site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 февруари в историята

28 февруари 2024 г., сряда, 9-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Василий Изповедник. Св. мчца Кирана Солунска.

По света се отбелязва:

Денят за борба с тормоза в училище (Ден на розовата фланелка). Отбелязва се от 2008 г. през последната сряда на февруари по инициатива на канадската благотворителна организация CKNW Kids' Fund. Целта е да се насочи вниманието на международната общност към тормоза като проблем в училищата. В този ден учениците излизат с розови фланелки, за да изразят позицията си и да покажат, че са против тормоза. Историята на деня е свързана с организирания през 2007 г. протест от Дейвид Шепърд и Травис Прайс от Нова Скотия, Канада,  в знак на солидарност с техен съученик, на когото по-големите ученици от училището се подигравали, защото носел розова риза. В знак на подкрепа към момчето те купили 50 розови фланелки, с които неговите съученици се появили в училище.

На този ден в България:

1895 - Към читалище "Наука" в Ловеч се открива музейна сбирка с 570 експоната - дарение от гражданите. През 1902 г. музейната сбирка се преименува в Народен музей "Феликс Каниц". С ПМС 1608 от 30 декември 1951 г. музеят става Околийски народен общ музей. С Решение 37 от 7 март 1958 г. на Околийския народен съвет Околийският народен музей и Музей "Васил Левски" (създаден на 19 февруари 1954 г.) са обединени в една структура. От 1959 г. получава статут на Окръжен исторически музей. От 1 юли 2006 г.  се преобразува, съгласно ПМС 80/7 април 2006 г., от Исторически музей  в Регионален исторически музей, който осъществява културна дейност на територията на област Ловеч.

1967 - С постановката "Имат думата аристократите" на Николай Пагодин официално е открит Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София. Създаден е с Разпореждане 144 на Министерския съвет от 25 юли 1966 г. Театърът приема името на създадената през 1892 г. Българска драматическа трупа "Сълза и смях", която през 1904 г. е преименувана в Народен театър в София (дн. Народен театър "Иван Вазов"). След проведен през 1997 г. конкурс на Министерството на културата е обявен за "Открита сцена" - продуциращ център. С ПМС 152/28 юли 2010 г. Нов драматичен театър "Сълза и смях", се влива в Народен театър "Иван Вазов" като открита сцена "Сълза и смях". През 2014 г. се отделя от Народен театър "Иван Вазов" като "Открита сцена" към Народно читалище "Славянска беседа 1880". От 12 май 2015 г. отново е с името "Сълза и смях".

2007 - Българската народна банка пуска в обращение трикомпонентна възпоменателна сребърна монета с изображение на Борис Христов в ролята на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, с която открива поредицата "Именити български гласове". Автори на художествения проект са Елена Тодорова и Тодор Тодоров. Това  е първата българска трикомпонентна възпоменателна монета, съставена от две кръгли заготовки, надеждно пресовани с общ външен пръстен. 

2008 - В 23:40 ч. избухва пожар в спален и кушет вагон в бързия влак 2637 "София-Кардам" на 1,8 км от гара Червен бряг в междугарието Кунино - Червен бряг. Пожарът, овладян към 2:00 ч., започва от искра в луминисцентна лампа в купе в кушет вагона, който се разпространява и върху съседния спален вагон. Загиват 9 души, сред които проф. Рашо Рашев, директор на Археологическия институт с музей при БАН, а 8 души са обгазени. С решение на Министерския съвет на 5 март е обявен Ден на национален траур в памет на трагично загиналите.

2009 - Открита е фериботно-железопътна връзка между пристанище Варна и Порт Кавказ, Русия. Морският път между двете пристанища е 704 км. Фериботната линия се обслужва от два руски еднопалубни кораба "Авангард" и "Славянин", а от 2013 г. - и от българския фериботния кораб "Варна".

2013 - Народното събрание приема промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, с които се забранява строителство на всички територии, където има дюни и в урегулирани територии по Черноморското крайбрежие.

2017 - В София алпинистът Боян Петров е удостоен с наградата на Дарик радио  "Мъж на годината" за 2016 г.

2019 - В София на двудневно официално посещение пристига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по покана на министър-председателя Бойко Борисов.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за регионалното развитие, с които се намалява дисбалансът в развитието на националната територия. Сред одобрените промени са обединяване на документите за регионално развитие и пространствено планиране на национално ниво, на ниво район и на ниво община и отпадането на стратегическите документи на областно ниво.

2022 - Областна администрация-Стара Загора, община Казанлък и фондация "Проект Бузлуджа" подписват меморандум за сътрудничество и осъществяване на съвместна дейност за опазване и социализиране на Дом-паметника на връх Бузлуджа. Това съобщиха от пресцентъра на областната администрация. Документът е подписан от  областния управител проф. Наско Василев, кмета на Казанлък Галина Стоянова и арх. Дора Иванова, управител на фондация "Проект Бузлуджа". През 2021 г. монументът,  открит през 1981 г., получава статут на недвижима културна ценност.

2023 – В Пловдив с награждаването на участниците във фотоконкурса „Редките нюанси в палитрата на живота“ е отбелязан Световният ден на редките болести, който през 2023 г. е на 28 февруари. Фотоконкурсът е организиран от Института по редки болести и Асоциацията на студентите медици – Пловдив с подкрепата на Националния алианс на хората с редки болести и община Пловдив.

На този ден по света:

1904 - Основан е "Бенфика" - Лисабон, португалски футболен клуб.

1974 - САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения, прекъснати на 6 юни 1967 г. На 14 юни 1974 г. е подписана декларация за принципите на отношенията и на сътрудничеството между двете страни.

1984 - Фарьорските острови, Дания, са обявени за безядрена зона. Фарьорските острови се намират в североизточната част на Атлантическия океан, в Норвежко море. Включват 24 острова, най-големите от които са Стреймой, Ейстурой и Сувурой. Архипелагът заема площ от 1399 кв. км и е с население от 48 574 души. От 23 март 1948 г. са автономна област на Дания.

1986 - В Хага (Нидерландия) Гърция, Дания и Италия, подписват Единния европейски акт, който предвижда създаването на вътрешен пазар на страните от Европейската икономическа общност, в който е обезпечено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. На 17 февруари 1986 г. в Люксембург договорът е подписан от другите девет страни членки - Белгия, Федерална република Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания и Великобритания. Той влиза в сила на 1 юли 1987 г.

1996 - Русия е приета за 39-и член на Съвета на Европа.

1998 - Начало на размириците в областта Косово в Сърбия. Размириците започват с нападение над полицейски патрул край град Глоговац, на 20 км от Прищина, и са най-трагичните прояви на насилие от създаването на Армията за освобождение на Косово през 1996 г. Според официалната сръбска информация са убити 7 души. Според информация на Демократичния съюз на Косово убитите са 25, а ранените - 21 души. На 22 май 1998 г. делегации на сръбското правителство и на косовските албанци започват първите преки преговори за бъдещето на областта.

2005 - Генералът от запаса на босненската сръбска армия Радивое Милетич, обвинен в престъпления срещу босненски мюсюлмани в анклавите Сребреница и Жепа през 1995 г., се предава доброволно на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. Милетич е заместник на генерал Ратко Младич, който командва босненската сръбска армия по време на войната през 90-те години.

2007 - В Южна Италия, край бреговете на Силиция, изригва вулканът Стромболи. Островът-вулкан Стромболи се намира в Тиренско море, северно от Сицилия. Задействан е план за евакуиране на населението от крайбрежието на острова и съседните райони. От кратера на вулкана се изливат два потока лава. Единият стига до морето, предизвиквайки свлачища.

2012 - Във Франция Конституционният съвет отхвърля закона, криминализиращ отричането на геноцидите, в това число и арменския геноцид през 1915 г. Законът, одобрен от Националното събрание (долната камара на парламента) на 22 декември 2011 г. и от Сената (горната камара на парламента) на 23 януари 2012 г., става причина за дипломатическа криза между Франция и Турция, която го определя като ограничаване на свободата на мнение. В решението си Конституционният съвет заявява, че като наказва оспорването на съществуването и на юридическото определение за престъпления, които сам е признал и квалифицирал като такива, френският парламент нанася противоконституционна вреда на правото на свобода на мнение и на общуване. Геноцидът над арменците е признат през 2001 г. от френския парламент. Съветът аргументира решението си с чл. 11 от Декларацията за правата на човека и на гражданите от 1789 г., който постановява, че свободата на споделяне на личното мнение и на идеите е най-ценното човешко право.

2020 - Световната здравна организация публикува доклад, в който повишава степента на глобалния риск от разпространение на коронавируса "Ковид-19" от "висока" на "много висока" заради увеличаващия се брой на засегнатите страни в света.

2021 -
От космодрума "Байконур" в Казахстан с ракета "Союз-2.1б" е изстрелян първият руски хидрометеорологичен спътник "Арктика-М" за климатични наблюдения
на Арктика.

2022 -
Украйна подава молба за членство в Европейския съюз. 

Родени на този ден българи:

акад. Стефан Ангелов (Стефан Ангелов Хаджидобрев), ветеринарен лекар микробиолог (1878-1964).
Основоположник на микробиологията в България. Началник на Ветеринарно-бактериологичната станция (1909-1922), директор на Медицинския бактериологичен институт в София (1913), директор на Централния ветеринарно-бактериологичен институт в София (1922-1935). Основател и ръководител на Катедрата по заразни болести, бактериология и серология при Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1923-1946) и пръв декан на Ветеринарно-медицинския факултет (1923-1925). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1941-1942). Извънреден член на Българската академия на науките /БАН/ (1943). Директор на Института по микробиология при БАН (1951-1962). Сред научните му постижения са васерманската диагностика на сифилиса (1909) и създаването на ваксина срещу чумата по говедата (1913), с която за първи път се спира разпространението й в Европа. Има принос в областта на етиологията, диагностиката и профилактиката на бактерийните и вирусните инфекции при домашните животни и човека. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (24 май 1958), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959).

Тодор Страшимиров, юрист и партиен деец (1880-1925).
От 1903 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), а от 1920 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Народен представител в 21-ото Обикновено народно събрание (1923-1927). Убит в центъра на София.

Иван Васильов, архитект (1893-1979).
Автор (заедно с арх. Димитър Цолов) на проектите на редица обществени сгради, между които църквата "Св. Неделя" (1929), Българската народна банка (1939), Народната библиотека "Кирил и Методий" в София (1940-1953), Дворцовия комплекс в с. Баня, Карловско (1926), Занаятчийската банка в София (1928), ателието и къщата на знаменития ваятел на скулптурни шедьоври Андрей Николов (1878-1959) на ул. "Любен Каравелов" 15 в София (дн. Червената къща, превърната в център за култура и дебати). Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив).

проф. Жени Ковачева, пианистка и педагожка (1905-1994).
Преподавател (от 1932) по пиано в Държавната музикална академия.

акад. Емилиян Станев
(ист. име Никола Стоянов Станиев), писател (1907-1979).
Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 1962-1964; 15 април 1966-1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Автор е на повестта "Крадецът на праскови", на романите "Иван Кондарев", "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и др. По негови произведения са създадени филмите: "В тиха вечер" (1959), "Крадецът на праскови" (1964), "Иван Кондарев" (1973). Автор е и на множество произведения за деца - приказки, повести, разкази и сборници. За повестта "Когато скрежът се топи" Емилиян Станев е вписан в Почетния списък на Международния съвет за детската книга през 1979 г. Лауреат на Димитровска награда (1964). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (1963), "Народен деятел на културата" (1966). Почетен гражданин на Елена (2000, посмъртно). Носител на орден "Народна република България" трета степен, (1959),  на  литературната награда "Иван Вазов" (1971) за романа "Антихрист", на  литературната награда "Йордан Йовков" (1975), на почетния знак на София първа степен (1977), на голямата награда за литература "София" (1977).  По случай 100-годишнината от рождението му и като признание за неговия изключителен принос към световната съкровищница на литературата и културата, ЮНЕСКО обявява 2007 година за година на Емилиян Станев.

Илия Темков, диригент и музикален педагог (1923-2002).
Основател и ръководител на Хора при Софийската филхармония (1940-1942). Музикален ръководител на детско-юношеския отдел при Радио София (1944-1948) и музиколог при Софийска филхармония (1945-1951). Диригент на Пловдивския симфоничен оркестър (1951-1956) и на Берлинския радиооркестър (1958-1960). Главен диригент на Русенския симфоничен оркестър (1960-1973). В сътрудничество с Берлинското радио основава (1961) фестивала "Мартенски музикални дни".  Основател на конкурса "Млади български изпълнители" (1967). Бил е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия и диригент на симфоничния оркестър към Шуменската филхармония. Главен редактор на в. "Музикален живот" (1980-1983). Прави над сто записа на класическа и съвременна немска и българска музика. Носител на орден "Народна република България" трета степен (април 1973), на орден "Народна република България" втора степен (1983).

Джоко Росич (Джордже Росич), български актьор от сръбски произход (1932-2014).
От 1951 г. живее в България. Журналист в Българското национално радио (1951-1968). От 1961 г. е актьор, първото му участие е във филма на Любомир Шарланджиев "Хроника на чувствата". Актьор в Студията за игрални филми "Бояна" (1972-1992). Играл е в над 110 филма. Утвърждава се като име и в европейското кино с  участието си в редица чужди продукции, около 30 в Унгария, където го приемат за своя кинозвезда, и в австрийско-немски, полски, чешки, руски, френски, италиански и други продукции. Участвал е в почти всички емблематични български филми, сред които "Смърт няма" (1963), "Приключение в полунощ" (1964), "Вечен календар" (1966), "Между двамата" (1966), "По тротоара" (1967), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Тръгни на път" (1969), "Езоп" (1970), "Демонът на империята" (1971), "Бягство в Ропотамо" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Зарево над Драва" (1974), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Войната на таралежите" (1979), "Адаптация" (1981), "Капитан Петко войвода" (1981), "Търновската царица" (1981), "Хан Аспарух" (1981)  др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1982), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България (2004), на наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино (25 февруари 2010). 

проф. Иван Сарандев, български литературен историк и критик (1934-2020).
След дипломирането си заедно с Владимир Башев основава в. "Пулс". През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на "Епически песни" от Пенчо Славейков. От 1960 г. работи като литературен консултант в редакцията на в. "Народна младеж". Работил е в редакциите на в. "Литературен фронт", "Народна култура". Завеждащ отдел "Критика и литературознание" на издателство "Български писател" (1972Ц1974). Преподавател по "История на българската литература между двете световни войни" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1975-2006). От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките, където създава и ръководи групата "Литературни анкети", подготвила и издала 35 анкети с български писатели, сред които Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров. Изследовател на творчеството на писателя Йордан Йовков. Автор е на 21 монографии, сред които "Имена и години" (1967), "Герои и конфликти" (1967), "Книга за Дора Габе" (1974), "Живот се дава за живот", (1976), "Емилиян Станев. Литературна анкета" (1977; 2007), "В света на "Старопланински легенди" (1980; 1993; 2007), "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г." (1986; 1998), "Дора Габе. Литературна анкета" (1986), "Валери Петров. Литературна анкета" (1997), "Българска литература. 1918-1945 г. (2004 - т. 1.), "Българска литература. 1930-1945 г." (2006 - т. 2.). Монографията му "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път.  1880-1937 г." е отличена с наградата за литературознание на Българската академия на науките  и на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 1986 г. и с Националната литературна награда "Йордан Йовков" за 2000 г.

Тенчо Начев, треньор по баскетбол (1936-2011).

Иван Николов (Иван Николов Иванов), писател, поет и преводач (1937-1991).
Главен редактор на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив (1969-1980). Главен редактор на литературния алманах "Юг" в Хасково (1980-1989). Превежда от руски Александър Пушкин, Сергей Есени, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Булат Окуджава и др.  На негово име е през 1994 г. е учредена национална награда за поезия, която ежегодно се присъжда на изявени български поети от Издателска къща "Жанет 45". Автор е на "Селянинът с хляба" (1960), "Мравешки работи" (1968), "Етажерка" (1970), "Руска тетрадка" (1971), "В средата на живота" (1973), "Подземна вода" (1976), "Кактусова алея" (1977), "Изповедалня" (1980), "Сто стихотворения" (1983), "Стълба в небето" (1984) и др.

Стоян Цанев
, художник, график и живописец (1946-2019).
Работи в областта на графиката, живописта и керамиката. Негови графики и живописни творби са включени и в колекциите на Националната библиотека на Франция, Националната сбирка от изящно изкуство в Париж (Франция), Музея на модерното изкуство в Ню Делхи (Индия), Националната галерия в Осло (Норвегия), Националната галерия в Прага (Чехия), Музея Пушкин в Москва (Русия), Музея на съвременната графика в Кайро (Египет), както и в редица музеи в страната. Носител на награда за графика "Веселин Стайков" на Съюза на българските художници (1979, 1988), на националната награда за живопис "Захарий Зограф" (2007) и др.

Менда Стоянова, български икономист и политик (1956).
Директор и заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите в Пловдив (2000-2006). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013) и негов заместник-председател (1 ноември 2012-14 март 2013). Депутат в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание (2013-2021).

Венцислав Лаков, журналист и политик (1962).    
Работил е във вестниците "Свободен народ", "Демокрация", "24 часа", "Стандарт", "Монитор", "Земя". Заместник главен редактор на в. "Атака" (2006-2009). Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014).

Сашо Камбуров, художник (1963).
Работи в областта на живописта, графиката и графичния дизайн. Има повече от 15 самостоятелни изложби и множество съвместни.

проф. Анастас Герджиков, професор по римска литература (1963).    
Заместник-министър на образованието и науката (23 август 2001-27 август 2003). Управител на Фонд "Научни изследвания" (2008-2009). От 2004 г. е преподавател по антична литература в Катедра "Класическа филология" на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (2010-17 ноември 2015). От 17 ноември 2015 г. е ректор на университета. От 7 юли 2020 г. е председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.

Гълъб Донев, финансист и политик (1967).  
От 2001 г. е директор на дирекция "Условия на труд и управление при кризи" в Министерството на труда и социалната политика. Изпълняващ длъжността главен секретар на Министерството на труда и социалната политика (2005-2006). Член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (29 ноември 2007-19 август 2009), като през 2008 г. за срок от една година е бил председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (от ноември 2007-24 август 2009). Заместник-председател Държавна  агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (август 2009-март 2014). Заместник-министър на труда и социалната политика (24 ноември 2014-11 май 2016). Служебен министър на труда и социалната политика (27 януари-4 май 2017). Секретар на президента за социални политики и здравеопазване (9 май 2017-12 май 2021). Служебен заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика (12 май-13 декември 2021). Секретар на президента по демография и социални политики (22 януари-30 март 2022).  Министър-председател в две последователни служебни правителства (2 август 2022-6 юни 2023). От 3 юли 2023 г. е началник на кабинета на президента Румен Радев.

  
На този ден са родени и:

Мишел дьо Монтен, френски философ (1533-1592).

Рене-Антоан Реомюр, френски естествоизпитател и физик (1683-1757).

акад. Карл Бер  (Карл Ернст фон Бер), немски лекар, антрополог и зоолог от немски произход (1792-1876).
Един от основоположниците на ембриологията  и сравнителната анатомия. Един от основателите на Руското географско дружество (1845). Той открива яйцеклетката при млекопитаещите, първи описва ембриогенезата при птиците, установява сходството между ембрионите  при различните видове гръбначни в ранните им стадии на развитие (т. нар. "Закон за развитие на Бер") и др.

Томас Теодор Хайне, немски художник, карикатурист и илюстратор (1867-1948).

Мартирос Сарян, арменски художник живописец (1880-1972).

Шариф Камал
, татарски писател (1884-1942).

Всеволод Пудовкин, съветски режисьор, сценарист, актьор и педагог (1893-1953).
Народен артист на СССР (1948).

Лайнъс Полинг, американски химик, физик и обществен деец (1901-1994).
Носител на Нобелова награда за химия за 1954 г. за изследванията му върху природата на химичната връзка и използването им за определяне на структурата на сложни съединения и носител на Нобелова награда за мир за 1962 г.

Питър Медауар, британски имунолог от бразилски произход (1915-1987).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1960 г. заедно с австралийския вирусолог и имунолог сър Макфарлан Бърнет за откриването на придобитата имунна толерантност.

Юрий Лотман, съветски учен в областта на литературната теория и естетика (1922-1993).

Лион Купър
, американски физик (1930).
Носител на Нобелова награда за физика за 1972 г. заедно с американският физик и електроинженер Джон Бардийн и американският физик Робърт Шрифър за създаване на теорията на свръхпроводимостта. Свръхпроводимостта е явление наблюдавано при определени материали при ниски температури. То се характеризира с пълно отсъствие на електрическо съпротивление и заглушаване на вътрешното магнитно поле.

Марио Андрети, американски автомобилен състезател от италиански произход (1940).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1978 г.

Дино Дзоф, испански футболист (вратар) и треньор (1942).
През ноември 2003 г. е избран за "Златният играч на Италия" за последните 50 години.

Сеп Майер (ист. име Йозеф Дитер Майер), немски футболист (вратар) и треньор (1944).
С националния отбор по футбол на ФРГ печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ, сребърен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия, бронзов медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико. С националния отбор по футбол на ФРГ печели и златен медал от Европейското първенство през 1972 г. в Белгия и сребърен медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. С отбора на "Байерн Мюнхен" (Германия) печели три пъти турнира Купа на европейските шампиони (1974, 1975, 1976) и Интерконтиненталната купа (1976).

Алфред Сант, малтийски политик (1948).
Министър-председател и министър на вътрешните работи на Малта (29 октомври 1996-6 септември 1998).

Густаво Тьони, италиански състезател по ски алпийски дисциплини (1951).
Олимпийски шампион през 1972 г. в Сапоро, Япония (гигантски слалом). В Сапоро печели и сребърен медал (слалом). На олимпийските игри през 1976 г. в Инсбрук, Австрия, печели сребърен медал (слалом). Четири пъти е световен шампион - 1972 г. (комбинация), 1974 г. (слалом и гигантски слалом) и през 1976 г. (комбинация).

Пауло Футре, португалски футболист (1966).

Иво Карлович, хърватски тенисист (1979).

Кристиян Поулсен
, датски футболист (1980).
Със "Севилия" (Испания) печели два пъти турнирът Купа на УЕФА (2006, 2007) и Суперкупата на УЕФА (2006).

Йелена Янкович, сръбска тенисистка (1985).
Печели една титла от турнирите на "Големия шлем" на смесени двойки - Уимбълдън (2007). Водач на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (11 август 2008).

Ги Н'ди Асембе, камерунски футболист (вратар) (1986).

Антонио Кандрева, италиански футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

граф Борис Шереметиев, руски пълководец и дипломат (1652-1719).
Един от най-близките сподвижници на цар Петър Първи (Велики).  Участник в Кримските (1687, 1689) и Азовските (1695, 1696)походи. По време на Северната война (1700-1721) командва войските в Прибалтика, Украйна и Померания, битката при Нарва (1700), Полтавската битка (1709), Прутския поход (1711) и др. Ръководи потушаването на Астраханското въстание (1705-1706).

Алфонс дьо Ламартин
, френски поет и политик (1790-1869).
Министър на външните работи на Франция (24 февруари 1848-11 май 1848).

Марин Дринов
, историк, филолог, обществен и държавен деец (1838-1906).
Един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) в Браила, Румъния, (1869-1878) и в София (1869-1882, 1884-1898). Основател на Историко-филологично дружество при Харковсксия университет, негов секретар (1877) и председател на дружеството (1890-1906). Вицегубернатор на София (1878) и управляващ  отдела за народно просвещение и духовните дела при Канцеларията на руския императорски комисар в България (1878-юни 1879). Съветник на княз Александър Дондуков-Корсаков, заедно с когото участва в изработването на проектите за Търновската конституция (1879). По негово предложение и настояване София става столица на Княжество България (3 април 1879). Допринася за въвеждане на тристепенна система на училищата с безплатно обучение. Създава инспекторат за организиране, контрол и ръководство на учебната работа в училищата. Издава Привременен устав на народните училища (19 август 1878). Участва в основаването на Софийска публична библиотека (10 декември 1878). Изработва проект за устав на Държавния съвет (1881-1883). Действителен член (1869) и почетен член (1898 ) на Българското книжовно дружество. Поставя основите на българската историческа наука. Автор е на около 100 научни изследвания, сред които "Поглед връх происхожданието на блъгарский народ и началото на блъгарската история" (1869), "Изработването на българската конституция" (1904) и др.

Хенри Джеймс, американски писател, драматург и литературен критик (1843-1916).
Автор е на романите "Родрик Хъдсън" (1875), "Вашингтон скуеър" (1880), "Портрет на жена" (1881) и др.

Николай Дубовски, руски художник (1859-1918).

Шарл Никол, френски бактериолог (1866-1936).
Основна тема на проучванията му е петнистият тиф - заразна болест, протичаща с висока смъртност. Откритието му, че петнистият тиф се пренася от човек на човек чрез въшките има голяма практическа стойност за предотвратяването на периодични тифни епидемии. По време на Пъвата световна война  (1914-1918) системното обезвъшляване, въведено в германската, френската и британската армия, намалява многократно загубите поради заболяване от тиф. Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1928 г. за откритието, че петнистият тиф се предава от болен на здрав човек чрез ухапване от въшки.  

Пол де Крайф, американски писател (1890-1971).
Автор е на научнопопулярна литература. Автор е на книгите "Ловци на микроби" (1926), "Борба за живот" (1938) и др.

Всеволод Вишневски, съветски писател (1900-1951).

акад. Владимир Христов, български геодезист и астроном (1902-1979).
Началник на Астрономическото отделение на Държавния географски институт при Министерството на войната (1925-1948). Завеждащ Катедра по висша геодезия в Държавната политехника (1948-1970), завеждащ секция по геодезия в Техническия институт при Българската академия на науките (БАН) (1948-1955), директор на Централната лаборатория по геодезия при БАН (1955-1974). Професор в Института по механика и биомеханика при БАН (1976-1979). Председател на Националния комитет по геодезия и геофизика (1959-1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1962). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1971).

проф. Никола Мавродинов, български изкуствовед и археолог (1904-1958).
Уредник в Археологическия музей в Пловдив (1926-1928) и в Художествения отдел в Народния археологически музей в София (1933-1944). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1946). Директор на Народния археологически музей в София (1944-1949). Създава една от първите периодизации на българското изкуство. Изследва стенописи в българските църкви, старата и новата българска живопис.

проф. Кирил Григоров
, български икономист и социолог (1909-1981).
Секретар на Научното социологическо дружество (1931-1938). Работи в Софийския окръжен съд (1934-1944). Ръководител на Катедра по стопанска история във Висшия икономически институт в София (дн. Университет за национално и световно стопанство) (1952-1974) и на Катедрата по политическа икономия в института (1974-1976). Ректор на Висшия икономически институт в София (1966-1972). Главен секретар на Съюза на научните работници в България (1962-1976) и негов заместник-председател (1976-1981). Председател на Съюза на икономистите (1972-1974). Автор е на трудовете по история на икономическата мисъл, по социология и други, сред които "История на икономическите науки", "Развитие на буржоазната икономическа мисъл в България между двете световни войни (1960), "Единното индустриално общество. Маска и действителност" (1970) и др. Лауреат на Димитровска награда (1972). Носител на орден "Георги Димитров" (1979).

Иван Руж
(ист. име Хрисим Кръстев Коеджинов), български писател и литературен критик (1909-2004).
Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1952-1957) и на сп. "Пламък" (1958-1961). Главен редактор на в. "Народна култура" (1969-1972). Първи заместник-председател на Съюза на българските писатели (1964-1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1979, 1984).

проф. Стефан Каракостов, български театрален и литературен критик и историк (1915-1988).
Главен редактор на в. "Култура" (1937-1940), редактор във в. "Литературен глас" (1941-1944), главен редактор на сп. "Социалистическа борба" (1945-1946), заместник главен редактор на в. "Народ" (1945-1946). От 1946 г. е преподавател в Държавното висше театрално училище и негов ректор (1968-1969). Секретар на Областния комитет на Отечествения фронт в Бургас (1944-1945). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Автор е на политически статии, творчески портрети на културни дейци, пътеписи, изследвания върху историята и взаимодействието между българския и руския театър и литература и др. Автор е на "Васил Левски в спомените на съвременниците си" (1940, 1943, 1973, 1987), "Диарбекирски заточеници. Героични сенки" (1946), "История на руския и съветския драматически театър" (в 2 т., 1951-1953), "Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение 865-1858" (1972), "Ботев в спомените на съвременниците си" (в 2 т., 1977) и др. Съставител и редактор на сборниците "Васил Левски. Писма. Статии. Песни" (1941), "Народното Априлско въстание" (1951), "Спомени за Георги Бакалов" (1969).  Удостоен е със званието "Заслужил деец на изкуството" (1965). Лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).

Ростислав Беляков
, съветски авиоконструктор (1919-2014).
От 1941 г. работи в конструкторското бюро на "Миг", през 1957 г. става главен инженер. От 1969 г. е главен конструктор на военните самолети Той разработва поредица от изтребители, които са в основата на съветските и руските военновъздушни сили. Сред тях са "МиГ-23", "МиГ-25", "МиГ-29" и техните версии.

Албер Батьо, френски футболист и треньор (1919-2003).

Оуен Чембърлейн, американски физик (1920-2006).
Работи в областта на физиката на елементарните частици. През 1942 г. той се включва в проекта на САЩ  "Манхатън" за разработване на атомна бомба. През 50-те години на 20-и в. започва да работи с  с американския физик от италиански произход Емилио Сегре по получаването на антипротон. Използвайки ускорител за частици беватрон двамата откриват антипротони и по този начин поставят началото на откриването на много допълнителни античастици. Антипротоните са античастици, които възникват при разбиването на атомните ядра с високоенергетични частици, които се получават в ускорители на заредени частици. Носител на Нобелова награда за физика за 1959 г. заедно с американския физик от италиански произход Емилио Сегре за откриването на антипротона (1955).

Яшар Кемал, турски писател от кюрдски произход (1923-2015).
Първият му роман "Индже Мехмет" (1955) е преведен на над 40 езика. Той е първият турски писател, номиниран за Нобелова награда за литература. Носител на френския Орден на почетния легион (1984). Носител на наградата за мир на германските търговци на книги от Панаира на книгата във Франкфурт, Германия (1997).

проф. Доналд Глейзър, американски физик и невробиолог (1926-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1960 г. за изобретяването на мехурчестата камера. Тя служи за регистриране на резултатите при провеждане на експерименти в областта на физиката на елементарните частици (физика на високите енергии).

Улоф Палме, шведски политик (1927-1986).
Министър-председател на Швеция (14 октомври 1969-септември 1976; 20 септември 1982-1 март 1986), председател на Социалдемократическата работническа партия (1 октомври 1969-28 февруари 1986). Убит в Стокхолм, Швеция, на 28 февруари 1986 г.

Ани Жирардо, френска актриса (1931-2011).
Участвала е във филмите "Тринадесет на масата" (1956), "Роко и неговите братя" (1960), "Три стаи в Манхатън" (1965),  "Живееш, за да живееш" (1967), "Дилинджър е мъртъв" (1969), "Един човек, който ми харесва" (1969), "Да умреш от любов" (1970), "Старата дева" (1972)"Няма дим без огън" (1973), "Шокова терапия" (1973), "Плесницата" (1974), "Циганинът" (1975), "Д-р Франсоаз Гаян" (1975), "Заподозреният" (1975), "Над Сантяго вали" (1976), "Става въпрос за любовта" (1978), "Раздорът" (1978), "Нежният полицай" (1978), "Голямото задръстване" (1979), "Реванш на жените" (1981), "Животът продължава" (1981), "Сбогом, язовецо!" (1985), "Отиване, завръщане" (1985), "Флоранс или живот в замъка" (1987), "Заключените жени" (1988), "Любовна комедия" (1989), "Дни и нощи" (1990), "Винаги сами" (1991), "Благодаря на живота" (1991), "Въоръжени момичета" (1994), "Клетниците" (1995), "Голямата сделка" (1998), "Обичам те" (2000), "Пианистката" (2001), "Това е моето тяло"(2001), "Една година от живота ми" (2006), "Кристиан" (2007) и др. Носителка на награда "Сезар" за най-добра актриса (1977). 

Атанас Велянов, български сценограф (1933-2011).
Работил е в театрите в Сливен (1960-1966), Перник (1966-1968), в Театъра на българската армия (1968-1971), в Народния театър "Иван Вазов (1971-1993). Сценограф на спектаклите "Блокада", "Всяка есенна вечер", "Ураганът", "По-силни от боговете", "Ивайло, или нощта на късите ножове", "Мата Хари", "Как се обира една банка" и др.

Георги Тамбуев, български журналист, публицист и политик (1933-2003).
Главен редактор в Студията за документални филми "Екран" (1971). От 1973 г. година работи във в. "Труд"  като завеждащ отдел и отговорен секретар , във в. "Работническо дело"  като завеждащ отдел и член на редколегията, репортер във  в. "Поглед",  член на редколегията на в."Дума". Заради поредицата от публикации "Корупция, облечена във власт", публикувана във в. "Труд", през 1878 г. е уволнен и изключен от Българската комунистическа партия, след 10 ноември 1989 г. е реабилитиран.  Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Автор е на книгите "Корупция, облечена във власт" - за аферите преди 10 ноември 1989 г. , "Власт, облечена в корупция" - за периода след 10 ноември 1989 г. , "Особено мнение" (2004) и др. Носител на специалната награда за журналистика "Черноризец Храбър" на  Съюза на издателите на всекидневници в България , присъдена му от Академията "Черноризец Храбър" (2003, посмъртно).

Теодора Ганчева, българска поетеса и детска писателка (1935-2015).
Била е секретар на Националната фондация "Първомайстор Колю Фичето". Авторка е на поетични книги за възрастни, сред които "Кръстопът на лястовиците" (1961), "Плуващи пясъци" (1967), "Третият полюс" (1976), "Слънцеброене" (1994), на книги за деца - "Хвърчило" (1967), "Изложба детски двор" (1974), "От игра до игра" (1981), "Слънчево време" (1982), "Чадърът на мама" (1987), "Вълшебно ключе" (1992), "Пролетта на чудесата" (2000) и др. Носителка на международна награда от Болоня, Италия, за "Чадърът на мама" (1988), на първа награда в Националния конкурс "Поезия и песен на Балкана" (1989), на Националната литературна награда "Рачо Стоянов" за цялостно творчество (1994), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен.

доц. Йордан Школагерски, български юрист и политик (1935-2021).
Адвокат в Софийската адвокатска колегия (1961-2021). Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-17 октомври 1994) и негов заместник-председател (10 март 1993-17 октомври 1994), депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Бил е заместник-председател на Българска земеделска камара. Заместник-председател на Висшия адвокатски съвет (април 2008-май 2013). Преподавал е в катедра "Гражданскоправни науки" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.

проф. Рашо Рашев, български археолог (1943-2008).
Бил е преподавател по история и археология на Първото българско царство в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Директор на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките (2 юли 2007-28 февруари 2008). Загива при пожара във влака "София-Кардам" на 28 февруари 2008 г.

Владимир Петров
, съветски състезател по хокей на лед и треньор (1947-2017).
Двукратен олимпийски шампион - през 1972 г. в Сапоро, Япония, и през 1976 г. в Инсбрук, Австрия, с националния отбор по хокей на лед. Носител е и на сребърен медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ. С националния отбор по хокей на лед от световни първенства печели девет златни медала (1969 г., 1970 г., 1971 г., 1973 г., 1974 г., 1975 г., 1978 г., 1979 г., 1981 г.), един сребърен медал през 1972 г. и един бронзов медал  през 1977 г. Президент на Руската федерация по хокей на лед (1992-1994). През 2006 г. е въведен в "Залата на славата" на Международната федерация по хокей на лед.

Дим Дуков (ист. име Димитър Стоянов Дуков), български коафьор и телевизионен водещ (1964-2012).
До 1989 г. живее в Сидни, Австралия, където е работил в джентълменски клуб. След завръщането си в България, е един от най-известните коафьори в страната. Инициатор е за създаването на първата българска гей-организация през 1991 г.  Открива първия частен микс клуб "Спартакус", управлява модна агенция "Ъндърграунд".  През 1994 г. влиза в манастир, но едва през 1999 г. се замонашва под името Дамаскин. Следва богословие във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". След участието му във "Vip Brother" (2006), става водещ на телевизионните предавания "Голямата уста" (2006) и "Пирамида" (2007).
/АЯ/МГ


/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:37 на 13.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация