site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 февруари в историята

27 февруари 2024 г., вторник, 9-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Прокопий Декаполит изповедник.

По света се отбелязва:

Международният ден на бялата мечка. Отбелязва се от 2011 г. по инициатива на американската неправителствена организация Polar Bears International, с цел да се привлече вниманието на международната общност за запазване на популацията на белите мечки, които са разпространени в арктическия район в Аляска, Канада, Гренландия, Норвегия и Русия. Около тази дата белите мечки излизат от зимните си бърлоги и започват да се чифтосват. Мотото на деня за 2024 г. е: "Да защитим майките и техните малки". Изменението на климата, прилагането на неустойчиви ловни практики и загубата на местообитанията на белите мечки са причина за намаляване на популацията им.

Националният празник на Доминиканската република. Ден на независимостта (1844).

На този ден в България:

1897 -
В Русе се е състояла първата публична кинопрожекция в България. В бирарията на Марин Чолаков в Русе на ул. "Княжеска" пристига пътуващият кинопрожекционист Георги Кузмич със своята киномашина - ново техническо чудо, която е с вход от 1 лев.  Според публикация в тогавашния русенски вестник "Законност" русенци наблюдавали с интерес кинолентата, която показвала "движещ се трен, посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия".

1934 - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, съдени в Лайпцигския процес, са освободени от затвора "Моабит" в Берлин, Германия. Тримата са арестувани на 9 март 1933 г. в Берлин и са обвинени за подпалването на Райхстага (парламента) на 27 февруари с.г. След освобождаването им заради отказа на българското правителство да им разреши да се завърнат в България, СССР им предоставя съветско гражданство и те отпътуват за СССР.

1966 - Произведени са избори за 5-о Народно събрание, за Народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За кандидатите на Отечествения фронт са подадени 99,85 процента от общия брой на гласовете.

1992 - В Театъра на Българската армия е създадено първото театрално настоятелство в България. Учредители са представители на Международния консорциум "Опън маркет", на Първа частна банка, на Кредитна банка и Търговска банка "Биохим", на Туристспортбанк, Мултиинтернешънъл, "Спорт трейд", културни дейци и представители на Министерството на отбраната.

2002 -
Бордът на директорите на МВФ одобрява двегодишно стабилизационно споразумение с България в размер на 240 млн. специални права на тираж (СПТ), което е около 300 млн. долара.

2003 - Министерският съвет одобрява Писмо за намеренията и График за реформите във връзка с присъединяването на България към НАТО. Графикът за България предвижда реализацията на цели в пет раздела: политически и икономически въпроси, отбранителни военни въпроси, ресурсни въпроси на сигурността и правни въпроси.

2004 -
Двадесет и девет села в Кърджалийска област остават без ток поради силния вятър, който на места е със скорост над 80 км в час. Най-засегнати са общините Крумовград и Кирково. 

2007 - Основано е Гражданско сдружение с идеална цел "Кръг Будител". Сред основателите са бившият заместник-министър председател Александър Божков, историкът Иля Прокопов, ректорът на Нов български университет доц. Сергей Игнатов.

2008
- В Медицинския университет в Плевен президентът Георги Първанов открива първата в Югоизточна Европа Клиника за роботизирана онкогинекологична  хирургия.

2011 - Служители на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и СДВР провеждат операция под кодовото наименование "Палките 2" за противодействие на корупционни явления в системата на МВР.

2013 - Със 114 гласа "за", 40 "против" и без нито един "въздържал се" парламентът потвърждава решението си от 29 март 2012 г. за спиране на строителството на АЕЦ "Белене".

2013 - Президентът Росен Плевнелиев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна сила в рамките на 41-ото Народно събрание - "Коалиция за България", а лидерът на БСП Сергей Станишев връща мандата. Мандатът за съставяне на правителство е връчен след оставката на 20 февруари 2013 г. на министър-председателя Бойко Борисов, приета от 41-ото Народно събрание на 21 февруари.

2015 - Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет спира лиценза на военния завод "Дунарит" АД за износ, внос и трансфер на оръжия с мотив за "нарушена икономическа стабилност и надеждност".

2018 - В София на церемония са връчени наградите от конкурса "Наградите на БАИТ" за 2017 г. Президентът Румен Радев връчва наградата за специален принос към ИКТ индустрията на предприемача Светлин Наков, доктор по компютърни науки, специалист в криптирането, създател на Националната академия по разработка на софтуери и  носител на наградата "Джон Атанасов".

2020 - Посланикът на Молдова в България Щефан Горда е удостоен с орден "Мадарски конник" първа степен от президента Румен Радев за приноса му за укрепването и развитието на двустранните отношения между България и Молдова.

2021 - В Чирпан официално е открита градска пречиствателна станция от кмета на града Ивайло Крачолов и управителя на "ВиК" в Стара Загора Румен Райков. Градската пречиствателна станция е изградена за 47 месеца, като за строителството и оборудването са осигурени 15 млн. лева от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020". 

На този ден по света:

1844 - Провъзгласена е независимостта на Санто Доминго от Хаити, която завладява източната част на острова през 1821 г. Държавата е наречена Доминиканска република. 

1900 -
В Лондон, Великобритания, е създадена Лейбъристката партия под името Лейбъристки представителен комитет. Сегашното си име партията приема през 1906 г.

1900 - Основан е "Байерн" - Мюнхен, немски футболен клуб.

1932 -
В научното списание "Нейчър" е публикувана статия за откриването на неутрона от британския физик Джеймс Чадуик, за което той получава Нобеловата награда за физика за 1935 г. Откритието поставя началото на съвременната ядрена физика.

1933 - В Берлин, Германия, е подпалена сградата на Райхстага (парламента). На 9 март 1933 г. са арестувани българските граждани Георги Димитров, Васил Танев, Благой Попов, обвинени от нацистката власт в подпалването на Райхстага. От 21 септември до 23 декември 1933 г. се провежда съдебен процес срещу тях, завършил с оправдателни присъди поради липса на доказателства. На 27 февруари 1934 г. тримата са освободени от затвора "Моабит" и заминават за Москва, СССР. Заради отказа на българското правителство да им разреши да се завърнат в България, СССР им предоставя съветско гражданство.

1939 - Великобритания и Франция признават режима на Франсиско Франко в Испания. От 28 март 1939 г. ген. Франсиско Франко е държавен глава, глава на регентския съвет, главнокомандващ въоръжените сили в Испания, водач на Фалангистката партия. На 9 юни 1973 г. се отказва от поста министър-председател, като до смъртта си на 20 ноември 1975 г. остава начело на държавата като главнокомандващ на армията.

2001 - Югославският парламент отменя указа за лишаване от гражданство и конфискация на имуществото на семейството на бившите монарси Караджорджевич, приет от властите на страната след Втората световна война.

2002 - Влиза в сила нова структура на югославската армия. Премахват се отделните командвания на три югославски армии, на ВВС, на ВМС, на корпус и на дивизия. Те се поставят под директното командване на Генералния щаб. Численият състав на армията е  намален от 105 000 на 80 000 души, а броят на бригадите от 120 на 86.

2003 - Международният трибунал за военни престъпления в бивша Югославия в Хага осъжда на 11 години затвор бившата президентка на Република Сръбска Биляна Плавшич за престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995).

2004 - Лидерът на японската религиозна секта "Върховна истина на Аум" ("Аум шинри кио") Шоко Асахара е осъден на смърт по обвинение, че е заповядал газовата атака с нервопарилитичен газ зарин в Токийското метро на 20 март 1995 г, при която загиват 12 души, а 5500 души получават отравяния в различна степен. Той е признат е за виновен по всичките 13 предявени му обвинения. На 6 юли 2018 г. е изпълнена смъртната му присъда чрез обесване.

2004 - Първите 130 войници от сухопътните сили за отбрана на Япония навлизат в територията на Ирак в колона от 30 военни автомобили, включително бронетранспортьори и камиони (съгласно Решение на правителството на Япония от 9 декември 2003 г. в Ирак да бъдат изпратени японски войници за мисия, изключваща участие в бойни операции за срок от една година). След края на Втората световна война (1939-1945) нито един японски войник не е участвал в боеве.

2005 - Влиза в сила Рамковата конвенция за контрол на тютюнопушенето, приета на 21 май 2003 г. от 192-те страни членки на Световната здравна организация по време на 56-ата годишна сесия на организацията в Женева, Швейцария. Това е първият международен договор в сферата на общественото здраве, изготвен от Световната здравна организация. Рамковата конвенция предвижда забрана на рекламата на цигарени изделия, по-високи цени и акцизи върху тютюна, по-строг надзор върху етикетите на опаковките и ограничаване на тютюнопушенето на обществени места. Държавите, чиито конституции не позволяват пълна забрана, ще въведат ограничения върху рекламата.

2010 - По данни на Националната метеорологична служба на САЩ февруари 2010 г. поставя рекорд по снеговалеж в историята на Ню Йорк. Снежната покривка в града е достигнала 53,3 см. С това общото количество сняг, паднал от началото на февруари над Ню Йорк, достигна 94 см, със 17 см повече в сравнение с предишния рекорд, регистриран преди 114 години - през март 1896 г. Статистиката на Националната метеорологична служба се води от 1869 г.

2012 - Шведският кралски двор разпространява първите снимки на новородената принцеса Естел Силвия Ева Мери. Снимките на принцеса Виктория и 4-дневната принцеса Естел са качени на уебсайта на двореца. Те показват спящото момиченце, облечено в бяла жилетка. Като първородно дете на принцеса Виктория Естел е втора по ред за наследяване на трона. Шведските монарси имат главно представителна функция.

2013 - Апелативният съд в Солун осъжда бившия кмет на Солун Василис Папагеоргопулос (2004-2010) на доживотен затвор заради икономически скандал в общината. Доживотен затвор получават и бившият главен секретар на общината Михалис Лемусиас и бившият касиер Панайотис Саксонис. Те са обвинени в присвояване на средства в размер на 17,9 млн. евро.
 
2014 - Парламентът на Испания приема закон, ограничаващ прилагането на универсална юрисдикция, която позволява на испански съдилища да разследват престъпления, извършени в чужбина.

2015 - В центъра на Москва в Русия е убит руският политик Борис Немцов. Около 23,40 часа местно време на площад "Василиевский спуск", разположен между Червения площад и крайбрежната улица покрай стените на Кремъл, неизвестно лице стреля по него с пистолет четири пъти. Борис Немцов е един от създателите на опозиционното демократично движение "Солидарност" (2008) и негов съпредседател. От 2012 г. е съпредседател на Републиканската партия на Русия - Партия на народната свобода (РПР-ПАРНАС). На регионалните избори през септември 2013 г. е избран за депутат в  Ярославската областна дума.

2017 - Европейският съюз и Сърбия отварят две нови глави в преговорите за членство в Европейския съюз - глава 20 за предприятията и промишлената политика и глава 26 по въпросите на образованието и културата. Първите две глави в преговорния процес за присъединяването на Сърбия към ЕС са отворени през декември 2015 г. Още четири глави са отворени през 2016 г. До този момент са отворени 8 глави.

2018 - В Казахстан влиза в сила забрана, разпоредена на 26 февруари 2018 г. от президента Нурсултан Назарбаев, да се говори на руски език на правителствените заседания. До този момент правителствените заседания като цяло се провеждат на двата езика. След като получават независимост, много бивши съветски републики прекъсват връзките си с Москва - процес, известен като дерусификация.

2019 - Военноморските сили на Турция започват най-голямото учение в историята си до момента под името "Мави ватан" ("Синьо отечество"). То е първото в историята на страната, което се провежда едновременно в три морета - Черно, Егейско и Средиземно. В него участват 103 военни кораба, включително 22 десантни съда и 13 фрегати, както и дронове, хеликоптери и бойни самолети. Целта на учението, което продължава до 8 март 2019 г. е повишаването на бойната готовност на военноморските сили, както и подобряване на способностите за съвместни операции на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили. В него участват и произведени в Турция бойни кораби и оръжия с лазерно насочване, подводници и корвети.

2021 -
В изявление на министерството на външните работи на Саудитска Арабия, разпространено от държавната информационна агенция SPA, се казва, че Саудитска Арабия категорично отрича "негативната, невярна и неприемлива" преценка от доклад на американското разузнаване, разпространен на 26 февруари 2021 г., че престолонаследникът Мохамед бин Салман е одобрил убийството на журналиста Джамал Хашоги. Саудитският журналист Джамал Хашоги, коментатор на в. "Вашингтон пост" и критик на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, е убит на 2 октомври 2018 г. в генералното консулство на Саудитска Арабия в Истанбул, Турция.

2022 - Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщава, че за пръв път в историята си Европейският съюз ще осигури бюджетни средства, за да въоръжи нападната страна - Украйна. С европейски средства ще  бъде осигурена покупката и доставката на въоръжение и предпазни средства.

2023 - Великобритания и Европейският съюз постигат споразумение по въпроса за промяната на т. нар. Северноирландски протокол, целящ да уреди търговските споразумения помежду им след Брекзит. Промяната цели да облекчи търговията между Великобритания и Северна Ирландия, като се намали броя на проверките на стоки, пътуващи от Великобритания за Северна Ирландия.

Родени на този ден българи:

проф. Жеко Спиридонов (Жеко Спиридонов Хадживичев), скулптор (1867-1945).
Директор на Държавното художествено индустриално училище (1901-1911), ректор на Художествена академия в София (1920-1924; 1929-1930). Негово дело са паметниците на българския воин в Русе (1902) и в Плевен (1904) на загиналите в Сръбско-българската война (1885) и др. Извънреден член на Българска академия на науките (1945).

проф. Димитър Сагаев, композитор, диригент и музикален педагог (1915-2003).
Учител по музика в Пловдивската мъжка гимназия (1941-1942). Военен диригент (1943-1946). Ръководи отдела за художествена музика при Радио София (1946-1949). Диригент на Представителния духов оркестър при Министерство на вътрешните работи (1949-1953). Началник на отдел "Музика и оперни театри" при Министерството на културата (1952-1955). Преподавател в Държавна музикална академия (1948-1982), декан на теоретичния факултет (1955-1959), заместник-ректор на академията (1962-1968). Автор е на балети, симфонии, вокално-инструментални творби, симфонични поеми и оперети. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Златина Тодева, актриса (1926-2007).
Играла е в театрите в Стара Загора (1948-1955), в Пазарджик (1955-1957; 1971-1972), в Димитровград (1957-1964; 1973-1977), в Хасково (1964-1971), в Пловдив (1977-1991), в Смолян (1994-1995). Участвала е в телевизионни постановки и игрални филми, сред които "Хайка за вълци" (2000), "Мила от Марс" (2004), "Рапсодия в бяло" (2002), "Опашката на дявола" (2001) и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1986). Носител на Наградата за най-добра женска роля на Съюзът на артистите в България (27 март 2000), на наградата за женска роля от Международния фестивал "Театрални празници - Благоевград 2000" (15 март 2000). Почетен гражданин на Димитровград (25 март 2004).

архимандрит проф. Георги Елдъров, богослов и философ (1926-2011).
Ръкоположен за свещеник през 1951 г. По време на втория Ватикански събор (1960-1965) е единственият българин, излъчен за експерт консултант на този форум. На 25 май 1966 г. е назначен за делегат-визитатор на Св. Престол за българите католици в чужбина. Ръководител на българската секция на Радио "Ватикана" (1966-1991). Главен редактор и издател на сп. "Вяра и просвета" (1968-1971). Учредител на Българския католически център в Рим, инициатор и организатор на редица други родолюбиви инициативи, свързани с популяризирането на българската кауза и кирило-методиевото дело. Основател (1981) на българския църковен архив "Абагар" в Рим. Издавал е католическия вестник "Абагар". Той е първият шарже д'афер на Ватикана в България (1991).

Генчо Генчев, режисьор и сценарист (1927-2016).
Работил е в Студия за документални филми (1953-1960; 1966-1968), в Студия за игрални филми (1960-1966;1968-1969), в кинослужбата на Министерството на вътрешните работи (1969-1976), в Студия за телевизионни филми "Екран" (1976-1980). Автор е на десетки документални филми (включително и сатирични прегледи - "Фокуси"),  на игралните филми: "Черните рамки" (1989), "Подарък в полунощ" (1986), "Къде живееш?" (1983), "Лосенските грънчари"  (1980), "Саби и мечове"  (1980), "Цитаделата отговори" (1970), "До града е близо" (1965), "На тихия бряг" (1963) и "Маргаритка" (1961). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1971), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974).

Димитър Гочев, юрист (1936-2019).
Работил е като арбитър в Държавния арбитраж и в арбитража към Българската търговско-промишлена палата (1966-1990). От 1990 г. е съдия във Върховния съд, по-късно негов заместник-председател (10 ноември 1993-11 октомври 1994). Той е първият български съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, Франция (1 октомври 1992-1 ноември 1998). Бил е съдия в Постоянния арбитражен съд в Хага, Холандия. Съдия в Конституционния съд (14 октомври 1994-29 септември 2003). Бил е заместник-председател (от 2001) на Съюза на юристите в България и негов член (31 март 2016-6 март 2019).

акад. Юлиан Ревалски, математик (1956). 
В БАН работи от 1986 г. в Института по математика и информатика, като последователно преминава през всички академични длъжности, а в периода 2012 -2016 г. е директор на института. Чл-кор на БАН (2008). Бил е преподавал е в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и гост-изследовател и гост-професор в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция и др. Автор е повече от 60 научни публикации. Заместник-председател с мандат 2021-2023 година на Консултативният научен съвет на европейските академии (EASAC).От 1 декември 2016 г. е председател на Българската академия на науките.

Румен Луканов
, телевизионен водещ (1964).
Участва в телевизионното предаване "Сблъсък" по bTV. Бил е водещ на предаването "Супертелемаркет" по бТВ, на предаването "Сделка или не" по Нова телевизия (2005-2018), както и на няколко телевизионни игри по различни кабелни телевизии.

Мехмед Дикме, политик (1966).
Кмет на община Ардино (12 ноември 1995-24 юли 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание  (5 юли 2001-24 юли 2001). Министър на земеделието и горите (24 юли 2001-23 февруари 2005). Депутат в 39-ото Народно събрание (23 февруари-17 юни 2005). Основател и председател на гражданско сдружение "Движение за единство на народа" (ДЕН) от м. декември 2020 г., регистрирано на 4 януари 2021 г.

Димитър Попов, футболист (вратар) (1970). 
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Ботев" (Пловдив), "Спартак" (Пловдив), ЦСКА (София), "Марица" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Спартак" (Варна) и "Ел Пасо" (САЩ). За националния отбор по футбол има изиграни 14 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994).

Атанас Пенев, музикант (1971).
Бил е хорист в представителния ансамбъл на Строителни войски. Пял е със "Сателит" и с група "Бард", които основават студио "Графити". От 1993 г. е вокалист на Б.Т.Р.

На този ден са родени и:

Константин Велики, римски император (280-337).
Премества столицата на Римската империя в гръцката колония Бизантион. На 11 май 330 г. новият столичен град е осветен и е наречен в негова чест Константинопол.

Хенри Лонгфелоу, американски поет (1807-1882).
Автор е на стихосбирките "Гласове в нощта", "Песни за робството", на поемата "Песен за Хаяуата" и др.

Григор Арцруни, арменски публицист и социолог (1845-1892).
Създател на вестник "Мшак" ("Труженик").

Рудолф Щайнер, немски философ (1861-1925).
Автор е на съчинението "Философия на свободата" (1894), което се счита за основа на антропософията. В него той формулира принципите на духовния индивидуализъм и пътя за постигането на духовна свобода.

акад. Владимир Филатов, руски офталмолог и хирург (1875-1956).
Има значителен принос в областта на очната, пластичната и реконструктивната хирургия. Един от първите хирурзи в света, извършили успешна трансплантация на роговицата на окото (1912). Академик в Академията на науките на Украйна (1939). Член на Академията на медицинските науки на СССР (1944). Носител на Сталинска награда (1941). Герой на социалистическия труд (1950). Носител на наградата на Академията на науките на СССР - златен медал "Иля Мечников" (1951).

Дейвид Сарноф, американски инженер и предприемач (1891-1971).
През 1926 г. основава "Нешънъл бродкастинг къмпани" (Ен Би Си). През 1930-1970 г. е президент на "Рейдио корпорейшън ъф Америка" (Ар Си Ей).

Мериън Андерсон
, американска оперна певица (1897-1993).
Първата чернокожа певица, пяла на сцената на Метрополитен опера в Ню Йорк.

Чарлз Бест, канадски физиолог (1899-1978).
Като студент работи в университета в Торонто, Канада, с канадския хирург и физиолог Фредерик Бантинг  и с шотландския физиолог Джон Маклауд. На 27 юли 1921 г. Фредерик Бантинг и Джон Маклауд за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. За това откритие те са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина през 1923 г. Тъй като Чарлз Бест не присъства по време на откритието, той не е удостоен с наградата, Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за съдействието в откриването на инсулина.

Джон Стайнбек
, американски писател (1902-1968).
Автор е на романите "За мишките и хората" (1937), "Гроздовете на гнева" (1939), "Улица Консервна" (1945), "На изток от рая" (1952), "Благодатният четвъртък" (1954), "Зимата на нашето недоволство" (1961) и др. Носител на награда  "Пулицър" (1940) за романа "Гроздовете на гнева" и на Нобелова награда за литература за 1962 г. за неговото реалистичното и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществено социални възгледи.

Лусиу Коща, бразилски архитект от френски произход (1902-1998).
Автор е на проекта за новата административна столица на Бразилия - град Бразилия (1957).

Юлий Харитон, съветски ядрен физик (1904-1996).
Един от създателите на руското ядрено оръжие. Основател на изследователския ядрен център в Арзамас-16 (дн. гр Саров) и негов директор (1951-1996). Специализирал е в областта на експерименталната и теоретичната физика и основател на нова школа в теорията на взривните вещества.

Ъруин Шоу (ист. име Ъруин Гилбърт Шамфороф), американски писател (1913-1984).
Автор е на романите "Луси Краун" (1956), "Богат, беден" (1969/1970), "Вечер във Византия" (1974), "Просяк, крадец" (1977) и др. Автор е и на множество разкази, пиеси и сценарии за филми. Продадени са над 14 милиона екземпляра в целия свят от негови книги.

Дейвид Хюбъл, американски невробиолог (1926-2013).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1981 г. заедно с  американския неврофизиолог от шведски произход  Торстен Висел за откритията им, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система. Те си поделят награда с американския невролог Роджър Спери, който я получава за открития, отнасящи се до функционалната специализация на мозъчните полукълба.

Джалма Сантос, бразилски футболист и треньор (1929-2013).
Печели златни медали от Световните първенства през 1958 г. в Швеция и през 1962 г. в Чили с националния отбор по футбол.

Елизабет Тейлър, американска актриса от британски произход (1932-2011).
В над 50-годишната си филмова кариера Елизабет Тейлър е участвала в над 50 филма.  Първата й роля е на 9-годишна възраст във филма "Всяка минута се ражда един" (1942). Следват филмите "Ласи се връща у дома" (1943), "Национално кадифе" (1944), "Джейн Еър" (1944), "Конспиратор" (1949), "Място под слънцето" (1951), "Рапсодия" (1954), "Внезапно, миналото лято" (1959), "Клеопатра" (1963),  "Укротяване на опърничавата" (1966) , "Синята птица" (1976), "Младият Тосканини" (1988) и др. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 в. Елизабет Тейлър е номинирана за "Оскар" в четири последователни години - през 1958 г. за "Окръг Рейнтри" (1957), през 1959 г. за "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958), през 1960 г. за "Внезапно, миналото лято" (1959)  и през 1960 г. за "Батърфийлд 8" (1959), за който печели първия си "Оскар".  Втората й награда "Оскар" е за "Кой се страхува от Вирджиния Улф" (1967). През 1993 г. е удостоена със специален "Оскар" за хуманитарната си дейност, а през 2000 г. британската кралица Елизабет Втора я удостоява с благородническа титла Дейм, която е еквивалент на рицар в списъка за титлите и наградите, връчвани от кралица Елизабет Втора за Нова година.

Мирела Френи, италианска оперна певица сопран (1935-2020).
На 3 март 1955 г. на 19-годишна възраст прави своя дебют в Операта в Модена, Италия, с ролята на Микаела в операта "Кармен" от френския композитор Жорж Бизе. През 1961 г. дебютира в Кралската опера в Лондон (Великобритания), през 1963 г. в Ла Скала в Милано (Италия), през 1965 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк, САЩ. От 1981 г. неин съпруг е българският оперен певец Николай Гяуров. В края на 20-и в. Мирела Френи е наречена "последната примадона" на италианското оперно наследство. След 50-годишна кариера през 2005 г. тя се оттегля от сцената, като последното й изпълнение е на 11 април 2005 г. в операта "Орлеанската дева" във Вашингтонската национална опера.

Карлос Алберто Перейра, бразилски треньор по футбол (1943).
Той е единствения треньор по футбол, който е ръководил отбори на шест световни първенства по футбол - на Кувейт през 1982 г., на Обединените арабски емирства през 1990 г., на Бразилия през 1994 г. и 2006 г., на Саудитска Арабия през 1998 г. и на Република Южна Африка през 2010 г. Печели златен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ, като треньор на националния отбор по футбол на Бразилия.

Роджър Скрутън, британски философ (1944-2020).
Специалист по философията на естетиката и консерватизма. Автор е на над 40 книги, сред които "Кант. Кратко въведение". Носител на Ордена на Британската империя (2016) за своя принос в областта на философията и образованието.

Сабауи Ибрахим ал Хасан, иракски ръководител в службите за сигурност (1947-2013).
Ръководител на "Ал Мухабарат ел Ираки" (1979-1983). Директор на Иракските тайни служби по време на управлението на Саддам Хюсеин (1989-1995).

Това е денят на смъртта на:

Александър Бородин, руски композитор и учен химик (1833-1887).
В периода 1860-1870 г. се занимава с научна, педагогическа и обществена дейност. Ръководител на химическата лаборатория на Медицинско-хирургическата академия (1874-1887). Автор е на повече от 40 труда. Получава първото флуороорганично съединение - бензоил флуорид (1862). Един от създателите на руската класическа симфония (1867) и квартета (1879). Автор на 1-а симфония  (1867) и на и 2-а ("Богатирска") симфония  (1876), симфония "Из степите на Средна Азия" (1860-1870), героично-епичната опера "Княз Игор" (1860, писана е в продължение на 18 години и не е завършена, като след смъртта на Бородин е дописана и дооркестрирана по материали на Николай Корсаков и Александър Глазунов; за първи път е поставена в Мариинския театър в Петербург през 1890 г.), на 1-и квартет (1879) и на 2-и квартет (1881) и др.

Иван Павлов
, руски физиолог (1849-1936).
Изследва нервната регулация на храносмилането и с класическите си опити за мнимото хранене и за изолирания стомах открива 2 фази на отделянето на стомашен сок - нервно-рефлекторна и хуморално-химична. Той изследва и физиологията на черния дроб и червата, регулацията и взаимодействието на храносмилателните ензими. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1904 г. като признание за неговата работа върху физиологията на храносмилането.

Георги Митов, български художник живописец (1875-1900).
Учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово (1898-1899), в Пловдив (1899-1900). По-известни творби: "Етюд на девойка с бисерна обеца" (1895), "Профил на италианка" (1896), "Етюд на старец" (1897), "Портрет на художника Драган Данаилов" (1898) и др.

Алберт Рис Уилямс, американски писател и публицист (1883-1962).
Автор е на книгата "Пътешествие в революцията" и др.

Джино Северини, италиански художник модернист (1883-1966).
Представител е на кубизма и футуризма.

акад. Петко Петков, български лесовъд (1898-1975).
Ръководител на Катедрата по лесоустройство с горска таксация във Висшия лесотехнически институт (1947-1964), декан на Лесотехническия факултет на Селскостопанската академия (1948-1951). Преподавател в Института за гората при Българската академия на науките и в Селскостопанската академия (1964-1975). Работи върху ефективното проектиране на организацията на производството в отделното горско стопанство. Автор е на над 80 публикации. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1968).

Конрад Лоренц (Конрад Захариас Лоренц), австрийски зоолог (1903-1989).
Изучава поведението на животните в естествени условия, сравнява инстинктивния модел на поведение. През 1936 г. Конрад Лоренц се запознава с холандския зоолог Нико Тинберген. Съвместната им работа върху инстинктите на животните поставя основите на съвременната етология. Един от основателите на института "Макс Планк" по физиология на поведението (1950) заедно с немския физиолог Ерих фон Холст, където работи до 1973 г. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1973 г. заедно с холандския зоолог Нико Тинберген и австрийския зоолог Карл фон Фриш за техните открития относно организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение.

Педро Антонио Саад, еквадорски политик (1909-1982).
Генерален секретар на Централния комитет на Еквадорската комунистическа партия (1952-1981).

Никола Мирчев
, български художник (1921-1973).
Работил е в областта на живописта, карикатурата, политическата рисунка, илюстрацията, графиката и плаката. Един от основателите на в. "Стършел" (1946). Председател на Съюза на българските художници (1953-1955; 1 април 1963-27 март 1965; 23 юни 1970-27 февруари 1973). Илюстрирал е издания на български писатели и книги за деца. Удостоен със званието "Народен художник" (1970). Носител на орден "Георги Димитров" (ноември 1971). Лауреат на Димитровска награда (1951, юни 1972).

Неджметтин Ербакан, турски политик (1926-2011).
Председател на Партията на благоденствието "Рефах" (от октомври 1987 до разформироването на партията на 22 февруари 1998). Министър-председател на Турция (28 юни 1996-30 юни 1997). Председател на Партията на щастието (11 май 2003-30 януари 2004).

Енрике де Кастро Гонсалес (Кини), испански футболист и спортен деец (1949-2018).

Борис Немцов, руски политик (1959-2015).
Губернатор на Нижегородска област (1991-1997). Първи заместник министър-председател (март 1997-август 1998) и министър на горивата и енергетиката (24 април 1997-20 ноември 1997). Един от създателите на опозиционното демократично движение "Солидарност" (2008) и негов съпредседател. От 2012 г. е съпредседател на Републиканската партия на Русия - Партия на народната свобода (РПР-ПАРНАС). На 27 февруари 2015 г. Борис Немцов е убит в Москва.

ген.-лейт. Андрей Боцев, български военен деец (1959-2020).
Военната му кариера започва през 1981 г. като командир на взвод в бойните части на сухопътните войски и преминава през всички основни командни длъжности. Командир на Сухопътните войски на Българската армия (30 юни 2014 - март 2017). Началник на отбраната на Българската армия (2 март 2017-27 февруари 2020). Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за цялостната му дейност по развитието и укрепването на Българската армия и приноса му за националната сигурност на Република България (9 март 2020, посмъртно). Почетен гражданин на Гоце Делчев (31 юли 2020, посмъртно).
/КГ/МГ/









/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:12 на 14.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация