site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 май в историята

21 май 2024 г., вторник, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. велики царе равноапостолни Константин и Елена.
Отбелязва се в памет на светите равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин се свързва с утвърждаването на християнството като официална религия с издадения от него през 313 г. Милански едикт. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието майка му царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Според народните вярвания на този ден е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството. Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка и др. 

В България се отбелязва:

Празникът на Университета за национално и световно стопанство в София. Годишнина от срещата (1920) в София в Славянското дружество с председател  проф. Стефан Бобчев, когато е създаден инициативен комитет от 11 интелектуалци, който предлага да бъде създаден университет за икономически науки. На 5 юли 1920 г. със заповед 2155 на министъра на просвещението Стоян Омарчевски е създаден Свободният университет за политически и стопански науки със седемчленен Академичен съвет, чийто първи ректор от 1920 г. до 1940 г. е проф. Стефан Бобчев.

Патронният празник на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Отбелязва се с решение на Академичния съвет, прието с Протокол 12 от 20 март 1992 г. в деня на църковния празник на св. Велики царе равноапостолни Константин и Елена.

Празникът на Елена. Отбелязва се от 1991 г. с Решение 47 на Общинския народен съвет в деня на църковния празник на св. велики царе равноапостолни Константин и Елена.

Празникът на Пазарджик. Отбелязва се с Протокол 14 от 18 май 1930 г. на Татарпазарджишкия градски съвет в деня на църковния празник на св. велики царе равноапостолни Константин и Елена. Честването му е прекъснато през 1944 г. и е възобновено през 1987 г., когато е определено празникът на града да се отбелязва през първата неделя на м. юни. С решение на Общинския съвет от 6 април 2001 г. е възстановено честването на празника на Пазарджик на 21 май.

По света се отбелязва:

Международният ден на чая. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/74/241 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г. Целта е да се насърчат колективните действия в полза на  производството и консумацията на чай, както и да се повиши информираността на международната общност за ролята на чая за развитието на селските райони и устойчивия поминък. От 2005 г. до 2019 г. денят се отбелязва на 15 декември с решение, взето от редица международни организации и синдикати на петия Световен социален форум в Порту Алегри, Бразилия (26-31 януари 2005).

Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие. Отбелязва се от 2003 г. с резолюция A/RES/57/249 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2002 г., след като на 2 ноември 2001 г. в Париж, Франция, е приета Общата декларация за културното разнообразие на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Целта е да се повиши информираността на международната общност за значението на културното разнообразие като средство за постигане на положителна промяна, приобщаване и устойчиво развитие.

Европейският ден на "Натура 2000". Отбелязва се от 2017 г. с декларация, подписана на 15 май 2017 г. от еврокомисаря за околната среда, морските въпроси и риболова Кармену Вела, председателя на Комисията по околната среда, здравеопазването и контрола над храните към Европейския парламент Адина-Йоана Вълян, първия заместник-председател на Европейския комитет на регионите Карл-Хайнц Ламберц и заместник постоянния представител на Малта в ЕС Нийл Кер. Годишнина от приемането (1992) на Директивата 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Директивата за местообитанията, заедно с Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици, приета през 1979 г., са крайъгълният камък за създаването на екологичната мрежа от защитени зони в ЕС, наречена "Натура 2000".

Националният празник на Черна гора. Ден на независимостта (2006).

На този ден в България:

1864 - В Русе започва строежът на жп линията Русе - Варна - първата жп линия в България. Строежът на линията е възложен на британската компания "Гладстон и братя Бъркли" с акционери Уилям Гладстон и братя Баркли, която получава концесия от Османската империя за срок от 99 години. В изграждането участват около 15 000 души. По време на откриването й на 7 ноември 1866 г. от управителя на Дунавския вилает Мидхад паша линията е с дължина 223 км, и освен двете крайни гари имало и осем спирки. Разстоянието между Русе и Варна се изминавало за около 8 часа, а връзката между гарите в двата града ставала с телеграфни апарати. През 1874 г. компанията прехвърля експлоатацията на линията на дружеството на немския индустриалец барон Мориц фон Хирш. Според чл. 21 от Берлинския договор (13 юли 1878) Княжество България е задължено към Англия да откупи от компанията "Гладстон и братя Бъркли" построената от нея жп линия, съгласно уговорените между компанията и Османската империя условия. След дългогодишни преговори България откупва линията за 50 млн. златни лева (при годишен бюджет от 49 млн. златни лева), след подписването на 10 август 1888 г. от българското правителство на първия държавен заем от Великобритания.

1914 - В Горна Джумая (дн. Благоевград) е създадено Ловно-стрелческо дружество "Сокол" (дн. сдружение "Ловно-рибарско дружество "Сокол-1911"), с което се поставя началото на организираното ловно движение в района. Първият опит за създаване на ловно-стрелческо дружество в града е от края на 1911 г., но официално обединението на ловците в този район е на 21 май 1914 г., когато е подписан учредителният протокол за създаване на дружеството и за негов пръв председател е избран Христо Стоилов. Символ на дружеството е зелено знаме, на което са изобразени сокол с широко разперени крила, името и годината на основаването на дружеството.

1920 - В София в Славянското дружество с председател проф. Стефан Бобчев се провежда среща с участието на 11 интелектуалци, които решават да бъде основан университет за икономически науки. Със заповед 2155 на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски от 5 юли 1920 г. е създаден Свободният университет за политически и стопански науки, който е първото самостоятелно висше икономическо училище в България. Проф. Стефан Бобчев е негов първи ректор от 1920 г. до 1940 г. Със закон, обнародван в "Държавен вестник", бр. 126/7 юни 1940 г., университетът се трансформира в Държавно висше училище за финансови и административни науки. През 1947 г. училището се преобразува във Факултет за стопански и социални науки към Софийския университет "Св. Климент Охридски". С Указ 26, обнародван във в. "Известия", бр. 10/1 февруари 1952 г., е възстановена самостоятелността на висшето училище под името Висш икономически институт (ВИИ), а с Указ 89, обнародван във в. "Известия", бр. 23/20 март 1953 г. институтът се преименува във Висш икономически институт "Карл Маркс". С решение от 27 април 1990 г. на Академичния съвет ВИИ "Карл Маркс" да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство (УНСС), което официално става с Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г.

1922 - България установява дипломатически отношения с Латвия на ниво легации.
Прекъснати са на 21 юли 1940 г. (след влизането на Латвия в състава на СССР). Дипломатическите отношения между България и Латвия са възстановени на 10 септември 1991 г. на ниво посолства.

1936 - Начало на излъчванията на държавното Радио Варна и държавното Радио Стара Загора като регионални радиостанции на Българското радио (дн. Българско национално радио), които заедно с Радио София стават част от първата българска национална радиомрежа c paвнoпостaвeни paдиoпрогpaмни cлyжби. Преди това с указ на цар Борис III от 25 януари 1935 г. радиолюбителският съюз "Родно Радио" става държавна собственост и се полага началото на държавната радиомрежа в България. Началото на историята на радиото в Стара Загора е поставено на 13 декември 1927 г., когато местният вестник "Дума" съобщава за предстоящото монтиране на радиоапарат в кафене "Бузлуджа". През 1931 г. е основана секция на радиолюбителския съюз "Родно радио". През м. февруари 1936 г. е осъществено първото пробно предаване на Радио Стара Загора чрез средновълновия предавател край с. Могила. Първото пробно радиопредаване от Варна  на живо е осъществено на 6 януари 1934 г. от учредения на 25 май 1933 г. Радиоклуб "Варна" като секция към радиолюбителския съюз "Родно радио". Пробните изпитания на Радио Варна започват през м. септември 1934 г., а официалното откриване на радиото е на 9 декември 1934 г. в 10.30 ч. с освещаване и тържествен 5-часов концерт в зала "Съединение".
 
1958 - България установява дипломатически отношения с Уругвай на ниво легации. На 12 декември 1964 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1969 - България ратифицира Конвенцията за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството, приета с резолюция 2391 (ХХIII) на Общото събрание на ООН, влязла в сила на 11 ноември 1970 г.

1984 - С Указ 1562 на Държавния съвет на Народна република България  на базата на Полувисшия железопътен институт "Тодор  Каблешков" се създава Висше народно военно-транспортно училище "Тодор Каблешков".

Училището е създадено със Закона за откриване на телеграфопощенско и железопътно училище от 1922 г. и с Указ 60 на цар Борис III като Държавно железопътно училище със статут на средно техническо учебно заведение, с военоорганизационна структура.  От 1958 г. до 1962 г. функционира като Полувисш железопътен институт към Министерството на транспорта. Променен е образователният статут на училището от средно на полувисше гражданско учебно заведение. С Указ 671/22 септември 1967 г. Полувисшият железопътен институт приема името на Тодор Каблешков. С Указ 1562/21 май 1984 г.  на Държавния съвет на Народна република България  на базата на института се създава Висше народно военно-транспортно училище "Тодор Каблешков".  Със Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, приет от 38-ото Народно събрание на 29 юни 2000 г., от 1 септември 2000 г. училището  се девоенизира и се преименува във Висше транспортно училище "Тодор Каблешков".

1989 - В Разград и в с. Тодор-Икономово са организирани демонстрации на българските турци срещу насилственото преименуване на българските мюсюлмани, т.нар. възродителен процес. Демонстриращите са разпръснати със сила. По официални данни между 20 и 27 май 1989 г. в сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват общо 7 души, 28 са ранени, а като "подстрекатели" са задържани 40 души, които са депортирани.

1993 - В България е учредена Асоциация на спортистите олимпийци с председател Ваня Гешева.

1997 - Сформирано е 87-ото правителство на Република България с министър-председател Иван Костов. Кабинетът е образуван от дейци на Обединените демократични сили. Управлява до 24 юли 2001 г.

1999 - Народното събрание приема Закон за хазарта, с който се създава Държавна комисия по хазарта към Министерски съвет.

2001 - В София е открит мемориалът "Паметни плочи за спасяването на българските евреи през Втората световна война". Издигнат е до базиликата "Св. София" по инициатива на Националния комитет за защита на историческата истина в България. Трите плочи на мемориала са копия на демонтираните паметни знаци от "Гората на България" в Израел. Едната паметната плоча е в памет на цар Борис III, друга - в знак на признателност към българския народ, спасил 49 000 евреи в България от неизбежна гибел, и трета е плочата за екзарх Стефан Софийски, митрополитите Кирил Пловдивски, Неофит Видински, Софроний Търновски и други духовници и Димитър Пешев - подпредседател на Народното събрание през 1943 г. Текстът на трите плочи е изписан на иврит, на английски и на български.

2001 - В София официално е открит хотел "Хилтън". Петзвездният хотел е построен по проект на парижкото ателие на проектанта Рикардо Бофил съвместно с българските архитекти Лозан Лозанов и Атанас Панов. Хотелът разполага с 245 стаи на 8 етажа, 17 апартамента, 7 конферентни зали, бална зала за 240 души, бар, два ресторанта, закрит плувен басейн, фитнес зала. Изграждането му възлиза на 46,7 млн. долара.

2003 - В София в родната къща на оперния певец Борис Христов е открит Музикален център "Борис Христов". Музикалният център е Държавен културен институт към Министерство на културата, съгласно Постановление на Министерския съвет 102 от 10 май 2003 г. Родната къща на Борис Христов е дарена от певеца през 1977 г. на Комитета по култура с изричното желание да бъде преустроена в културно средище. С Постановление на Министерския съвет 280 от 17 октомври 2011 г. Музикалният център се преобразува в специализиран музей "Борис Христов". Музеят издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, свързани с живота и творчеството на оперния певец Борис Христов. Поддържа библиотечен фонд с литературни произведения, нотен материал и звуконосители с изпълнения на Борис Христов.

2006 - В София е осветена възстановената католическа катедрала "Св. Йосиф". Церемонията се ръководи от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано. Новата катедрала "Св. Йосиф" се издига на мястото на старата, която, още незавършена, е разрушена при бомбардировките над София на 30 март 1944 г. Архитекти на катедралата са Константин Пеев и Стоян Янев.

2008 - В Бургас министър-председателят Сергей Станишев връчва на кметовете на Царево и Поморие договорите за собственост върху пристанищата на двата града. Договорите са подписани от областния управител на Бургас Любомир Пантелеев и от кметовете на Царево и Поморие - Петко Арнаудов и Петър Златанов. Община Царево освен пристанището в общинския център получава и това в Ахтопол.

2013 - Първо заседание на 42-ото Народно събрание, конституирано след произведените на 12 май 2013 г. парламентарни избори. Открито е от най-възрастния депутат - Стефан Данаилов. За председател на парламента е избран Михаил Миков.

2018 - В Москва, Русия, на двудневно работно посещение за първи път като президент пристига Румен Радев по покана на президента на Русия Владимир Путин. Официалната българска делегация включва съпредседателя на "Групата за приятелство България - Русия" в Народното събрание Красимир Велчев, председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев, представители на местната власт, учени, общественици и културни дейци. Президентът Радев се среща с министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев.

2019 - В добричкото село Карапелит министър-председателят Бойко Борисов открива нов цех за екстракция в завода за олио. В новата база са инвестирани над
3 млн. евро.

2020 - Със 173 гласа "за" и трима "въздържал се" Народното събрание избира  доц. Диана Ковачева за омбудсман на България и прекратява пълномощията й като заместник-омбудсман. На 5 септември 2019 г. заместник-омбудсманът Диана Ковачева полага клетва като омбудсман пред Народното събрание до избора на нов национален обществен защитник след предсрочно прекратените на 4 септември 2019 г. правомощия на досегашния омбудсман Мая Манолова. На 3 септември 2019 г. Мая Манолова подава оставка и на 4 септември 2019 г. обявява, че ще участва в надпреварата за кмет на София. Диана Ковачева е специалист по международно право и международни отношения.  От 30 ноември 2011 г. до  13 март 2013 г. е министър на правосъдието. Заместник-омбудсман е от 28 януари 2016 г. до 21 май 2020 г.

2021 - Софийската градска прокуратура се самосезира и възлага на Националното бюро за контрол на специализираните разузнавателни средства извършването на проверка в Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, ГДБОП на МВР и ДАНС, която следва да установи извършени нарушения при прилагането на СРС-та. Причината са медийни публикации, в които се цитират твърдения на председатели на политически партии, за извършени нарушения и "подслушване на политици".

2022 - Вицепрезидентът Илияна Йотова открива паметник на светите братя Кирил и Методий пред Арт комплекс "Анел" край Созопол. Монументът е дело на скулптора проф. Валентин Старчев.

2023 – В София по време на протест на симпатизанти на партия "Възраждане" с червена боя е изцапана сградата на ул. „Г. С. Раковски“ 124, в която се помещават Бюрото на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България.

На този ден по света:

1502 -
Открит е остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан от експедиция на португалския мореплавател Жоао да Нова. Днес е владение на Великобритания. През 1815 г. на острова е заточен Наполеон Бонапарт.

1904 - В Париж, Франция, е основана Международната федерация по футбол (ФИФА). Тя е създадена по инициатива на футболните асоциации на Франция, Испания, Дания, Белгия, Нидерландия, Швеция и Швейцария. ФИФА е административният и ръководен орган на световния футбол. Първият конгрес на ФИФА се провежда на 22 май 1904 г. и на него за президент на организацията е избран Робер Герен (Франция). Първоначално във федерацията членуват държави само от Европа, а на по-късен етап започват да се включват страни и от другите континенти - Република Южна Африка (1909), Аржентина (1912), Канада и Чили (1913), САЩ (1914). 

1932 - Първи полет над Атлантическия океан, осъществен от жена. Първата в света жена летец Амелия Ерхарт прелита над Атлантическия океан със специално оборудван едноместен самолет "Локхийт Вега". Полетът продължава 14 часа и 56 минути.

1937 - Започва първата руска научна експедиция до Северния полюс. Ръководена е от полярния изследовател Иван Папанин. Завършва на 19 февруари 1938 г.

1937 - В района на Северния полюс започва работата по оборудването на първата в света плаваща полярна станция "Северен полюс - 1". Станцията тържествено е открита на 6 юни 1937 г.

1974 - В Хавана, Куба, е основана Националната информационна агенция на Куба.

1980 - В Мадрид, Испания, страните членки на Съвета на Европа приемат Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти. България подписва конвенцията на 2 юни 1998 г., ратифицира я на 23 септември 1998 г. За България конвенцията влиза в сила на 8 август 1999 г.

1992 - Съветът на Европейската общност приема Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

1997 - В Киев, Украйна, е подписана Декларация за помирение между Полша и Украйна. Документът е подписан от президентите на Полша и Украйна Александър Квашневски и Леонид Кучма. Двете страни признават своята отговорност за извършените несправедливости една спрямо друга.

1999 - Китай забранява на военноморския флот на САЩ достъп до пристанище Хонконг. Решението е следствие на бомбардирането на 8 май 1999 г. на посолството на Китай в Белград, Сърбия, от авиацията на НАТО.

2002 - Влиза в сила споразумението за Международния транспортен коридор "Север-юг", който свързва Европа и Азия. Споразумението е подписано на 12 септември 2000 г. в Санкт Петербург, Русия, от Индия, Иран, Оман и Русия.

2003 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 6,7 степен по скалата на Рихтер в провинция Бумердес в Алжир. През следващите пет дни са регистрирани 300 вторични подземни труса. Загиват 2277 души, а повече от 10 000 са ранени. В района на гр. Бумердес на 50 км източно от Алжир, който е най-силно засегнат от земетресението, жертвите са 1273, а ранените 2791 души. В района на столицата Алжир загиналите са 878 души и 4952 са ранени.

2006 - В Черна гора е произведен референдум за държавния статут на републиката, на който за отделянето от държавното обединение Сърбия и Черна гора се обявяват 55,5 процента от гласувалите.

2013 - Губернаторът на щата Върмонт в САЩ Питър Шъмлин подписва закон за легализиране на евтаназията на територията на щата. Евтаназията е разрешена и в щатите Орегон и Вашингтон.

2014 - Съдът в префектурата Фукуи, Япония, постановява да не се разрешава на енергийната компания да рестартира реакторите си в АЕЦ "Охи", намираща се на запад от Токио. За пръв път от повече от четири десетилетия ищци печелят дело за затварянето на реактор в Япония. АЕЦ "Охи", подобно на всички японски ядрени централи, е спряна за проверка на сигурността след аварията на АЕЦ "Фукушима 1" на 12 март 2011 г. в гр. Окума, префектура Фукушима, в резултат на земетресението с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер на 11 март 2011 г.

2015 - Президентът на Киргизстан Алмазбек Атамбаев подписва закон за присъединяване на страната към Евразийския икономически съюз. Парламентът в Киргизстан одобрява закона на 20 май 2015 г. и от 21 май 2015 г. официално влиза в сила. На 23 декември 2014 г. Казахстан подписва договора за присъединяване към организацията, в която участват Армения, Беларус, Казахстан и Русия.

2016 - В гр. Мексико властите обявяват тревога за смог, след като нивата на озона прехвърлят двукратно допустимата граница. Наложена е забрана за движение върху 40 процента от превозните средства в гр. Мексико. За 2016 година това е петата подобна тревога в града, от която произтичат ограничения върху автомобилния трафик.

2017 - В Истанбул, Турция, на извънреден конгрес на Партията на справедливостта и развитието след тригодишно прекъсване Реджеп Тайип Ердоган е избран отново за председател на партията с гласовете на 1414 от общо 1470 делегати. Избирането му за председател става възможно в съответствие с одобрена на референдума на 16 април 2017 г. конституционна поправка, която позволява на президента да бъде партийно ангажиран.

2018 - Съд в град Измир, Турция, осъжда на доживотен затвор общо 104 обвиняеми за извършване на действия, свързани с опита за преврат на 15 юли 2016 г. в страната. Освен 104-имата осъдени на доживотен затвор още 21 души са осъдени на по 20 години затвор за "опит за покушение срещу президента". Сред осъдените лица има бивши военни, сред които генерали и служители в командванията на военновъздушните сили, военноморските сили и сухопътните войски.

2019 - В Сърбия парламентът гласува промени в Наказателния кодекс, с които се премахва присъдата от 30 до 40 години затвор и се въвежда присъда доживотен затвор за най-тежките престъпления. Доживотен затвор е предвиден за жестоко убийство, изнасилване, блудстване с малолетно лице, с бременна жена и с лице в безпомощно състояние. С промените се въвежда и ново престъпление - нападение срещу адвокати.

2020 - В Истанбул, Турция, е открит най-големият болничен комплекс в страната - "Градска болница Бор и Сакура Башакшехир", която е с капацитет за обслужване на 35 000 пациенти дневно. Комплексът се състои от 8 болници и е разположен на 30 000 кв. м площ. Той включва 10 блока и разполага с 2 682 легла, от които 466 легла за интензивно лечение. В комплекса се помещават и 90 операционни зали.

2021 - Американската технологична компания "Майкрософт" обявява в блога си, че слага край на търсачката "Интернет иксплорър", създадена преди повече от 25 години. В съобщението се посочва, че бъдещият "Интернет иксплорър" за "Уиндоус 10", това е "Майкрософт Едж".

2023 -
Президентът на Франция Еманюел Макрон пристига на еднодневно посещение в Монголия - първото на френски президент в тази страна. В Улан Батор той има срещи с президента на страната Ухнаагийн Хурелсух и с министър-председателя Лувсанамсрайн Оуюн-Ердене, и посещава музея на Чингис хан, велик монголски завоевател от 13 век. Целта на посещението е засилване на двустранните връзки в сферите на екологичния преход, селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и гражданската сигурност. Франция и Монголия установяват дипломатически отношения през 1965 г.

Родени на този ден българи:

Рачо Ангелов, офицер, лекар и политик (1873-1956).
От 1898 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия. Бил е военен лекар и началник на Подофицерското санитарно училище по време на Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Председател на Българския лекарски съюз (1920-1924) и негов почетен председател (от 1940). Министър на народното здраве (9 септември 1944-11 декември 1947). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (11 декември 1947-21 октомври 1949), в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-9 декември 1956). Удостоен е със званието "Народен лекар" (4 август 1952).Носител на орден "Народна република България" първа степен (май 1953).

Евгения Димитрова, българска писателка (1875-1930).
Автор е на романите "Зара" (1914) и "Приключения" (1919), както и на два сборника с разкази (1926, 1928).

о.р. ген.-полк. Атанас Семерджиев, военен деец и политик (1924-2015).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-2 февруари 1990). Началник на Генералния щаб на Българската армия (22 март 1962-27 декември 1989). Първи заместник-министър на народната отбрана (ноември 1966 -27 декември 1989). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (27 февруари 1966-27 декември 1989) и в VII Велико народно събрание (1990). Министър на вътрешните работи (27 декември 1989-27 юли 1990). Вицепрезидент на България (1 август 1990-19 януари 1992). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1974, 1984), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985).

Евгений Босяцки, художник (1929-2009).
Той работи в областта на графиката, рисунката, живописта, книгооформлението и илюстрацията. Бил е главен художник на издателство "Медицина и физкултура", главен художник на Държавно обединение "Българска книга" (1968-1974). Работил е в Народна библиотека (дн. Национална библиотека) "Св. св. Кирил и Методий", в Комитета за култура, дирекция "Изложби и панаири на книгата". Илюстрирал е произведения на повече от 50 български и световни автори. Един от създателите на в. "За буквите" (май 1979). Носител на втора награда на Съюза на българските художници (1967, 1968) и на първа награда от Националната изложба за илюстрация (1969).

Роза Георгиева, български летец (1935-1994).
Пилот в Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" (1963-1978) и в Авиоотряд 28. Представител на БГА "Балкан" в Лондон, Великобритания (1979-1984). Създава и ръководи фирмите за български вина "Розим" и "Домейн Бояр".

проф. Павел Герджиков, оперен певец, режисьор и педагог (1938-2023).
От 1960 г. пее в Софийската народна опера, неин солист (1962-1993). Изпълнител е на над 100 роли като солист в националната опера и десетки оперни постановки като режисьор, сред които са: "Орфей" (Монтеверди), "Дон Жуан", "Сватбата на Фигаро", "Вълшебната флейта" (Моцарт), "Аида", "Набуко", "Трубадур", "Риголето", "Отело" (Верди), "Бохеми" (Пучини),  "Бедният матрос" (Мийо) и др. Бил е преподавател по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и Нов български университет. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (1971),  "Народен артист" (1979). Почетен гражданин на Кърджали (20 октомври 1996). Носител на орден "Стара планина" втора степен (19 май 1998) за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му, на орден "Св.св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на културата и музикалното изкуство (24 януари 2008), на Националната награда за принос в областта на музикалното изкуство "Акад. Марин Големинов" (29 септември 2017).

проф. Кирил Топалов, писател, драматург, преводач и дипломат (1943).
Бил е преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти (1989-1994). Директор на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (5 март 1997-15 април 1998). Посланик на България в Гърция (15 април 1998-8 януари 2002). Секретар на президента по духовност, култура и национална идентичност (6 февруари 2012- май 2013). Посланик на България при Светия престол във Ватикана и към Суверенния военен орден на Малта (2 юли 2013-март 2019). Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца, сред които: "Бягай... Обичам те" (1976), "Бъди благословена" (1979), "От тук до хоризонта" (1980). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1983), на гръцкия орден "Големият кръст на Ордена на Феникс" (2002), на "Големият кръст на Ордена на Пий IX" на Ватикана (2016), на "Големият кръст на Ордена Pro Merito Melitensi" на Суверенния малтийски орден (2017). Почетен гражданин на Атина, Гърция (1999). Почетен гражданин на София (2013).

Борислав Грънчаров, естраден певец (1944-2017).
Бил е солист към Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио. Пял е и със собствени бендове, с оркестрите "Балкантон", "София" и оркестъра на Българската национална телевизия. Основател на оркестър "Гонг" (1978).Пял е в ГДР (1970-1974), СССР, Полша, Чехословакия, Унгария, Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария и др. (1979-1989). През 90-те години на 20 век заедно с Борис Гуджунов и Боян Иванов създават трио "Бо Бо Бо". Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата (20 май 2010).

Вечеслав Тунев, журналист (1948-2023).
Работи в Центъра за международни прояви към Комитета по туризъм (1971-1975). От 1976 г. работи като журналист в Българската телеграфна агенция (БТА), където е бил репортер в редакция "Вътрешна информация" и редакция "Международна информация" (МИНФ). Бил е завеждащ отдел „Балкански страни" на БТА. От 1985 г. е заместник-главен редактор на редакция МИНФ и главен редактор на МИНФ на БТА (1 януари 1987- 2 септември 1988). Два пъти е бил кореспондент на БТА в Атина, Гърция (30 ноември 1977-11 ноември 1983, 2 септември 1988-3 март 1992). Генерален директор на Българското национално радио (23 юни 1995-10 юли 1997). Завеждащ отдел „Свят" във в. „Монитор" (1998-2001) и главен редактор на в. „Дума" (септември 2001 г. до април 2003). Удостоен с наградата „Златно перо" на Съюза на българските журналисти (1986). Носител на Голямата награда "Сирак Скитник" за 2014 г. по повод 80-ия рожден ден на Българското национално радио (25 януари 2015).

Румен Балабанов, писател, журналист и издател (1950-2012).
Работил е в редакция "Хумор, сатира и забава" в Българското национално радио (1972-1973). Продуцент е на телевизионни и радиопредавания. Отговорен редактор на в. "Стършел" (1973-1986), главен редактор на в. "Септемврийче" (1986), заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт", главен редактор на в. "Словото днес" (декември 2008-13 октомври 2012). Издател на в. "Кой си ти", "Психокалендар" и "Психо". Автор е на повече от 20 книги, сред които "Медена роса" (сборник с разкази), "Някой си отиде" (роман), "Прощавай, полковник" (новели), "В нощта, когато "Титаник" потъваше" (фейлетони и разкази), "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" (сатирична повест) и др. Автор е на повече от 10 сборника с разкази в библиотека "Стършел". Носител на награда "Южна пролет" за белетристичен дебют за сборника "Медена роса" (1980) и др.

Петър Паунов, строителен предприемач и политик (1957).
Бил е технически ръководител, заместник-директор и директор на държавно строително предприятие. Кмет на Батак (2003-2023).

Цветозар Томов, журналист и социолог (1964).
Бил е преподавател в Катедра "Социология и науки за човека" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Член и говорител на Централната избирателна комисия (20 март 2014-20 март 2019). Говорител на ЦИК (12 май 2021-20 февруари 2023). От 12 май 2021 г. е заместник-председател на Централната избирателна комисия.

Момчил Караилиев
, състезател по лека атлетика (троен скок) (1982).
Избиран за Атлет на България в анкетата на сп. "Атлетика" - за 2005 г. (заедно с Ивет Лалова) и за 2009 г.


На този ден са родени и:

Албрехт Дюрер, немски художник живописец и график (1471-1528).
Представител на Ренесанса.

Филип Втори, крал на Испания (1556-1598), крал на Неапол и Сицилия (1554-1558) и крал на Португалия под името Филип Първи (1580-1598) (1527-1598).

Александър Поуп, английски поет (1688-1744).

Жозеф Фуше, френски политик и обществен деец (1759-1820).
Министър на полицията на Франция (20 юли 1799-август 1802). Оказва подкрепа на Наполеон Бонапарт при осъществяването на държавен преврат на 9 ноември 1799 г. Министър на вътрешните работи и на полицията на Франция (юни 1809-6 април 1814).

Шарл Албер Гоба, швейцарски политик и специалист по международно право (1843-1914).
Директор на Постоянното международно бюро за мир (1906). Носител на Нобелова награда за мир на 1902 г. за приноса му в организирането на международния арбитраж, която си поделя с Ели Дюкомен, който я получава за приноса му за мирното сътрудничество между народите.

Луи Рено, френски юрист (1843-1918).
Носител на Нобелова награда за мир за 1907 г. заедно с Ернесто Монета.

Леон Буржоа, френски юрист и политик (1851-1925).
Председател на Камарата на депутатите (долната камара на парламента) (1902-1904). Министър на външните работи на Франция (1906-1910; 1914-1917). Председател на Сената (горната камара на парламента) (1920-1923). Носител на Нобелова награда за мир за 1920 г. за неговия дипломатически такт и за усилията му да бъде установен световен мир.

Емил Верхарн, белгийски поет, драматург и критик (1855-1916).
Автор е на лирическите трилогии "Вечери" (1887), "Крушения" (1888), "Черни факли" (1890),  цикъла "Призрачни села" (1894), пиесата "Зори" и др. Загива при злополука с влак.

Вилем Ейнтховън, нидерландски електрофизиолог (1860-1927).
Пръв описва и изследва импулсната активност на вегетативната нервна система. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1924 г. за създаването на електрокардиографа и въвеждането му в клиничната практика като диагностично средство.

Тудор Аргези (ист. име Йон Теодореску), румънски поет, писател и литературен критик (1880-1967).

Епифан Ковтюх, съветски военачалник (1890-1938).
Герой от гражданската война (1918-1920).

акад. Сергей Тумански, съветски инженер (1901-1973).
Участвал е в създаването на двигателите на бомбардировачите Ту-16, М-4, на реактивните изтребители Як-25, МиГ-21, на пътническите самолети Ту-104 и др. Главен конструктор на Московския машиностроителен завод "Съюз" (дн. Авиационно-моторен научно-технически комплекс "Съюз"). Носител на Държавна награда на СССР (1945) и на Ленинска награда (1957). Герой на социалистическия труд (1957).

Жак Годе, френски спортен журналист (1905-2000).
Главен редактор на спортния всекидневник "Екип". Вестникът е инициатор за създаването на "Тур дьо Франс" през 1903 г. (чрез своя предшественик "ЛТОто"). Инициатор е и на Купата на европейските шампиони по футбол.

барон Ги дьо Ротшилд, френски финансист и банкер от еврейски произход (1909-2007).
Ръководи банката "Ротшилд-Париж" (1967-1979), както и много други френски и чуждестранни компании. Председател на Обединения еврейски фронт (1950-1982).

акад. Андрей Сахаров, съветски физик и обществен деец (1921-1989).
Един от създателите на съветската водородната бомба (1950-1953). Защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз. На 22 януари 1980 г. той е арестуван след протестите му срещу нахлуването на съветски войски в Афганистан и е интерниран в гр. Горки (дн. Нижни Новгород). Отнети са му всички титли и държавни награди. През 1973 г. Андрей Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на съпругата му Елена Бонер, защото съветското правителство не му разрешава да пътува, за да я получи лично. На 19 декември 1986 г. Андрей Сахаров е освободен от заточение. През 1985 г. Европейският парламент създава награда на негово име, която от 1988 г. се присъжда всяка година на личности и организации с принос в защитата на човешките права и основните свободи, насърчаването на демокрацията и законността.

Уберто Алварадо Ареляно, гватемалски политик (1927-1974).
Генерален секретар на Централния комитет на Гватемалската партия на труда (1972-1974).

Бенгт Самуелсон, шведски биохимик (1934).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1982 г. заедно с шведския биохимик Суне Карл Бергстрьом и британския фармаколог Джон Вейн за откритията им, отнасящи се до простагландините и свързани с тях биологично активни вещества.

Софико Чиаурели, грузинска актриса (1937-2008).
Има над 100 роли в театъра и киното, сред които във филмите "Дървото на желанията" (1977), "Покаяние" (1984), "Маяк" (2006) и др. Народна артистка на Арменската съветска социалистическа република (1979). Народна артистка на Грузинската съветска социалистическа република (1976).

Мери Робинсън, ирландски политик (1944).
Президент на Ирландия (3 декември 1990-12 септември 1997). Върховен комисар на ООН за правата на човека (12 септември 1997-септември 2002). Специален пратеник на ООН за района на Големите езера в Централна Африка (март 2013-14 юли 2014). Специален пратеник на ООН за климатичните промени (14 юли 2014-2015). Специален пратеник на ООН за "Ел Ниньо" и климата за 2016 г. От 1 ноември 2018 г. е председател на "Старейшините", група основана през 2007 г. от Нелсън Мандела.

Джанет Дейли, американска писателка (1944-2013).
Авторка е на една от най-дългите серии любовни романи "Американа", която включва 50 книги, представящи истории за всеки един щат в САЩ. За това си постижение е вписана в Книгата за рекорди на Гинес. През 1981 г. започва популярната си серия от уестърни "Калдър". Романите й са преведени на 19 езика и са издадени в 98 страни в над 325 млн. екземпляра.

Марио Манджукич, хърватски футболист и треньор (1986).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия.

Това е денят на смъртта на:

Томазо Кампанела, италиански философ, поет и писател (1568-1639).
Най-известното му произведение е "Градът на слънцето" (1602).

Питер Хофт, нидерландски драматург и поет (1581-1647).
Представител на Ренесанса в литературата.

Франц фон Супе (ист. име Франческо Супе Демели), австрийски композитор и диригент от белгийски произход (1819-1895).
Представител на романтизма. Автор е на над 250 музикални комедии, водевили, опери и оперети, сред които "Хубавата Галатея" (1865), "Лека кавалерия" (1866), "Бокачо" (1879) и др.

митрополит Кирил (светско име Коста Стоичков), български църковен деец (1833-1914).
През 1857 г. е постриган в монашество с името Кирил. Поради спречкване с Видинския гръцки митрополит Паисий през 1863-1866 г. е заточен в Сивас в Мала Азия. През 1866-1870 г. е учител и дякон в българската църква в Тулча (дн. в Румъния). През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах. На 23 юли 1875 г. е избран за Скопски митрополит. След започването на Руско-турската освободителна война (1877) е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София. Видински митрополит (21 март 1891-21 май 1914).

Джейн Адамс, американска общественичка (1860-1935).
Основателка на първата служба за социална помощ в САЩ - в Чикаго.  През 1889 г. започва изграждането на Хъл Хаус, където за няколко години е създадена служба за задоволяване на различни  обществени нужди - медицинско обслужване, книжарница, библиотека, обществена кухня, пансион за работнички, книговезница, клубове по изкуствата, курсове по английски език за новопостъпилите, по готварство, шев ил и литература. От 1907 г. участва в кампанията за даване на избирателни права на жените, организирана от Националното американско дружество за избирателни права на жените. Основателка на Съюза за граждански свободи в Америка (1920). Председателка на Международната женска лига за мир и свобода (1919-1929). Носителка на Нобелова награда за мир за 1931 г. за изключителните й заслуги в областта на социалното дело, за съхраняването и разпространяването на пацифистките идеи, за защитата на гражданските права и свободи. Тя си поделя наградата с американския педагог, философ и юрист Никълъс Бътлър, който я получава за укрепване на международното право.

Мартин Кукучин (ист. име Матей Бенцур), чехословашки писател (1860-1928).

Майо Ласила (ист. име Алгот Унтола Тиетявяйнен), финландски писател и журналист (1868-1918).

Златина Недева (ист. име Златина Иванова Попова), българска актриса (1878-1941).
Играла е в театър "Сълза и смях" (1903) и с прекъсвания в Народния театър "Иван Вазов" от основаването му през 1904 г. Основателка и ръководителка на пътуващия "Камерен театър" (1921-1924). Директор и режисьор на театрите в Плевен и Бургас (1934-1935).

Александър Греков, български дипломат, общественик и журналист (1884-1922).
Управлява българската легация в Париж, Франция (1915), в Стокхолм, Швеция (1915-1918) и в Берн, Швейцария (1918-1919). Един от основателите и първи председател на политическата организация Народен сговор (14 октомври 1921). Основател (1922) и редактор на в. "Слово" (1922-1944). Убит в София.

маршал Иван Конев, съветски военен деец (1897-1973).

Барбара Картланд (Мери Барбара Хамилтън Картланд), британска писателка (1901-2000).
Авторка е на над 700 книги, сред които романтичните романи "Брулещите ветрове на любовта" (1938), "Към звездите" (1944), "Сенки от миналото" (1945), "Сбъднати мечти" (1947), "Зовът на любовта" (1979) и "Невъзможна любов" (2004). Романите й са преведени на 36 езика и продадени в над 1 млрд. екземпляра.

проф. Юрий Рьорих, руски лингвист, етнограф, пътешественик и изтоковед (1902-1960).
Участвал е в Трансазиатската експедиция, една от най-големите експедиции на 20 в., която започва от Гулмарг, Индия, минава през Ладак, Китай, СССР, Монголия, Тибет, Трансхималаите и завършва в Гангток, Индия (1925-1928).

сър Джон Гилгуд, британски актьор и режисьор (1904-2000).
Той е най-добрият изпълнител на шекспирови роли на 20-и в. Изиграва ролята на Хамлет, когато е на 26 години. В театъра играе в продължение на 64 години. За първи път играе в киното през 1924 г. във филма "Кой е този мъж?". За 77-годишната си кариера в киното е участвал в около 50 филма, сред които филмовите адаптации по Уилям Шекспир "Юлий Цезар"(1953) и "Ричард III" (1955), във филмите "Бекет" (1964), "Убийство в Ориент експрес" (1974), "Портрет на художника като млад" (1977), "Калигула" (1979), "Ганди" (1982), "Скарлет" (1994), "Първият рицар" (1995) , "Хамлет" (1996), "Блясък" (1996), "Елизабет" (1998) и др. За ролята си в комедията "Артър" (1981) е удостоен с наградата "Оскар" за поддържаща роля (1981). Носител на Ордена за заслуги (1996) - едно от най-високите отличия, присъждани от кралица Елизабет Втора и др.

Клаус Ман, немски писател (1906-1949).

ген.-лейт. Борис Копчев, български военен и обществен деец (1906-1989).
От 1929 г. е член на Българската комунистическа партия. Участник във Втората световна война (1939-1945) като помощник-командир на 4-а армия и на 2-а армия. Началник на Военно-техническа академия в София (1950-1953). Началник на Тила и снабдяването в Българска народна армия (1953-1956). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1986-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма и във връзка със 75-годишнината му (1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1976).

Асен Гаврилов, български балетист, балетмайстор и педагог (1926-2006).
Премиер-солист (1946-1966), художествен ръководител на балетния състав (1966-1969) и балетмайстор в Софийската опера (дн. Софийска опера и балет). Преподавател в Държавното хореографско училище в София (1953-1959). Един от изявените изпълнители на мъжки роли през 50-те и 60-те години на 20 в. Удостоен със званието "Заслужил артист" (м. май 1965). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (14 март 1959).

Бруно Пурин, латвийски учен в областта на химическите технологии (1928-2001).

Оливър Уилямсън, американски икономист (1932-2020).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2009 г. заедно с американката Елинор Остром за тяхната работа в областта на икономическото управление.
 
Раджив Ганди, индийски политик (1944-1991).
Генерален секретар на партията Индийски национален конгрес (2 ноември 1984-21 май 1991). Министър-председател на Индия (31 декември 1984-1 декември 1989). Министър на външните работи на Индия (4 ноември 1984-25 септември 1985; 25 юли 1987-25 юни 1988). Убит на 21 май 1991 г. при бомбен атентат.

Марк Рейнолдс Хюз, американски предприемач (1956-2000).
Основател на фирмата за здравословни храни "Хербалайф" (февруари 1980).

Васил Пармаков, български музикант и композитор (1961-2016).
През 1984 г. започва кариерата си на изпълнител. Работил е с различни международни групи в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. През 1990 г. се завръща в България, където свири с блус, джаз и рок формации, пише филмова и театрална музика. Свирил е в рок група "Подуене блус бенд". Автор е на книгата с разкази, поезия, сентенции и размисли "Аз и майор Блюхер" (2011).

/КГ/АЯ

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:01 на 15.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация