site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 април в историята

20 април 2024 г., събота, 16-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Акатистна събота. Чудотворна икона „Златна ябълка“. Преп. Теодор Трихина. Св. Ап. Закхей. Св. Николай (Жички).

По света се отбелязва:

Световният ден на цирка.
Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Световната циркова федерация през третата събота на април, за да се популяризира цирковото изкуство като част от световното културно наследство.

Денят на китайския език в ООН. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Департамента на ООН за обществена информация с цел да се отбележи многоезиковото и културно разнообразие и да се стимулира равноправното използване на шестте официални езика, използвани в организацията - английски, арабски, китайски, испански, френски и руски. Денят е посветен на Цан Цзе, историк в двора на Хуан ди (Жълтия император) и създател на китайските йероглифи. Около 20 април по Григорианския календар започва "Гуюй" ("Хлебен дъжд") - шестият от 24-те сезона на традиционните източноазиатски календари, и тази дата е избрана за отбелязването на деня в чест на Цан Цзе.

На този ден в България:

1846 - В Лайпциг, Германия, излиза бр. 1 на в. "Български орел" под редакцията на Иван Богоров. Това е първият български информационен и образователен вестник. Замислен е като двуседмичник, но излизат само три броя (20 април 1846 г., 20 септември 1846 г. и 1 януари 1847 г.).

1906 - С Указ 28 на княз Фердинанд е създадено Въздухоплавателно отделение в състава на Техническия парк на Железопътната дружина от Инженерните войски. Отделението е приемник на създадената  през 1903 г. Команда по балонно дело. За командир е назначен кап. Васил Златаров. В състав му са включени 37 души. То е разполагало с един френски сферичен балон "Ла Шамбор" с обем 360 куб. м, с който можело да се извършва въздушно наблюдение от височина 400-500 м.  През 1912 г. е построен и първият български балон "София-1" с обем 640 куб. м. През 1912 г. България има своя въздушна армада. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет и този ден се приема за рождена дата на военната авиация на България.

1909 - Провежда се учредителен конгрес на Дружеството на българските лесовъди. Първото общо събрание на организацията е от 23 до 25 април 1910 г. На конгрес, свикан на 15 и 16 февруари 1948 г., е прието решение за прекратяване на дейността на дружеството и за присъединяването му към Профсъюза на земеделските и горските работници и служители. На 11 януари 1990 г. организацията е възстановена като Дружество на лесовъдите, което на 12 октомври 1990 г. се преименува в Независим съюз на лесовъдите в България, а на 12 юни 1992 г. - в Съюз на лесовъдите в България. Член е на Европейския съюз на лесовъдите.

1912  - Цар Фердинанд I утвърждава с Указ 26 от 20 април 1912 г. Закона за Военната академия, приет от 15-ото Обикновено народно събрание на 1 март 1912 г. Обнародван е в "Държавен вестник" на 8 май 1912 г. Според закона Военната академия се създава "за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска", а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб.  Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли с.г. влизат в законна сила. Откриването на Военната академия е на 4 януари 1915 г. заради Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). С Указ 6 на регентите на България от 5 март 1946 г. академията носи името на революционера Георги Стойков Раковски. С решение на 38-ото Народно събрание от 28 февруари 2001 г. е държавно висше училище.

1918 -
България установява дипломатически отношения с Норвегия на ниво легации. През 1940 г. отношенията между двете страни са временно преустановени, а през 1956-1957 г. са възстановени. На 31 октомври 1964 г. те са издигнати в ранг на посолства.

1984 - Алпинистът Христо Проданов изкачва най-високия в света връх - Еверест (8848 м). Той е първият български алпинист, покорил най-високия връх в света - хималайския връх Еверест по един от най-трудните маршрути - Западния гребен, наричан "Жестокия път". Христо Проданов е първият алпинист в света, изкачил върха през април, когато метеорологичните условия са крайно неблагоприятни, четвърти в света -  достигнал сам до вр. Еверест, и тринадесети -  покорил го без кислороден апарат. Загива на 22 април 1984 г. на слизане от върха.

1993 - В Благоевград започва излъчвания телевизионен канал "Пирин" - самостоятелна телевизионна програма на  регионалния телевизионен център (РТЦ) в Благоевград, създаден през 1975 г. като регионално поделение на Българската телевизия.  От 15 септември 2008 г. е преименуван на "БНТ Пирин". От 16 октомври 2011 г. програмата на "БНТ Пирин", заедно с другите регионални канали на БНТ, става част от новия общонационален канал БНТ2.

1995 -
Министерски съвет осъществяването първата суапова сделка - дълг срещу околна среда. Подписана е в София от представители  на България и Швейцария. Според подписания протокол България ще получи 20 млн. швейцарски франка. Със сделката се опрощават 20 процента от задълженията на България към  Швейцария.

1999 -
В Москва, Русия, е подписан учредителен протокол за създаването на "Балкански нефтен /петролен/ консорциум" между българските "Петрол холдинг груп" АД и "Юкос петролеум България"-Варна и руските "Роснефт",  "Славнефт", "Транснефт", "Стройтрансгаз", "Орел ойл".

2002 - Започва петдневно работно посещение на министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски в САЩ по покана на американския президент Джордж Буш. Това е първо посещение на български министър-председател в САЩ по покана на американски президент.

2003 - В София кметът Стефан Софиянски открива осма станция на метрото от кв."Обеля" до бул."Сливница". Участъкът е с дължина 1,95 км.

2015 - Върховният касационен съд потвърждава присъдата от 3,6 години затвор на Октай Енимехмедов за нападението над почетния председател на партията Движение за права и свободи  (ДПС) Ахмед Доган. На 19 януари 2013 г. по време на Националната конференция на ДПС Октай Енимехмедов прави опит да простреля Ахмед Доган с газов пистолет, който засича.  На 26 февруари 2014 г. Софийският градски съд осъжда Октай Енимехмедов  за закана за убийство и извършване на непристойни действия. На 23 октомври 2014 г. Софийският апелативен съд потвърждава присъдата.

2016 - В София се открива реставрираният Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" на столичното Ларго. Проектът е финансиран с над 15 млн. лв. от Оперативна програма "Регионално развитие" на Европейския съюз. Сред най-големите атракции е Декуманус Максимус - главната улица на Античния град. Тя е с почти изцяло запазена автентична настилка, по която ще вървят и посетителите.

2017 - Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъжда Владимира Янева, бивш председател на Софийски градски съд, на една година затвор условно с 3-годишен изпитателен срок и глоба от 1000 лева. Другият подсъдим по делото - бившият служител на МВР Тодор Костадинов - също е осъден да плати глоба от 3000 лв.  Делото срещу двамата е за незаконно издаване на разрешения за използване на специални разузнавателни средства в периода от 12 септември 2013 г. до 25 март 2014 г., като в системата "Централен полицейски регистър" на МВР, в няколко града в страната, са били правени опити да бъдат извличани данни извън законовия срок.

2018 - На еднодневно посещение в България пристига първият заместник министър-председател и министър на външните работи на Косово Беджет Пацоли. Той се среща със заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева. Двамата обсъждат българското председателство и усилията, които България полага, за да подпомогне европейската перспектива на Западните Балкани. След срещата Екатерина Захариева и Беджет Пацоли откриват икономически форум, организиран съвместно от Българската търговско-промишлена палата и Косовската търговска палата, в който участие взимат над 40 компании от двете страни.

2019 - Край пловдивското село Оризари пада малък частен самолет с двама души на борда. Загиват пилотът, който е собственик на самолета, и спътникът му - 18-годишен младеж. Причина за авиокатастрофата е откъсване на едно от крилата на самолета. Самолетът е излетял от базата край село Белозем.

2020 -  Военнослужещите от 39-ия български военен контингент, който е в състав до 160 военнослужещи, се завръщат след успешно участие в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа". На церемонията по посрещането на контингента на Летище "София" присъства бриг. ген. Валентин Кръстев - началник на щаба на Съвместното командване на силите. По време на мисията си военнослужещите от 39-ия контингент с командир полк. Красимир Горанов са изпълнявали задачи по охрана на вътрешния периметър на базата "Летище "Кандахар", контрол на автомобилния и пешеходния трафик в базата, както и обучение, съветване и подпомагане на формирования и военнослужещи от Афганистанската национална армия.

2021 - Конституционният съд приема решение, с което текстът от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с който се предвижда новата 10-годишна абсолютна давност за задължения на граждани да започне да тече за заварените дългове не от влизането й в сила на 2 юни 2021 г., а от различни по-ранни моменти, е обявен за противоконституционен. След решението на Конституционния съд абсолютната давност за всички парични задължения на граждани независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, ще започне да тече от 2 юни 2021 г., при условие, че не са били отсрочени или разсрочени.

2023 - В Националния военноисторически музей в София сдружение "Български музеи" връчва наградите си "Наследство" за 2022 година. Наградата "Музей на годината" за 2022 година е връчена на Градската художествена галерия в Пловдив за проекта "Реставрация на сграда и обновяване на Постоянна експозиция". В категория "Образователна инициатива" е отличен Историческият музей в Асеновград за проекта "Мисия: "Уредник!".  В категория "Събития и работа с публики" призът е присъден на Националния военноисторически музей за проекта "София – 100 лица в Балканската война".

На този ден по света:

1920 - Открити са 7-ите летни Олимпийски игри в Антверпен, Белгия. Игрите завършват на 12 септември 1920 г. В тях участват 2626 спортисти (65 жени и 2561 мъже) от 29 държави, които се състезават в 22 вида спорт. За първи път се развява новият символ на олимпийските игри - знамето с пет преплетени кръга, утвърден от Международния олимпийски комитет (МОК) през 1914 г.

1947 - Основана е Международната федерация по волейбол.

1949 - Едновременно в Париж, Франция, и Прага, Чехословакия, се открива първият Световен конгрес на привържениците на мира, в който участват 2000 делегати от 72 страни. По време на конгреса е създаден ръководният органи на Движението на привържениците на мира - Постоянният комитет на Световния конгрес на привържениците на мира. Конгресът е закрит на 25 април 1949 г. Приет е Манифест на борбата за мир.

1959 -
В СССР започват първите редовни полети на пътническия самолет "Ил-18", наречен на името на техния конструктор Илюшин. Самолетът е снабден с четиритактов турбовитлов двигател и поема 122 пътници на борда. Развива средна скорост от 650 км/ч. и може да извършва непрекъснат полет без междинно кацане на разстояние от 6500 км.

1959 - В Страсбург, Франция, е приета Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси. Конвенцията влиза в сила на 12 юни 1962 г. България ратифицира конвенцията на 27 април 1994 г. и е в сила за страната от 15 септември 1994 г.

1960 - В СССР е извършен първият полет с вертолет "Ка-22". Полетът е продължил 5 минути, достигайки височина от 200 м.

1994 - Влиза в сила Договорът за колективна сигурност на страните от Общността на независимите държави (ОНД), подписан на 15 май 1992 г. от държавните ръководители на Русия, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Армения и Таджикистан. Договорът поставя основите на отбранителен съюз, който задължава страните участнички да се притекат на помощ в случай на нападение срещу всяка от тях. На 28 април 2003 г. в Душанбе, Таджикистан, Договорът за колективна сигурност се трансформира в международна регионална организация - Организация на договора за колективна сигурност.

2000 -
Президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе обявява амнистия за 279 опозиционери, сред които е главният му опонент 74-годишният Джаба Йоселиани.

2006 - На остров Палма де Майорка, Испания, е арестуван финансовият бос на сицилианската мафия - Марко Родолфо дел Венто, известен с прякора Доктора, и още 13 души. Конфискувани са бижута, имения и банкови сметки на обща стойност 8 млн. евро. От 1995 г. Дел Венто е обявен за международно издирване по молба на Италия заради връзки с мафията, пране на пари и трафик на наркотици.

2009 - Президентът на Сирия Башар Асад получава акредитивните писма на посланика на Ливан Мишел Хури - първия посланик на Ливан в Сирия. Посолството на Ливан в Дамаск, Сирия, е открито на 16 март 2009 г.  Бивши подмандатни територии на Франция, през 40-те на 20 век Ливан и Сирия стават независими държави, но оттогава никога не са разменяли посолства, независимо че имат договор за братство, сътрудничество и координация. Сирия открива дипломатическа мисия в Бейрут, Ливан, през декември 2008 г. На 15 септември 2008 г. е подписана съвместна декларация за установяване на дипломатически отношения.
  
2012 - Влиза в експлоатация първият частен високоскоростен влак в Италия "Итало", като преминава разстоянието от Рим до Неапол за 1 час. Влакът е произведен от френската компания "Алстомс" и е с дължина 200 м, а върху локомотива му е изрисуван Итало - див заек, тичащ бързо.

2015 - В Атина, Гърция, започва процес срещу 69 членове на крайнодясната партия "Златна зора", включително срещу цялото й ръководство, обвинено в участие в престъпна организация, в опити за убийства, притежание на оръжие и расистко насилие.

2016 - При мощна експлозия в нефтохимическия комплекс на държавната петролна компания "Пемекс" в източния щат Веракрус, Мексико, загиват 28 души и 136 души са ранени. В резултат на експлозията в атмосферата е изхвърлено голямо количество токсични вещества. На територията на комплекса се взривява една от реакторните колони. Взривът е усетен на 10 км разстояние. Над 2000 души са евакуирани от района като предпазна мярка.

2017 - Парламентът на Киргизстан приема закон, който забранява на чуждестранни граждани да притежават киргизки медии. Законът забранява чужденци да са пълноправни собственици и учредители на регистрирани в страната телевизии. Ограничението не се отнася за вестници, списания и радиостанции. Чужди граждани могат да имат дялове в киргизки телевизии, но те не трябва да превишават 35 на сто. Новият Закон за средствата за масова информация допуска политически партии да създават и притежават медии.

2018 - Република Корея и Корейската народнодемократична република (КНДР) откриват червена телефонна линия между лидерите си - президента на Република Корея Мун Дже-ин и лидера на КНДР Ким Чен-ун в демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров. Телефонната линия свързва Синия дом - президентството в Сеул, със седалището в Пхенян на Държавния съвет, чийто председател е Ким Чен-ун.

2019 - В Египет започва гласуването на тридневен референдум за промени в конституцията на страната. Поправките включват засилване на президентските правомощия, удължаване на мандата на държавния глава от четири на шест години, запазвайки ограничението от два мандата, създаването на поста вицепрезидент. Създава се Сенат - горна камара на парламента с ограничени пълномощия. Учредява се Висш съвет на съдебните органи начело с президента, който ще може да попълва състава им и да контролира дейността на местните съдилища. Избирателната активност на референдума е 44,33 процента, а конституционните изменения са подкрепени от 88,83 процента от гласувалите.

2021 - Бившият полицай от Минеаполис Дерек Шовин е признат за виновен по всички обвинения за причиняването на смъртта на 46-годишния афроамериканец Джордж Флойд на 25 май 2020 г., която предизвиква вълна от протести срещу расовата несправедливост в цял свят. Той е признат за виновен в убийство втора степен, убийство трета степен и неволно причиняване на смърт при ареста на Джордж Флойд. При ареста в Минеаполис Дерек Шовин натиска в продължение на 9 минути с коляно врата на Джордж Флойд, който е проснат по корем и със закопчани с белезници ръце зад гърба. Неговата агония, заснета на видео от минувачи, предизвиква масови протести срещу расизма и полицейското насилие, станали част от движението "Животът на чернокожите има значение".

2022 - Китай ратифицира Конвенция №29 на Международната организация по труда, приета през 1930 г., според която държавите, които са я ратифицирали, се задължават да забранят прилагането на принудителен или задължителен труд във всичките му форми в най-кратки срокове. Ратифицира и Конвенция №105 на МОТ, приета през 1957 г., която допълва и уточнява редица положения в Конвенция №29. В частност тя предполага забрана на принудителния или задължителния труд, използван с цел политическо въздействие, възпитание или наказателна мярка за определени идеологически убеждения, противоположни на установената политическа, социална и икономическа система.

2023 - Европейският парламент одобрява първите в света всеобхватни правила за регулиране на криптовалутите. Разпоредбите, известни като "Пазари в криптоактиви" (Markets in Crypto Assets - MiCA), трябва да защитят дигиталните портфейли на клиентите, като се предвижда и отговорност при загуба на криптоактиви на инвеститори.

Родени на този ден българи:

ген. Кирил Ботев, революционер, участник в националноосвободителното движение и военен деец (1856-1944).
Брат на поета и революционер Христо Ботев. През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. Заловен е и е пратен на заточение. Освободен през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. Участник в Балканската война (1912-1913). Заместник-министър на войната (1913).

Георги Овчаров, архитект (1889-1953).
Проектира сградите на Министерството на вътрешните работи (1934-1936), на Агрономическия факултет дн. Биологически факултет на  Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1930), Работническата болница /дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоана"/(1934-1937) и др. Проектира и ръководи изграждането на Мавзолея на Георги Димитров (1949, разрушен на 21 август 1999). Автор (с колектив) на архитектурното оформление на Моста на дружбата на р. Дунав при Русе - Гюргево (20 юни 1954).

Петър Механджийски, български волейболист (1927-1964).
Той е един от най-добрите волейболисти в началото на 50-те години на 20-и в. в Перник. Първия си медал от републикански финали печели през 1950 г. с отбора на "Миньор". От 1951 г.  играе в националния отбор по волейбол, с който същата година  печели сребърен медал на Европейското първенство в Париж, Франция. С отбора на "Миньор" два пъти е републикански шампион - през 1954 г. и 1955 г. и носител на Купата на България през 1955 г.

проф. Добри Палиев (Добри Палиев Добрев), перкусионист, композитор и педагог (1928-1997).
Ръководи групата ударни инструменти към Държавния симфоничен радиооркестър (1949-1961). Преподавател (от 1961) в Българска държавна консерватория. Завежда катедра "Медни ударни и духови инструменти" в консерваторията (1973-1978 г. и от 1984). Създава камерен перкусионен ансамбъл "Полиритмия" (1976), който се състои само от ударни инструменти. Автор е на 50 пиеси за ксилофон, маримба и вибрафон, пиеси за ансамбъл от ударни инструменти. Теоретичните му трудове са по въпроси, свързани с ударните инструменти: "Методика на обучението по ударни инструменти" (1970), "Камбани, клепала и овчарски звънци в България (1985) и др.

Никола Филипов
, български радиоводещ, първият български телевизионен говорител (1930-2016).
Говорител в Радио София (1953-1959). От 1959 г. в продължение на 32 години работи в Българската телевизия, където е водещ на новините в рубриката "По света и у нас". Той е водещ на първата информационна емисия новини на Българската телевизия (5 ноември 1959) и е първият телевизионен говорител на България. Участва и в детското предаване "Педя човек лакът брада", заради което е наричан чичко Филипов. Носител е на наградата "Златен век" на Министерството на културата по случай 80-ата годишнина от рождението му (2010).

Тончо Русев, музикант и композитор (1932-2018).
Работил е като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас и Перник и в оркестъра на Софийската опера. През 1957 г. е сред основателите на оркестъра на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", а през 1960 г. свири в първия състав на Биг бенда на Българското национално радио. Заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и други музиканти основава оркестър "Балкантон" (1962), в който свири до 1972 г. През сезона 1972-1973 г. ръководи отдел "Естрада" към Концертна дирекция. Главен художествен ръководител на оркестър "Спектър" към металургичния комбинат "Кремиковци", който създава (заедно с Иван Кутиков) през 1974 г. Директор на дирекция "Българска естрада" (1980-1985). Автор е на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни детски мюзикъли, филмова музика. Автор е на повече от 1000 песни, станали шлагери. В продължение на близо 40 години негови песни се изпълняват от български и чужди изпълнители.  Удостоен е със званието "Заслужил артист" (май 1978). Почетен гражданин на Бургас" (6 декември 2000). Носител на Първа награда за естрадни песни на Съюза на българските композитори за 1978-1979 г. (1979), на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей", за цялостното му творчество  (юни 1981), на орден "Червено знаме" (1982), на първа награда на Съюза на българските композитори за 1984 г. (1985), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България в областта на културата (17 май 2007).

Ибро Лолов (Ибро Лолов Найденов), български музикант - акордеонист (1932-2015).
Наричан е "Царят на акордеона". През 1953 г. прави първия си запис с народен оркестър в Радио София - "Филиповско хоро". Има записи и на "Шопско", "Кюстендилско", "Радомирско", "Копаница", "Добруджанско", "Македонско" и други хора. Освен българска народна музика, изпълнява и сръбска, гръцка, румънска и циганска музика, а също и поп, джаз, рок и блус. Неговите изпълнения са в златния фонд на българската народна музика и са част от репертоара на много балкански оркестри. Носител на наградата на световния музикален фестивал "Сърцето на акордеона"  във Франция  (1983) и др.

проф. Стефан Чапкънов, композитор и диригент (1938-2020).
Създател на държавния ансамбъл за народни песни и танци "Странджа" - Бургас (1965), бил е негов главен художествен ръководител и главен диригент в продължение на 43 години. Автор е на над 600 хорови и солови песни, оркестрови пиеси и музика към танцови постановки. Издава книгата "Феноменът българско народно пеене". Носител на наградата "Златна лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци за приноса му към българската култура (1990) и за постиженията му като ръководител на ансамбъл "Странджа" (1997). Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци за върхови постижения в областта на фолклора (2001), на наградата "Златното петолиние" на Съюза на българските композитори за авторска песен (2005), на Националната награда "Златна нестинарка" за върхови постижения в областта на фолклора от Международния фолклорен фестивал (март 2013). Почетен гражданин на Малко Търново (1998)  и Почетен гражданин на Бургас (2000).

Георги Карданов, журналист, писател документалист и сатирик (1938).
Бил е сътрудник на Българската национална телевизия, редактор на вестник "Отечествен зов" - Враца, във в. "Столичен строител", "Импулс", "Българска армия" и др. Публикува във в. "Стършел", "Вечерни новини", "Пулс", "Народна култура", "Труд", "Земеделско знаме", "Континент", "Вестник за жената" и др. Автор е на книгите "Кон с капаци" (1991), "Седалищно раждане" (1993), "Омаскарена демокрация" (2005), "Пулсиращи думи" (2017, в съавторство с Татяна Карданова) и др.

Минчо Минев, скулптор (1945).
Автор е на най-големия паметник на св. Иван Рилски в България - в Раднево (висок 32 м). Автор е и на творбите в околомузейното пространство на Националния музей "Земята и хората".

Клара Маринова, журналист и политик (1949-2021).    
Работила е повече от 10 в Българската национална телевизия. Била е член на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) и член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, говорител на Висшия съвет на БСП, ръководител на Пресцентъра на БСП. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Била е водеща по "Радио К2" и по телевизия "България он ер", където води публицистичното предаване "Q and A".

Росица Борджиева, естрадна певица (1954).         
Солистка на Представителния ансамбъл при Главно управление на "Строителните войски" - София (1976-1989). От 1989 г. живее в Италия. Носителка на златен медал на републиканския преглед на художествената самодейност (1973), на втора награда от международния фестивал "Златния Орфей" в конкурса за изпълнители (1976), на първа награда от фестивала "Червеният карамфил" в Сочи, Русия (1977) и др.

проф. Георги Колев, български историк и политик (1958).
От 1997 г. е преподавател в Педагогическия факултет към Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", декан на Педагогическия факултет към университета (2004-2011). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-1 ноември 2011). Председател на Общинския съвет в Шумен (8 ноември 2011-ноември 2015). От 30 октомври 2015 г. е ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски".

Веселин Божков, икономист (1960).           
Бил е главен одитор в отделение "Евроинтеграция и средства от Европейския съюз" на Сметната палата. Заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията (3 октомври 2003-29 ноември 2007) и неин председател (29 ноември 2007-15 януари 2018). Бил е преподавател в Университета за национално и световно стопанство, Българо-датския колеж за търговия и маркетинг, гост-лектор в Московския държавен университет "М. Ломоносов" и в Мадридския държавен университет.

Радка Генчева, състезателка по джудо (1966).

Станимир Атанасов, състезател по кану-каяк (1976).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1995 г. Печели и два бронзови медала от европейските първенства през 1997 г. и 2002 г.

Мирослав Кенанов, български състезател по биатлон (1988).

На този ден са родени и:

Пиетро Аретино, италиански поет, писател и драматург (1492-1556).
Автор е на политически памфлети, сатирични комедии - "Лицемер", "Комедия за придворните нрави" и др.

Алешандру Серпа Пинту, португалски пътешественик (1846-1900).
Изследовател на Ангола и Мозамбик.

Адолф Хитлер, немски политик от австрийски произход, идеолог на фашизма (1889-1945).
Председател на Националсоциалистическа германска работническа партия от 29 юли 1921 г. Райхсканцлер на Германия (30 януари 1933-30 април 1945), фюрер (2 август 1934-30 април 1945). Експанзионистичната му политика води до избухването на Втората световна война (1939-1945). Самоубива се на 30 април 1945 г. заедно със съпругата си Ева Браун.

Жоан Миро (известен у нас като Хуан Миро), каталунски художник и скулптор, сюрреалист (1893-1983).
Един от най-значимите представители на абстрактното и сюрреалистично направление в изкуството на 20-и век, наричан "духовен баща" на съвременния авангард. През 1976 г. в Барселона, Испания, е открита фондация "Жоан Миро", която се превръща в център за изучаване на съвременно изкуство.

Лайънъл Хемптън, американски джазмузикант - изпълнител на вибрафон, пианист, барабанист и певец (1908-2002).
Лайънъл Хемптън е първият джазмузикант в света, ползвал вибрафон за солови изпълнения. Свирил е с Бени Гудман, Дюк Елингтън, Каунт Бейзи, Джо Нюман, Кет Андерсън, Куинси Джоунс, Декстър Гордън, Чарли Мингъс. Лайънъл Хемптън е смятан за виртуозен изпълнител на вибрафон, който заедно с оркестъра си записва албуми до 80-те години на 20-и век. Сред композициите му са Flying Home (1942), Air Mail Special (1946) и Vibraphone Blues (1964), а по-известните му албуми са Lionel Hampton's Jazz Giants, Newport Uproar, Newport'78 и Made in Japan. Лайънъл Хемптън е отличен с националния медал за изкуства от президента Бил Клинтън (януари 1997).

Кай Сигбан, шведски физик (1918-2007).  
През 1951 г. полага основите на нов метод за химичен анализ, наречен електронна спектроскопия. През 1957 г. Кай Сигбан и сътрудниците му получават първия фотоелектронен спектър с точно изразени линии. Носител на Нобелова награда за за физика 1981 г. за приноса му към развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност. Той си поделя наградата с американския физик от холандски произход Николас Блумберген и американския физик Артър Шолоу, които я получават за приноса им към развитието на лазерната спектроскопия.

Алекс Мюлер, швейцарски физик (1927-2023).
Носител на Нобелова награда за физика за 1987 г. заедно с немския физик Георг Беднорц за откриването на свръхпроводимост при керамичните материали.

Фил Хил (ист. име Филип Тол Хил Джуниър), американски автомобилен състезател (1927-2008).
Състезател във "Формула 1". Световен шампион през 1961 г.

Иржи Динстбир, чешки политик (1937-2011).
Министър на външните работи на Чешката и словашка федеративна република (до 20 април 1990 г. - Чехословашка социалистическа република) (10 декември 1989-1 юли 1992).

Гру Харлем Брундтланд, норвежки политик (1939).
Първата жена министър-председател на Норвегия (4 февруари 1981-14 октомври 1981; 9 май 1986-16 октомври 1989; 3 ноември 1990-25 октомври 1996). Генерален директор на Световната здравна организация (13 май 1998-21 юли 2003).        

Масимо д'Алема, италиански политик (1949).
Министър-председател на Италия (21 октомври 1998-19 април 2000). Председател на партията Леви демократи (6 ноември 1998-14 октомври 2007). Министър на външните работи и заместник министър-председател на Италия (17 май 2006-8 май 2008).

Джесика Ланг, американска актриса (1949).
Участвала е във филмите "Кинг Конг" (1976), "Ах, този джаз" (1979), "Пощальонът винаги звъни два пъти" (1981), "Франсис" (1982), "Тутси" (1983), "Музикална кутия" (1989), "Синьо небе" (1994), "Трамвай Желание" (1995), "Хиляда акра" (1997), "Братовчедката Бет" (1998), "Тит" (1999), "Нормален" (2003), "Маскиран и анонимен" (2003), "Голяма риба" (2003) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра второстепенна роля (1983) и за най-добра женска роля (1995).

ген. Александър Лебед, руски военен деец и политик (1950-2002).
Секретар на президентския Съвет за сигурност (18 юни-17 октомври 1996), губернатор на Красноярски край (5 юни 1998-28 април 2002). Загива при катастрофа с вертолет на 28 април 2002 г.

Адриан Илие, румънски футболист (1974).
 
Алдо Бобадиля, парагвайски футболист (вратар) (1976).

Шей Гивън (ист. име Шеймъс Джон Джеймс Гивън), ирландски футболист (вратар) (1976).

Това е денят на смъртта на:

Каналето (Джовани Антонио Канал), италиански художник пейзажист (1697-1768).   
Представител на венецианската школа.

Франц Ахард, немски физик и химик (1753-1821).
Открива метод за производството на захар от захарно цвекло. През 1801 г. с подкрепата на краля на Прусия Фридрих Вилхелм III отваря първата рафинерия за захарно цвекло.

Карл Фердинанд Браун, немски физик (1850-1918).
През 1897 г. започва изследвания в областта на безжичната телеграфия. Разработва нов тип предавател, в който произведената от генератора електромагнитна енергия не се предава директно към антената, а посредством трансформаторна връзка. Особеност на схемата му е включването на кондензатор към искровата междина, което повишава значително качеството на предаването. Чрез променлив кондензатор включен директно към антенната верига и настройването на стойността му в приемника, се постига по-добро приемане на излъчения от предавателя сигнал. За това откритие Карл Браун получава патент и  основава компания, която внедрява изобретенията му, между които е и кристалният детектор (1889). Носител на Нобелова награда за физика за 1909 г. заедно с италианския радиотехник и изобретател Гулиелмо Маркони за техния принос в развитието на безжичната телеграфия.

Дмитрий Ивановски, руски ботаник и микробиолог (1864-1920).
Основоположник е на вирусологията (1892).    

Гаврил Георгиев (Гаврил Георгиев Божков), български публицист, журналист и политик (1869-1917).
От 1894 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), секретар на Централния комитет на партията (1895-1896) и редактор на нейния партиен орган в. "Социалист" (1894-1897), а по-късно и на в. "Народ". Заедно с Георги Кирков е редактор на "Работнически вестник" (1900-1909).

Иваное Бономи, италиански политик (1873-1951).
Министър-председател и министър на вътрешните работи на Италия (4 юли 1921- 26 февруари 1922; 18 юни 1944-19 юни 1945). Председател на Сената (8 май 1948-20 април 1951).

ген. Иван Вълков, български военен деец и политик (1875-1962).
Един от създателите на Военния съюз (1919) и негов председател (1920-1928). Военният съюз подготвя и извършва на 9 юни 1923 г. въоръжен преврат, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски. Министър на войната (10 юни 1923-11 януари 1929). Пълномощен министър на България в Италия (1929-1934). През 1954 г. е осъден на смърт за противонародна дейност, но поради преклонната му възраст смъртната присъда е заменена с доживотна.

Ерих Вайнерт
, немски поет (1890-1953).
Автор е на стихосбирките "Към германските войници" (1942-1943), "Призиви в нощта" (1947), "Интермецо" (1950).

Борис Ганчев (Борис Ганчев Велев), български артист (1894-1963).
Играл е в Народния театър в София (1924-1963). Участвал е във филмите "Те победиха" (1940), "Изпитание" (1942), "Калин Орелът" (1950), "Под игото" (1952), "Наша земя" (1952), "Героите на Шипка" (1955) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950).

Сергей Румянцев
(ист. име Димитър Диловски Митов), български поет, деец на Български земеделски народен съюз (БЗНС) (1896-1925).
От 1921 г. е член на БЗНС. Участник в Първата световна война (1914-1918). От 1921 г. е работил като репортер и коректор с прекъсвания във в. "Земеделско знаме". Заедно с поета Трифон Кунев през 1922 г. основава хумористичното земеделско списание "Див дядо". Сътрудничил е със стихотворения, памфлети, пародии, маршове и оди в сп. "Отечество" (1914-1918), сп. "Художествена седмица" , сп. "Младежка земеделска мисъл",  сп. "Земеделска защита" (1923-1924), на в. "Младежко знаме" (1921-1924 и 1926-1947), в. "Защита" (1923-1924) и др. Бил е частен секретар на поета Цанко Церковски. Автор е на стихотворенията "Към родината" (1916), "Напред" (1922), "Гърмиш и жигосваш" (1924), на стихосбирката "Селски бодили" (1924) и др. Арестуван след атентата в катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Св. Неделя") в София на 16 април 1925 г. и  е убит на 19 или 20 април 1925 г.

Димитър Ганев (Димитър Ганев Върбанов), български политик и дипломат (1898-1964).
Член на Политбюро на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (1942-1944, 1957-1964), секретар на ЦК на БКП (1954-1959). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946). Посланик на България в Румъния (1947-1948). Министър на външната търговия (30 ноември 1948-3 септември 1952). Посланик на България в Чехословакия (24 октомври 1952-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (1955), 3-ото и 4-ото Народно събрание (13 януари 1958-20 април 1964). Председател на Президиума на 3-ото и 4-ото Народно събрание (30 ноември 1958-20 април 1964). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959, октомври 1963).

проф. Георги Капитанов, български лекар хирург (1900-1979).  
Работи като участъков лекар (1926) и в Софийската инспекция по труда (1927). От 1927 г. е в Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести към Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор на Първа хирургическа клиника при Александровска болница (1948-1965). Автор е на 120 научни труда, сред които "Трансфузия на кръв", Върху консервативното лечение на чревната инвагинация при деца" и др. Автор е на учебника "Обща хирургия". Носител на званията "Заслужил деятел на науката" (1966) и на "Народен лекар" (1971).

Фредерик Йошнър, американски журналист, писател и дипломат (1902-1992).
Интервюирал е Адолф Хитлер. Автор е на книга, озаглавена "This is the enemy" (1942).

Хулиан Гримау Гарсия, испански печатарски работник и активист на Испанската комунистическа партия (1911-1963).
Участник в Гражданската война в Испания (1936-1939), член на Централния комитет на Комунистическата партия (1936). През 1963 г. Хулиан Гримау Гарсиа е арестуван от тайната полиция на ген. Франсиско Франко (28 март 1939-9 юни 1973). Осъден е на смърт и екзекутиран на 20 април 1963 г.

Милован Джилас, югославски политик, историк, писател и публицист (1911-1995).
Член на Югославската комунистическа партия от 1932 г. Член на ЦК от 1938 г., на Политбюро на Югославската комунистическа партия от 1940 г. Участва в Народно-освободителната война (1941-1945). Заместник на президента на Югославия Йосип Броз Тито (1953). През м. април 1954 г. влиза в конфликт с Тито, изключен е от партията и от управлението на Югославия. Неколкократно е арестуван. Автор е на "Новата класа" (1957) , "Разговори със Сталин" (1962), "Несъвършеното общество" (1969) и др.

сър Бърнард Кац, британски биофизик (1911-2003).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1970 г. заедно с американския биохимик и фармаколог Джулиъс Акселрод и шведския физиолог Улф фон Ойлер за техните открития, отнасящи се до хуморалните преносители в нервните окончания и механизмите на тяхното натрупване, освобождаване и инактивиране. 

проф. Стефан Сърчаджиев, български режисьор и театрален педагог (1912-1965).
Създава и ръководи Опитен театър (1939-1940). Режисьор в Скопския народен театър (1941-1944) и в Народния театър в София (1945-1956, 1958-1965). Участва в създаването на Държавен сатиричен театър в София, негов пръв директор, художествен ръководител и режисьор (1956-1958). Преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа при Народния театър (1945-1948), един от първите преподаватели във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" по актьорско майсторство и режисура (1952-1965). Режисьор е на филмите "Утро над родината" (1951), "Наша земя" (1953), "Хитър Петър" (1960), "Царска милост" (1962), "Легенда за Паисий" (1963), "13 дни" (1964). Носител на Димитровска награда (1950, 1953, с колектив, 1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" трета степен (1963).

Юмжагийн Цеденбал
, монголски политик (1916-1991).
Генерален секретар на ЦК на Монголската народнореволюционна партия (1940-1954; 30 май 1981-23 август 1984). Министър-председател на Монголия (26 януари 1952-11 юни 1974), председател на Великия държавен хурал (парламент)(м. юни 1974-м. август 1984).

Владимир Бонев (Владимир Бонев Амиджин), български политик (1917-1990).
Участник в Съпротивителното движение през Втората световна война (1939-1945). През 1944 г. е командир на Софийската бойна организация. Секретар на Градския комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в София (1952-1959). Главен секретар и първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1962-1972). Член на Централния комитет (ЦК) на БКП (ноември 1961-8 декември 1989), член на Секретариата на ЦК на БКП (19 ноември 1966-1981). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1958-1990), председател на 6-ото и 7-ото Народно събрание (27 април 1972-7 април 1981). Член на Държавния съвет (17 юни 1981-14 декември 1989). Председател на Централния комитет на борците против фашизма и капитализма (2 септември 1982-февруари 1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (ноември1967, 1977), на орден "13 века България" (8 септември 1984). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (ноември 1977).

Франсис Лемарк (ист. име Натан Корб), френски певец, композитор и поет (1917-2002).

Соня Бакиш, българска журналистка (1923-2010).
Редактор във в. "Работническо дело" (1945-1950; 1953-1958) и във в. "Черноморски фар" (1950-1952). Главен редактор на сп. "Жената днес" (1957-1979). Член учредител на Общонародния комитет за екологична защита на Русе (1988). Удостоена със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1977). Носителка на орден "Народна република България" първа степен във връзка с нейната 60-годишнина (юли 1983).

Бени Хил (ист. Алфред Хоторн Хил), британски актьор комик (1924-1992).
Автор и участник в комедийното телевизионно предаване "Шоуто на Бени Хил" (1955-1991). Носител на наградата БАФТА за най-добър сценарий за 1972 г. за "Шоуто на Бени Хил" (1969).

Христо Сантов, български сценарист и културен деец (1926-1997).
Главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1963-1964), главен редактор на в. "Народна култура" (1 август 1967-1969). Генерален директор на Държавно обединение "Българска кинематография" /с ранг на  заместник-председател на Комитета за изкуство и култура/ (19 декември 1968-28 юни 1971). Сценарист на филмите "Гераците" (1958), "Смърт няма" (1963) и др. Главен директор на Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София-прес" (30 септември 1975-1 март 1979). Посланик на България във Финландия (25 май 1979-15 юли 1983). Носител на френския орден Академична палма (1988), на орден "Кирил и Методий" първа и втора степен.

Рубин Картър (Урагана), американски боксьор в средна категория (1937-2014).
В началото на спортната си кариера той е обвинен за убийството на трима бели мъже в бар в Ню Джърси. Рубин Картър е осъден и прекарва 19 години в затвора, след което е освободен като невинен от Федералния съд на САЩ. Съдбата му е пример за съдебна грешка и е повод за написването на книгата "Шестнадесетият рунд" (автобиографична, 1974), а също и на песента "Ураган", изпълнявана от Боб Дилън (1975), на базата на които е създаден игралният филм "Ураган" (1999).

Левън Хелм, американски музикант (1940-2012).
Барабанист на американската рокгрупа Тhe Band.
/АЯ/КГ/МГ


/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:03 на 29.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация