site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 март в историята

5 март 2024 г., вторник, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 1 Неделя на Великия пост - Православна. Св. мчци Конон и Йоан Българин.

По света се отбелязва:

Международният ден за информираност по въпросите на разоръжаването и неразпространението. Отбелязва се от 2023 г. с резолюция A/RES/77/51 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2022 г., с цел  да се повиши информираността на международната общност за разоръжаването, особено сред младите хора, както и за това как усилията за разоръжаване допринасят за укрепване на мира и сигурността, за предотвратяване и прекратяване на въоръжените конфликти. Годишнина от влизането (1970) в сила на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, приет на 12 юни 1968 г. в Ню Йорк, САЩ, по време на 22-ата сесия на Общото събрание  на ООН и открит за подписване на 1 юли 1968 г. едновременно в Москва, СССР, Вашингтон, САЩ, и Лондон, Великобритания.

На този ден в България:

1879 -
В Търново (дн. Велико Търново) излиза  бр. 1 на в. "Остен" - първият български следосвобожденски хумористичен вестник под редакцията на Петко Р. Славейков. Последният брой на вестника излиза на 6 юни 1879 г.

1879 - За първи път се провежда заседание в парламента с тайно гласуване. Учредителното събрание, което дотогава е проверило пълномощията на депутатите и е приело Правилник,  избира своето бюро, като преди това определя "... способа на гласоподаванието в избора на бюрото. Всички се съгласиха гласоподаванието да бъде тайно."  В "дневниците" на Учредителното събрание е регистрирано предложението на Димитър Греков "... по немание на бели (и ) чърни шарове гласоподаванието може да стане с бюлетини, в които всеки депутат ще забележи имената на онези, които намира за достойни да заемат места в бюрото". Така то е избрано.

1900 - Във Варна се провежда първият масов протестен митинг против възстановяването на натуралния данък "десятък" с гласувания на 15 януари 1900 г. Закон за натуралния десятък (Закон за данъка върху земните произведения, обн. в "Държавен вестник", бр. 28/7 февруари 1900). Митингът е организиран от Окръжния комитет на Българския земеделски съюз (БЗНС), който издава "Възвание към земеделците във Варненския окръг" да излязат организирано под лозунгите "Долу десятъка". Протестният митинг прераства във въоръжен бунт. На 22 март 1900 г. Централният управителен комитет на  БЗНС издава манифест за борба против десятъка.
1921 - В Нова Загора излиза бр. 1 на в. "Кино-глас" - седмичен безплатен вестник на кино "Модерен театър". Последният брой на вестника излиза на 14 септември 1928 г.

1927 - Излиза бр. 1 на в. "Работническо дело", орган на Работническата партия (РП). От 18 септември 1944 г. в. "Работническо дело" излиза като орган на Централния комитет  на Българската работническа партия (комунисти) /БРП (к)/. От 1 януари 1951 г. излиза като орган на Централния комитет  на Българската комунистическа партия (БКП). На 4 април 1990 г. в. "Работническо дело" се преименува на в. "Дума" като орган на Българската социалистическа партия (не излиза от 17 юни до 22 юли 1999 г. и от 4 юли до 28 октомври 2001 г.). От 3 януари 2002 г. е национален всекидневник.

1973 - България установява дипломатически отношения с Нигер.

1991 - България официално обявява националната си валута лева за неконвертируем с присъединяването си към чл. 14 от статута на Международния валутен фонд (МВФ). През 1991 г. броят на  страните - членки на  МВФ, които са се присъединили към чл. 14 от статута на фонда, е 86. Според председателя на БНБ проф. Тодор Вълчев този акт потвърждава курса за либерализиране на валутния режим чрез даване на лиценз за покупко-продажба на валута от всички търговски банки в страната, както и отмяна на изискването за доказване на произхода на предлаганата от продавача валута.

2001 - Със заповед на министъра на транспорта и съобщенията е отнет лицензът на авиокомпания "Балкан" като авиационен превозвач.

2005 -
В София e проведено първото национално събрание на партия "Демократи за силна България" (ДСБ).

2007 - В 12.15 ч.  в рудника в мина Ораново до Симитли, област Благоевград, избухва взрив вследствие на взривоопасна концентрация от газ метан. Пострадали са 12 работници, 7 от които тежко.

2013 -
В София е организирано протестно шествие на близо 2000 миньори от "Горубсо", "Каолин", "Асарел", "Марица изток", "Бобов дол", "Чукурово", "Ураново" и други мини в страната от пл. "Княз Александър Първи" към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Основните им искания са свързани със запазване на работните места.

2015 - Военно-окръжната прокуратура в София привлича като обвиняем бившия директор на Военномедицинска академия (ВМА) ген.Стоян Тонев. Той е обвинен, че в периода 24 ноември 2004-1 декември 2007 г., като длъжностно лице не е положил грижи и умишлено са настъпили вреди за болницата в размер на десетки хиляди левове. Стоян Тонев е обвинен и в съзнателно сключване на два неизгодни договора с частна фирма, по силата на които с предоставя за ползване на търговското дружество апаратура,  собственост на ВМА. По първия договор, от 3 декември 2007 г., щетите за болничното заведение са в размер на около 98 000 лв., а по втория, от  5 октомври 2009 г. щетата е в размер на 447 000 лв. На Тонев е определена мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 10 000 лв.

2016 - В района на ГКПП-Кулата е проведено съвместно учение "Граница - 2016" на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи с цел координиране на съвместните действия на двете министерства, както и усилията между армията, националната полиция, Гранична полиция и жандармерията в условията на евентуален засилен миграционен натиск към България. Участват 400 души - военнослужещи от Военновъздушните сили, Сухопътните войски и Служба "Военна полиция", както и техните колеги от структурите на Министерството на вътрешните работи.

2017 - В сградата на неделното училище на Врачанската митрополия се провежда епархийски събор  за избор на нов митрополит на Врачанска епархия. Избрани са двама претенденти за нов Врачански митрополит - Браницкият епископ Григорий с 18 гласа, и Агатополският епископ Йеротей с 14 гласа. Гласували са 23-ма от 24-те избиратели - по трима свещенослужители и по трима миряни от всяка от четирите духовни околии в епархията - Врачанска духовна околия, Бялослатинска духовна околия, Оряховска духовна околия, Мездренска духовна околия.

2018 - Пред сградата на Второ районно на МВР в Пловдив над хиляда граждани се събрат на мирен протест в защита на 48-годишния лекар рентгенолог Иван Димитров, обвинен за убийството на 38-годишния Жоро Джевизов - Плъха. На 2 март, сутринта е намерен трупа на Жоро Джевизов, върху капака на автомобил, паркиран в района на Областна администрация. През нощта на 1 март Иван Димитров забелязал, че някой тършува в гаража му, в двора на кооперацията, в която живее. Когато слязъл, се сблъскал с крадеца. Според криминалистите преди да стреля по мъжа д-р Димитров е бил нападнат с хвърлен срещу него 12-сантиметров нож и метална табела. Ранен бил в крака и ръката. Тогава лекарят стрелял и улучил крадеца в гърдите. На 3 март 2018 г.  прокуратурата повдига обвинение срещу Иван Димитров за убийството. Събралите се граждани, приятели и познати на обвинения доктор заявяват, че той е защитавал дома и семейството си и са необходими законодателни промени при такива случаи. В протеста се включиха и таксиметрови шофьори, и от Регионалната лекарска колегия в Пловдив и други лекарски колегии в страната.

2019 - Втори ден от двудневното официално посещение на министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев по покана на министър-председателя на Бойко Борисов (4-5 март 2019). Дмитрий Медведев се среща с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. На срещата присъства и ръководството на групата за приятелство с Русия. По-късно в Синодалната палата Дмитрий Медведев се среща с българския патриарх Неофит. В срещата участват също Старозагорският митрополит Киприан, Врачанският митрополит Григорий, Видинският митрополит Даниил,  Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия синод, и архимандрит Васиан - председател на храма-подворие "Св.Николай Мирликийски". По-късно двамата министър-председатели Бойко Борисов и Дмитрий Медведев откриват Българо-руски бизнес форум в областта на туризма с участието на министъра на туризма Николина Ангелкова, министъра на икономическото развитие на Руската федерация Максим Орешкин, кметове и представители на българския и руския туристически бизнес. Сред обсъжданите теми са инициативи за развитие на туристическия сектор, както и мерки за насърчаване на двустранните пътувания.

2020 - "В и К" - Перник съобщава, че водният обем на язовир "Студена" е 5 075 000 куб. м при капацитет 25 519 100 куб. м, като за едно денонощие обемът е нараснал с повече от 200 000 куб. м. Отчетен е поредният рекорден приток - 3476 л/сек., разходът е  229 л/сек. През м. януари 2020 г. язовирът почти достига мъртвия си обем.

2021 - Върховният касационен съд (ВКС) признава подсъдимите по делото за смъртта на Ангел Димитров-Чората, за виновни в извършването на непредпазливо убийство чрез бездействие, но поради изтеклата давност за наказателно преследване отменя осъдителната присъда, наложена от Военно-апелативния съд. Върховните съдии потвърждават обаче решението в останалата му част, която е относно обезщетението, поискано от гражданските ищци. Подсъдими по делото са бившите служители на Министерството на вътрешните работи Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков. Делото започва през 2006 г. и продължава повече от 15 години, след като в края на 2019 г. ВКС го възобновява след намеса на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Според него съдебният акт е бил постановен при съществени нарушения на закона и процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи.

2022 - От Главна дирекция „Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи съобщават, че от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. до момента през всички пунктове на българо-румънската граница в България са влезли близо 25 000 украински граждани.
 
На този ден по света:

1899 - Начало на първото плаване от Нюкасъл, Великобритания, към Кронщат, Русия, на ледоразбивача "Ермак" - първият в историята арктически ледоразбивач, построен по проект на руския вицеадм. Степан Макаров.

1933 - Президентът на САЩ Франклин Рузвелт обявява дните от 6 до 9 март 1933 г. за "почивни дни" за всички банки в страната и свикването на извънредна сесия на Конгреса на САЩ за стабилизиране на банковата система. Към края на световната икономическа криза (1929-1933) банковата система в САЩ е пред колапс. В началото на 1933 г. близо половината от общо 25 000 банки в страната са фалирали. На 9 март 1933 г. е приет извънреден закон за банките, с който се въвеждат мерки за застраховане на влоговете и за гарантиране на банковите капитали. Законът е отменен от президента Джералд Форд на 31 декември 1974 г.

1942 -
Премиера на Седма (Ленинградска) симфония на Дмитрий Шостакович на сцената на Куйбишевския (сега Самарски) театър за опера и балет в изпълнението на оркестъра на Болшой театър. Дмитрий Шостакович започва да композира симфонията през м. август 1941 г. в Ленинград малко преди началото на блокадата на града (8 септември 1941-18 януари 1944) по време на Втората световна война (1939-1945). На 22 октомври 1941 г. композиторът е евакуиран в гр. Куйбишев заедно с трупата на Болшой театър и завършва симфонията на 27 декември 1941 г. На 29 март 1942 г. Седма симфония е представена за първи път в столицата Москва. На 9 август 1942 г. е изпълнена от Ленинградската филхармония и в обсадения Ленинград.

1946 - В Уестминстърския колеж във Фултън, САЩ, министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил изнася реч, за която се смята, че поставя началото на "студената" война. Речта му е посветена на международна обстановка в целия свят. С нея той въвежда термина "желязна завеса". Според него над Европа се е спуснала "желязна завеса", държавите от Централна и Източна Европа се управляват от "полицейски правителства" и се подчиняват на влиянието и контрола на СССР. Той говори за желанието на СССР да разпространи безгранично своята "мощ и доктрина" и в тази връзка призовава Великобритания и САЩ "неуморно и безстрашно" да прокарват принципите на свобода и човешки права.

1970 - Влиза в сила Договорът за неразпространение на ядреното оръжие, одобрен на 12 юни 1968 г. от 22-ата сесия на Общото събрание на ООН. Открит за подписване на 1 юли 1968 г. в Москва, Вашингтон и Лондон. Договорът е подписан от 191 страни.

1975 - В Ломе, Того, е създадена Информационната агенция на Того (ATOP).

1998 - В Шри Ланка при бомбен атентат в Коломбо на оживена улица в търговския квартал "Марадана" са убити 32-ма души и 257 са тежко ранени. За атентата е обвинена сепаратистката организация "Тигри за освобождение на Тамил Илам", която от 1983 г. води въоръжена борба за създаване на собствена държава в северната и източната част на страната.

2000 - При срутване в диамантена мина в Сиера Леоне загиват 150 миньори. Мината е в областта Коно и се намира под контрола на бившите въстаници от Обединения революционен фронт.

2006 - В килията си в центъра за задържане на Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия в Хага, затвора Схевенинген, се самоубива бившият лидер на хърватските сърби Милан Бабич, след като се признава за виновен за престъпления срещу човечеството. На 18 юли 2005 г. Апелативният съд на трибунала в Хага потвърждава присъдата от 13 години затвор на Милан Бабич, издадена на 29 юни 2004 г.

2009 - Тайландската принцеса Маха Чакри Сириндори открива тържествено първата железница в Лаос. Близо 30-километровата железопътна линия свърза столицата на страната Виентян с тайландската провинция Нон Кай. Първите пътници във влака са принцесата и държавните глави на двете страни. Тайланд е основен инвеститор в строителството на линията и железопътния мост през река Меконг, и финансира проекта с 4,5 млн. долара.

2014 - В Япония най-възрастният до момента жител на планетата, японката Мисао Окава, навършва 116 години. Тя е вписана официално в Книгата на рекордите на Гинес през юни 2013 г. и получава статута на най-възрастен жител на планетата, след като на 117 години през 2013 г. умира нейният сънародник Джироемон Кимура. Мисао Окава е родена на 5 март 1898 г. в семейство на собственици на магазин на традиционни японски носии.

2015 - Бойци на сунитската групировка "Ислямска държава"  разрушават с булдозери древния асирийски гр. Нимруд в северната част на Ирак. Нимруд е основан през 13 в. пр.н.е. Той е разположен на брега на река Тигър на около 30 км югоизточно от северния гр. Мосул, който от юни 2014 г. е под контрола на групировката. Джихадистите смятат, че статуите и гробниците благоприятстват идолопоклонничеството.

2019 - Правителството на Република Северна Македония приема решение да бъде употребявана формулировката "национална" вместо "македонска" в имената на институциите, които имат в името си прилагателното "македонска".

2020 - В Москва, Русия, е учредена Партия на пряката демокрация. Основател на партията е Вячеслав Макаров, един от създателите на онлайн играта World of Tanks. Той е избран и за генерален секретар на партията.

2021 - Японската компания "Хонда" първа в света започва да продава автомобили, отговарящи на трето ниво на автоматизация по международната класификация. Автомобилите са оборудвани с многобройни помощни системи за шофиране, наречени "Сенсинг елит". На това ниво отговаря седанът от премиум клас "Леджънт".
По класификацията на Сдружението на автомобилните инженери има шест степени на автоматизация на колите - нулевата обозначава липса на автоматизация, а шестата - пълна автоматизация, при която не се изисква намеса на човек в процеса на управление.
         
2022 - Съд в Аржентина осъжда на четири и половина години затвор римокатолическия епископ Густаво Санчета за сексуални посегателства срещу двама семинаристи. Скандалът започва през 2019 г., когато вестникът "Трибуно да Салта" публикува жалби на свидетели за поведението на Густаво Санчета като епископ на Оран, на около 1600 км северозападно от Буенос Айрес. Още през 2016 г. петима свещеници са се оплаквали пред по-висшите църковни власти и са обвинявали епископа в авторитаризъм, финансови злоупотреби и сексуални посегателства в една семинария.

2023 -
Според данни на статистическия годишник на Римокатолическата църква, публикувани на информационен портал "Ватикан нюз" броят на католиците през 2021 г. в света се е увеличил с 1,3 процента през 2021 г., с което достига около 1,378 милиарда души. Докато броят на католиците в Африка се е увеличил с повече от 3 процента, този в Европа остава сравнително непроменен, а ръстът в Америка и Азия е с около 1 процент. Около 360 000 регистрирани католици са напуснали църквата.

Родени на този ден българи:

Кръстьо Белев, писател (1908-1978).
Автор е на сборници и разкази, сред които: "Двубоят" (1931), "Смяна на знамената" (1933), "Под знамето на победата" (1945). Автор е и на романите "Пробивът" (1937),  "Мирът" (1939) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950).

акад. Кирил Братанов, учен животновъд (1911-1986).
Директор на Института по развъдни болести и изкуствено осеменяване (1943-1986). Бил е преподавател в Катедрата по физиология и биохимия на домашните животни при Ветеринарномедицинския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Акушерство и изкуствено осеменяване" при Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт "Георги Димитров" в София. Ректор на Висшия селскостопански институт "Георги Димитров" (1956-1962). Заместник-председател на Академията на селскостопанските науки (1962-1982), директор на Единния център по биология при Българската академия на науките (1976-1986). Един от основателите на Съюза на научните работници в България, главен секретар на съюза (1948-1962) и негов председател (28 февруари 1962-16 октомври 1986). Автор е на редица монографии, учебници и ръководства, свързани с животновъдството и др. Лауреат на Димитровска награда (май 1951). Удостоен е с почетното звание "Народен деятел на науката" (август 1974). Носител на орден "Георги Димитров" (март 1971, 4 март 1986), на почетен медал на Испанската ветеринарно-медицинска академия (юни 1980), на медал "Луи Пастоьор" на институт "Пастьор" в Париж, Франция, за неговите научни трудове в областта на имунология на репродукцията (юли 1980) и др. От 30 декември 1987 г. Институтът по биология и имунология на размножаването към БАН носи неговото име.

Венко Марковски (ист. име Вениамин Миланов Тошев), поет и политик (1915-1988).
Участва в нелегалното правителство на Македония (1944-1945). Депутат в Народното събрание на Македония (1945-1949). През 1965 г. се преселва в България. Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Действителен член на Българската академия на науките (1979). Автор е на стихосбирките "Партизани" (1944), "Над пламнати бездни" (1954), на романите в стихове "На прагот" (1946) и "Сказка за резбарот" (1954), "Епопея на незабравимите" (1967), "Легенда за Гоце" (1970), "Предания заветни" (1978), "Съдбовни мъченици" (1981), "Вековни върволици"(1984), на книгата "Кръвта вода не става". Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (1985).

Надежда Лекарска (Едит Алкалай), български спортен деец и деец на международното олимпийско движение (1916-2008).
Родена като Едит Алкалай, преди да се омъжи на 1 май 1938 г. за Крум Лекарски, тя се покръства и приема името Надежда.  Тя е първата жена олимпийско аташе на България, като е била такава на 6 поредни олимпиади (1956-1978). Била е 5 години в ръководството на Международната олимпийска академия в Атина, Гърция.  Носител на бронзов медал на Oлимпийския орден на МОК (1977), медал без степени на Олимпийския орден на МОК (1997).  Почетен член на Българския олимпийски комитет (17 януари 2006). Удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски" (22 май 1997). Автор е на "Мигове" (16 юни 1999). На 18 април 2008 г. в нейна памет Българският олимпийски комитет учредява награда "Надежда Лекарска" за принос  към олимпийското образование и култура, която се връчва всяка година.

Антон Петков, художник график и журналист (1928-2012).
Има 7 самостоятелни изложби и участие в над 30 общи художествени изяви. Публикува илюстрации, карикатури във в. "Вечерни новини" и в. "Народна младеж".

Димитър Петков, оперен певец (1938-2005).
От 1963 г. е артист в Софийската народна опера като първи бас (с прекъсване през 1975-1979). Изпълнява почти 100 роли. Носител на наградата "Златен пръстен" и на златен медал от Международния конкурс за млади оперни певци (1967). Лауреат на Димитровска награда (1969).

Сава Хашъмов, актьор (1940-2012).
Актьор в театъра в Бургас (1963-1964) и в Народния театър "Иван Вазов" (1964-2006). Секретар на Съюза на артистите в България (22 ноември 1978-април 1989). Има над сто роли в театъра и киното. Участва във филмите "Мъже", "Бягащи по вълните", "Един наивник на средна възраст" и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1976) и "Народен артист" (1984).

проф. Михаил Константинов, математик и учен (1948).
Преподавател в Университета по архитектура, строителство и градоустройство (УАСГ), заместник-декан на Факултета по транспортно строителство към УАСГ (1989-1999; 2005-2012). Член на Академичния съвет (1991-1995; 1999-2003) и заместник-ректор на УАСГ (1999-2003). Член на Централната избирателна комисия (ЦИК) (25 октомври 1994-19 януари 2011) и заместник председател на ЦИК (8 август 2003-25 юни 2009). От 2009 г. е изпълнителен директор на Агенция за прогнози и анализи. От август 2012 г. е изпълнителен директор на сдружение "Българска асоциация по изборни системи". Председател на Съвета на директорите на "Информационно обслужване" АД (17 октомври 2012-29 март 2013; 5 януари-20 август 2021). Автор е на над 600 научни труда и 40 книги и учебни пособия по математика и теория на управлението в страната и чужбина, както и на статии в български издания, посветени на обществени и изборни проблеми.

Христо Бойчев, писател, драматург и сценарист (1950).
Автор е на пиесите "Oркестър "Титаник", "Полковникът птица", "Онова нещо", "Районна болница" и др. Негови пиеси са включени в учебната програма на Нюйоркския университет в САЩ.  Творбите му се поставят в 45 страни на пет континента. Носител на наградата "Драматург на годината" (1989), на награда от международния конкурс на Британския съвет за нова драматургия за пиесата си "Полковникът птица" (1997), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

Николай Пехливанов, строителен инженер и политик (1972).
Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). Общински съветник и заместник-председател на Столичния общински съвет (ноември 2015-май 2017). Областен управител на област София (17 май 2017-19 май 2021).

На този ден са родени и:

Герардус Меркатор
(лат. форма на Герард де Кремер), фламандски математик, астроном и картограф (1512-1594).
Основоположник на съвременната картография. Съставя пълна карта на Европа (1554) и първия сборник от карти, наречен атлас (1585-1589).

Стефан Веркович
, босненски археолог, фолклорист и етнограф (1821-1893).
Автор е на сборника "Народни песни на македонските българи" (1860).

Етиен-Жул Марe, френски физиолог и изобретател (1830-1904).
Написал е основни трудове за кръвообращението и физиологията на движенията на животните и човека. Изобретил е т.нар. "фотографски пистолет" или фотокамера (1882), с която снима движенията на летящи птици над земята по 12 кадъра в секунда. Лентата е разположена в 25 различни отделения, които благодарение на специален наподобяващ часовник механизъм е позволявал на камерата да снима. Резултатът е серия от снимки, които могат да се наслагват и да създават кратки видео клипове.

Франк Норис
, американски писател, журналист и публицист (1870-1902).

Роза Люксембург, немски обществен деец (1871-1919).
Заедно с немския политик Карл Либкнехт основават Германската комунистическа партия (30 декември 1918). Разстреляни са в Берлин на 15 януари 1919 г. при потушаване на въстанието на берлинските работници по време на Ноемврийската революция в Германия (1918-1919).

Сергей Бернщайн, руски математик (1880-1968).
Основател на конструктивната теория на функциите. Автор е на трудове по теория на диференциалните уравнения, приближения на функции с многочлени и теория на вероятностите. Предлага нов метод за намиране на решения на уравнения с частни производни от втори ред по зададени гранични условия. Член на Академията на науките на Украйна (1925). Член на Академията на науките на СССР (1929). Носител на Сталинска награда (1942).

Ейтор Вила-Лобос, бразилски композитор, диригент, фолклорист и педагог (1887-1959).
Основател на Бразилската академия за музика в Рио де Жанейро (1945), чийто председател е до смъртта си.

Чжоу Енлай, китайски политик (1898-1976).
Първи председател на Държавния съвет (министър-председател) на Китайската народна република (октомври 1949-8 януари 1976). Министър на външните работи (1949-1958).

Джеймс Тобин
, американски икономист (1918-2002).
Известен със своите теории за иконометрията и таксите, които носят неговото име - Тобинови теории. Приносите му са свързани със създадения Модел за ефективност на инвестиционния портфейл и доразвиване на Кейнсианската икономика, Коефициент на Тобин и Модел на Тобин. Автор е на тритомника "Есета по икономически науки" - т. 1 "Макроикономика" (1971), т. 2 "Потребление и иконометрия" (1975), т. 3 "Теория и политика" (1982) и др. Носител на Нобелова награда за икономика за 1981 г. за анализа на състоянието на финансовите пазари и техните връзки с решенията в областта на разходите, заетостта, производството и цените.

Пиер Паоло Пазолини, италиански поет, писател, драматург, сценарист и режисьор (1922-1975).
Режисьор е на филмите  "Мама Рома" (1962), "Евангелие от Матея" (1964) ,"Едип цар" (1967), "Теорема" 1968), "Декамерон" (1971) и др. Пребит до смърт на 2 ноември 1975 г.

Симеон Гудзенко, съветски поет (1922-1953).
Автор е на сборниците "Другари по оръжие", "Задкарпатски стихове", на цикъла "Пътуване до Тува", на поемата "Далечен гарнизон" и др.

Даниел Канеман, американски психолог (1934).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2002 г. заедно с американския икономист Върнън Смит за новаторско използване на психологическата и експериментална икономика във вземането на решения. Даниел Канеман е удостоен с наградата, тъй като при икономическия анализ той е използвал психологическите познания, особено онези, свързани с преценките на индивидите и с процеса на вземане на решения в условията на несигурност.

Владимир Маслаченко, футболист от СССР (вратар) и руски спортен коментатор (1936-2010).

Олусегун Обасанджо, нигерийски политик (1937).
Президент на Нигерия (29 май 1999-29 май 2007).

Владимир Шевцик, руски оператор (1937-2015).
Оператор е на филмите  "Хора в океана", "Ние от джаза", "Парад на планетите", "Зимна вечер в Гагрите", "Чадър за младоженци" и др. Заслужен деец на изкуството на Русия (2000).

Сеп Пионтек (Йозеф Пионтек), немски футболист и треньор (1940).

Фелипе Гонсалес, испански политик (1942).
Генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия (14 октомври 1974-22 юни 1997). Министър-председател на Испания (2 декември 1982-4 май 1996).

Анди Гиб (Андрю Рой Гиб), австралийски музикант и певец от британски произход (1958-1988).
Той е най-малкият от братята Гиб, създали попгрупата "Би Джийс".

Владимир Бесонов, съветски футболист и украински треньор (1958).
Майстор на спорта на СССР международен клас (1977). Заслужен майстор на спорта на СССР (1986).

Вазген Саркисян, арменски политик (1959-1999).
Министър на отбраната (5 декември 1991-20 октомври 1992, 27 юли 1995-11 юни 1999). Министър-председател (11 юни-27 октомври 1999). Убит при атентат в парламента на 27 октомври 1999 г.

Елена Яковлева, руска актриса (1961).
Участвала е в близо 60 филма, сред които "Филиал" (1988), "Вечният мъж" (1990), "Салон за красота" (2000), "Градски романс" (2006), "Дежурният ангел" (2010), "Чуй сърцето ми" (2010) и др. Народна артистка на Руската федерация (2008).

Хералд Ваненбург, нидерландски футболист и треньор (1964).

Александър Вучич, сръбски политик (1970).
Генерален секретар на Сръбската радикална партия (1994-14 септември 2008). Съосновател на Сръбската прогресивната партия заедно с бившия заместник-председател на Сръбската радикална партия Томислав Николич (21 октомври 2008). Заместник-председател на Сръбската прогресивна партия (21 октомври 2008-29 септември 2012). Председател на Сръбската прогресивна партия (от 29 септември 2012). Министър на културата и информацията (24 март 1998-24 октомври 2000). Министър на отбраната (27 юли 2012-2 септември 2013). Първи заместник министър-председател, отговарящ за отбраната, сигурността и борбата против корупцията и престъпността (27 юли 2012-27 април 2014). Министър-председател на Сърбия (27 април 2014-30 май 2017). Президент на Сърбия от 31 май 2017 г. Носител на руския орден "Александър Невски" за големия му личен принос за развитието на многостранното сътрудничество с Руската федерация (17 януари 2019).

Кунле Одунлами, нигерийски футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Кореджо
(ист име Антонио Алегри), италиански художник от епохата на Ренесанса (1489-1534).

граф Алесандро Волта
, италиански физик (1745-1872).
Основоположник на учението за електричеството. На негово име е кръстена единицата за електрическо напрежение - волт.

Пиер Симон Лаплас, френски астроном, математик и физик (1749-1827).
Научните му трудове са в областта на небесната механика и диференциалните уравнения, автор е на космогонична хипотеза за образуването на Слънчевата система от мъглявина (1796).

Иполит Тен, френски историк и философ (1828-1893).
Автор е на труда "Философия на изкуството" (1865-1869).

Генчо Кънев (Уста Генчо Големия), български майстор строител (1829-1890).
Самоук архитект от епохата на Възраждането. Негово дело са църквите "Света Богородица" в Габрово (1865), "Св. Арахангел Михаил" в Калофер (1869), "Света Троица" в Севлиево (1870), "Света Богородица" във Варна (1886). Довършва изграждането на Априловската гимназия, строи Мъжката гимназия във Варна, училищата в Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Боженци, Благоево и др. В Русе майсторът е издигнал джамия и синагога. Строи и мостове по Дряновската река - негово дело е първият български мост с хоризонтално платно.

Ангел Кънчев, български деец на националноосвободителното движение (1850-1872).
През 1871 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за помощник на Васил Левски в изграждането на Вътрешната революционна организация. Участва в основаването на комитетите в Русе, Троян и в Разградско. През март 1872 г. във връзка с подготовката на Първото общо събрание на БРЦК в Букурещ Ангел Кънчев на път към румънската столица е спрян на русенското пристанище от турски заптиета и за да не бъде заловен, се самоубива.

Анастасия Головина
, българка лекарка и общественичка (1850-1933).
Потомка на бесарабски българи. Първата българска лекарка с европейско медицинско образование. Развива обществена, научна и публицистична дейност. Последователно работи в Търновската общинска здравна служба, като училищен лекар в 1-ва Софийска девическа гимназия, ординатор в Александровска болница, оглавява психиатрично отделение във Варна (1889-1893). Автор е на повече от 100 медицински публикации в български, немски, руски и американски списания.

Георге Мунтяну-Мургоч, румънски геолог, минералог и почвовед (1872-1925).

проф. Петко Наумов, български композитор, цигулар, диригент, педагог и публицист (1879-1933).
Един от основателите на Първото музикално училище в България  (16 март 1904) и негов директор (1904-1912). Преподавател в Държавното музикално училище (1912-1921) и в Духовната семинария (1925-1930). Участва активно в изграждането на оперното дело в България. Директор на Софийската народна опера (1923). Един от основателите на Българската народна филхармония (1924). Директор на Държавната музикална академия (1931). Бил е подпредседател на Българския музикален съюз. Автор е на операта "Страхил войвода", на пиеси за оркестър, клавирни твори и др.

Йосиф Сталин (ист. име Йосиф Висарионович Джугашвили), съветски политик (1879-1953).
Генерален секретар на ЦК на Руската комунистическа партия (3 април 1922-31 декември 1925), на Всесъюзната комунистическа партия (31 декември 1925-14 октомври 1952) и на Комунистическата партия на Съветския съюз (14 октомври 1952-5 март 1953). Председател на Министерския съвет на СССР (6 май 1941-5 март 1953). Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР (от 8 август 1941), маршал (от 6 март 1943), генералисимус (от 27 юни 1945). Герой на социалистическия труд (20 декември 1939), Герой на Съветския съюз (27 юни 1945).

Сирак Скитник
(ист. име Панайот Тодоров Христов), български художник, поет, публицист, художествен критик, сценограф и режисьор (1883-1943).
Драматург и артистичен секретар на Народния театър (1923-1924). Библиотекар в Министерство на  просвещението (1924-1925). Първи председател (1931) на Общото дружество на художниците (дн. Съюз на българските художници). Първи директор на Радио София (1935-1943). Сътрудничи на списанията "Наш живот", "Наблюдател", "Художник", "Златорог", на в. "Слово", на чуждестранни периодични издания. Автор е на портретни характеристики на художници, на театрални рецензии и студии, на материали с критическа и теоретическа насоченост и др. През 2001 г. Българското национално радио учредява Годишна награда "Сирак Скитник" в три категории, която се присъжда за принос в развитието на радиото в България като обществена медия.

Алфредо Казела
, италиански композитор, диригент и музиковед (1883-1947).
Автор е на опери, балети, симфонии, трудове по история и теория на музиката. Възражда интереса към старинната италианска музика. От 1952 г. в Неапол се провежда Международен конкурс за пианисти "Алфредо Казела". През 1967 г. в Л'Акуила е създадена консерватория "Алфредо Казела".

Анна Ахматова (ист. име Анна Горенко), руска поетеса (1889-1966).
Първото си стихотворение написва на 11 години. Заедно с поета Николай Гумильов е сред основателите на акмеизма в руската поезия. Авторка е на стихосбирките "Вечер" (1912), "Броеници" (1914), "Бялата стая (1917), "Живовляк" (1921), "Anno Domini" (1921), "Ива" (1940), "Стихотворения" (1961), "Летене на времето" (1965) и др. В периода от 1923 г. до 1940 г. стиховете й не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи на френски, италиански, арменски, корейски поети. Носителка на  международната награда "Етна-Таормина" (1964). Почетен доктор по литература на Оксфордския университет (1965).

Сергей Прокофиев, съветски композитор, пианист и диригент (1891-1953).
Автор е на опери, балети, симфонии, концерти, сонати и др. Народен артист на РСФСР (1946, 1947). Носител на Държавна награда на СССР (1943,1946, 1947, 1951). Носител на Ленинска награда (1957, посмъртно).

проф. Пенчо Пенев
, български педагог и театровед (1911-1968).
Той е първият преподавател по история на българския театър в Държавното висше театрално училище (1948), ръководител на катедрата по история на българския театър във Висшия институт за театрално изкуство, заместник-ректор на института (1951-1953). Редактор (1946-1949) във в. "Ведрина", редактор (от 1954) и главен редактор (1959-1967) на сп. "Театър". По негова идея през 1956 г. започва да излиза "Годишник на Висшия институт за театрално изкуство".  Автор е на "Лекции по история на българския драматичен театър" (4 тома,1952-1958), "Българска драматургия до Освобождението" (4 тома, 1962-1969), "Съвременна българска драма" (1967) и др.

Тито Гоби, италиански оперен певец баритон (1913-1984).

Кръстан Дянков, български журналист и преводач (1933-1999).
Един от създателите на седмичните издания на Българската телеграфна агенция (БТА). Редактор в редакция "Международна информация" и списанията ЛИК и "Паралели" на БТА (1957-1968). Заместник-главен редактор на сп. "Българско фото" (1968-1979). Бил е редактор в сп. "Съвременник" и драматург на театър "София". Един от основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Като преводач има значителен принос за представянето в България на американски писатели като Джон Стайнбек, Уилям  Фокнър, Ърскин Колдуел, Тад Уилямс, Дейвид Мамет, Робърт Фрост, Карл Сандбърг и др. През 2007 г. фондация "Елизабет Костова" учредява годишна награда за превод "Кръстан Дянков", която се присъжда за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност.

Уго Чавес, венецуелски политик (1954-2013).
Създател на Боливарското революционно движение (1982). Председател на Единната политическа партия на Венецуела (12 януари 2008-5 март 2013). Президент на Венецуела (2 февруари 1999-5 март 2013).
/КГ/АЯ/МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:39 на 22.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация