site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 март в историята

21 март 2024 г., четвъртък, 12-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Яков Изповедник. 

В България се отбелязва:

Празникът на град Кюстендил "Кюстендилска пролет". Отбелязва от 21 март 1966 г. с решение на Общинския съвет от 1965 г. По традиция празникът се отбелязва около Деня на пролетното равноденствие, който през 2024 г. е на 20 март. В основата на празника "Кюстендилска пролет" е почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа. Празникът "Кюстендилска пролет" е патентован в Патентното ведомство на България.

По света се отбелязва:

Седмицата на солидарност с народите, борещи се против расизма и расовата дискриминация (21-27 март). 
Отбелязва се от 1980 г. с резолюция A/RES/34/24 на Общото събрание на ООН, приета на 15 ноември 1979 г. Седмицата започва на 21 март, когато се отбелязва Международния ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация. Годишнина от приемането (1979) на Програма от дейности за борба с расизма и расовата дискриминация.

Международният ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация. Отбелязва се от 1967 г. с резолюция A/RES/2142 (XXI) на Общото събрание на ООН от 26 октомври 1966 г. Годишнина от протеста (1960) на чернокожи в Шарпвил, Република Южна Африка, срещу апартейда, по време на който е открит огън срещу тях. Загиват 69 души.

Международният ден Невруз. Отбелязва се от 2010 г. с резолюция A/RES/64/253 на Общото събрание на ООН от 23 февруари 2010 г. по инициатива на страни, споделящи този празник (Афганистан, Албания, Азербайджан, Република Северна Македония, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Турция и Туркменистан). През 2009 г. отбелязването на Невруз е включено в Списъка на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за нематериалното културно наследство като културна традиция. Невруз е празник на първия ден на пролетта и обновяването на природата.

Международният ден на горите. Отбелязва се от 2013 г. с резолюция A/RES/67/200 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2012 г. и на основата на решението от 16-ата сесия на Конференцията на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) (6-25 ноември 1971). Целта е да се повиши информираността на международната общност за значението на горите, тяхното опазване и устойчивото им развитие. Мотото на деня за 2024 г. е: "Горите и иновациите: нови решения за един по-добър свят."

Световният ден на хората със синдром на Даун. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международната асоциация за синдрома на Даун с цел превенция и оказване на помощ на хората, засегнати от болестта. С резолюция A/RES/66/149 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2011 г. отбелязването на Световния ден на хората със синдром на Даун от 2012 г. започва да се чества под егидата на ООН. Датата 21 март е избрана заради тризомията на 21-а хромозома, която причинява заболяването, носещо името на откривателя си - британския лекар Джон Даун, който я описва през 1866 г.  Мотото на деня за 2024 г. е : "Край на стереотипите". За хората със синдром на Даун стереотипите могат да попречат те да бъдат третирани като останалите хора. През 2024 г. на 21 и 22 март в Ню Йорк, САЩ, ще се проведе 13-ата конференция за Световния ден на хората със синдром на Даун.

Световният ден на кукления театър. Отбелязва се от 2003 г. по инициатива на Международния съюз на куклените дейци към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с цел да се популяризира кукленото изкуство.

Световният ден на поезията. Отбелязва се от 2000 г. с решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция (26 октомври-17 ноември 1999), за да се подчертае ролята на поезията за отстояване на идентичността на народите, както и в подкрепа на езиковото многообразие, като се дава възможност на застрашените езици чрез поезията да бъдат запазени в рамките на своите общности.

Националният празник на Намибия. Ден на независимостта (1990).

 На този ден в България:

1883 - Във Варна е учредена Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" като "Варненска книжевна дружина" с 393 книги, дарени от културни и обществени дейци и Славянското благотворително дружество в Киев. От 1887 г. е Градска общинска библиотека, от 1945 г. е Варненска народна библиотека, от 1953 г. е Окръжна народна библиотека. С указ на Държавния съвет от 22 юни 1966 г. библиотеката носи името на поета Пенчо Славейков. С ПМС 153/28 юли 2000 г. се преобразува в Регионална библиотека "Пенчо Славейков".

1916 - В бр. 65 на "Държавен вестник" е обнародван Законът за въвеждане на Григорианския календар в България, който заменя използвания дотогава Юлиански календар. Законът е приет е от 17-ото  Народно събрание на 14 март 1916 г. Обнародван е с Царски указ  8 от 20 март 1916 г., като изпълнението му се възлага на министър-председателя и министър на външните работи и на изповеданията. Промяната влиза в сила на 1 април 1916 г., когато дните на календара се преместват с 13 напред - след 31 март 1916 г. следва 14 април. В чл. 4. от закона е записано, че "всички сделки, договори, раждания, венчания, умирания и други събития ще се уреждат по новия, Григорианския календар под страх на глобяване до 100 лв.".

1960 - Създаден е Детският радиохор на Българско национално радио. Основател, художествен ръководител и негов главен диригент до смъртта сипрез 2013 г. е  е акад. Христо Недялков.  Детският радиохор има стотици самостоятелни концерти  в България и в повече от 30 държави, като в Япония хорът е изнесъл близо 500 концерта в над 150 градове. През годините хорът печели редица награди от национални и международни хорови конкурси и фестивали. Удостоен със званието "Посланик на европейската култура" от Европейската федерация на хоровете към Европейския съюз (2002).

1961 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Бразилия, установени на 17 ноември 1934 г. на ниво легации и прекъснати през 1941 г. 
На 11 май 1974 г. са издигнати в ранг на посолства.

1973 - България установява дипломатическите отношения с Панама.

1991 - VII Велико народно събрание приема Закон за изменение на Указ 1094 за духовно стимулиране в Република България. С него се отменят основните положения на Единната система за духовно стимулиране, приета на 28 май 1974 г. с решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Държания съвет на България. Съгласно промяната на указа отпадат почетните звания "Герой на социалистическия труд", "Герой на Народна република България", орден "Георги Димитров", орден "Народна република България" , орден "9 септември 1944 г." , медали, юбилейни медали, правителствени награди, ведомствени награди, награди на учреждения , стопански  и обществени организации. Като държавни награди се запазват ордените "Стара планина, "Мадарски конник" и "Орден на розата", които се връчват от президента.

2000 - Във Велико Търново е учредена Българска асоциация на историческите градове и региони с цел опазването на културно-историческото наследство в населените места в съответствие с европейските норми.

2008 - В с. Мрамор, Софийско, е организиран първият национален фестивал на белия щъркел по инициатива на сдруженията "Обществен съвет - Мрамор" и "Еко Мрамор" във връзка с опазването на единствената останала потенциална зона от "Натура 2000" в Софийското поле и 43-те вида птици от Червената книга на застрашените видове, които обитават околностите на селото.

2015 - Около 19:30 ч. избухва взрив в склад за боеприпаси в село Иганово към цех на ВМЗ-Сопот.  Складът е на 2 км от селото и в него са били складирани около 2000 неуправляеми ракетни снаряди - НУРС. При инцидента няма пострадали.

2018 - Народното събрание приема промени в Закона за развитието на академичния състав, съгласно които на лицата, за които по законов път се установи плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които са придобили или са участвали в процедура за придобиване на научна степен или са заели, или участвали в конкурс за заемане на академична длъжност, ще им бъде отнета научната степен и ще бъдат освобождавани от длъжност.

2019 - В Брюксел, Белгия, по време на срещата на високо равнище на страните от Европейския съюз (21-22 март 2019) официално е открито изложбено пространство в сградата на Европейския парламент на името на българския финансист и политик Атанас Буров (1875-1954). Поставен е и негов бронзов бюст и паметна плоча. Предложението е на евродепутата Андрей Новаков.  

2020 - На територията на България се въвеждат противоепидемични мерки заради разпространението на КОВИД-19 със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев от 20 март 2020 г. Преустановяват се посещенията в паркове, детски и спортни площадки. Органите на Министерството на вътрешните работи организират контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове, като се пропускат само хора с неотложно пътуване, за отиване на работа, със здравословни проблеми или пътуващи към дома си.

2021 - В силистренското село Айдемир е направена първа копка на православния храм "Св. Св. Равноапостоли Константин и Елена". Поставен е олтарен камък и Доростолският митрополит Яков отслужва водосвет. Терен за строителството на храма е предоставен с решение на Общинския съвет в Силистра.

2023 - Събранието на академиците при Българската академия на науките избира за чуждестранен член на БАН проф. Константинос Георгиу Нихоритис от Гърция -  старобългарист и богослов с публикации върху българската културна история и връзките й с Атон. 

На този ден по света:

1871 - Ото фон Бисмарк е назначен за първи райхсканцлер на Германската империя. Заема поста до 20 март 1890 г.

1947 - В САЩ президентът Хари Труман издава изпълнителна заповед 9835, с която се създава "Програма за лоялност", поставяща началото на антикомунистическа кампания, известна като "лов на вещици" или "ера на маккартизма" - по името на сенатора Джоузеф Маккарти, който в своя реч на 9 февруари 1950 г. заявява, че в Държавния департамент работят 205 комунисти. През 1950 г. е създадена специална комисия за разследвания в Сената (горната камара на парламента). На 2 декември 1954 г. с решение на Сената са отнети пълномощията на Джоузеф Маккарти.

1952 - В британската колония Златен бряг (Гана) е сформирано първото в африканските колонии африканско правителство с министър-председател Кваме Нкрума (от 21 март 1952 г. до 24 февруари 1966 г.), след избори за Законодателно събрание, произведени през 1951 г. 

1960 - В Шарпвил, Република Южна Африка, по време на протест на чернокожи срещу апартейда е открит огън срещу тях. Загиват 69 души. От 1967 г. с резолюция A/RES/2142 (XXI) на Общото събрание на ООН от 26 октомври 1966 г. 21 март се отбелязва като Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация.

1994 - Влиза в сила Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Конвенцията е приета на 9 май 1992 г. в Ню Йорк, САЩ, и е открита за подписване по време на втората световна конференция на ООН по околната среда и развитието в Рио де Жанейро, Бразилия, от 4 до 14 юни 1992 г. и от 20 юни 1992 г. до 19 юни 1993 г. 

2008 - В Русия журналистът от държавната телевизия Първи канал Иляс Шурпаев, който прави репортажи за Кавказ, е открит убит в квартирата си в Москва. Същия ден в Махачкала, столицата на руската кавказка република Дагестан, журналистът Гаджи Абашилов, директор на местния телевизионен канал "Дагестан", е застрелян от неизвестни лица в колата си в центъра на града. 

2010 - На среща, организирана от ООН в Доха в Катар и посветена на опазването на биологичното разнообразие, е одобрен план за спасяване на тигрите, чиято популация е силно застрашена. В предложения от Великобритания план се отправя призив за по-голям контрол над фермите за тигри, които в Китай са най-много, и за премахване на пазарите за традиционни лечебни продукти, на които се търсят органи от тигри. Броят на тигрите намалява вследствие на човешкото посегателство, загубата на девет десети от техния хабитат и бракониерството за незаконна търговия с тези животни. Ако в началото на 20 в. тигрите са наброявали над 100 000, към 2010 г. те са едва 3600. 

2011 - Сайтът Лента.ру съобщава, че романът на Михаил Шолохов "Тихият Дон" за пръв път ще бъде издаден в авторския му вариант без поправките на редактори и цензори. За пръв път романът "Тихият Дон" е издаден  през 1927 г. Още тогава се появяват слуховете, че Михаил Шолохов не е автор на романа. Според една от версиите книгата е написана от разстрелян белогвардеец. Ръкописите на първите две книги от романа дълго време са се смятали за изгубени. Откриват ги през 1999 г., 15 години след смъртта на писателя, а графоложка експертиза потвърждава, че текстът е написан от него. 

2012 - В Италия на 92-годишна възраст умира писателят, поет и сценарист Тонино Гуера. Сред филмите, заснети по негови сценарии са "Забриски пойнт", "Червената пустиня" и "Идентификацията на една жена" на Микеланджело Антониони, "Амаркорд", "Казанова", "И корабът плава" на Федерико Фелини. Той е работил и с руски кинематографисти - автор на сценария на филма на Андрей Тарковски "Носталгия", а Владимир Наумов заснема по произведенията му "Белият празник" и "Часовник без стрелки".

2013 - В САЩ умира най-възрастният човек в страната към момента - 113-годишната Елси Томпсън. Тя е родена в Пенсилвания на 5 април 1899 г.

2015 - Парламентът на Гърция приема закон, който улеснява уреждането на задълженията към държавата и социалноосигурителните каси, надвишаващи десетки милиарди евро. Законът позволява на длъжниците, включително предприятия, които не са имали възможност заради рецесията да си платят данъците или осигуровките, да погасят дълговете си на 100 вноски, без да им се начисляват лихви.

2016 - Федералната статистическа служба на Германия (Дестатис) публикува данни, според които германските власти са регистрирали през 2015 г. 2 млн. мигранти, от които 860 000 са се преместили в други страни. Миграционният приток за 2015 г. възлиза на 1,14 млн. души, което службата определя като най-големия брой пристигнали мигранти в Германия, откакто службата води статистика за този показател.   

2017 - Босна и Херцеговина и Русия подписват споразумение за уреждане на дълг в размер на 125 млн. долара от съветско време към балканската държава. Подписаното споразумение прави Босна единствената бивша югославска република, която получава сумата на дълга в брой. През 2003 г. Русия поема отговорността за дълговете на Съветския съюз към бивша Югославия, оценявани на 1,3 млрд. долара. Дългът е основно от търговски сделки, чрез които комунистическа Югославия е доставяла на СССР потребителски стоки. 

2018 - Парламентът на Косово ратифицира споразумението за демаркация на границата с Черна гора, подписано през 2015 г. и ратифицирано от Черна гора. Това е четвъртият опит за гласуването му, като до този момент парламентът не успява да събере необходимото мнозинство от две трети, или 80 от общо 120 гласа. 

2019 - Във Ватикана папа Франциск открива четиридневната среща, посветена на превенцията на сексуалните посегателства над малолетни, извършени от представители на Римокатолическата църква. Безпрецедентната среща е свикана поради серията от нови случаи на разкрити сексуални посегателства от свещеници и на тяхното прикриване, включително в страни като САЩ, Чили, Германия и Австралия, което изостря  продължаващата вече десетилетия криза в Католическата църква по този въпрос. При откриването на срещата папа Франциск представя пътна карта от 21 точки за борба с посегателствата срещу деца. Той призовава 190-те делегати, сред които 114 епископи от цял свят, както и няколко монахини, да подготвят конкретни и ефикасни мерки за борба срещу сексуалните посегателства в църквата. 

2020 - Правителството на Косово отменя отчасти 100-процентното мито върху стоки, внасяни от Сърбия и Босна и Херцеговина. На 21 ноември 2018 г. правителството на Косово решава да увеличи митата върху стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина със сто процента, след като Сърбия блокира членството на страната в международни организации, включително Интерпол и ЮНЕСКО. Мита са въведени и за продукти, произведени в Босна и Херцеговина, тъй като нейната административна единица Република Сръбска блокира признаването на Косово.

2021 - Във Великобритания - в Англия, Уелс и Северна Ирландия, започва преброяване на населението, в което за първи път е включен въпрос за полова идентичност. Всеки гражданин над 16 години може да отговори освен на въпроса за пола - мъжки или женски, който се задава от 1801 година при преброяванията на населението и на допълнителен въпрос за пола, с който се идентифицира.  Въпросът е: "Полът, с който се идентифицирате, съвпада ли с този, с който сте регистрирани при раждането си?" Ако отговорът е отрицателен, запитаният може да уточни пола, с който се идентифицира.  

2022 - Пътнически самолет "Боинг 737-800" на китайската авиокомпания „Чайна ийстърн еърлайнс" със 132 души на борда се разбива в планините в Южен Китай, летейки от град Кунмин до Гуанчжоу. Загиват всичките 132 души на борда - 123 пасажери и 9 души екипаж.

2023 - В Северен Афганистан е регистрирано земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер, при което загиват най-малко десет души, а над 30 са ранени. Трусът е на дълбочина 187 км, епицентърът му е в планинската верига Хиндукуш, близо до провинция Бадахшан. Земетресението е усетено на площ от 1000 км от около 285 млн. души в Пакистан, Индия, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Афганистан и Туркменистан.

Родени на този ден българи:

проф. Панайот Панайотов, художник (1909-1986).
Известен с портретите, които е рисувал на всички държавници след 9 септември 1944 г. Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович"  (1953-1962), декан на факултета за изящни изкуства в института (1962-1979). Лауреат на Димитровска награда (14 май 1980). Носител на орден "Народна република България" трета степен (април 1969), орден "Георги Димитров" (24 април 1979), орден "Георги Димитров" (20 март 1984).

проф. Желчо Мандаджиев, театрален режисьор и педагог (1915-2000).
Главен режисьор на Народния театър за младежта (1952-1956). Директор и художествен ръководител на театър "Трудов фронт" (1957-1961), директор на Държавен сатиричен театър в София (1965-1969). От 1953 г е преподавател във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" и ректор на института (1961-1964). Директор на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" (1975-1979). Носител на орден "Народна република България" трета степен (март 1975), на орден "Народна република България" първа степен (август 1985).

Георги Ганев, архитект (1916-2002). 
Съавтор на градоустройствения план на Димитровград (1952). Главен архитект на курортните комплекси "Златни пясъци" (1956), "Св. св. Константин и Елена" и "Чайка" във Варна (1959).  Лауреат на Димитровска награда (1952 г., с колектив, 1959 г. с колектив).

Борис Априлов (ист. име Атанас Василев Джавков), писател хуморист и драматург (1921-1995).
Редактор във в. "Стършел" (1947-1959), драматург в Дирекцията на българските циркове (1959-1963), драматург в Драматичния театър в Сливен (1977-1980). Автор на детски книги сред които: "Приключенията на Лиско" (1957), "Топка в морето" (1965), "Кончето Тончо" (1967), "Папагалчето и пеперудката" (1968), "Приключенията на Лиско по море", (1968; 1982), "Едно малко бяло облаче" (1970), както и на книги за възрастни: "Тревоги" (1953), "Върхът на нахалството" (1957), "Нокаут" (1959), "Морето е за всички" (1963), "Пиратска романтика" (1964), "Докосване" (1965), "Кифлата на началника" (1968), "Есенни дюни" (1969), "История с лебед" (1979), "Отбраната на Спарта" (1982), "Часът на източния бриз" (1986), "Далечно плаване" (1988), "Хавайските острови" (посмъртно, 1997) и др. Създава и пиеси за възрастни и сценарии за телевизионни сериали. Носител на Националната наградата за детска литература "Петко Славейков" (1993).

Георги Ивчев, писател, поет и журналист (1929-2004).
Бил е редактор в Българска телеграфна агенция, във в. "Вечерни новини" и в Радио София. Сътрудничи на в. "Стършел" и други централни вестници. Един от създателите на литературния персонаж Трендафил Акациев. Автор на сатиричните стихосбирки "Ревю на парадни дрехи", "На кон без юзда", на либретото на сатиричната опера "Бокачо" и др. Пише за деца - "Миши късмет" (1986), "Прозрачна приказка" (1990) и др. Превежда английски поети, а негови стихове са превеждани на руски, украински, словашки, румънски език.

Георги Липовански, художник (1949).
Работи в областта на графичния дизайн, живописта, графиката, пространственото оформление.  Работи като художник-оформител на в. "Народна култура" (1978-1979), завеждащ "Рекламен отдел" на Центъра за нови стоки и мода (1983-1990).  Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство (1992-2004). Заместник-министър на културата (17 февруари-21 май 1997). Реализирал е над 200 изложби в България и чужбина.  
 
Георги Савов, художник график (1951-2017).
Преподавател по графика в Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София (1983-2014). Участвал е в редица представителни изложби на българската графика в страната и по света. Има и самостоятелни изложби  в София (1978, 1990, 1993) и в Братислава (1986). Негови творби са притежание на български галерии и частни колекции в България и чужбина.

Искра Радева, актриса (1951).
Играла е в Народния театър за младежта (1973-1997). През 1999 г. основава театър "Искри и сезони". В продължение на 16 години продуцира  "Кафе с автограф" в Националния дворец на културата. Участвала е във телевизионния театър и в постановките  "Мотопедът" (1975), "Варшавска мелодия" (1978), "Иванко" (1978), "Владетелят на света" (1979),  "Пази се от ягуар" (1989), "Аз съм твоят брат" (1991), "Луд съм по теб" (2001), както и във филмите "Оцеола" (1972), "Хирурзи" (1977), "Насрещно движение" (1978), "Почти ревизия" (1983), Маневри на петия етаж" (1985), "Дълъг ден" (1988), "Тони" (1991), "Професията на мисис Уорън" (1996), "Приятелите ме наричат Чичо (2006), в телевизионния сериал "Под прикритие" (2010-2016) и др. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (21 март 2011), на грамота и почетен знак "Златен век" (огърлие) от Министерството на културата (16 ноември 2020).

Константин Пенчев, юрист и политик (1952).
Бил е младши съдия в Софийския градски съд (1979-1981). Председател на Районния съд в Своге (1981-1984). Работи като специалист в отдел "Договорно правен" в Министерството на външните работи (1984-1986). Съдия в Софийския окръжен съд 1986-1989) и негов заместник-председател (1989-1994). Адвокат към Софийска адвокатска колегия (1994-2004). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-19 март 2004). Заместник-председател на Парламентарната група на "Национално движение Симеон Втори" (7 март 2003-19 март 2004). Член-учредител на партията НДСВ от 6 април 2002 г. Председател на Върховния административен съд (23 март 2004 - 7 октомври 2010) и член на Висшия съдебен съвет по право. Омбудсман на Република България (20 октомври 2010-20 октомври 2015). От 11 ноември 2015 г. е съдия в Конституционния съд.

Николай Ников, фолклорист, етнолог, педагог (1953).
От 1979 г. е работил като инспектор-методист по фолклор в Окръжния съвет за култура в Ямбол. Научен сътрудник по фолклористика в Историческия музей в Ямбол (1987). Старши научен сътрудник в Етнографския институт с музей към Българската академия на науките. Дългогодишен преподавател по фолклористика в Департамент за езиково обучение при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Съставител на сборниците "За по-висока култура в бита" (1988), "Билкови рецепти" (1990), "Ботаническа домашна аптека" (1990), "Лекуване с пчелни продукти" (1990), "Блажена гора зелена", в съавторство (1994),"Празниците на българите с легенди и предания" (2004) и др.

доц. Харалан Александров, социален антрополог (1967).
Програмен координатор на Фондация за интеретническо сътрудничество за човешки права (1992-1994). Бил е секретар и член на Асоциация по антропология на Балканите, учредител и член на Асоциация "Прозрачност без граници" - България (1999-2000). Преподавател в Нов български университет. Автор е на множество научни публикации в областта на социалната антропология, социалната политика и организационните изследвания. От 31 януари 2018 г. е член на Обществения съвет на Българска национална телевизия.

Филип Гунев, експерт по въпросите на сигурността (1973).
Експерт по въпросите на сигурността, обществените поръчки, престъпността и корупцията. Експерт в Центъра за изследване на демокрацията (2003-2013). Заместник-министър на вътрешните работи (20 март-юни 2013; 11 август 2014-27 януари 2017). До 21 април 2021 г. е председател на Управителния съвет на Антикорупционния фонд.
 
Ангел Джамбазки, юрист и политик (1979).
От 1997 г. е член на ВМРО-Българско национално движение. Председател е на Младежка организация на ВМРО-Българско национално движение (2004-2005). От 18 октомври 2009 г. е заместник-председател на ВМРО-Българско национално движение. Общински съветник в Столичния общински съвет (2007-2014). Член на Европейския парламент (2014-2019). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

На този ден са родени и:

Йохан Себастиан Бах, немски композитор и органист (1685-1750).
Автор е на кантатите "Матеус пасион", "Йоханес пасион", "Сватбена кантата", "Селска кантата", "Кантата за кафето", "Възхвала на музиката" и др.

Жан Батист Жозеф Фурие, френски математик (1768-1830).

Бенито Хуарес (Бенито Пабло Хуарес Гарсия), мексикански политик (1806-1872).
Президент на Мексико (19 януари 1858-18 юли 1872). Национален герой на Мексико.

Модест Мусоргски, руски композитор (1839-1881).
Автор е на оперите "Борис Годунов" (1869), "Хованщина" (1872-1880), "Сорочински панаир" (1874-1880), "Саламбо" (1863-1865) и др.

Леонид Утьосов, съветски актьор (1895-1982).
Основател (1929) и ръководител на един от първите съветски джазови оркестри "Теа джаз" (по-късно Държавен естраден оркестър на РСФСР). Народен артист на СССР (1965).

Питър Брук (Питър Стивън Пол Брук), британски театрален и филмов режисьор (1925-2022).
Режисьор е на филмите "Модерато кантабиле" (1960), "Повелителят на мухите" (1963), "Крал Лир" (1971) и др.

Андре Делво, белгийски режисьор (1926-2002).
Сред най-известните му филми са "Мъжът с обръснатата глава" (1966), "Една вечер, един влак" (1968), "Среща в Бре" (1971) и др.

Ханс-Дитрих Геншер, германски политик (1927-2016).
Министър на вътрешните работи (22 октомври 1969-16 май 1974). Министър на външните работи и вицеканцлер (17 май 1974-17 май 1992). Председател на Свободната демократическа партия - либерали (1 октомври 1974-23 февруари 1985) и неин почетен председател (5 май 1992-31 март 2016).

Юрий Бутирин, руски режисьор и художник аниматор (1930-2016).
От 1956 г. работи в "Союзмултфилм". През 1968 г. дебютира като художник-постановчик, а през 1973 г. като режисьор в анимационното кино. Режисьор в "Беларусфилм" (1977-1979). Режисьор в студията "Мулттелефилм" към Творческото обединение "Екран" в телевизията, където заснема телевизионната версия на сериала "Ну, погоди" и други популярни анимационни филми (1980-1990). Режисьор е на анимационни филми и сериали, сред които "Трям, здравствуйте!" (1980) и "Нехочуха" (1986).

Уолтър Гилбърт, американски молекулярен биолог (1932).
Носител на Нобелова награда за химия за 1980 г. заедно с британския биохимик Фредерик Санджър за приносите им, отнасящи се до определянето на последователността на базите в нуклеиновите киселини.

Лайош Тихи, унгарски футболист и треньор (1935-1999).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Брайън Клъф, английски футболист и треньор (1935-2004).
С "Нотингам" (Англия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1979, 1980) и Суперкупата на УЕФА (1979).

Тимъти Далтън, британски актьор (1946).   
Участвал е във филмите "Лъвът през зимата" (1968), "Живи светлини" (1987), "Упълномощен да убива" (1989), "Козметичката и звяра" (1997), "Доктор Ху" (2005), "Туристът" (2010) и др.

Филип Трусие, френски футболист и треньор (1955).

Аертон Сена (Аертон Сена Да Силва),
бразилски автомобилен състезател (1960-1994).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1988 г., 1990 г. и 1991 г. В кариерата си  е участвал  в  162 състезания, има 41 победи, 80 качвания на подиума и 65 първи места. Загива на 1 май 1994 г. на пистата "Имола" в състезанието за Голямата награда на Сан Марино след удар в предпазната стена на завоя "Тамбурело", движейки се със скорост от около 240 км/ч.

Зденка Тодорова, сръбска писателка и журналистка от български произход (1960).
През 1997 г. създава правозащитната организация "Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия".

Лотар Матеус, немски футболист и треньор (1961).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия, сребърни медали от световните първенства през 1982 г. в Испания и 1986 г. в Мексико и златен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия.  С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Купа на УЕФА (1996) и с "Интер" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1991). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1990 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1991 г. Треньорската си кариера започва през 2001 г. Треньор на националния  отбор по футбол на България (21 септември 2010-19 септември 2011). 

Роналд Куман, нидерландски футболист и треньор (1963).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. в Германия с националния отбор по футбол.

Бенито Арчундия, международен футболен съдия от Мексико (1966).

Дерарту Тулу, етиопска състезателка по лека атлетика (дълги дистанции) (1972).
Двукратна олимпийска шампионка на 10 000 метра - през 1992 г. в Барселона, Испания, където е първата чернокожа жена от Африка, която печели златен медал, и през 2000 г. в Сидни, Австралия.  От олимпийски игри печели и бронзов медал през 2004 г. в Атина, Гърция. Световна шампионка през 2001 г. в Едмънтън, Канада. Печели сребърен медал от Световното първенство през 1995 г. в Гьотеборг, Швеция. Тя финишира втора на маратона в Мадрид, Испания (2008) и печели маратона в Ню Йорк, САЩ (2009).

Роналдиньо (ист. име Роналдо де Асиш  Морейра), бразилски футболист (1980).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония и бронзов медал от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Шампионска лига (2006). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2005 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА"  за 2004 г. и 2005 г. Носител на "Златно стъпало" за 2009 г., която се връчва от Монако.

Марит Бьорген, норвежка състезателка по ски бягане (1980).
От олимпийски игри печели осем златни медала (три през 2010 г. във Ванкувър, Канада, три през 2014 г. в Сочи, Русия, и два през 2018 г. в Пьончан, Република Корея), четири сребърни медала (2002 г., 2006 г. 2010 г. и 2014 г.) и три бронзови медала (2010 г. и два през 2018 г.). След олимпиадата в Пьончан става най-успешната спортистка в историята на зимни олимпийски игри, след като печели осма титла и 15-и олимпийски медал в кариерата си. От световни първенства печели осемнадесет златни, пет сребърни и три бронзови медала.

Николас Лодейро, уругвайски футболист (1989).

Жорди Алба, испански футболист (1989).
С националния отбор печели златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна, златен медал от Лигата на нациите през 2023 г. в Нидерландия. С отбора на "Барселона" печели турнира Шампионска лига (2015) и Световното клубно първенство (2015).

Антоан Гризман, френски футболист (1991).
Печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Джон Лоу, шотландски икономист, финансист и банкер (1671-1729).
Известен е най-вече със своята теория на парите. На 20 май 1716 г. получава лиценз да създаде банка с правото да печата банкноти - "Банк Женерал" със седалище в Париж, Франция. През декември 1718 г. банката е преименувана в Кралска банка, която фалира през 1720 г.

Жан Батист Грьоз, френски художник (1725-1805).

митрополит Панарет Погониански (светско име Панайот Пенчев Рашев), български църковен и просветен деец (1808-1887).
Учител в Букурещ (1838-1840), в Търново (1840-1841) и в гръцкото патриаршеско училище във Фенер, кв. на Цариград. Ръкоположен за дякон при Гръцката патриаршия под името Панарет (1845). От 1854 г. е митрополит на Погонианската епархия в Букурещ. През 1866 г. митрополит Панарет се отказва от Патриаршията в Цариград, обявява се за български духовник, остава да живее в Букурещ и взема участие в църковно-националната борба, подпомага българската емиграция в Букурещ. Дарява 10 000 австрийски жълтици на българското духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец. Почетен член на Българското книжовно дружество (1884).  

Феликс Надар (ист. име Гаспар Феликс Турнашон), френски фотограф и карикатурист (1820-1910).

Александър Глазунов, руски композитор, музикален педагог и диригент (1865-1936).
Автор е на балетните постановки "Раймонда" (1898), "Сезоните" (1899), "Силфида" (1907) и др. Преподавател в Санктпетербургската консерватория (1899-1905) и неин директор (1905-1928).

ген. Никола Бакърджиев, български военен и държавен деец (1881-1954).
През Балканската война (1912-1913) е  помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на действащата армия. През Първата световна война (1914-1918) е началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия и командир  на дружина в Първи пехотен софийски полк. Началник на Генералния щаб на армията (1926-1929; 1931-1934). Министър на войната (11 януари 1929-15 май 1930; 15 май 1930-31 януари 1931). Началник-щаб на Българската армия (1931-1934). Носител на орден "За храброст" трета степен, 2-ри клас, орден "За храброст" четвърта степен 1-ви и 2-ри клас, орден "Св. Александър" пета степен с мечове, орден "Св. Александър" втора степен без мечове, орден "За военна заслуга" пета степен на военна лента и орден "За военна заслуга" първа степен на обикновена лента, на германския орден "Железен кръст" първа и втора степен и на турския "Железен полумесец".

Уолтър Уайт, американски писател (1893-1955).
Ръководител на американската Национална асоциация за съдействие на напредъка на цветнокожите (1931-1955).

проф. Борис Михайлов, български актьор (1893-1968).
Актьор в Нов народен театър (1911-1912), в театрите в Берлин, Германия - "Дойчес театер", Фолксбюне", "Берлинер театер" и други  (1915-1924), в Народния театър в София (1932-1968). Участвал е в около 30 филма. Бил е преподавател по техника на говора във Висшия институт за театрално изкуство. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен е със званието "Народен артист" (1963).

проф. Алекси Квартирников, български строителен инженер и учен (1893-1977).
Кмет на София (23 септември 1944-22 март 1945). Ръководител на Катедра "Строителна механика" в Държавната политехника (1945-1977). Ректор на Държавната политехника (1946-1951). Ректор на Инженерно-строителния институт (1953-1960). Основател и председател на Съюза на научните дружества (1949-1958). Участвал е в проектирането на сградите на Българската народна банка, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София и др. При проектирането на сградата на Съдебната палата в София (1932-1933) за пръв път в българската инженерна практика прилага деформационния метод.

Галина Уланова, съветска балерина (1910-1998).
Солистка на балета на Болшой театър (1944-1960). Народна артистка на СССР (1951), два пъти Герой на социалистическия труд (1974, 1980). Почетен гражданин на Москва (1997).

Чхун Джу-юн, южнокорейски предприемач (1915-2001).
Основател (1947) и почетен председател на автомобилната компания "Хюндай".

Тонино Гуера, италиански сценарист и писател (1920-2012).
Сред филмите, заснети по негови сценарии, са "Забриски пойнт" (1970), "Червената пустиня" (1964), "Идентификацията на една жена" (1982), "Амаркорд" (1973), "Казанова" (1965), "И корабът плава" (1983). Той е и сред сценаристите на "Брак по италиански" (1964). Автор е на сценариите на руските филми "Носталгия"(1983), "Белият празник" (1997), "Часовник без стрелки"(2001). 

Джеймс Блек (сър Джеймс Уайт Блек), британски физиолог и фармаколог от  шотландски произход (1924-2010).
През 1981 г. е удостоен с благородническата титла "сър". Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1988 г. за откриването на важни принципи на лекарствената терапия, която си поделя с американските си колеги Гъртруд Елион и Джордж Хичингс.

Юз (Йосиф) Алешковски, руски писател дисидент (1929-2022).
Автор е на романите "Николай Николаевич", "Кенгуру", "Маскировка", "Ръката" "Синичка скромна забрадка", "Смърт в Москва", "Тангото на бълхите" и др. 

Николай Андрианов, руски състезател по спортна гимнастика на СССР и треньор (1952-2011). 
Печели 15 олимпийски медала - седем златни, пет сребърни и три бронзови, спечелени през 1972 г. в Мюнхен, Германия, през 1976 г. в Монреал, Канада, и през 1980 г. в Москва, СССР. От световни първенства печели четири златни и девет сребърни медала. От европейски първенства печели девет златни, шест сребърни и два бронзови медала. Печели пет златни медала на Универсиадата през 1973 г.

Милен Добрев, български състезател по вдигане на тежести (1980-2015).
Олимпийски шампион през 2004 г. в Атина, Гърция. Световен шампион през 2003 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели и един сребърен медал (2002) и два бронзови медала (2001, 2005). Двукратен европейски шампион през 2003 г. и 2004 г. От европейски първенства печели и един сребърен медал (2002). Почетен гражданин на София (2004), Пловдив (16 септември 2004) и Атина (Гърция) (20 април 2005). От 2016 г. в Пловдив се провежда турнир в негова памет.
/КГ/АЯ/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:38 на 27.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация