site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 май  в  историята

22 май 2024 г., сряда, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Василиск. Св. мчк Йоан-Владимир, княз Български чудотворец.

По света се отбелязва:

Международният ден на биологичното разнообразие. Отбелязва се от 2001 г. с резолюция A/RES/55/201 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2000 г. Годишнина от приемането (1992) в Найроби, Кения, на Международната конвенция за биологичното разнообразие. Подписана е на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, и влиза в сила на 29 декември 1993 г. От 1995 г. до 2000 г. този ден се е отбелязвал на 29 декември съгласно резолюция A/RES/49/119 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г. Мотото на деня за 2024 г. е "Бъди част от плана", с акцент върху прилагането на Глобалната рамка за биоразнообразието "Кунмин-Монреал", приета по време на Конференцията на страните участнички в Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (COP 15) (7-19 декември 2022) в Монреал, Канада.

Националният празник на Йемен. Провъзгласяване на обединението на Йемен (1990).

На този ден в България:

1954 - Дипломатическите отношение между България и Гърция са възстановени на ниво легации след прекъсването им на 23 април 1941 г. Дипломатическите отношение между двете страни са установени на 9 септември 1880 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 16 юни 1913 г. и са възстановени на 16 март 1914 г. на ниво легации. Отново са прекъснати на 2 юли 1917 г. и са възстановени на 8 август 1920 г. Прекъснати са за трети път на 23 април 1941 г. и  възстановени на 22 май 1954 г. на ниво легации. На 12 юли 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1965 - В криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски" е открит филиал на Националната художествена галерия.

1991 - Учредена е Фондацията за християнска архитектура и изкуство "Никола Фичев - Захарий Зограф". Регистрирана е на 13 юли 1992 г. Подпомага дейности за опазване, консервация и реставрация на български манастири, църкви и метоси в техния първообраз,  популяризира християнската архитектура и изкуство чрез творческа и издателска дейност и познавателни пътувания.

1995 - Излиза бр. 1 на в. "Сливенски новини" - седмичник за област Сливен.

1999 - Открита е експозицията на втория етаж на Палеонтоложкия музей "Димитър Ковачев" в Асеновград. Музеят е съставна част на Националния природонаучен музей при БАН. Създаден е на основата на палеонтологичната сбирка, събирана в продължение на десетилетия от дългогодишния учител по биология в асеновградската гимназия Димитър Ковачев с помощта на негови ученици. По своя обем това е най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни. Научната колекция от късномиоценски бозайници наброява над 25 000 образци от повече от 40 вида. Първият етаж на музейната експозиция е открит през 1995 г. Той представя еволюцията на хоботните животни. Особено атрактивен между всички експонати е почти  4,5  метровият скелет на древния динотериум (представител на едни от най-големите за всички времена сухоземни бозайници) намерен край с. Езерово. Създадената през 1998-1999 г. експозиция на втория етаж на музея разкрива в своите 30 витрини т. нар. хипарионова фауна от меота на България и нейното разнообразие. Представа за древната природа от този период дават най-вече изкопаемите видове от находището при Хаджидимово от преди поне 8 милиона години.

2004 -  Българската акробатка Деси Еспаня загива след инцидент по време на цирково представление в Минесота, САЩ. Тя пада от 9 метра на бетонния под при изпълнение на акробатичен номер. Деси Еспаня е от известната българска фамилия циркови артисти Кехайови. Тя влиза в Книгата на рекордите Гинес на 13 години с въртене на 75 обръча около тялото си, като на два пъти подобрява рекорда си.

2007 - Учредена е партия "Отечество". Регистрирана е на 23 август 2007 г.

2008 - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, получава първото за България решение от Апелативен съд за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Валентин Станев от с. Аспарухово, общ. Левски.

2009 - В София е учредено сдружението "Български пощенски съюз". Негови съучредители са "Български пощи", "Тип топ куриер"АД и "МИБМ Експрес".

2009 - Учредена е Българска индустриална камара.

2012 - В 3:00 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд от 5,9 по скалата на Рихтер в района на Перник с епицентър на около 10 км югозападно от центъра на града - между Перник и Радомир. Трусът е усетен на територията на страната.  До 4:30 ч. са регистрирани над 16 вторични труса, като най-силният е с магнитуд от 4,2 - 4,3 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Нанесени са материални щети на над 60 процента от сградния фонд в Община Перник. Земетресението в района на Перник е най-силното от 1917 г. в Софийския регион, когато е бил регистриран земен трус от 5,5 по Рихтер.

2015 - 43-ото Народно събрание приема Закон за Eвропейската заповед за защита, който урежда условията и реда за признаване и изпълнение на Европейска заповед за защита по наказателни дела, издадена в друга държава членка. Европейската заповед за защита е акт, издаден от компетентен орган на държава членка, въз основа на който компетентен орган на друга държава членка взема съответна мярка или мерки за защита по националното си законодателство с цел продължаване на защитата на определено лице на своята територия.

2016 - В  11:58 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на окoло120 км в южна посока от София, в района на селата Плоски и Вихрен в Пирин планина, с магнитуд 4.3 по Рихтер на дълбочина 10 км. Най-силно трусът е усетен в Сандански. Няколко минути по-късно в същия район е регистрирано земетресение с магнитуд 3.2. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

2017 - На официална церемония в София са връчени наградите от конкурса "Най-добрият град за живеене в България" на Дарик радио. Стара Загора получава наградата "Най-добър град за живеене в България"-2016. София е удостоена с наградите "Дигитален град" и "Бизнес град", Поморие - с награда за община, която твори "добри новини". Несебър е "Град - пазител на традициите", Варна е "Град на знанието", а Пловдив е удостоен с наградата "Арт град". Най-зеленият град на България е Добрич.

2018 - Третият редовен конгрес на партия АБВ - Алтернатива за българско възраждане избира Румен Петков за председател на партията с гласовете на 579 от общо 591 делегати на форума. Конгресът на АБВ излъчва нов състав на Националния съвет на партията от 99 души.

2019 - Президентът Румен Радев удостоява Съюза на българските журналисти  с Почетен президентски плакет "Св.св. Кирил и Методий" по повод 175 години българска журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България.

2020 - Българската национално радио съобщава, че в националната анкета на предаването "Алегро виваче" на радиото за "Музикант на годината 2019" е избран оперният певец баритон Кирил Манолов. За най-добър млад музикант е избран пианистът Емануил Иванов, а дуото Зорница Иларионова и Мартина Табакова - за ансамбъл на годината. За победител в категорията "Класиката в други жанрове" е избрана певицата Весела Делчева за участията й в мюзикъли. За изключителен принос към българската култура е отличен диригентът, композитор и педагог проф. Пламен Джуров. За четвърти път е обявена и специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на млади таланти, която се определя от екипа на "Алегро виваче". Получава е 16-годишната цигуларка Лора Маркова, ученичка в Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София в класа на Благородна Танева.

2021 - В Стара Загора музей "Литературна Стара  Загора" присъжда почетна грамота на първия си дарител - 79-годишната журналистка Росица Ранчева. Това е първото дарение, след като музеят през 2020 г. е преместен в нова сграда след създаването си преди 60 години. Това са книги с автографи от личната библиотека на Николай Лилиев, които тя е получила от старозагорския архитект  Христо Димов.

2023 – В София на официална церемония в галерия „Средец“ министърът на културата Найден Тодоров връчва традиционните награди „Златен век“ на ведомството. Със „Златен век“ – огърлие, са удостоени Георги Йорданов, Ицхак Финци, Иван Гарелов, проф. Боянка Арнаудова, Владимир Пенев, Боян Ангелов  и проф. д-р Стоян Денчев. На церемонията са раздадени общо 55 отличия.

На този ден по света:

1455 - Победа на кралската династия Йорк над династията Ланкастър в битката край Сейнт Олбънс - първата битка по време на т. нар. войни на Алената и Бялата роза в Англия (1455-1485). Наименованието на войните произхожда от символите на двете династии - алената роза е символ на династията Ланкастър, а бялата роза е символ на династията Йорк. Това са поредица от граждански войни между династиите за контрол над английския трон. След битката край Сейнт Олбънс е сключено примирие, което продължава до следващата битка на 23 септември 1459 г.

1856 - В Москва, Русия, е създадена Третяковската галерия. Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков и разполага с над 200 000 произведения на изкуството. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. До 3 юни 1918 г., когато е национализирана с декрет на Владимир Илич Ленин, галерията се нарича Московска градска художествена галерия на Павел и Сергей Третякови.

1897 - В Калуга, Русия, руският учен и изобретател Константин Циолковски създава уравнение за движението на ракетите ("формула на Циолковски"), станало основно в космонавтиката и ракетостроенето. Той установява формулата за необходимата скорост, с която ракета може да се издигне от земята при определена маса и предлага схема на реактивното движение.

1939 - Подписан е "Железният пакт" от райхканцлера на Германия Адолф Хитлер и министър-председателя на Италия Бенито Мусолини за гарантирането на политическо и военно сътрудничество между двете държави, т. нар. "Ос Берлин - Рим". Пактът е един от етапите на военно-дипломатическата подготовка за Втората световна война (1939-1945). По-късно към тях се присъединява Япония и други държави, противостоящи се на антифашистката коалиция по време на войната.  

1972 - Цейлон е преименуван на Република Шри Ланка. Приета е конституцията на страната. От 7 септември 1978 г. се нарича Демократична социалистическа република Шри Ланка.

1972 - Първо официално посещение на американски президент в СССР. Визитата на президента на САЩ Ричард Никсън продължава до 30 май 1972 г. Той посещава Москва, Ленинград и Киев. След преговори с генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев, е приета Декларация "Основи за взаимоотношенията между СССР и САЩ". На 26 май 1972 г. двамата подписват Временно споразумение за някои мерки в областта на ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения (САЛТ-1).

1990 - На специална церемония в Аден е обявено обединяването на Йеменската арабска република и Народна демократична република Йемен след ратифицирането от парламентите на Северен и Южен Йемен на акт за сливането на двете държави. Али Насър Мохамед Хасан е определен от парламента за президент на новата държава - Република Йемен.

1992 - Босна и Херцеговина е приета за член на ООН.

1992 - Франция и Германия създават Общ армейски корпус. На срещата на високо равнище в Ла Рошел, Франция, (21-22 май 1992) президентът на Франция Франсоа Митеран и канцлерът на Германия Хелмут Кол приемат декларация за създаването на корпуса. В състава влизат една френска и една германска дивизия с обща численост 35 000 - 40 000 души. Общият армейски корпус е в основата на създаването на т. нар. Еврокорпус, към който Белгия се присъединява на 25 юни 1993 г., Испания на 1 юли 1994 г., а Люксембург на 7 май 1996 г.

1992 - В Найроби, Кения, е приета Конвенция за биологичното разнообразие. Открита е за подписване на 5 юни 1992 г. и в сила от 29 декември 1993 г. Целта на конвенцията е съхранение на екосистемите и поддържане на популациите в тяхната естествена среда. България ратифицира конвенцията на 29 февруари 1996 г.

1992 -  В Москва, Русия, е подписан Договор за изтеглянето на руските войски от Полша, въведени в страната през 1939 г. по време на Втората световна война (1939-1945). След края на войната в Полша остават повече от 40 000 съветски военнослужещи, като от тях е сформирана Северната група на войските. Изтеглянето им от територията на страната завършва през септември 1993 г.

1998 - В Ирландия и в Северна Ирландия са произведени референдуми, с които е одобрено Мирното споразумение за Северна Ирландия, известно като Белфастко споразумение или Споразумение от Разпети петък, подписано на 10 април 1998 г. в Белфаст, Великобритания. Споразумението е подписано след многопартийни преговори за бъдещето на Северна Ирландия, започнали на 10 юни 1996 г. В Ирландия 94,4 процента гласуват "за", в Северна Ирландия - 71,1 процента гласуват "за".

1999 - Разкрит е заговор срещу правителството на Грузия. Полицията арестува няколко души по подозрение, че подготвят нов атентат срещу президента Едуард Шеварднадзе. Сред задържаните 9 души е Гуджар Курашвили, ръководител на център за обучение на Министерството на отбраната.

2000 - На церемония в Прага министър-председателите на Чехия и Словакия Милош Земан и Микулаш Дзуриндана отбелязват окончателното разделяне на общата собственост между Чехия и Словакия. По този начин официално завършва процесът на разделянето на Чехословакия с подялба на имуществото й - включително златните резерви и дяловете в държавните банки. Споразумението за окончателната подялба на собствеността на Чехословакия е подписано през м. декември 1999 г.

2001 - В Стокхолм, Швеция, е приета Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители.
Конвенцията е приета по време на конференция на ООН (22-23 май 2001), организирана от Програмата на ООН за опазване на околната среда, на която присъстват представители на над 120 страни. Влиза в сила на 17 май 2004 г. Конвенцията изисква предприемането на глобални действия по отношение на включените понастоящем 22 устойчиви органични замърсители, групирани в три категории: 15 пестицида, 7 индустриални химикала и 4 странични продукта, образувани и отделяни непреднамерено от антропогенни източници. Първоначално конвенцията обхваща 12 устойчиви органични замърсители, като през май 2009 г. и през април 2011 г. са включени общо 10 нови устойчиви органични замърсители.
 
2004 - Сватбена церемония в Мадрид на престолонаследника на Испания принц Фелипе и принц на Астурия с телевизионната журналистка Летисия Ортис.

2004 - Общността на нациите възстановява членството на Пакистан в организацията, суспендирано на 12 ноември 1999 г. след военния преврат, извършен от ген. Первез Мушараф през октомври 1999 г., и приветства напредъка на страната в демократичните реформи.  

2007 - Във форт Уърт в щата Тексас, САЩ, 66-годишната Дженифър Мъри и 56-годишният Колин Бодил се приземяват с вертолет Бел-407 и стават първите в света пилоти, прелетели с хеликоптер през Северния и през Южния полюс. Те изминават над 58 000 км, посетили са 26 страни и са извършили 101 кацания за дозареждане.

2009 -
Пуснат е в действие новият електронен портал на Ватикана, който включва приложения за "Фейсбук" и "Айфон". Сайтът е http://pope2you.net. Папа Бенедикт Шестнайсети има и свой канал в сайта за видеообмен "Ютюб".

2010 - Джордан Ромеро, 13-годишен италианец, става най-младият до момента алпинист покорил връх Еверест в Непал. Ромеро участва в експедиция заедно с своя баща Пол Ромеро. Предишният рекорд е поставен от Темба Шери от Непал, който е на 17 години през 2001 г., когато достига до Еверест.

2012 - От космодрума "Кейп Канаверал" в щата Флорида, САЩ,  е изстрелян първият частен космически кораб към Международната космическа станция (МКС) - космическият кораб "Дракон" на американската компания "Спейс Екс". Той е изстрелян с ракета носител "Фалкон 9". Частният космически апарат доставя на МКС 544 кг товар, основно храни, дрехи, материали за експерименти. За разлика от други кораби той може да връща на Земята оборудване от МКС и материал от космически експерименти като совалките.

2012 - Парламентът на Румъния гласува промени в избирателния закон, съгласно които кандидатът, който спечели най-много гласове, печели и мястото от своя избирателен район. До момента в Румъния действа смесена система - на мажоритарен и пропорционален принцип. Промените също така премахват избирателния праг от пет процента за влизане на дадена партия в парламента.

2013 - В Анкара, Турция, е обявен обвинителният акт срещу 103-ма военни, които са обвинени за извършването на т.н. постмодерен преврат на 28 февруари 1997 г., когато е отстранено от власт коалиционното правителство на министър-председателя ислямист Неджметтин Ербакан и Тансу Чиллер. Главният обвиняем е бившият началник на Генералния щаб на турската армия по онова време Хаккъ Карадайъ. 

2014 - Главнокомандващият тайландските въоръжени сили ген. Прают Чан-оча обявява в пряко обръщение по държавната телевизия, че армията извършва държавен преврат и  поема властта, за да възстанови реда в страната и да проведе реформи.

2015 - Президентът  на Турция Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателят Ахмет Давутоглу участват в официална церемония по откриване на ново летище, което се намира край бреговете на окръзите Орду и Гиресун. Изграждането на изкуствения остров между Орду и Гиресун започва през м. юли 2011 г. Стойността на инвестицията е около 360 млн. турски лири (132,6 млн. долара). Около 35 млн. тона скали са използвани, за да се запълни площ от 1,8 млн. квадратни метра в морето.
 
2016 - В Анкара, Турция, на извънреден конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието министърът на транспорта Бинали Йълдъръм е единодушно избран за нов председател на партията, следователно и за нов министър-председател на страната, след като на 5 май 2016 г. Ахмет Давутоглу заявява, че се оттегля от поста и няма да се кандидатира отново.

2017 - В Истанбул, Турция, заместник министър-председателите на Русия и Турция Аркадий Дворкович и Мехмет Шимшек подписват съвместна декларация за взаимно премахване на ограниченията в търговията. На церемонията присъстват също министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев и на Турция Бинали Йълдъръм.

2019 - В Скопие, Република Северна Македония, с 91 гласа "за" и без въздържали се или "против", парламентът приема закон, съгласно който се създава Агенцията за национална сигурност и се закрива Управлението за сигурност и контраразузнаване.

2020 - Пътнически самолет "Еърбъс А320" на авиокомпанията "Пакистански международни авиолинии", изпълняващ полет от Лахор до Карачи, се разбива в жилищен район на град Карачи. Загиват 97 души от намиралите се на борда 99 души.

2021 - В Китай в болница в Чанша, столицата на провинция Хунан, на 90 години умира агрономът Юан Лунпин, сочен за национален герой в Китай заради участието си в разработването на хибридния ориз, с който милиони са спасени от глад. Юан Лунпин, известен като "бащата на хибридния ориз", отглежда първия в света високодобивен хибриден сорт ориз през 1973 година. Хибридният ориз, който според експерти може да даде с 20 процента по-голяма реколта от традиционните сортове, впоследствие се отглежда масово в Китай и в специализирани райони по света. След откриването му намаляват опасенията, че Китай няма да може да изхранва населението си от 1,4 млрд. души.

2023 -
В изявление на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) се казва, че седем милиона деца на възраст под пет години в Кения, Сомалия и Етиопия са недохранени и над 1,9 милиона деца са с риск за живота. Регионът се сблъсква с най-тежката суша от 40 години насам.

Родени на този ден българи:

Владимир Тенев, актьор, режисьор и театрален деец (1882-1968).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1909; 1923-1924; 1925-1968), в пътуващ театър "Смях и сълзи" (1909-1910), в Нов народен театър (1911), в Пловдивския общински театър (1912-1914), в "Свободен театър" (1922-1923). Основоположник, актьор, режисьор и директор на Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1914-1922). Директор-режисьор на Варненския градски театър (1924). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1 юли 1939-1941). Председател на Съюза на българските артисти (1932-1935;1938-1942). Удостоен е със званието "Заслужил и народен артист" (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1957) и др.

Димитър Симеонов, музикант, диригент и композитор (1932-2019).
Кариерата си започва в през 50-те години на 20-и век в "Джаз Млада гвардия". Участва в оркестрите "Джаза на младите" (1953) и "Джаза на оптимистите" (1955). Свири в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио (1960), а през 1964 г. - в новосформираната комбоформация "София".  Основател и изпълнител в "Оркестър София" (1964-1971) и негов диригент (1972-1984). Преподавател (от 1968) по саксофон в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Ръководи секция за забавно изкуство при Съюза на музикалните и танцовите дейци в България (1973-1975). Главен художествен ръководител на вокална група "Сребърни звезди" към Българската народна армия (1984-1992). През 90-те години на 20-и век продължава изявите си на саксофонист и цигулар. Автор е на над 200 аранжимента и оркестрови пиеси. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1982), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (24 май 2011). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Румен Гашаров - Гашар, художник (1936).
Носител е на множество награди, сред които награда на Съюза на българските художници от Национална изложба - Бургас (1966), Първа награда от Международната изложба "Хумор и сатира в живописта" - Габрово (1977), Годишна национална награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" (1984), на Годишната награда "София" за изобразително изкуство (1987) и др.

Борис Гуджунов, естраден певец (1941-2015).
Бил е солист на рок групата "Сребърните гривни" и на оркестър "София". През 90-те години на 20-и век заедно с Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават триото "Бо Бо Бо". Удостоен е с голямата награда "Златният Орфей" за цялостно творчество (1998).

Емил Кожухаров, спортен журналист (1941-2012).
Бил е журналист в спортната редакция на Българската телеграфна агенция (БТА) и кореспондент на БТА в Москва. Дълги години е завеждащ "Спортна редакция" на Българското национално радио. Завеждащ отдел "Спортна информация" на в. "Монитор" (1998-2004). Бил е и пресаташе на  футболен клуб  "Левски".

Николай Ганчев - Руди, български актьор мим (1950-2020).
Професионален мим от 1980 г. Дълги години е в състава на единствения в България професионален пантомимен театър "Движение", където работи до 1991 г.

Юнал Тасим, инженер химик и политик (1962).
Депутат от 39-ото до 41-ото Народно събрание (2001-2013). Заместник-министър на икономиката и енергетиката (2 август 2013-6 август 2014). От 25 ноември 2015 г. е член на Фискалния съвет.

Здравко Димитров, състезател по баскетбол и политик (1963).
Състезател по баскетбол (1981-1991). Кмет на район "Западен" в Пловдив (2007-2011). Областен управител на Пловдив (9 ноември 2011-21 май 2013). Депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание (21 май 2013-6 ноември 2015). Областен управител на Пловдив (6 ноември 2015-11 ноември 2019). Кмет на Пловдив (2019-2023).

Йото Йотов, състезател по вдигане на тежести (1969).      
От 2001 г. се състезава за Хърватия. Печели два сребърни медала от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания,  и 1996 г. в Атланта, САЩ. Трикратен световен шампион (1991, 1993, 1997). От световни първенства печели и 4 сребърни медала. Шесткратен европейски шампион (1990, 1991, 1992, 1993, 1994, 1997). От европейски първенства печели и 1 сребърен медал. Спортист на България за 1997 г.

Ирмена Чичикова, актриса (1984).
Сред постановките, в които е участвала са "Изкуството да смиташ килима", "Самодивски легенди", "Вляво от асансьора", "Марлин Мърло", "40 градуса под нулата", "Нирвана" и др.  Участвала е във филмите "Индийско орехче" (2006), "Стъклената река" (2010), "Виктория" (2014), "Вездесъщият" (2017), "Не ме докосвай" (2018), "8 минути и 19 секунди" (2018), "Доза Щастие" (2019), "Писма от Антарктида" (2019). Носителка на наградата на "Аскеер" на Театъра на Българската армия за водеща женска роля за ролята на Мариане в "Изкуството да смиташ боклука под килима" (2009).

На този ден са родени и:

Раммохан Рай, индийски просветител, писател и реформатор (1772-1833).

Жерар дьо Нервал, френски поет (1808-1855).
Автор е на "Немски стихотворения" (1830), "Галантната бохема" (1855), "Дъщерите на огъня" (1854) и др. Самоубива се на 26 януари 1855 г.

Рихард Вагнер, немски композитор и диригент (1813-1883).

сър Артър Конан Дойл (Артър Игнейшъс Конан Дойл), британски писател (1859-1930).
Автор е на криминалните романи "Приключенията на Шерлок Холмс" (2 тома, 1891-1892), "Баскервилското куче" (1902) и др.; на историческия роман "Подвизите на бригадира Жерар" (1896), на научно-фантастичния роман "Изгубеният свят" (1912) и др.

Йоханес Бехер, немски писател и политик (1891-1958).
Първи министър на културата на Германската демократична република (ГДР) (1954-1958). Основател и председател на "Културбунд" (1945). Председател на Академията на изкуствата на ГДР (1953-1956).

Изабела Блюм, белгийска общественичка (1892-1975).
Член на Социалистическата партия (1918-1951), изключена от нея заради участие във Втория световен конгрес на привържениците на мира (1950). Председател на Изпълнителния комитет на Белгийския съюз за защита на мира (1958). Носителка на международна награда "За укрепване на мира между народите" (1953).
 
Роберт Нойман, австрийски писател (1897-1975).

Ели Алексиу, гръцка писателка и публицистка (1900-1988).

Вилем Завада, чешки поет (1905-1982).

Лорънс Оливие, британски актьор и режисьор (1907-1989).
Участвал е във филмите "Ребека" (1940), "Хамлет" (1948), който и режисира, "Ричард III" (1955), "Спартак" (1960), "Отело" (1965) и др. Носител на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за 1949 г. за най-добър актьор и за главна мъжка роля във филма "Хамлет" (1948), почетната награда "Оскар" за 1979 г. и др. Ръководи Националния театър в Лондон през 1963-1973 г.

Хърбърт Браун, американски химик (1912-2004).
Носител на Нобелова награда за химия за 1979 г. заедно с немския химик Георг Витиг за получените от тях боро- и фосфоросъдържащи съединения и превръщането им във важни реагенти в органичния синтез.

Шарл Азнавур (ист. име Вагинак Азнаурян), френски певец, композитор и актьор от арменски произход (1924-2018).
Композирал е повече от 1000 песни на френски, английски, немски, италиански и испански език. Има издадени над 100 милиона плочи. Участвал е в над 60 филма, сред които "С глава в стената" , "Стреляйте по пианиста" (1960), "Десет малки негърчета" (1974) и др. Избран е за "Артист на века" от Си Ен Ен (1998). От януари 1993 г. е почетен посланик за специални поръчения по въпросите на хуманитарната дейност, а от 1994 г. и постоянен представител на Армения в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Почетен гражданин на Ереван (1996). Национален герой на Армения (2004). На 26 декември 2008 г. с указ на президента на Армения Серж Саркисян Шарл Азнавур получава арменско гражданство.

Джордж Олах, американски химик (1927-2017).
Носител на Нобелова награда за химия за 1994 г. за приноса му в химията на карбокатионите.

Василе Андру, румънски писател (1942-2016).

Малика Сабирова, таджикска балерина (1942-1982).
Народна артистка на СССР (1974).

Бети Уилямс, британска активистка на движението за мир (1943-2020).
Заедно с Марийд Кориган и Киаран Маккеон е основателка на северноирландската организация "Общност на хората, радетели за мир" (1976). Носителка на Нобеловата награда за мир за 1976 г. заедно с Марийд Кориган.

Джордж Бест, футболист от Северна Ирландия (1946-2005).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1968). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1968 г.
 
Шуджи Накамура, японски физик (1954). 
Носител на Нобелова награда за физика за 2014 г. заедно с японските физици Исаму Акасаки и Хироши Амано за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.

Наоми Кембъл, британски модел (1970).

Аполо Антон Оно, американски състезател по шорттрек (1982).
Двукратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2006 г. в Торино, Япония. От олимпийски игри печели и 2 сребърни и 4 бронзови медала. От световни първенства печели 9 златни, 9 сребърни и 11 бронзови медала.

Артуро Видал (Артуро Еросимо Видал Пардо), чилийски футболист (1987).

Новак Джокович (Ноле), сръбски тенисист (1987).
Спечелил е 24 титли в турнирите от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (4 юли 2011). Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. Шест пъти е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА) - 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2019 г., 2021 г. и 2023 г. Обявен за "Играч на годината"  от ATP за 2011 г., 2012 г., 2014 г., 2015 г., 2018 г., 2020 г., 2021 г. и 2023 г.  Сърбия печели първото издание на отборния турнир по тенис за мъже "АТП Къп" през 2020 г. в Австралия, като в отбора са Новак Джокович, Никола Милойевич, Виктор Троицки, Душан Лайович, Никола Чачич и капитан на сръбския тим Ненад Зимонич.  През м. юни 2021 г., Новак Джокович става първият тенисист в историята на ,"Откритата ера" (Open Era) с поне две титли от всички турнири от "Големия шлем".

Владимир Гранат, руски футболист (1987).

Джоел Оби, нигерийски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Константин Велики, римски император (280-337).
Премества столицата на Римската империя в гръцката колония Бизантион. На 11 май 330 г. новият столичен град е осветен и е наречен в негова чест Константинопол.

Алесандро Манцони, италиански поет и писател (1785-1873).
Представител на италианския романтизъм. Творчеството му е повлияно от идеите на Френската революция и италианското освободително движение. Автор е на одата "Тържеството на свободата" (1801), "Свещени химни" (1812-1822), драмите "Граф Карманьола" (1819), "Аделки" (1822). Най-значителното му произведение е романът "Годениците" (1825-1827).

Виктор Юго, френски писател (1802-1885).
Теоретик на френския демократически романтизъм. Автор на романите "Парижката св. Богородица", "Клетниците", есета, политически статии, памфлети.

Георги Обретенов, български революционер, участник в националноосвободителното движение (ок. 1849-1876).
Участва в организирането на Априлското въстание (1876). Заедно с Иларион Драгостинов предвожда малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода. Убит в сражение с турските войски в местността Харем бунар, Котленския Балкан.

Иларион Драгостинов, български революционер, участник в националноосвободителното движение (ок. 1852-1876).
Участва в организирането на Априлското въстание (1876). Заедно с Георги Обретенов предвожда малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода и участва в сражения с турските войски. Загива недалеч от с. Неково.

Александър Радев, български юрист и политик (1864-1911).
Преподавател по византийско право във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Член на Македонския комитет (от 1900 г. - Върховен македоно-одрински комитет) и негов председател (1898-1899). Деец на Прогресивно-либералната партия (1880-1920). Депутат в 11-ото и 12-ото Обикновено народно събрание (1901-1903). Министър на правосъдието (4 март 1901-15 ноември 1902), министър на народното просвещение (15 ноември 1902-18 май 1903). Председател на Софийския адвокатски съвет (1908-1909).

Ернст Толер, немски драматург, поет и публицист (1893-1939).
Един от представителите на експресионизма.

Бончо Бочев, български музикален педагог и хоров диригент (1899-1975).
Основател и диригент на хор "Бодра смяна" (1946-1975), пряк продължител на създадения от него през 1939 г. Хор на софийските славейчета.  Преподавател по солфеж в Държавното музикално училище в София и Детската музикална школа към училището. Основател (1953) и ръководител на Хора на софийските девойки, в чийто състав включва хористки от "Бодра смяна" след излизането им от детския състав. Лауреат на Димитровска награда (1952).Удостоен със званието "Народен артист" (1963). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (18 май 1957, септември 1959, 1961), на орден "Георги Димитров" (1969).

Албер Клод, белгийски биолог (1899-1983).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1974 г. заедно с американския биолог от румънски произход Джордже Паладе и британския биохимик от белгийско-немски произход Кристиан дьо Дюв за техните открития, имащи значение за структурната и функционалната организация на клетката.

Лангстън Хюз, американски писател (1902-1967).
Автор е на повече от 50 книги, от които 16 поетични, сред тях са "Тъжни блусове" (1926), "Хубави дрехи за евреина" (1927), "Негърска майка" (1931), "Шекспир в Харлем" (1942), "Поля на чудесата" (1947) и др.

Мими Балканска, българска оперетна актриса (1902-1984).
През 1920 г. дебютира в театър "Ренесанс" в София. Актриса в Свободен театър в София (1922), в оперетния Кооперативен театър, на който е един от основателите (1922), театър "Одеон" в София (1938-1942). Един от основателите на Художествения оперетен театър в София и негов директор-режисьор (1942-1946). Актриса в Народната оперета (1947) и в Държавния музикален театър в София (1948).

доц. Борис Иванов (Борис Иванов Николов), художник живописец, плакатист и сценограф (1904-1993).
Член-основател на Дружеството на новите художници (1931). Рисува портрети, пейзажи, натюрморти, интериори, голо тяло и фигурални композиции. Автор е на статии в периодичните издания и вестници. Издава албуми за художниците Бенчо Обрешков (1964) и Кирил Петров (1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1974) и "Георги Димитров" (1975).

Алфред Хърши, американски биолог (1908-1997).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1969 г. заедно с американския физик, генетик и вирусолог от немски произход Макс Делбрюк и с американския биолог от италиански произход Салвадор Лури за откритията, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

Раде Кончар, югославски политик (1911-1942).
Член на Комунистическата партия на Югославия (1934-1938). Генерален секретар на Комунистическата партия на Хърватия (1940-1941). Разстрелян на 22 май 1942 г.

Харилаос Флоракис, гръцки политик (1914-2005).
Генерален секретар на ЦК на Гръцката комунистическа партия (декември 1972-11 юли 1989).


Пенчо Кубадински
, български политик (1918-1995).
Депутат от 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1961). Избиран е за депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Заместник-председател на Министерския съвет (27 ноември 1962-21 ноември 1974). Министър на транспорта и съобщенията (27 ноември 1962-12 март 1966). Член на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-8 декември 1989). Министър на строежите и архитектурата (27 декември 1968-7 юли 1971). Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (20 ноември 1974-21 декември 1989). Член на Държавния съвет (2 юли 1975-14 декември 1989). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Удостоен със званието "Заслужил строител" (10 юли 1983) и "Герой на Народна република България" (5 март 1989). Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Стан Мортенсен (Стенли Хардинг Мортенсен), английски футболист и треньор (1921-1991).

Велимир (Бата) Живойнович, сръбски актьор (1933-2016).
Участвал е в над 340 филма и телевизионни сериали, сред които "Битката на Неретва" (1969), "Козара" (1962), "Валтер брани Сараево" (1972) и др. Носител на наградата за цялостно творчество "Славица" (1993).

Христо Банковски, български поет (1937-1976).
Бил е редактор във в. "Пулс" и в Българското национално радио. Сътрудничи на много издания в София. Автор е на поетичните книги "Рожден ден" (1961), "Далечен град" (1967), "Откраднати дъждове" (1967), "Български календар" (1971), "Мъжки години" (1974), "Виждам планина" (1981, посмъртно), "Най-горчивата любов" (1987, посмъртно).

Валерий Воронин, руски футболист и треньор (1939-1984).

Робърт Лин Асприн, американски писател фантаст (1946-2008).
Автор е на поредиците "Мит" (1978-2002, 2003-2008) и "Светът на крадците" (1979-1989).

Крум Благов, български журналист (1953-2015).
Репортер във в. "Народна младеж" (1976-1982) и в. "Земеделско знаме" (1982-1990). Издател на в. "Репортер 7" (1990-1998). Управител (от 1990) на издателска компания "Репортер". Създател и председател на Организационния комитет на конкурса "Репортер на годината" (1991-1997). Автор е на книгите "50-те най-големи атентата в българската история" (2000), "60-те най-големи атентата в българската история" (2007), "Загадката Людмила Живкова" (2012), "Милионите на Живков. Мит или истина" (2015).

Стефан Лулчев, български футболист (1971-2017).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Черноморец" (Бергас), "Розова долина" (Казанлък), "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София), "Септември" (София) и "Марек" (Дупница).

Деси Еспаня (ист. име Деспина Кехайова), българска циркова актриса (1973-2004).
Влиза в Книгата на рекордите Гинес на 13 години с въртене на 75 обръча около тялото си, който подобрява със завъртане около тялото си на 102 обръча през 1991 г. Загива при изпълнение на акробатичен номер по време на цирково представление в Минесота, САЩ. С трупа "Кехайови" е носителка на наградата "Сребърен клоун" от Фестивала в Монте Карло, Монако (1987).

Ники Хейдън, американски мотоциклетен състезател (1981-2017).
Световен шампион в клас MotoGP през 2006 г. Приет е в Залата на славата на MotoGP (2015). На 17 май 2017 г. е блъснат от кола, докато карал колело в италианския град Римини. Умира пет дни по-късно.

/КГ/АЯ

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:13 на 24.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация