" (1950), "По пътищата ти вървях" (1958), "Слънце над планините" (1961), "Най-трудното" (1964) и др.; на пътеписи - "Пътуване до Чили" (1955) и др.; на книги за деца и юноши - стихосбирките "Родино свидна" (1964), "Какъв ще стана" (1966) и др. Превежда поезия от руски език. Лауреат на Димитровска награда (24 май 1951, 31 декември 1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (27 май 1963). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (23 май 1965). На 27 май 1987 г. е учредена награда на негово име.

проф. Владимир Кабаиванов, химик (1917-2008).
Има принос за организирането на химикотехнологичното образование в България. Асистент по индустриална химия в Държавната политехника (1 октомври 1945-1953). Ръководител на катедра "Технология на пластмасите" във Химикотехнологичния институт в София (дн. Химикотехнологичен и металургичен университет) (1962-1980). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1974).  Той е автор или съавтор на повече от 80 изобретения. Един от откривателите на секундното лепило "Каноконлит",  с широко техническо приложение и в медицината. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1979) и "Лауреат на Димитровска награда" (1982). Носител на орден "Народна република България" (февруари 1978), на орден "Георги Димитров" (май 1987).

Върбан Стаматов, писател (1924-1998).
Редактор във в. "Изгрев" и "Вечерни новини" (1945-1951), в. "Литературен фронт" (1952-1956), в. "Народна култура" (1956-1957), сп. "Пламък" (1961-1964), издателство "Български писател" (1964-1966 г.), издателство "Георги Бакалов" във Варна (1971-1975). От 1977 г. завежда отдел "Белетристика" в издателство "Български писател". Председател на Дружеството на Съюза на българските писатели във Варна (1971-1975). Автор е на книгите "Войнишка хроника" (1948), "От обич" (1957), "Старият боцман разказва" (1960), "Брегът на бедните" (1964), "Аня" (1967), "Островитяни" (1968), "Тюленчето" (1969), "Флагман" (1972), "Писма от морето" (1973), "Голямото горчиво езеро" (1979), "Лъвчета в морето" (1981), "С лодка до Арарат" (1985), "Смърт в Лодърдейл" (1989), "Заложник и беглец за никъде. Спомени, размисли, несъгласия" (1997), "Българинът и морето" (1998) и др. Един от съставителите на антологията "Българска маринистика" (2002).

Атанас Пацев, художник живописец и илюстратор (1926-1999).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), партизанин в Трънския партизански отряд. Автор на серия картини "Партизански спомени" (1954-1981). Публикува теоретични студии, миниатюри, статии за художници и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1979). Носител на Национална награда за живопис "Захари Зограф" (1986).

Милан Огнянов (Милан Огнянов Миланов), режисьор, оператор и продуцент (1942-2004).
От 1970 г. работи като оператор в Студия "Време", където създава първата група за подводно снимане. Оператор в Студията за игрални филми "Бояна" (1979-1983), режисьор към Студията за научно-популярни и документални филми "Време" (1983-1990). Реализирал е филми за планините, алпинизма и екстремните спортове. Режисьор е на над 20 филма, сред които  "Ние сме много, но сме пръснати" (1981), "Само джаз" (1983), "Еверест - радост и мъка" (1984), "Летен дъжд" (1988), "Василица" (1996), "Завръщане" (1997), "Тангото" (2001), "От Асизи до София - папата на българска земя" (2002) и др. Оператор е на филмите "Само джаз" (1983), "Спас и Нели" (1982), "Нашият Шошканини" (1982), "Броени дни" (1977), "Живот в търбуха на една крава" (1977), "Ритуали на любовта" (1977). Оператор специални снимки на филма "Лавина" (1982).

акад. Александър Петров, физик (1948).
От 1972 г. работи в Института по физика на твърдото тяло "Акад. Георги Наджаков" при Българската академия на науките. Ръководител на лабораторията "Биомолекулни слоеве" към института (1991-2008) и директор на института (1999-2015). Бил е ръководител на направление "Физика на меката материя" на института. Заместник-председател на Съюза на физиците в България (1995-2001). Работи в областта на физиката на атомите и молекулите, електричните и структурните свойства на кондензираната материя, физиката на живата материя. Носител на медал "Фредерикс" на Руското течнокристално общество (2004), на  Почетния знак "Марин Дринов" на лента на Българската академия на науките (2008), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на образованието и природните науки (15 март 2018).

Лили Маринкова, журналист (1954).
Работила е в Българското национално радио като водещ на предаванията "Разговор с вас", "Хоризонт преди всички" и "Неделя 150". Телевизионната й кариера е свързана с "Ефир 2" на Българската национална телевизия и предаванията "Открита линия" и "Очевидци". По-късно води авторското предаване "Вън от рая" по Канал 3. Директор на програма "Хоризонт" на Българското национално радио (16 април 2015-6 юни 2016). Носителка на наградата на Българското национално радио "Сирак Скитник" за радиожурналистика (26 януари 2004), на Голямата награда на Българската медийна коалиция (БМК) за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаване на принципите на гражданското общество (юли 2004).

Елена Йончева, журналист и политик (1964).
Водеща на телевизионни предавания и авторка на документални филми за конфликтите в Босна и Херцеговина, Косово, Чечения, Афганистан, Алжир, Русия, Израел, Република Южна Африка, Македония, Ирак и др. Секретар за връзки с медиите на президента Румен Радев (24 януари -10 февруари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-21 юни 2019). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент. Носителка на Годишната награда на Съюза на българските журналисти в раздел "Електронни медии" за 2002-2003 г. (5 ноември 2003).

Асен Меджидиев, лекар (1968). 
Лекар в Клиниката по пулмология на Пета градска клинична болница в София (1994-1995), в Клиника по лицево челюстна хирургия и оториноларингология на Университетската многопрофилна болница за активно лечени "Света Анна" в София (1995-2011).  През 2011 г. създава отделението по "Ушно, носно, гърлени болести" на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н.И. Пирогов" ЕАД и е негов началник (м. февруари 2011-2 август 2022). През 2012 г. в "Пирогов" създава програмата "Детско здраве" за провеждане на високоспециализирани профилактични прегледи в страната. Председател на Управителния съвет на Столичната лекарска колегия към БЛС (2018-2 август 2022). Има около 30 публикации  в областта на УНГ болести и здравен мениджмънт. Министър на здравеопазването (2 август 2022-6 юни 2023) .

Бианка Панова
, състезателка по художествена гимнастика и треньорка (1970).
От световни първенства печели девет златни медала (пет през 1987 г. във Варна, три през 1989 г. в Сараево, Югославия, и един през 1985 г. във Валядолид, Испания), два сребърни медала през 1989 г. в Сараево, Югославия, и един бронзов медал през 1985 г. във Валядолид, Испания. От европейски първенства печели пет златни медала (три през 1986 г. във Флоренция, Италия, и два през 1988 г. в Хелзинки, Финландия) и един сребърен медал през 1986 г. във Флоренция, Италия. От световни купи печели два златни медала и два бронзови медала - всички спечелени през 1986 г. в Токио, Япония. През 1990 г. започва треньорска кариера.

На този ден са родени и:

Абу Заид Абдел Рахман ибн Мохамед ибн Халдун
, арабски философ и историк (1332-1406).

Арнолд Бенет (Енох Арнолд Бенет), британски писател (1867-1931).
Автор е на книгите "Леонора" (1903), "Жив погребан" (1908), "Разказ за старите жени" (1908) и др.

Айсидора Дънкан, американска танцьорка (1878-1927).
Въвежда в танца естественост и пластика, характерни за древногръцките танци, заменя балетния костюм със свободна туника, танцува боса. Автор е на книгите "Моят живот" (1928) и "Изкуството на танца" (1927).

Дашиъл Хамет, американски писател (1894-1961).
Автор е на криминални романи, повести и разкази, много от които са екранизирани. Сред тях са "Алената жътва" (1929), "Малтийският сокол" (1930), "Кльощавият" (1934) и др.

Джон Кокрофт
, британски физик (1897-1967).
Носител на Нобелова награда за физика за 1951 г. заедно с ирландския физик Ърнест Уолтън за тяхната новаторска работа върху превръщането на атомните ядра посредством изкуствено ускорени атомни частици.

Джон Чийвър, американски писател (1912-1982).
Автор е на сборниците с разкази "Новото радио" (1953), "Крадецът от Шейди Хил" (1956), "Галерия от образи, които няма да използвам" (1961), "Среща" (1962), на романите "Хроника на Уапшотови" (1957), "Геометрия на любовта" (1966) и др.

Кристофър Лий, британски актьор (1922-2015).
Участвал е във филмите „Проклятието на Франкенщайн“ (1957), "Дракула" (1958), "Властелинът на пръстените" (2002), "Междузвездни войни" (2002), "Чарли и шоколадената фабрика" (2005) и др.

Хенри Кисинджър, американски политик и дипломат (1923-2023).
Председател на Съвета за национална сигурност на президента на САЩ (20 януари 1969-3 ноември 1975). Държавен секретар на САЩ (22 септември 1973-20 януари 1977). Носител на Нобелова награда за мир за 1973 г. заедно с виетнамския политик Ле Дък Тхо за усилията им да сложат край на войната във Виетнам.

Бранко Oблак, югославски футболист и треньор (от 1991 г. словенски) (1947).

Джузепе Торнаторе, италиански режисьор (1956).
Режисьор е на филмите "Портрет на крадеца", "Дневникът на Гутузо", документалния филм "Етнически малцинства в Сицилия" (1982), постановката на "Сто дни в Палермо" (1984), "Всички са добре" (1990), "Чиста формалност" (1994), "Легенда за пианиста" (1998), "Малена" (2000) и др.

Кристен Скелдал, норвежки състезател по ски бягане (1967).
Двукратен олимпийски шампион - през 1992 г. в Албервил, Франция, и през 2002 г. в Солт Лейк Стити, САЩ. Печели бронзов медал на Oлимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Стити, САЩ.

Пол Гаскойн, английски футболист и треньор (1967).

Мартина Сабликова
, чешка състезателка по бързо пързаляне с кънки (1987).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, когато печели два медала, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От олимпийски игри печели и два сребърни медала и един бронзов медал. От световни първенства печели 21 златни, седем сребърни и един бронзов медал. От европейски първенства печели пет златни, три сребърни и един бронзов медал.

Жервиньо (ист. име Жерве Ломб Яо Куаси), футболист от Кот д'Ивоар (1987).

Това е денят на смъртта на:


Симеон I Велики, български владетел (ок. 864-927).
Български княз (893-913) и цар (913-27 май 927), наречен Велики заради възхода на държавата по време на управлението му. През 893 г. съборът във Велики Преслав го избира за княз. Успешните войни на Симеон I срещу Византия и Сърбия довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. Границите на България достигат до Черно, Бяло и Адриатическо море. По време на управлението му освен до невиждано дотогава териториално могъщество, страната става средище на културен и духовен живот. Този период на възход е наречен "Златен век на българската култура". "Златен век" бележи и българската книжнина. Симеон т покровителства творците от Преславската книжовна школа и от Охридската книжовна школа.Самият той се занимава с книжовна дейност - прави подбор на избраните слова и поучения на Йоан Златоуст и съставя сборника "Златоструй". По негово нареждане са съставени два сборника с енциклопедично съдържание, известни като Симеонови сборници. Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър.

Томас Мюнцер, немски революционер и идеолог на т. нар. Реформация в подкрепа на религиозното и социално равенство (1490-1525).
Един от водещите фигури по време на Селската война в Германия (1524-1525). Той вдъхновява селската армия и се опитва да създаде революционен център на въстаналите народни маси в Тюрингско-Саксонския район. Пленен и екзекутиран на 27 май 1525 г.

Жан Калвин, френски теолог и представител на християнската Реформация (1509-1564).
Oсновател на калвинизма. През 1536 г. в гр. Базел е публикувана книгата му "Установления на християнската религия" в която разкрива основните си възгледи.

Николо Паганини, италиански композитор и цигулар (1782-1840).

Александър Столетов
, руски физик (1839-1896).
Установява основните закономерност на фотоелектрическия ефект, изучава електропроводимостта на газовете.

Роберт Кох
, немски лекар и бактериолог (1843-1910).
Oткривател на бацила на туберкулозата (24 март 1882) и изолира в чист вид холерния вибион (анаеробни бактерии, които предизвикват холерата) (1883). Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1905 г. за изследвания и открития, свързани с туберкулозата.

Джавахарлал Неру
, индийски политик (1869-1964).
През 1928-1929 г. е един от лидерите на лявото крило на партията Индийски национален конгрес. Председател на Индийския национален конгрес (1929-1930, 1936-1937, 1946, 1951-1954). Първи министър-председател на независима Индия, след като Индия получава независимост от Великобритания (15 август 1947-27 май 1964) и министър на външните работи на Индия (15 август 1947-27 май 1964).

Мартин Кнудсен
, датски физик и океанолог (1871-1949).
Автор е на "Кинетичната теория на газовете" (1934), в която описва резултатите от изследванията си в областта на молекулно-кинетичната теория на газовете. През 1935 г. получава медал от Американската академия на науките за неговия принос в областта на океанографията.

Люба Ивошевич-Димитрова (Любица Ивошевич-Димитрова), българска поетеса и журналистка (1880-1933).
Деец на революционното профсъюзно движение и на женското социалдемократическо движение в България. Една от основателките на Софийския шивашки синдикат (1905) и редактор на неговия печатен орган в. "Шивашки работник" (1902-1912). Заедно с Вела Благоева ръководи Първата конференция на жените социалдемократки в София (1905). От 1906 г. е съпруга на политическия и обществен деец Георги Димитров.

Петър Бояджиев, български композитор и музикален педагог (1883-1961).
Бил е учител по музика в Силистра, основава и ръководи музикалното дружество "Седянка" (1907). Организира Първия български събор на дунавските хорове (1910). Работи като учител по пеене в София (1927-1937), главен инспектор по музика в Министерството на просветата (1937-1940). Издава "Малка музикална библиотека" с песни от български и чужди автори (1931-1948). Редактира много песенни сборници, съставя учебници по музика. Автор е на около 100 хорови и много детски едногласни и двугласни песни, 2 детски оперети и др.

Джон Хауард Нортроп, американски биохимик (1891-1987).
Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. заедно с американския биохимик и вирусолог Уендъл Станли за получените от тях ензими и вирусни белтъци в чист вид. Другата половина от наградата получава американският биохимик Джеймс Съмнър за откритието му, че ензимите могат да кристализират.

Александър Фрумкин, съветски физик и химик (1895-1976).
Oсновоположник на съвременната теоретична електрохимия. Създател на най-голямата в света електрохимична школа и основател на Института за електрохимия към Академията на науките на СССР (1958), който от 1983 г. носи неговото име "Институт за електрохимия А.Н. Фрумкин".

проф. Тодор Боров
(ист. име Тодор Цветанов Тодоров), български библиотекар и литературовед (1901-1993).
Библиотекар в Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" (1929-1931). Oрганизатор и директор на Българския библиографски институт (1941-1964), директор на Народната библиотека "Кирил и Методий" (1944-1949). Преподавател и ръководител на катедра "Библиотекознание и библиография" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1952-1969). Редактира съчиненията на Елин Пелин, Христо Смирненски и др. Ръководи изработването на библиографския справочник "Български периодичен печат 1844-1944" (т.3, 1962-1969) и има принос в изработването на много други библиографски справочници. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1971).

Никола Ланков, български поет (1902-1965).
Участник в Септемврийското въстание (1923) като командир на чета. Редактира вестник "Амнистия" и хумористичното списание "Дъмпинг", сътрудничи на хумористичния вестник "Хоровод", в. "Заря", организира в. "Брод" и първата писателска кооперация за книгоиздаване. Секретар на нелегалната организация на писателите комунисти. След 1944 г. заема различни обществени постове - народен обвинител в централния състав на Народния съд и редактор на в. "Народен съд", редактор на сп. "Южни славяни" (1945), член на бюрото на Славянския комитет. Заместник-главен редактор на сп. "Наша родина" (1954-1965). Главен редактор на в. "Народна култура" (януари 1959-27 май 1965). Автор е на лирика, пътеписи, публицистика, стихотворения и поеми за деца и юноши. Носител на Димитровска награда (1951),орден "Народна република България" първа степен (1962). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (1965).

проф. Минчо Кондарев, български агроном, селекционер лозар (1903-1997).
Асистент в Катедрата по лозарство и винарство на Агрономо-лесовъдния факултет на СУ "Климент Охридски" в София (1933-1941). Главен инспектор по лозарство и винарство при Министерството на земеделието (1941-1947). Основател и ръководител на Катедрата по лозарство при Висшия селскостопански институт в Пловдив (1947-1969). Член на Италианската академия по лозарство и винарство (1968). Автор е на трудовете "Влияние на резитбата върху количеството и качеството на гроздето" (1951, в съавторство), "Райониране на лозарството в България" (1960, в съавторство), "Резитба на ценни винени сортове лози" (1969, в съавторство). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1963), орден "Народна република България" втора степен (1973), Лауреат на Димитровска награда (1952, 1962, с колектив).

проф. Владимир Кабаиванов, български химик (1917-2011).
Има принос за организирането на химикотехнологичното образование в България. Асистент по индустриална химия в Държавната политехника (1 октомври 1945-1953). Ръководител на катедра "Технология на пластмасите" във Химикотехнологичния институт в София (дн. Химикотехнологичен и металургичен университет) (1962-1980). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1974).  Той е автор или съавтор на повече от 80 изобретения. Един от откривателите на секундното лепило "Каноконлит",  с широко техническо приложение и в медицината. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1979) и "Лауреат на Димитровска награда" (1982). Носител на орден "Народна република България" (февруари 1978), на орден "Георги Димитров" (май 1987).

Лучано Берио, италиански композитор и диригент (1925-2003).
Един от най-значимите композитори на италианския авангард. Основател на студиото за електронна музика на Миланското радио.

Борис Гюдеров, български волейболист и треньор (1927-2001).
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал на Световното първенство през 1949 г. , сребърен медал на Световното първенство през 1952 г., сребърен медал от Европейското първенство през 1951 г., бронзов медал от Европейското първенство през 1955 г. С "Миньор" (Перник) печели седем пъти първенството на България и два пъти Купата на България. Всяка година се провежда волейболен турнир за юноши, носещ неговото име. От 16 октомври 2010 г. спортната зала на "Миньор" Перник носи неговото име. Почетен гражданин на Перник (15 юни 1999). Въведен (посмъртно) в Международната зала на славата по баскетбол в Холиоук, САЩ (9 ноември 2019).

проф. Иван Попиванов, български писател, литературен критик, литературовед (1927-2019).
Учител в Ямбол (1955-1959). Дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Лектор по български език и литература в Будапеща (1963-1965). Редактор в сп. "Пламък" (1967-1970) и в. "Литературен фронт" (1971). Секретар по въпросите на критиката в Съюза на българските писатели (1983-1989). Автор е на 30 книги, сред които "Проблеми на литературния жанр" (1972), "Същност и структура на литературната творба" (1980), "Литературна теория" (1984), "Теория на литературната творба" (1987) и др. Носител на почетния знак "Св. Климент Охридски" със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Анджело Содано
, италиански църковен деец (1927-2022).
На 28 юни 1991 г. е провъзгласен за кардинал от папа Йоан Павел Втори. Държавен секретар на Ватикана (29 юни 1991-15 септември 2006).  Декан на Кардиналската колегия (30 април 2005-21 декември 2019). Носител на българския орден "Стара планина" първа степен за извънредно големи заслуги за укрепването и развитието на отношенията между България и Ватикана (20 ноември 2002).

Станка Пенчева, българска поетеса (1929-2014).
Редактор в Радио София (1951-1955), в издателство "Народна младеж" (1955-1956), в литературното сп. "Септември" (1959-1975) и в сп. "Отечество" (1975-1986). Кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958). Автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика. Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), на Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (25 октомври 1996), на наградата "П. К. Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), на наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), на Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003), на Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се провежда Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".

Умберто Аниели, италиански индустриалец (1934-2004).
Председател на поделението на автомобилостроителния концерн ФИАТ във Франция (1965-1980). Главен изпълнителен директор на ФИАТ (1970-1976). Вицепрезидент на ФИАТ (1976-1993). Председател на поделението ФИАТ Ауто (1980-1990). Вицепрезидент и съизпълнителен директор на ФИАТ (2002). Президент на автомобилостроителния концерн ФИАТ (24 януари 2003-28 май 2004). Член на Сената (горната камара на парламента) (1976-1979). Президент на футболен клуб "Ювентус" (1956-1961) и негов почетен председател (1970-28 май 2004). Президент на Италианската футболна федерация (1959-1961).

Армандо Пики
, италиански футболист и треньор (1935-1971).
С "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1964, 1965) и два пъти Интерконтиненталната купа (1964, 1965). На негово име е кръстен клубният стадион на италианския футболен клуб "Ливорно" в гр. Ливорно.

Виталий Соломин, руски актьор (1941-2002).
Участвал е в театралните постановки "Ревизор", "От ума си пати", "Живият труп", във филмите "Жени" (1965), "Старшая сестра" (1966), "Зимна вишна" на Игор Масленников (1985), "Сибириада" на Андрей Кончаловски (1978), в телевизионната поредица "Приключенията на Шерлок Холмс" (1981, 1983, 1986, 2000) и др.

Лорина Камбурова, българска актриса (1991-2021).
Участва във филмите "Тексаско клане: Коженото Лице" (САЩ), "Смъртоносна надпревара 4: Oттатък Анархията" (САЩ), "Любов и чудовища" (Русия), в телевизионните сериали "Ездачи" (Турция, 2013), "Връзки" (2015-2016) и "Скъпи наследници" (2016-2017) и др. Солистка в групата "Ross'N Lorina".
/АЯ/КГ





/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:37 на 22.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация