site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 април в историята

29 април 2024 г., понеделник, 18-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Велики понеделник. Йосиф Прекрасни. Св.9 мчци в Кизик. Преп. Мемнон Чудотворец.

Последната седмица от земния живот на Исус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица". Наречена е "Страстна седмица", тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение. Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят и през всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното му дело на кръста. Седмицата започва с тържественото влизане на Христос в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. На Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Превръщането на храма в тържище разгневило Божия син и той прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил.

По света се отбелязва:

Международният ден на Организацията за забрана на химическите оръжия.
Отбелязва се от 2016 г. с решение от 3 декември 2015 г. на 20-ата сесия на Организацията за забрана на химическите оръжия (30 ноември-4 декември 2015). Годишнина от влизането в сила (1997) на Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие, с която се създава Организацията за забрана на химическите оръжия. С решение от 11 ноември 2005 г. на 10-ата сесия на организацията в периода от 2006 г. до 2015 г. на 29 април се отбелязва Ден в памет на жертвите на военните действия с употреба на химическо оръжие, който от 2016 г. с решение от 3 декември 2015 г. на 20-ата сесия на организацията се отбелязва на 30 ноември или през първия ден на редовната сесия на Конференцията на страните участнички в Конвенцията за забрана на разработката, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие.

Международният ден на танца. Отбелязва се от 1982 г. по инициатива на Международния театрален институт към Организацията на ООН по образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Годишнина от рождението на френския балетист и хореограф Жан-Жорж Новер (1727-1810), създател на съвременния балет. Всяка година Международният танцов комитет и Изпълнителният съвет на Международния театрален институт избират хореограф или танцьор, който да отправи послание на този ден. Автор на посланието за 2024 г. е аржентинската танцьорка Марианела Нунез.

Европейският ден на солидарността между поколенията. Отбелязва се от 2008 г. с решение на Европейския съвет по предложение на словенското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да се информира международната общност за нуждата от промяна в политиките на Европейския съюз за възрастните хора и да се насърчи солидарността и сътрудничеството между поколенията.

Денят на имунологията. Отбелязва се от 2005 г. по инициатива на Европейската федерация на имунологичните дружества (EFIS), за да се повиши информираността на международната общност за значението на имунологията за подобряването на здравето и благосъстоянието на хората. Мотото на деня за 2024 г. е: "Имунитетът: навигация в науката за имунологията".

На този ден в България:

1872 - В Букурещ, Румъния, се свиква първото общо събрание на вътрешните и емигрантските комитети на Българския революционен централен комитет (БРЦК). На събранието, което продължава до 4 май 1872 г., участват 25 души, като някои от участниците разполагат с повече от 1 мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев с 11 мандата. На събранието са приети устав и нова програма на БРЦК. Председател е Любен Каравелов. Васил Левски е избран за главен апостол на комитетите в България. След разкритията на турските власти във връзка с Арабаконашкия обир БРЦК в Букурещ, за да спаси организацията, взема решение за въстание, което е осуетено поради залавянето на Васил Левски и удара върху Вътрешната революционна организация (ВРО) през есента на 1872 г.

1877 - Българската доброволческа част, създадена в края на 1876 г. към руската армия под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, се реорганизира в Българско опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Съгласно утвърдения от руското командване през м. октомври 1876 г. правилник "Основания за организация на българската войска" в Кишинев, Молдова, се създава самостоятелна българска доброволческа част в руската армия  по предложение на руския ген. Ростислав Фадеев и с подкрепата на Българското централно благотворително общество в Букурещ и на Славянските благотворителни комитети в Русия. За командир на Българското опълчение е назначен руският ген. Николай Столетов, а подготовката на опълченците се провежда в Плоещ, Румъния. В опълчението участват 7444 бойци, 81 офицери, разпределени в 6 дружини. На 18 май 1877 г. жителите на гр. Самара подаряват на опълченците бойно знаме, наречено Самарско знаме. В хода на войната към опълчението се формират още 6 дружини, които са включени в състава на Предния отряд на ген. Йосиф Гурко и участват в боевете при Търново, Шипка, Стара Загора и Шейново. След освобождението на България от османско иго през 1878 г. Българското опълчение е основа за създаване на Българската армия.

1953 - В Хасково е създадена Окръжна библиотека "Христо Смирненски" с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Хасково. Първоначалната сбирка от книги в библиотеката  наброява 9617 тома, предимно дарени от частни лица. При откриването на библиотеката  на 15 юли 1954 г. фондът й наброява  18 600 тома литература. На 1 декември 1978 г. библиотеката е удостоена с орден "Кирил и Методий" втора степен. От 1 юли 2006 г. Библиотека "Христо Смирненски"  се преобразува в Регионална библиотека "Христо Смирненски" съгласно ПМС 80/7 април 2006 г.

1980 - Открит е първият електрифициран жп пръстен по маршрут София - Горна Оряховица - Дъбово - Карлово - София с обща дължина от 633 км. Той преминава през 74 тунела с обща дължина от 28 км.

1992 - Излиза от печат брой 1 на в. "Струма" - всекидневник на Югозападна България. На 24 април 1992 г. излиза нулев брой на в. "Струма".

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закона за защита на конкуренцията. С него съществено се разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията, която става на практика основен регулатор в условията на пазарно стопанство. Тя получава право да се произнася с решение, което има сила на присъда и подлежи на обжалване само пред Върховния административен съд. Този закон е отменен със Закона за защита на конкуренцията, приет от 40-ото Народно събрание на 14 ноември 2008 г.

2004 - С дистанционно задействане на серия от три взрива, министър-председателят Симеон Сакскобургготски дава началото на строителството на хидровъзел "Цанков камък". Съоръжението - язовир и водноелектрическа централа на реките Въча и Гашня, е част от каскадата Доспат-Въча, в близост до с. Михалково, община Девин, Област Смолян. Инвеститор на обекта е Националната електрическа компания, финансирането е осигурено чрез банкови кредити без държавна гаранция от австрийски консорциум, избран за изпълнител. Строителството е съгласно меморандум за разбирателство между България и Австрия.

2015 - В Бизнес парк София министър-председателят Бойко Борисов и генералният директор на "Хюлет-Пакард България" Ираван Хира, откриват високотехнологична лаборатория на компанията, което е най-голямата инвестиция на компанията, надхвърляща 10 млн. лв. Тя ще бъде използвана за учебни и изследователски цели от български висши училища.  На церемонията  присъстват и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, и посланикът на САЩ в България Марси Рийс.

2016 - Българската народна банка (БНБ) започва работата по изпълнение на стрес тест на банките в страната. В първия етап банките ще приложат хипотезите за състоянието си на базата на данни към края на 2015 г. Във втория етап тестът ще включва резултатите от прегледа на качеството на активите.

2021 - Със 115 гласа "за", 73 гласа "против" и 32 гласа "въздържал се" Народното събрание приема промени в Изборния кодекс, съгласно които се въвежда изцяло машинно гласуване в избирателни секции в България с над 300 избиратели, а гласуване с хартиена бюлетина ще се допуска само по изключение. Изборите за кметове на кметства ще се провеждат в населени места с над 100 души. Отпада ограничението от 35 избирателни секции за страни извън Европейския съюз, като избирателни секции извън страната ще бъдат образувани, където има дипломатическо или консулско представителство, както и извън тях - при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление.

2022 - Проф. Франсоа дьо Калатай, дългогодишен директор на Кралския монетен кабинет на Белгия и професор в Сорбоната, учен в областта на нумизматиката и културологията,  е удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по предложение на Историческия факултет. Церемонията е в Аулата в Ректората. Отличието е връчено от акад. Николай Витанов, заместник-ректор на университета по научната дейност.

На този ден по света:

1770 - Британският мореплавател Джейм Кук открива залива Ботани Бей, край днeшния град Сидни в Австралия, по време на първата му околосветска експедиция (1768-1771). За първи път той се среща с аборигенски племена, населяващи Австралия.

1913 - В САЩ е патентован ципът под името "zipper" от Гидеон Съндбек, електроинженер от шведски произход. През 1851 г. Елиас Хоу, създателят на шевната машина, патентова в САЩ  "автоматична продължителна закопчалка за дрехи", която се смята за първообраз на ципа. Тя обаче е трудна за използване и немного функционална. През 1893 г. отново в САЩ, американският бизнесмен Уиткомб Джъдсън пуска на пазара приспособление, подобно на това на Елиас Хоу. Уиткомб Джъдсън се счита за изобретател на ципа, въпреки че тогава закопчалката не се е наричала така. Изобретението му се оказва прекалено сложно за производство. Това води до серия от рекламации, които почти го разоряват. Притиснат от обстоятелствата, той търси съдружие с Гари Ерл и Луис Уокър. Наема и Гидеон Съндбек като главен инженер. След няколко години Гидеон Съндбек оптимизира технологията на производствения процес, което позволява масовото производство на нововъведението.

1945 - Американските войски освобождават затворниците в концлагера в Дахау, Германия, по време на Втората световна война (1939-1945). Това е първият концлагер в Германия в годините на фашистката власт, създаден на 22 март 1933 г. Първите близо 150 затворници са политически противници на нацисткия режим. През периода 1933-1945 г. в лагера са депортирани около 200 000 души, от тях над 30 000 са убити или умрели поради нечовешките условия.

1968 - Премиера на мюзикъла "Коса" на Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу на сцената на театъра "Билтмор" на Бродуей в Ню Йорк. Мюзикълът обединява протестите на младите американци срещу консервативното общество и срещу войната във Виетнам, като е призив към мир, свободна любов и щастие.

1978 - В Дания е отменено смъртното наказание.

1991 - В Мадрид, Испания, е подписан допълнителен протокол към Договора за Антарктида от 1959 г., по силата на който се налага забрана за страните участнички да разработват минералните ресурси в зоната на действие на Договора през следващите 50 години.

1997 - Влиза в сила международната Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие. Подписана е на 13 януари 1993 г. в Париж, Франция, от представителите на 125 страни.

2000 - На церемония в Екатерининския дворец в гр. Пушкин, близо до Санкт Петербург, Германия връща на Русия фрагменти от интериора на Кехлибарената стая – пано с флорентинска мозайка от 1755 г. и скрин от 1780 г.. В замяна Русия връща на Германия 101 картини от Бременския музей. Кехлибарената стая, покрита с 55 кв. метра кехлибар, била подарена през 1717  г.  от пруския крал Фридрих Вилхелм Първи на руския император  Петър Първи. Тя била плячкосана през 1944 г. при изтеглянето  на германската армия в края на Втората световна война. На церемонията присъстват министърът на външните работи  Игор Иванов, държавен министър на културата на Германия Михаел Науман, министри, дипломати и представители на германските делови среди.

2004 - В Берлин, Германия, завършва втората конференция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за антисемитизма с приемането на т. нар. Берлинска декларация, в която се осъждат всички актове на антисемитизъм и всички други форми на религиозна или расова омраза.

2006 - В Москва, Русия, на Червения площад пред Кремъл за първи път е показана нова церемония по смяна на пеши и конни караули на президентския полк с участието и на президентския оркестър. Тази традиция е възстановена през април 2005 г. след прекъсване от почти един век.

2012 - Черна гора е приета за член на Световната търговска организация.

2015 - Парламентът в Гърция приема закон за възстановяване на Държавната корпорация за радио и телевизия ЕРТ, закрита на 11 юни 2013 г. заради нейните загуби. Законопроектът предвижда назначаването на 1550 бивши служители на ЕРТ, ако те искат да работят в компанията.

2016 - Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон подписва закон, съгласно който фамилните имена вече ще са "съобразени с националните традиции и култура". Имената с руските окончания се забраняват в бившата съветска република, за да се насърчи ползването на таджикски имена. Имената на новородени деца вече няма да може да завършват на "-ов" или "-ев".

2017 - В Република Северна Македония за последен път излизат печатните издания на вестниците "Утрински весник" и "Вест". Първият брой на "Утрински весник" излиза на 23 юни 1999 г., а на в. "Вест" -  на 5 юли 2000 г. Причина за спирането на печатните издания на двата вестника е лошото финансово състояние на компанията "Графичен център", която е собственик на "Медия принт Македония", издател на "Дневник", "Утрински весник", "Вест", "Македонски спорт", "Теа модерна" и портала "Телеграф".

2018 - В Гатаран, Филипините, 37-годишният католически свещеник Марк Вентура, известен с активистката си дейност против минните компании и подкрепата си за коренното население е застрелян след литургия в обществения гимнастически салон в провинция Кагаян.

2019 - Министърът по планирането на националното развитие Бамбанг Броджонегоро на Индонезия обявява, че президентът на Индонезия Джоко Видодо е решил да премести столицата на страната извън пренаселения главен остров Ява. Основните причини за това решение са претовареният пътен трафик, честите наводнения и бързата загуба на суша. Около 40 процента от столицата Джакарта към този момент е под морското равнище. В града живеят над 10 млн. души, но около тройно повече живеят в околните градове, което допринася за тежкото пренаселване на района.

2020 - В Куба е регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочина от 2 км с епицентър на 48 км югоизточно от община Баракоа в най-източната част на острова. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

2021 - Във Великобритания Кралският монетен двор изсича най-голямата златна монета за своята 1100 годишна история с маса 10 килограма. Паричният знак е с диаметър 20 сантиметра при номинал от 10 000 британски лири. На монетата е изобразена кралица Елизабет Втора, около която са разположени 10 животни, реални и мистични. Сред тях фигурират лъв, грифон, сокол, бик, кон, еднорог и др. Тя е последната от серията монети "Зверовете на кралицата", вдъхновени от хералдичните изображения, с които е била съпровождана Елизабет Втора от коронацията й през 1957 г. до Сапфирения й юбилей през 2017 г.

2022 - Обединените арабски емирства обявяват, че за първи път ще изпратят астронавт на шестмесечна мисия на борда на Международната космическа станция. Aстронавтът Султан ал Неяди ще бъде част от екипажа на мисията "Крю 6" на "Спейс Екс“ в началото на март 2023 г.

2023 - Италия деблокира използването на програмата за изкуствен интелект Чат Джи Пи Ти, блокирана през март 2023 г. заради несъблюдаване на законодателството за личните данни. Компанията „Оупън Ай И“ вече публикува на сайта си информации относно начина на събиране и използване на данните на ползвателите и предлага по голяма видимост на началната страница на приложението на политиката на компанията относно личните данни.

Родени на този ден българи:

Александър Гиргинов, юрист, публицист и политик (1879-1953).
Деец на Демократическата партия. Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Депутат от 16-ото до 22-ото Обикновено народното събрание (1913-1931). Избран е за депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934). Министър на финансите (29 юни-12 октомври 1931), министър на вътрешните работи и народното здраве (12 октомври 1931-19 май 1934), министър на финансите и управляващ Министерство на търговията, промишлеността и труда (2-9 септември 1944). През 1945 г. е осъден от Народния съд на една година лишаване от свобода (условно) и на една година лишаване от граждански права. Умира на 1 ноември 1953 г. на остров Персин, Белене. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд.
 
Лъчезар Аврамов, политик (1922-2003).
Първи секретар на Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) (25 февруари 1951-юни 1955). Депутат от 2-ото до 5-ото Народно събрание (1953-1971) и в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Председател (от м. март 1957)  на Бюрото на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС), председател на Бюрото на Централния съвет на БСФС (12 януари 1958-април 1959). Министър на външната търговия (17 март-27 ноември 1962), министър без портфейл (27 ноември 1962-12 март 1966). Секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (14 ноември 1962-19 ноември 1966). Министър без ресор (12 март 1966-9 юли 1971) и заместник-председател на Министерския съвет (22 ноември 1966-28 април 1971), министър на външната търговия (27 декември 1968-28 април 1971). Посланик на България в ООН (1974-1982) и в Холандия (18 януари 1980-ноември 1982). Председател на Асоциацията на стопански туризъм и отдих на трудещите се (28 декември 1982-21 октомври 1983) и на Българската асоциация за туризъм и отдих (21 октомври 1983-2 март 1989), председател на Централния съвет на Българския туристически съюз (20 март 1989-26 август 1990).

Владимир Свинтила (ист. име Владимир Георгиев Николов), писател, преводач и художествен критик (1926-1998).
Редактор във в. "Народна култура" (1957-1959), в издателство "Български художник" (1960-1964). Драматург в Театъра на въоръжените сили /дн. театър "Българска армия"/ (1964-1969). Редактор във в. "София нюз", и в. "Жар" (1969-1971), заместник главен редактор на в. "Софийска правда" (1974-1977). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания. Автор е на  "Грифонът и Химерата" (2008),  "От Маркс до Христа" (2002),  "Кладенецът на мълчанието"  (2009) и др.   Превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език.

Нино Николов, поет, писател есеист, критик и преводач (1933-2002).
Директор на Българския културен център в Будапеща, Унгария (1970-1972). Главен секретар на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974-5 юни 1979). Автор е на стихосбирките "Споделени минути" (1959), "Светлини край релсите" (1966), "Годините не си приличат" (1967) и др., на публицистични статии, есета и художествени  преводи от унгарски, руски и английски език, повечето от които са издадени в отделни книги  и сборници - "Михаил Лермонтов", "Шандор Петьофи", "Млади унгарски поети", "Нова финландска поезия" и др.

Димчо Дандов, юрист (1938).
Председател на Старозагорския окръжен съд (17 юни 1992-1 февруари 2002). Член на първия Управителен съвет на Съюза на съдиите в България (1997-2000).

Севдалин Генов, поет и писател (1943).
Повече от 30 години работи в Българска национална телевизия в Детската редакция и в Телевизионния театър като сценарист, редактор, главен редактор и главен драматург. Автор е на десетки сценарии в БНТ, в Студия за анимационни филми "Бояна", Студия за документални филми "Време" и Студио "Екран". Автор е на книги с приказки за деца и на книги с лирика. Бил е преподавател 13 години в Нов български университет. Съсобственик и художествен експерт на Галерия "Натали" в София.

Васа Ганчева, режисьорка, сценаристка и преводачка (1946-2011).
От 1972 г. работи почти 40 години непрекъснато до смъртта си в Българската национална телевизия (БНТ), където е режисьорка и водеща на различни телевизионни предавания, сред които "Вкусът на живота" и рубриката  "ТВ мистерии". Била е водеща на предаването "С вас е Васа" по "Балкан българска телевизия". Режисьорка е на филмите "Откъслеци - Любомир Левчев на 70 години" (2005), "Мафията" (1972), "Залог за Анджела" (1971).  От 2001 г. е съсобственичка на издателство "Хемус Груп". Преводачка от шведски и английски език. Носителка на шведската награда "Артур Лундквист" за постижения в областта на превода и за активен принос в културните контакти между България и Швеция (17 ноември 1998). През м. октомври 2012 г. е учредена фондация "Васа Ганчева", която връчва награда на млади творци, вече утвърдени или перспективни критици, телевизионни водещи, публицисти и преводачи.

Стоян Янев архитект (1946-2015).
Специализирал е реставрация през 1972 г. в Италия. Работил е 10 години в Националния институт за паметниците на културата и 11 години в "Софтпроект". Четири години е бил съветник на министъра по градското развитие в Етиопия. Бил председател на Столичното дружество на архитектите. Бил е началник на Управлението по архитектура и градоустройство към Столична община. Главен архитект на София (1996-2006).
 
доц. Васил Паница, лекар хирург и политик (1947).
През 1972 г. работи в Окръжна болница в Хасково, а след това е  хирург и преподавател по обща сърдечносъдова хирургия във Висшия медицински институт в Пловдив (1973- 2001). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). На 30 май 2004 г. е сред основателите на партия "Демократи за силна България" и член на Националното ръководство на партията (2004-2007). Бил е председател на Съвета на директорите и председател на Управителния съвет на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" в Пловдив.

Тодор Тодоров, художник живописец и график (1948).
Рисува предимно пайзажи. От 1981 г. е преподавател по живопис  във факултета по Изобразително изкуство на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Председател е на групата на художниците от Разград към Съюза на българските художници (1996-март 2004). Организирал и е участвал в общо над 35 изложби. От юни 2001 г. е директор на Художествена галерия "Проф. Илия Петров" в Разград.

доц. Стефко Бурджиев, политик (1953).
Работи в системата на Министерството на отбраната (1976-1990). През 1990 г. постъпва на работа в "Гражданска защита" като ръководител на направление "Радиационна и химическа защита". Директор на дирекция "Планиране и превантивна дейност" в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (1 септември 2006-21 март 2007), главен директор на Главна дирекция "Гражданска защита" (декември 2008-декември 2009). Заместник-директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерството на вътрешните работи (януари-9 ноември 2011). Областен управител на област Русе (9 ноември 2011-5 юни 2013, 26 ноември 2014-31 май 2017). От 9 март 2021 г. е председател на Областния съвет на Българския червен кръст в Русе.

Адам Персенски, лекар и политик (1969).
Управител на Многопрофилната болница за активно лечение в Ардино (2012-2014). Заместник-министър на здравеопазването (15 ноември 2014-27 януари 2017). Бил е общински съветник в община Ардино. Дългогодишен хирург в Многопрофилна болница за активно лечение в Ардино и началник на хирургичното отделение. От август 2023 г. е председател на Съвет на директорите на Многопрофилната болница за активно лечение "Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали.

Красимир Стефанов, икономист и политик (1971).
Професионалната му кариера започва през 1996 г., като данъчен инспектор в териториална данъчна дирекция в София, след което е началник на отдел "Данъчни ревизии" в териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители". Заместник изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/ (2005-2009). Изпълнителен директор на НАП (2009-2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013- 2 юли 2014).

Тихомир Грозданов, тенисист (1987).

На този ден са родени и:

Александър Втори, руски император от 19 февруари 1855 г. до 13 март 1881 г. (1818-1881).
Той премахва крепостното право в Русия (3 март 1861). Убит при атентат на 13 март 1881 г.

Карл Мильокер, австрийски композитор и диригент (1842-1899).
Един от основоположниците на класическата виенска оперета.

Харолд Юри, американски химик (1893-1981).
Носител на Нобелова награда за химия за 1934 г. за откриването на тежкия водород.

Дюк Елингтън (ист. име Едуард Кенеди Елингтън), американски джазмузикант - пианист и композитор (1899-1974).

Хирохито, император на Япония от 25 декември 1926 г. до 7 януари 1989 г. (1901-1989).

Фред Цинеман, американски режисьор от австрийски произход (1907-1997).
Режисьор е на филмите "Гражданинът Кейн" (1941), "Точно по пладне" (1952), "Оттук до вечността" (1953), "Човек на всички времена" ("A Man for All Seasons") (1966), "Джулия" (1977) и др. Носител на наградата "Оскар" (1938) за късометражния филм "Тези майки можеше да са живи". Филмът "Оттук до вечността" (1953) получава 8 награди "Оскар", "Човек на всички времена" (1966) - 6 награди "Оскар".

Жерар Ури, френски актьор, режисьор и сценарист (1919-2006).
Участвал е в над 33 филма, написал е сценариите на 20 филма и режисирал 17. Сред тях са "Глупакът" (1964), "Голямата разходка" (1966), "Мозъкът" (1968), "Лудостта на величията" (1971), "Равина Якоб" (1973), "Ас на асовете" (1982), "Жажда за злато" (1993) и др.

Зизи Жанмер (ист. име Рене Марсел Жанмер), френска балерина и кабаретна актриса (1924-2020).
 
Ивао Такамото, американски художник аниматор от японски произход (1925-2007).
Създател е на анимационния герой кучето Скуби Ду.

Уилям Джон "Бил" Слейтър (сър Уилям Слейтър), английски футболист (1927-2018).
През 1982 г. е удостоен с Ордена на Британската империя (почетно рицарско звание).

Зубин Мета, индийски диригент (1936).
Музикален директор на симфоничния оркестър на Монреал (1961-1967), музикален директор на Филхармонията на Лос Анджелис (1962-1978), директор на Израелската филхармония (1977), музикален директор на Нюйоркската филхармония (1978-1991). Почетен диригент на Виенската филхармония (2001), Мюнхенска филхармония (2004), Филхармонията на Лос Анджелис (2006), Баварския държавен оркестър (2006) и Берлинския симфоничен оркестър (2014).

Питър Даймънд, американски икономист (1940).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2010 г. заедно с американския икономист Дейл Мортенсън и британския икономист от кипърски произход Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите.

Мишел Пфайфър, американска актриса (1958).
Участвала във филмите "Вещиците от Истуик" (1987), "Опасни връзки" (1988), "Великолепните братя Бейкър" (1989), "Белият олеандър" (2002), "Синбад: Легендата на седемте морета" (2003), "Лак за коса" (2007), "Звезден прах" (2007), "Шери" (2009), "Новогодишна нощ" (2011), "Тъмни сенки" (2012) и др. Носителка на "Златен глобус" (1990).

Колинда Грабар-Китарович, хърватски политик (1968).
Президент на Хърватия (19 февруари 2015-18 февруари 2020).

Андре Агаси, американски тенисист (1970).
Спечелил е 8 титли в турнирите от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (10 април 1995). Олимпийски шампион през 1996 г. в Атланта, САЩ (индивидуално). Обявен за "Играч на годината" от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1999 г. Въведен в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2011).

Ума Търман, американска актриса (1970).
Участвала е във филмите "Опасни връзки" (1988), "Криминале" (1994), "Гатака" (1997), "Батман и Робин" (1997), "Убий Бил" (2003,2004), "Игри на сърцето" (2012) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" (2003) за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм за филма "Истерична слепота" (2002).

Алехандро Бедоя, американски футболист (1987).

Домагой Вида, хърватски футболист (1989).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия, бронзов медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар и сребърен медал от Лигата на нациите през 2023 г.

Това е денят на смъртта на:

Симо Соколов, български националреволюционер (1848-1918).
Участник в Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската освободителна война (1877-1878).

полк. Продан Таракчиев, български военен летец (1885-1957).
Заедно с пилота полк. Радул Милков по време на Балканската война (1912-1913) извършват първия полет с разузнавателна цел на българската авиация със самолета "Албатрос" над гара Караагач, край Одрин (16 октомври 1912). Полетът завършва с хвърляне на две гранати над обекта. По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение (1915-1918). След войната е началник на Аеропланното училище, а след това на Аеропланната работилница. Уволнява се през 1920 г.

Алексей Новиков-Прибой, съветски писател (1877-1944).
Автор е на повестите "Морето зове" (1919), разказите "Жена в морето" (1926) и др. Носител на Сталинска награда (1941).

Константин Щъркелов, български художник (1889-1961).
Наричан е "Царят на акварела". По време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918) е на фронта като военен художник. Много негови творби се намират в частни сбирки и в художествените галерии в България. Автор е на "Есен край София" (1914), "Белоградчишките скали" (1922), "Пейзаж. Река" (1928), "Каналето край Вардар" (1941), "Полски букет" (1955), "Настроение" (1961) и др. Носител на орден "Кирил и Методий"  първа степен за 50 години творческа дейност (ноември 1960).

Лудвиг Витгенщайн, британски философ идеалист от австрийски произход (1889-1951).
Автор е на трудовете "Логико-философски трактат" (1921), "Философски изследвания" (1953) и др. Професор по философия в Кеймбриджкия университет (1939-1947).

Алфред Хичкок, британски режисьор, продуцент и сценарист (1899-1980).
Създател е на много от похватите на психологическия трилър в киното. Режисьор е на повече от 50  филма, сред които "Неприятности с Хари" (1955), "Човекът, който знаеше твърде много" (1956), "Набеден за виновен" (1956), "Шемет" (1958), "Психо" (1960), "Птиците" (1963), "Марни" (1964), "Семеен заговор" (1976) и др.

Фернанду Песа, португалски журналист (1902-2002).
Военен кореспондент в португалската секция на радиопредаванията на "Бритиш бродкастинг корпорейшън" (Би Би Си) в Лондон, Великобритания (1940-1947). Репортер на Португалското радио и телевизия (RTP) (7 март 1957-1976). Носител на Ордена на Британската империя за работата му като военен кореспондент в Би Би Си (1959). Носител на Ордена за заслуги на Португалия (1991).

Фам Ван Донг, виетнамски политик (1906-2000).
Заместник министър-председател на Демократична република Виетнам (1949-1955). Министър на външните работи на Демократична република Виетнам (1955-1961). Министър-председател на Демократическа република Виетнам (20 септември 1955-2 юли 1976). Министър-председател на Социалистическа република Виетнам (2 юли 1976-18 юни 1987). Специален съветник на ЦК на Виетнамска комунистическа партия (1987-1997).

ген.-майор Анатолий Ляпидевски, съветски военен деец (1908-1983).

Джон Кенет Гълбрайт, американски икономист (1908-2006).
Известен е като защитник на тезата, че правителствата трябва да бъдат активни в решаването на социалните проблеми. Автор е на над 30 книги, сред които "Богатото общество" (1958), в която той изтъква, че американската икономика произвежда богати  хора, но не е направила необходимото за потребностите на обществото.

Стиви Чалмърс, шотландски футболист (1935-2019).
Със "Селтик" (Шотландия) печели три пъти турнирът Купа на европейските шампиони (дн. Шампионска лига) (1967).

Боб Хоскинс (ист. име Робър Уилям Хоскинс), британски актьор (1942-2014).
Участвал е във филмите "Дългият прекрасен петък" (1980), "Кой се страхува от заека Роджър" (1988), "Морски сирени" (1990) и др. Носител на наградите БАФТА (1987), награда на Фестивала в Кан (1986) и "Златен глобус" за ролята си в филма "Мона Лиза" (1986).

Ивица Рачан, хърватски политик (1944-2007).
Председател на Централния комитет на Съюза на комунистите в Хърватия, който от 1990 г. носи името Партия на демократичното обновление, а от 1994 г. - Социалдемократическа партия на Хърватия (13 декември 1989-11 април 2007). Министър-председател на Хърватия (27 януари 2000-23 декември 2003).

Стефан Гайтанджиев, български философ и политик (1947-2015).
Работил е в Института по философия и в Института за държавата и правото към Българската академия на науките. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе (1998) и съучредител (1989) на Съюза на демократичните сили /СДС/, член на Националния координационен съвет на СДС (1990-1991). Бил е заместник-председател (от 27 февруари 1995) на Комитета за правата на човека. Основател (1990), секретар и председател (1 юли 1995-11 февруари 2006) на Политически клуб "Екогласност". Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). /АЯ/КГ/МГ/