site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 април в историята

25 април 2024 г., четвъртък, 17-а седмица от началото на годината

Българската православна църква деня на св. и ев. Марк.

По света се отбелязва:

Международният ден на делегата. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/73/286 на Общото събрание на ООН от 2 април 2019 г., с цел да се повиши информираността на международната общност за ролята на представителите и делегатите на страните - членки на ООН, за осъществяването на основните цели на организацията. Годишнина от началото (1945) на учредителната конференция на ООН в Сан Франциско, САЩ, която завършва на 26 юни 1945 г.

Международният ден на момичетата в информационните и комуникационни технологии. Отбелязва се от 2011 г. през четвъртия четвъртък на април по инициатива на Международния съюз за телекомуникации (ITU), потвърдена с резолюция 70 от 2018 г. в Дубай, Обединени арабски емирства. Целта на деня е насърчаване на момичетата и младите жени към обучение и професионална кариера в сферата на информационните и комуникационни технологии. Мотото на деня за 2024 г. е: "Лидерство", като акцентът е  да се подчертае необходимостта от женски модели за подражание в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.

Световният ден на борбата срещу маларията. Отбелязва се от 2008 г. с решение на 60-ата сесия на Световната асамблея по здравеопазването на Световната здравна организация (14-23 май 2007), с цел да се повиши осведомеността на обществеността относно маларията и глобалните усилия за нейното предотвратяване и окончателно елиминиране. Дотогава от 2001 г. денят се е отбелязвал като Африкански ден на борбата срещу маларията съгласно решение на държавните и правителствените ръководители на страните от Организация за африканско единство (от 11 юли 2001 г. - Африкански съюз), взето по време на среща на 10-12 юли 2000 г. в Ломе, Того.

На този ден в България:

1878 - Руският императорски комисар княз Дондуков-Корсаков одобрява "Временни правила за Българската земска войска". На основата на тях и на Заповед номер 1 от 20 юли 1878 г. за сформирането и цялостното устройство на Българската земска войска се полагат основите на българската армия. Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българската земска войска става Опълчението.

1980 - Учредена е Българска индустриална стопанска асоциация (БИСА) (дн. Българска стопанска камара-Съюз на българския бизнес). БИСА създава първия в България фонд за рисков капитал и първата за България търговска банка (Банка за стопански инициативи АД), чрез които финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия. От 12 юли 1990 г. е Българска стопанска камара (БСК). С решение на Общото събрание от 5 октомври 2006 г. е Българска стопанска камара-Съюз на българския бизнес, след сливането на членските маси на БСК, Асоциацията на индустриалния капитал в България (учредена на 5 декември 1996 г.) и Конфедерацията "Съюз на българската индустрия" (учредена през 1990 г.).

1995 - Излиза бр. 1 на в. "Старозагорски новини" -  областен всекидневник.

2000 - Започва демонтирането на телените заграждения на българо-гръцката граница в района на Гоце Делчев и Сатовча. Премахването на телените заграждения се извършва съгласно програма и план-график на Гранична полиция, утвърдени от министъра на вътрешните работи, за привеждане на Република България в съответствие с европейските стандарти. В края на 1999 г.  са премахнати последните телени заграждения на българско-македонската граница.

2005 - В Люксембург е подписан Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС). От България документът е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. От страна на  Европейския съюз договора подписват министрите на външните работи и министрите на интеграцията на 25-те страни членки и  министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер. На 11 май 2005 г. Договорът е ратифициран от Народното събрание на България. Влиза в сила на 1 януари 2007 г.   

2006 - В к.к. "Слънчев бряг" се провежда учредителното събрание на Националния съюз на българската туристическа индустрия от три браншови организации в туризма - Българската туристическа камара, Българската асоциация на туристическите агенции и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

2009 -
В 20:19 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер  с епицентър на около 400 км в североизточно от София, в района на планината Вранча на територията на Румъния. Земетресението е усетено на територията на Северна и Североизточна България. 

2015 - Проведен е пряк избор за председател на партия АБВ в 215 общини на страната, където са сформирани 1613 мобилни и 360 стационарни секции. Проведено е  и електронно гласуване, като са  подадени гласове от Австрия, Великобритания, Индонезия, Македония, Русия, Турция. Общо  гласувалите 27 471 души 11 486 са гласове на членове, а 15 985 - на симпатизанти.  Георги Първанов е избран за председател на партията.

2016 - При възникнало запалване на барутни съставки на територията на "Арсенал" АД на Завод 3 в цех 120 загиват двама души - специалистът по производството на барути и технически директор на Завод 3 инж. Върбан Димитров Пешков и настройчикът Румен Райчев. Останалите четирима души, които са били в помещението, успяват да излязат.

2018 -  Народното събрание приема промени по предложение на Министерския съвет в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, съгласно които се въвежда определение на понятието "специална защита" за лица, застрашени с наказателно производство.  Специалната защита ще е два вида и на два етапа - предварителна защита и програма за защита. Промените засягат също съществуващите мерки за защита по Програмата за защита, които включват: промяна на мястото на живеене в страната, на работното място, учебното заведение, настаняване на друго място за изтърпяване на наказанието, както и релокация в друга държава.

2023
- На официална церемония в София е подписан меморандум по инициативата "Пръстен на солидарността" (Solidarity Ring), насърчаващ сътрудничеството между газопреносните системи на пет държави. В присъствието на президентите на България и Азербайджан – Румен Радев и Илхам Алиев документът подписват българският служебен министър на енергетиката Росен Христов, министърът на енергетиката на Румъния Вирджил-Даниел Попеску, министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто, министърът на икономиката на Словашката република Карел Хирман и министърът на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов. Меморандумът е по съвместната инициатива, предложена от България и подкрепяна от Европейската комисия, насочена към повишаване на сигурността на доставките на азерски природен газ за Европейския съюз и региона на Централна и Югоизточна Европа. Документът цели насърчаване на сътрудничеството между операторите на газопреносните системи на България ("Булгартрансгаз"), Румъния (Transgaz), Унгария (FGSZ), Словакия (Eustream), както и държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR).


На този ден по света:


1719 - В Лондон, Великобритания, е публикуван за първи път романът на английския писател Даниел Дефо "Робинзон Крузо".

1859 - Започва строителството на Суецкия канал под ръководството на френския инженер и дипломат Фердинанд дьо Лесепс. Суецкият канал е плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. При първоначалното му откриване на 17 ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 км. и дълбочина 8 м. Днес той е с дължина 193,30 км, дълбочина 24 м. и ширина 205 м.

1930 - В СССР е създадено Главно управление на лагерите (ГУЛАГ). В основата на тази система са структури, които се определят като "политическа полиция". Те започват да действат от 1917 г. като Военно-революционни комитети (ВРК), органи за извънсъдебна разправа с потенциални противници.

1945 - Комитетите за национално освобождение (КНО) в Северна Италия се обръщат към населението с призив за всеобщо въоръжено въстание против фашисткия режим в страната, като до 27 април въстанието обхваща окупираната част на страната. То е последният етап от националноосвободителната война на италианския народ (1943-1945). Въстанието започва в дните, когато Съветската армия предприема Берлинската настъпателна операция (16 април 1945-8 май 1945), а англо-американските войски пробиват фронта при Ферара в Италия на 17 април 1945 г. и навлизат в долината на р. По. Предтекст към въстанието е започналата на 18 април 1945 г. стачка в заводите в гр. Торино. Стачката постепенно се разпространява в цяла Северна Италия, като прераства във въоръжено въстание, организирано от КНО и командванията на партизанските формирования. На 19 април 1945 г. въстава Болоня, на 22 април - Модена, на 24 април - Реджо нел Емилия. На 27 април 1945 г. е освободен гр. Милано, а на 28 април 1945 г. партизаните влизат в Торино. Същия ден въстава Венеция. В резултат на въстанието в края на април цяла Северна Италия е освободена от фашистка окупация.

1945 - Среща на р. Елба в района на Торгау и Риза, Германия на съветски и американски военни части по време на Втората световна война (1939-1945). 

1945 -
В Сан Франциско, САЩ, започва конференцията на 50 държави - учредителки на Организацията на обединените нации (ООН). Решено е първоначално в организацията да членуват само участниците в антихитлеристката коалиция и неутрални държави - общо 54. Първият генерален секретар е норвежкият политик Трюгве Ли. Той встъпва официално в длъжност на 2 февруари 1946 г. и заема поста до 10 ноември 1952 г.

1950 - Първо ревю на френския моден дизайнер Кристиан Диор в хотел "Савой" в Лондон, Великобритания.

1953 - Британското списание "Нейчър" публикува статия за триизмерната структура на дезокзирибонуклеиновата киселина (ДНК). Откритието, обявено на 23 февруари 1953 г. в Кембриджкия университет, е направено от английския молекулярен биолог Франсис Крик и американския му колега Джеймс Уотсън. То поставя началото на молекулярната генетика. През 1962 г. Франсис Крик, Джеймс Уотсън и английският биофизик Морис Улкинс са удостоени с Нобелова награда за физиология и медицина за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини.

1966 - В гр. Ташкент в Узбекистан е регистрирано земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер. Централната част на града е напълно разрушена. Според официални данни загиват 8 души, а 150 са ранени. Без покрив остават повече от 78 000 семейства, или над 300 000 души. По решение на правителството вместо възстановяване на разрушените сгради, на тяхно място са построени нови. Градът е възстановен напълно през втората половина на 60-те и началото на 70-те години на 20 век.

1968 - В Рим, Италия, е основан Римският клуб - международна неправителствена организация. В нея членуват учени, икономисти, политици и общественици от целия свят. Основатели са италианският икономист, общественик и бизнесмен Аурелио Печей и шотландският учен Александър Кинг. Организацията се занимава с анализа и решението на проблеми, свързани с бъдещето на човечеството. В нея членуват учени, икономисти, водещи бизнесмени, висши международни служители, бивши и настоящи държавни ръководители и носители на Нобелова награда.

1974 - В Португалия е извършен безкръвен военен преврат (т. нар. Революция на карамфилите). Събитията, наречени така заради цветята, които войниците носели в оръжията си, протичат по предимно мирен път и страната поема по пътя на демокрацията. От власт е свалена фашистката диктатура, установена от Антониу ди Оливейра Салазар през 1932 г. Министър-председателят Марселу Каетану е принуден да напусне поста. Армейските офицери, чиято цел е да проведат демократични и икономически реформи и да поставят началото на процеса на деколонизация, впоследствие получават подкрепата на португалската общественост.  На 15 май 1974 г. за президент е избран ген. Антониу ди Спинола. В периода от 1974 г. до 1976 г. са сформирани няколко временни правителства, а на 2 април 1976 г. е приета нова конституция на страната.

1982 - Възстановен е суверенитетът на Египет над Синайския полуостров - завършено е извеждането на израелските войски от територията на полуострова, окупиран от Израел по време на Третата арабско-израелска война, т. нар. Шестдневна война (5-10 юни 1967). В Египет датата се отбелязва като ден за освобождението на Синай. На 17 септември 1978 г. във Вашингтон, САЩ, президентът на Египет Ануар Садат, министър-председателят на Израел Менахем Бегин и президентът на САЩ Джими Картър подписват т. нар. споразумения от Кемп Дейвид след края на мирната конференция в Кеймп Дейвид, САЩ (6-17 септември 1978). На 26 март 1979 г. във Вашингтон, САЩ, президентът на Египет Ануар Садат, министър-председателят на Израел Менахем Бегин и президентът на САЩ Джими Картър (в качеството му на свидетел) подписват Египетско-израелски мирен договор. По силата на мирния договор израелските части окончателно се изтеглят от полуострова, а под израелски контрол остава спорната територия Таба в северен Синай.

2005 - Сирийските войски окончателно се изтеглят от Ливан. На 1 юни 1976 г. Сирия изпраща свои войски в Ливан по молба на Арабската лига и правителството на Ливан, след началото на гражданската война в страната (13 април 1975-13 октомври 1990), водена на религиозна основа между различни сепаратистки фракции. На 3 септември 2004 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1559, която призовава Сирия да изтегли без отлагане от Ливан своите 20 000 военнослужещи и да уважава суверенитета и териториалната цялост на Ливан. До 25 април 2005 г. Сирия изтегля последните 8000 сирийски войници.

2005 - В Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване на двете страни към Европейския съюз.  Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан от президента на България Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Договорът за присъединяване на Румъния към ЕС е подписан от президента на Румъния Траян Бъсеску, министър-председателя Калин Попеску Таричану, министъра на външните работи Михай Ръзван Унгуряну и министъра на европейската интеграция Ене Динга. От страна на Европейския съюз двата документа подписват министрите на външните работи и министрите на интеграцията на 25-те страни членки и министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз е ратифициран на 11 май 2005 г. от Народното събрание (парламента) на България, а Договорът за присъединяване на Румъния към Европейския съюз - на 17 май 2005 г. от парламента на Румъния. Двата договора влизат в сила на 1 януари 2007 г.   

2013 - В Колумбия горната камарата на парламента - Сенатът, отхвърля с 51 срещу 17 гласа проектозакон разрешаващ еднополовите бракове. В Латинска Америка еднополовите бракове са разрешени само в Аржентина, Уругвай и в столицата на Мексико.

2015 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер на 80 км източно от гр. Пакхара в Непал и на около 80 км северозападно от столицата Катманду. Земетресението е на 2 км дълбочина и е най-тежкото след земетресението от 1934 г. с магнитуд 8,0 по скалата на Рихтер, което почти унищожава столицата Катманду и градовете Бхактапур и Патан. Трусовете са усетени силно в Индия, Пакистан, Бангладеш и Тибетския автономен район в Китай, като най-силни са били в Северна Индия. Земетресението предизвиква лавина, която връхлита базовия лагер под връх Еверест, при което загиват 22 алпинисти, 62 са ранени, над 200 души се смятат за изчезнали. Загиналите от земетресението са 7040 души, а ранените са 14 398 души. Нанесени са огромни материални щети, като са засегнати 29 от 75-те района в страната.

2016 - Съд в Анкара, Турция, осъжда главният редактор на в."Джумхуриет" Джан Дюндар да плати глоба от 28 650 турски лири заради обида към президента Реджеп Тайип Ердоган по времето, когато той е министър-председател, към неговия син Билял Ердоган и към още 7 души. Съдът постановява, че Джан Дюндар е "обидил правителствени служители" в серия статии по повод твърденията за корупция от 17-25 декември 2013 г., засегнали управляващите през зимата на 2013-2014 г. и специално тогавашния министър-председател, а сега президент Реджеп Тайип Ердоган, и лица от неговото обкръжение.

2018 - Публикуван е годишният доклад на неправителствената организация "Репортери без граници", като на първо място в класацията за свободата на печата в 180 държави за втора поредна година е Норвегия, следвана от Швеция. България е на 111-о място, след Република Северна Македония и Боливия.

2020 - Товарният кораб "Прогрес МС-14", изстрелян от космодрума Байконур в Казахстан с ракета-носител "Союз-2.1а", достига за рекордно кратко време до Международната космическа станция - 3 часа и 20 минути. Това е най-добрият резултат в историята на пилотираните полети.

2021 - В Ливан на церемония в района на Халде, южно от Бейрут, е представен първият електрически автомобил местно производство. Наречен "Възходът на Кудс" с препратка към Йерусалим, автомобилът с футуристичен дизайн, е проектиран изцяло в Ливан. Цената му е 30 000 долара. Инициатор на проекта е палестинският бизнесмен, роден в Бейрут Джихад Мохамад, който е главен изпълнителен директор на стартъпа "И Ви Електра".

2022 - От Международната космическа станция на Земята се завръщат 72-годишният Лари Конър, 52-годишният Марк Пати, 64-годишният израелец Ейтан Стибе и 63-годишният бивш астронавт на НАСА Майкъл Лопес-Алегрия, прекарали две седмици на станцията заедно със седем професионални астронавти: трима американци, един германец и трима руснаци. Изпратените на 9 април 2022 г. на МКС четирима астронавти от "Аксиом спейс" са първият изцяло комерсиален екип космически туристи, пристигнал на станцията. Прибирайки се с капсула на "СпейсЕкс", те се приводняват в Атлантическия океан край бреговете на Флорида (САЩ). С това приключява 17-дневната им обиколка, която им струва по 55 млн. долара на човек.

2023 - В Ню Йорк, САЩ, започва гражданско дело срещу бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, заведено от американска журналистка и писателка Елизабет Джийн Карол по обвинения в изнасилване през 1995 г. или 1996 г. и в клевета.

Родени на този ден българи:

проф. Стефан Сугарев, музикант виолист и музикален педагог (1907-1958).
Солист виолист в Царския военен оркестър (1938-1945), в Държавния симфоничен оркестър (1945-1946). От 1947 г. е преподавател и завеждащ Катедрата по виола и контрабас в Българската държавна консерватория (1955-1958). Автор е на учебни пособия и на обработки за виола.

проф. Любомир Тенев, театрален теоретик и критик (1915-1993).
Заместник-ректор на Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1948-1951) и ректор на института (1951-1953). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание при Българската академия на науките (1973-1980). Заместник-председател на Дружеството на естетиците и литературоведите в България (22 юни 1970-1981) Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (25 октомври 1972-21 октомври 1976). Има повече от 522 научни публикации, автор е на 19 книги - "Хамлет", "Драма и сцена", "Маска и перо", "Театър и действителност", "Те в пространството на сцената" и др. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1975), на орден "Георги Димитров". Лауреат на Димитровска награда (1986).

проф. Николай Наплатанов
, учен кибернетик (1923-1993).
Има голям принос  за утвърждаване на българската школа в областта на автоматичното и автоматизираното управление. От 1956 г. и до смъртта си той е свързан с Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) (дн. Технически университет в София), където от 1957 г. е преподавател по автоматично управление на електрозадвижванията и теория на автоматичното регулиране, доцент от 1961 г. по промишлена автоматика и професор от 1966 г. по теория на автоматичното управление. Чл.-кор. на БАН (1977).  Основател и дългогодишен ръководител на катедра "Промишлена автоматика" (1961-1975), която има ключова роля в изследователската дейност и подготовката на кадри по автоматика в България. Дългогодишен председател на Специализирания научен съвет по автоматика и кибернетика. Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (1968-1970) и член на Факултетния и Академичния съвет. Той има принос  за развитие на автоматиката и техническата кибернетика на БАН като директор на Института по техническа кибернетика (ИТК) при БАН (1964-1978). В последните години от живота си работи в Централната лаборатория по системи за управление (ЦЛСУ) при БАН. Има големи заслуги за развитието на редица нови направления в БАН - бионика, техническа кибернетика, кибернетични аспекти на ергономията и др. Бил е главен редактор на сп. "Автоматика и изчислителна техника", отговорен редактор на поредиците "Известия на ИТК" и "Основи на техническата кибернетика", както и член на редколегията на сп. "Техническа кибернетика".  Бил е председател на Българския национален съвет по автоматично управление. Автор е на над 150 научни труда и повече от 20 учебници и учебни пособия в областта на автоматиката, теорията на управлението и техническата кибернетика. От 2006 г. зала 2220 на Техническия университет в София носи името на член-кор. проф. Николай Наплатанов. Носител на орден "Червено знаме на труда" (1959) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1968).

Любомир Врингов, състезател по ски алпийски дисциплини и треньор (1924-2015).
Дългогодишен треньор на мъжкия национален отбор по ски алпийски дисциплини. Носител на медал за особени заслуги към Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). На 28 януари 2016 г. на хижа "Алеко" е открита негова паметна проча.

Васил Цонев, журналист, писател и сценарист (1925-2002).
Журналист (от 1946) във в. "Стършел". Редактор във в."Отечествен фронт" (1952-1957) и във в.  "Стършел" (1959-1968). От 1976 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ), кореспондент на телевизията в Хавана, Куба (1982-1983). Автор е на около 3000 разкази и фейлетони, на сценарии за радиопиеси, анимационни и игрални филми, сред които: "Недовършеният" (1960), "Цирк" (1962), "Малкия и големия"  (1970), "Баща ми, бояджията" (1974),  "Адиос, мучачос" (1977),  "Чичо Кръстник" (1988). Актьор в игралните филми "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966),  "Един снимачен ден" (1969), "Черешова градина" (1979), "Карнавалът"(1990). Носител на наградата "Сребърната фурма" за разказа "Картинката на числото едно" от 23-ия международен салон на хумора в Бордигера, Италия (август 1970), на първа награда "Сребърната палма" за разказа "Човекът с голяма фантазия" от 24-ия международен фестивал на хумора в Бордигера, Италия (1971), на орден "Червено знаме на труда" (юли 1985).

проф. Атанас Натев, философ, литературовед и педагог (1929-1998).
Главен директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (27 февруари 1990-май 1991). Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", в Националната художествена академия и в Института за литература на Българската академия на науките (БАН). Чл.-кор. на БАН (1995). Директор на Българския културен институт в Германия (1991-1992). Носител на Хердерова награда (1979).

проф. Димо Заимов, български художник (1930-2016).
Работил е предимно в областта на монументалните изкуства, върху политическия и киноплакат, илюстрирал е детски книжки и др. Работил е като художник в мина "Бухово", а после - като художествен редактор в държавно издателство "Наука и изкуство". От 1982 г. е преподавател в катедра "Стенопис" в Националната художествена академия, до 1990  е заместник-ректор на академията. Автор е на пана и витражи в редица обществени сгради включително в паметника на Бузлуджа, зала 1 на НДК, партийните домове в Перник и Велико Търново, курорта "Албена", редица учреждения и хотели в страната. Носител на наградата за монументална живопис "Илия Петров" за творбата "Дружба" - стъклопис в Партийния дом в гр. Толбухин (дн. Добрич) (1986).

Ицхак Финци, актьор (1933).
Играл e в Драматичния театър в Димитровград (1955-1957), в Драматичния театър в Бургас (1957-1960), в Държания сатиричен театър "Алеко Константинов" (1960-1967), в Театър "София" (1967-1988), в Младежкия театър "Николай Бинев" (1988-1990), в Малък градски театър "Зад канала" (от 1990).  В киното дебютира през 1958 г. във филма "Звезди". Участвал е в повече от 70 филма, сред които "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Вилна зона" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Елегия" (1982), "Резерват" (1992), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Пазачът на мъртвите" (2006), "Летете с Росинант" (2007), "Малки разговори" (2007), "Космос" (2013), "Магарешка опашка" (2014), художествено-документалният филм "Аз бях Керуак" (2014) и др. Автор е на мемоарната книга с най-дълго заглавие в България: "Мотоциклетът. Ромул Велики. Наивист. Пак тогава - в Сао Пауло. Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други истории". Носител на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (1993), на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България "Икар 2003" (27 март 2003), на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2004), на Голямата награда на София (7 март 2013). Почетен гражданин на София (12 май 2003).

проф. Румен Георгиев
, икономист (1943).
Старши преподавател във Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София (1971-1972). От 1972 г. е ръководител на лаборатория "Планиране и прогнозиране на науката и техническия прогрес" в Държавния комитет за планиране. Директор на Научния център по статистика (1978-1979). Експерт по икономическите проблеми на науката и научно-техническия прогрес към Министерския съвет (1979-1984). Заместник-председател на Българската народна банка (24 април 1984-2 април 1986). Първи заместник-председател на Българската народна банка (2 април 1986-26 януари 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991). Главен изпълнителен директор на Международната застрахователна и презастрахователна компания "Европа" (1993-2000). От 1996 г. е действителен член на Международната академия по мениджмънт (IAM) и главен научен секретар на Международната бизнес академия. От 1991 г. е съосновател и вицепрезидент на Международния съюз на икономистите. Преподавал е в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и в Университета за световно и национално стопанство. Има множество студии и доклади на международни конференции и в научни сборници на английски и руски език и над 200 публикации в българския специализиран и периодичен печат. Автор е на монографии и книги. Носител на награда в областта на обществените науки на Президиума на Българската академия на науките и Академичния съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 1988 г. и на орден "Кирил и Методий".

проф. Маргарита Младенова, режисьор и театрален педагог (1947).
Работила е в театрите в Силистра (1972-1974), Русе (1974-1989), Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", Театър "София" (1976-1982). Художествен консултант на театъра в Сливен (1988). От 1989 г. е основател (съвместно с Иван Добчев), директор и режисьор на Театрална работилница "Сфумато". Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1991-1997). От 1992 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Режисьорка е на над 150 постановки за драматичен театър, телевизия и опера по текстове на български, руски и западноевропейски класици. Носителка на наградата на Министерството на културата "Златен век" печат на Симеон Велики (21 май 2015).

Петя Дубарова, поетеса (1962-1979).
Авторка е на поетични творби, импресии, приказки и разкази. Участвала е във филма на режисьора Георги Дюлгеров "Трампа" (1978). Самоубива се на 17 години. След смъртта й са издадени книгите й "Аз и морето" (1980), "Лястовица" (1987) и "Най-синьото вълшебство" (1988), в която е събрано цялото й творчество, писма и личният й дневник. За книгата "Аз и морето" е удостоена посмъртно със специална награда от Дружеството на Съюза на българските писатели в Бургас. В нейна памет от 1984 г. се организира Национален литературен конкурс "Петя Дубарова".

Владко Шаламанов, футболист (1967).       
През футболната си кариера e играл за отборите на "Левски" (София), "Локомотив" (София), "Тунджа" (Ямбол), "Сливен" (Сливен), "Славия" (София), "Арис" (Гърция), "Алтай" (Турция), "Имортал" (Португалия) и "Портимонензе" (Португалия). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

Васил Щонов, финансист (1972).
До 2004 г. е работил в САЩ като инвестиционен банкер и консултант в областта на енергетиката и технологиите. Ръководител на офиса на международната консултантска фирма "МакКинзи" в София (2004-2009). Директор "Маркетинг и стратегии" в компания "Близу" (2010-4 август 2014). Министър на икономиката и енергетиката (6 август-7 ноември 2014).

На този ден са родени и:

Оливър Кромуел
, английски политик (1599-1658).
Участник в Английската буржоазна революция (1640-1660), водач на индепендентите, лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия (16 декември 1653-3 септември 1658).

Александър Измайлов, руски баснописец, прозаик и журналист (1779-1831).
Един от големите руски баснописци на 19 век. Автор е на романа "Евгений, или Пагубните последици на лошото възпитание" (1799), на повестите "Бедната Маша" (1801), "Ибрахим и Осман" (1806), на сборника "Басни и приказки" (1814), "Нови басни" (1817) и други.

Феликс Клайн, немски математик (1849-1925).

Едуард Грей, лорд Фалодон, британски политик и дипломат (1862-1933).
Депутат от Либералната партия в Камарата на общините - долна камара на парламента на Великобритания (1885). Заместник-министър на външните работи (1892-1895). Мминистър на външните работи (1905-1916). Член на Камарата на лордовете (1916). Посланик на Великобритания в САЩ (1919-1920).

Гулиелмо Маркони, италиански радиотехник и изобретател (1874-1937).
През 1895 г. започва експерименти за безжично предаване на сигнали и работи върху този проблем през целия си живот. През 1897 г. регистрира "Безжична телеграфна и сигнална компания" и получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. През 1900 г. прилага разработката на немския физик Карл Фердинанд Браун за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и през 1901 г. осъществява радиовръзка през Атлантическия океан (около 3400 км) - предавателят е в Корнуол, Англия, а приемникът - в Сейнт Джонс, Нюфаундленд, Канада. През 1905 г. открива първата трансатлантическа радиосвързочна служба. Патентова насочена атена (1905), синхронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912) и рамкова антена (1913). Носител на Нобелова награда за физика за 1909 г. заедно с Карл Фердинанд Браун за техния принос в развитието на безжичната телеграфия. През 1927 г. компанията на Гулиелмо Маркони създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии. През 1932 г. осъществява първата микровълнова радиотелефонна линия. През 1934 г. демонстрира използването на микровълновата телеграфия за морска навигация.

маршал Семьон Будьони, съветски военен деец (1883-1973).
Герой от Гражданската война (1918-1920), Герой на Съветския съюз (1 февруари 1958, 24 април 1963, 22 февруари 1968).

сър Стенли Роуз, английски футболен функционер (1895-1986).
Роуз започва кариерата си като съдия. Секретар на Английската футболна асоциация (1934-1962). Един от учредителите на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА). От 1946 г. е член на ръководството на Международната федерация по футбол (ФИФА). Президент на ФИФА (28 септември 1961-11 юни 1974) и неин почетен президент до смъртта си.

Волфганг Паули (Волфганг Ернст Паули), швейцарски физик от австрийски произход (1900-1958).
През 1925 г. той формулира един от принципите в квантовата механика - принципа на забраната, наречен още принцип на Паули. Волфганг Паули пръв предполага, че електроните имат свойството, което по-късно е наречено спин. През 1927 г. той въвежда двуредови матрици (спинови матрици на Паули) за квантовомеханично описване на елементарните частици с полуцял спин и прилага принципа си, за да обясни парамагнетизма на алкалните метали (парамагнетизъм на Паули). Носител на Нобелова награда за физика за 1945 г. за откриването на принципа на забраната (принцип на Паули).

Василий Соловьов-Седой, руски композитор (1907-1979).
Народен артист на СССР (1967). Герой на социалистическия труд (1975).

Конрадо (Кони) Мореро, кубински бейзболист (1911-2014).

Ела Фицджералд, американска джазпевица (1917-1996).
Записала е над 250 албума и има продадени над 40 000 000 копия по целия свят. Носителка е на 13 награди "Грами".

Чатичай Чунаван, тайландски политик (1922-1998).
Министър-председател на Тайланд (4 август 1988-23 февруари 1991).

Албер Юдерзо, френски художник (1927-2020). 
Съавтор е на комиксите за приключенията на Астерикс  и приятеля му Обелиск заедно с френския писател Рене Госини (1959). От книжките им с комикси са продадени 380 млн. екземпляра на 111 езика. Творчеството на Албер Юдерзо е вдъхновило създаването на игрални и анимационни филми, атракционни паркове, играчки и видео игри.

Юрий Яковлев, руски актьор (1928-2013).
Участвал е във филмите "Идиот" (1958), "Ана Каренина" (1967), "Фауст" (1969), "Иван Василиевич сменя професията си"(1973), "Ирония на съдбата" (1975), "Идеалният мъж" (1980), "Кин-дза-дза!" (1986) и др. Народен артист на РСФСР (1968). Народен артист на СССР (1976).

Хосе Анхел Валенте, испански поет, преводач и литературен критик (1929-2000).

Тарчизио Бурнич, италиански футболист и треньор (1939-2021).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Ал Пачино (Алфредо Джеймс Пачино), американски актьор (1940).
Участвал е във филмите "Кръстникът" (1972, 1974, 1990), "Адвокат на дявола" (1997), "Вътрешен човек" (1999), "Всяка една неделя" (1999), "Симон" (2002), "Опасно безсъние" (2002), "Фермата" (2003) и др. Носител на награда "Оскар" за главна мъжка роля за филма "Усещане за жена" (1992). Носител на две награди "Златен глобус" за най-добър актьор за ролите си във филмите "Серпико" (1973) и "Усещане за жена" (1992). Отличен е със "Златен глобус" за цялостно творчество (2001).

Бертран Таверние, френски режисьор и сценарист (1941-2021).
Режисьор и сценарист е на близо 30 филми, сред които "Часовникарят от Сен Пол" (1974), "Съдията и убиецът" (1976), "Безупречна репутация" (1981), "Около полунощ" (1986), "Живот и нищо друго" (1989), "Полицейски отряд L-627" (1992) и "Примамката" (1995). Носител на награда БАФТА за най-добър чуждоезиков филм за "Живот и нищо друго" (1990). Носител на награда "Сезар" (1976, 1977, 1985, 1997).

Бьорн Улвеус, шведски музикант (1945).
Вокалист и композитор на попгрупата АББА, създадена през ноември 1970 г. с началото на съвместно кабаретно шоу на дуета Бьорн Улвеус и Бени Андершон с певиците Ани-Фрид Люнгста и Агнета Фелтскуг. Името на квартета е съставено от първите букви на собствените имена на музикантите. На 6 април 1974 г. АББА печели песенния конкурс "Евровизия" с песента си "Ватерло". Музикантите се разделят и продължават със самостоятелни изяви през 1982 г. след 8 издадени албума, многобройни турнета и награди. През 1999 г. се събират за кратко в Лондон, Великобритания, за премиерата на мюзикъла "Мама мия", създаден по песни на групата.

Строуб Талбот, американски политик (1946).
Първи заместник държавен секретар на САЩ (23 февруари 1994-19 януари 2001). Председател на независимия изследователски институт "Брукингс" във Вашингтон (юли 2002-октомври 2017).

Владимир Жириновски, руски политик (1946-2022).
Основател на Института за световни цивилизации (1999). Основател и председател на Либерално-демократическата партия на СССР (от 10 август 1992 г. - Либерално-демократическа партия на Русия) (31 март 1990-6 април 2022). Депутат в Държавната Дума (долната камара на Федералното събрание) (12 декември 1993-6 април 2022). Заместник-председател на Държавната дума (18 януари 2000-21 декември 2011). Член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) (1996-2008). Автор е на над 500 книги и публикации, включително 100 тома, озаглавени "Политическа класика". Носител на орден "За заслуги към отечеството" (2006, 2011, 2016, 2021), на орден "Александър Невски" (2015). Удостоен със званието "Заслужил юрист на Руската федерация" (2000).

Йохан Кройф (Хендрик Йоханес Кройф), нидерландски футболист и треньор (1947-2016).
В кариерата си на футболист е играл общо 520 мача, в които бележи 291 гола. Треньор на "Аякс"  Амстердам (1985-1988), на "Барселона" (1989-1996), на "Каталония" (2009-2013). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1971 г., 1973 г. и 1974 г. Избран е за Футболист на годината в Нидерландия през 1967 г., 1968 г., 1969 г., 1971 г., 1984 г. През 1998 г. е избран за Играч на столетието в Нидерландия. Избран е за най-добър играч на световно първенство през 1974 г.

Жак Сантини, френски футболист и треньор (1952).

Луис Гилермо Солис, костарикански политик (1958).
Президент на Коста Рика (8 май 2014-8 май 2018).

Дейвид Мойс, шотландски футболист и треньор (1963).
Като треньор на "Уест Хям Юнайтед" (Англия) печели турнира Лига на конференциите (2023).

Бернд Мюлер, немски футболист и треньор (1963).

Рубен Соса, уругвайски футболист (1966).
С отбора на "Интер" (Италия) печели турнира Купата на УЕФА (1994).

Томас Щрунц, немски футболист (1968).
Европейски шампион с отбора на Германия през 1996 г. в Англия.

Рене Зелуегър, американска актриса и продуцент (1969).
Участвала е във филмите "Джери Магуайър" (1996), "Нещо истинско" (1998), "Аз, моя милост и Айрин" (2000), "Сестра Бети" (2000), "Дневникът на Бриджит Джоунс" (2001), "Белият Олеандър" (2002), "Чикаго" (2002) - мюзикъл, "Долу любовта" (2003), "Студена планина" (2003), "Бриджит Джоунс: На ръба на разума" (2004), "Мис Потър" (2006) и др. Носителка на награди "Златен глобус" (2001, 2003, 2004, 2005) и на наградата "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля в драмата "Студена планина" (2003).

Жилберто (Жилберто да Силва Мело), бразилски футболист (1976).

Тим Дънкан, американски баскетболист (1976).
Шампион в Националната баскетболна асоциация (НБА) през 1999 г., 2003 г., 2005 г., 2007 г. и 2014 г. MVP на сезона в НБА през 2002 г. и 2003 г. и MVP на финалите в НБА през 1999 г., 2003 г. и 2005 г. Участва 15 пъти в Мача на звездите в НБА. С националния отбор печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция.
 
Аня Першон, шведска състезателка по ски алпийски дисциплини (1981).
Олимпийска шампионка пред 2006 г. в Торино, Италия. От олимпийски игри печели и един сребърен и четири бронзови медала. От световни първенства печели седем златни, два сребърни и четири бронзови медала.

Фелипе Маса, бразилски автомобилен състезател (1981). 
Участва във "Формула 1".

Рафаел Варан, френски футболист (1993).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия и сребърен медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар.

Това е денят на смъртта на:

Леон Алберти, италиански учен енциклопедист, архитект, писател и музикант от епохата на Ренесанса (1404-1472).

Торквато Тасо, италиански поет (1544-1595).
Автор е на поемата "Риналдо" (1562), пасторалната драма "Аминта" (1573) и др.

Андерс Целзиус, шведски астроном (1701-1744).
Създава температурна скала (1 януари 1742), в която с 0 градуса е обозначена точката на замръзване на водата, а със 100 - точката на кипене. Скалата носи неговото име.

Симеон Дени Поасон, френски математик и физик (1781-1840).
Един от основоположниците на математическата физика.

Елена Мутева
, първата българска поетеса, преводачка и фолклористка (ок. 1825-1854).
Събирач на народни песни и легенди. Автор е на стихотворенията "Басня" и на одата "Бог", публикувани в сп. "Български книжици" през 1858 г. Превежда от руски език романа на Александър Велтман "Райна, българска царкиня" (1852). Спомоществовател на изданието на Юрий Венелин "Критически издирвания на историята българска" в превод на Ботьо Петков.

Йорданка Филаретова, българска общественичка и дарителка (1843-1915).
По нейна инициатива са основани женското дружество "Майка" и неделно училище за ограмотяване на възрастни жени в София (1869). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) домът й е превърнат в болница. Участвала е в Сръбско-българската война (1885) като милосърдна сестра. Йорданка Филаретова е първата жена, наградена със знака на Българския червен кръст - "Голям червен кръст", учреден от княз Александър Батенберг. След освобождението на България от османско иго (1878) основава благотворително дружество "Всях скорбящих радост" (1909), открива приют за старци (1911), завещава имотите си на църквата "Св. Крал" (дн. "Св. Неделя") в София. Погребана е в двора на църквата "Покров Богородичен" в София, построена през 1929 г. с нейни дарения. От 2000 г. Медицинският колеж към Медицинския университет в София носи нейното име.

Владимир Немирович-Данченко, руски писател, драматург и режисьор (1858-1943).
Заедно с руския театрален режисьор, актьор и критик Константин Станиславски е създател на Московския художествен театър (1898). Народен артист на СССР (1936).

барон ген.-лейт. Пьотър Врангел, руски пълководец (1878-1928).
Един от ръководителите на белогвардейската армия по време на Гражданската война в Съветска Русия (1918-1920).

Георги Донев, български актьор и режисьор (1884-1948).
Режисьор и ръководител на Гюмюрджинския общински театър (1915-1919), на Варненския общински театър (1926-1927), на театъра в Хасково (1932), ръководител на пътуващия "Театър за народа" (1933-1934, заедно с Георги Костов). Режисьор и ръководител на театър "Комедия" в София (1940), на Плевенския областен театър (1942). Организира пътуващия театър "Модерен театър" (1905-1906; 1907-1908), "Популярен театър" (1920-1922; 1923-1926), "Модерен драматичен театър" (от 1932 г. театър "Мара Тотева") (1928-1937). Автор е на театрални статии и на книгата "Строители на българския театър. Книга I" (1944).

Лидия Сейфулина, руска писателка (1889-1954).
Авторка е на повестите "Тор" (1922), "Виринея" (1924), на пиесите "Наташа" (1937), "Син" (1948); "Селски разкази за Ленин" (1924) и др.

Жак Дюкло, френски политик (1896-1975).
Председател на ЦК на Френската комунистическа партия (1931-1964). Един от организаторите и водачите н Съпротивата по време на Втората световна война (1939-1945). Кандидат за президент на страната за изборите през 1969 г.

ген. Захари Захариев, български политически и военен деец (1904-1987).
Депутат във Върховния съвет на СССР (1937-1946), командващ Военно-въздушните сили (ВВС) на България (1947-1955), командващ Противовъздушната отбрана и ВВС (1957-1959). Заместник-министър на народната отбрана (1954-1959; 27 март 1967-октомври 1971). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1949-1961). Удостоен е със званието "Герой на Съветския съюз" (1936), "Герой на Народна република България" (1974), "Заслужил летец" (1974). Носител на орден "Георги Димитров" (1964, 1974), на орден "Народна Република България" първа степен (1957, 1974). 

Клифърд Саймък, американски писател фантаст (1904-1988).
Автор е на романите "Градът" (1952), "Паралелни светове" (1953), "Заложници в рая" (1967), "Резерватът на таласъмите" (1968), "Гробищен свят" (1973), "Магистрала на вечността" (1986) и др.

Блас Рока Калдерон, деец на кубинското работническо и комунистическо движение (1908-1987).
Генерален секретар на Кубинската комунистическа партия (1934-1940). Председател на Националното събрание на народната власт (1976-1981).

Джинджър Роджърс (ист. име Вирджиния Кетрин Макмат), американска актриса и танцьорка (1911-1995).
Участвала е във филмите "Цилиндър" (1935), "Роберта" (1935),"Кити Фойл" (1940) и др. Носителка на награда "Оскар" (1940).

Майкъл Морис
, лорд Киланин, ирландски журналист, писател и спортен функционер (1914-1999).
Президент на Международния олимпийски комитет (1972-1980).

Хари Белафонте, американски певец, композитор и актьор, известен като "Краля на калипсо" (1927-2023).
Албумът му "Calypso" (1956) заема първа позиция в класацията "Билборд 200" в продължение на 31 седмици и е първият в историята, който се продава в повече от 1 млн. екземпляра. Участвал е във филмите "Кармен Джоунс" (1954), "Остров на слънцето" (1957), "Бък и проповедникът" (1972), "Везните на Темида" (1999), "Канзас сити" (1996), "За и против" (1999), "Джаз 34" (1996), "Боби" (2008) и др. През 60-те години на 20-и век е водещ и продуцент на вечерно телевизионно шоу, с което става и първият тъмнокож продуцент в историята на американската телевизия. Носител на награда "Грами" (1960, 1965, 2000). Носител на награда "Еми" (1960). Носител на хуманитарната награда "Джийн Хершолт" на Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ (2015).

Алън Силитоу, британски писател (1928-2010).
Автор е на романите "Самотният бегач на дълги разстояния" (1959), "Старт в живота" (1971), "Подпаленото дърво" (1973), "Счупената колесница" и др.

проф. Георги Робев, български хоров диригент (1934-2002).
Бил е диригент на хора на Софийските учителки, на хор "Кавал" и на хора на Софийските девойки. Диригент на хора при Ансамбъла за песни и танци на Министерството на вътрешните работи (1957-1960). Диригент на Българската хорова капела "Светослав Обретенов" (1960-1965) и неин главен диригент (1966-25 април 2002). Председател на Съюза на музикалните дейци в България (21 февруари 1984-5 март 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Председател на Комитета за култура (20 юли 1989-6 март 1990), заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура (28 юли 1989-6 март 1990). Удостоен със званието "Народен артист" (1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Пер Улуф Енквист, шведски писател и драматург (1934-2020).
Автор е на романите "Петата зима на магнетиста" (1964), "Паднал ангел" (1987), "Библиотеката на капитан Немо" (1991), "Посещението на придворния лекар" (1999). Сред най-известните му пиеси е "Нощта на трибадите" (1975). Носител на шведската награда "Аугуст" (1999).

Осман Дуралиев (Сребърния), български състезател по борба свободен стил (1939-2011).
Печели на два сребърни медала от Олимпийските игри  през 1968 г. в Мексико и през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели четири сребърни медала на световни първенства (1967, 1969, 1970,1971) и четири сребърни медала на европейски първенства  (1967, 1968, 1969, 1972).

Богдана Вулпе, българска актриса (1940-2021).
Играла е в Драматично-куклен театър - Враца, Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе (1964-1966), в Театъра на словото към Българска концертна дирекция, в Студиен литературен театър "Възраждане", в Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив. През 1991 г. регистрира театрално-музикалната къща "Богдана Вулпе". Учредява и сдружение "Приятели на мисията "Вулпе". Участва във филмите: "Селянинът с колелото" (1974), "Светулки в морето" (1988), "Адио, Рио" (1989), "Мадам Бовари от Сливен" (1991), "Стъклен дом" (2010-2011), "Пътят към върха" (2011), "Киприянови молитви" (2014) и др. Печели над 20 лауреатски награди в конкурси за художествено слово.

Петър Гюзелев, български музикант и продуцент (1945-2013).
Основател на групите "Сините звезди" и "Слънчевите братя". Заедно с Кирил Маричков, Петър Цанков и Веселин Кисьов създават рок групата "Щурците" (1967). Автор е на музиката и аранжимента на редица песни на група "Щурците", сред които "Дай ми малко нежност", "Сватбен ден", "Когато си отива любовта", "Стълбата", "Неизживените неща", "Светлият век"," Кой съм", "Кралят рок" и др. Основава първата българска рок група "Стари муцуни" (1993), чийто албум "Бира, секс и рок енд рол" (1994) става албум номер 1 за България. Негови песни са носители на награди от Българското национално радио. Заедно с група "Щурците" е носител на наградата "Златна лира" за цялостно творчество на групата (1987). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий " първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството (21 юли 2010).

Микеле Алборето,
италиански автомобилен състезател (1956-2001).
Участва във "Формула 1". Загива по време на тестове с болид "Ауди R8" в Германия.
/АЯ/МГ

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:08 на 20.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация