site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 февруари в историята

25 февруари 2024 г., неделя, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Тарасий, архиеп. Константинополски. Св. Евгений.

По света се отбелязва:

Националният празник на Кувейт. Национален ден. Годишнина от възкачването на престола (1950) на шейх Абдула ас Салим ас Сабах, подписал споразумение за анулиране на договора за защита на Кувейт от османски нашествия, сключен с Великобритания на 23 януари 1899 г., по силата на който страната става британски протекторат. Независимостта на Кувейт е провъзгласена на 19 юни 1961 г.

На този ден в България:


1947 - Издаден е Указ 12 от Председателството на Народна република България, с който Законът за държавния монопол на тютюна, приет от VI ВНС на 18 февруари 1947 г., е обнародван в "Държавен вестник", бр. 96, 28 април 1947 г. Държавата изкупува всички частни и кооперативни предприятия за преработка на тютюн срещу обезщетение с 3% лихвоносни облигации. През 1947 г. са национализирани 61 частни и кооперативни предприятия, от които 38 цигарени фабрики с общо годишно производство 7367 т тютюн. Създава се Държавен монопол на тютюна като единно предприятие, на което се възлага изключителното право на събиране, обработване и търговия със суров тютюн, както и за производство на тютюневи изделия. Законът за държавния монопол на тютюна  е отменен е със  Закон за тютюна и тютюневите изделия приет от 36-о Народно събрание на 17 ноември 1993 г.

1965 - Установените през 1935 г. на ниво легации дипломатически отношения между България и Чили, са възстановени след тяхното прекъсване на 18 май 1943 г. и са издигнати в ранг на посолства. Отново са прекъснати на 22 септември 1973 г. след извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат на ген. Аугусто Пиночет. Възстановени са на 6 април 1990 г.

1991 - Започва процесът по дело N 1 срещу Тодор Живков и Милко Балев, бивш секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и член на Политбюро на ЦК на БКП. Според обвинителния акт за периода от  1962 г. до 10 ноември 1989 г. Тодор Живков в качеството си на първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобода, а Милко Балев - на 2 години. Тази присъда е потвърдена на 18 януари 1994 г. от Върховния съд на втора инстанция. На 9 февруари 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втора инстанция (18 януари 1994) и присъдата на първа инстанция по делото (4 септември 1992). Тодор Живков и Милко Балев са оправдани. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живко, с което държавният глава е оправдан окончателно.

2003 - Осъществена е първата в България връзка, използваща TETRA мрежа. Първият официален TETRA разговор е осъществен между заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев и директора на Национална служба "Гранична полиция"  полк. Валери Григоров. Връзката е проведена в присъствието на президента на България Георги Първанов и президента на Финландия Таря Халонен. Първата TETRA мрежа на Балканския полуостров, изградена от финландската фирма "Нокиа" и финансирана от Европейския съюз по програма ФАР, е предназначена за нуждите на българската Национална служба "Гранична полиция" (дн. Главна дирекция "Гранична полиция"). Основна задача на мрежата е да направи по-ефективен контрола по бъдещите външни граници на ЕС. TETRA е технология, която повишава сигурността на класифицираната информация и осъществява по-ефективна координация на различните служби по време на кризисни ситуации и природни бедствия чрез свързване на независими виртуални мрежи в единна комуникационна среда.

2007 - Сдружението за национално съхранение учредява награда на името на проф. Марко Семов. Наградата "Проф. Марко Семов" ще се  връчва на личност с изявена позиция по важни за страната въпроси и ще се определя от жури, в което ще участват представители на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската академия на науките.

2008 -
Трите български мобилни оператора "М-тел", "Глобул" и "Вивател" подписват процедурата за преносимост на мобилните номера.

2011 -
Със 120 гласа "за" и 23 "въздържал се" парламентът приема Стратегия за национална сигурност на Република България. Според стратегията основни цели на политиката за сигурност са гарантирането на човешките ценности, правата на човека и неговата сигурност и защита на конституционното устройство, националното и държавно единство, благоденствието и просперитета на нацията. Националната сигурност, според стратегията, се разбира като взаимна обвързаност между сигурността на гражданина, обществото и държавата. 

2013 - Президентът Росен Плевнелиев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на министър-председателя в оставка и лидер на партията партия "ГЕРБ" Бойко Борисов, която има най-голямата парламентарна група в 41-ото Народно събрание. Той връща мандата. На 20 февруари 2013 г. министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на правителството, приета от Народното събрание на  21 февруари 2013 г.

2016 -
Народното събрание приема изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили,  според които въоръжените сили могат да изпълняват задачи и по охраната на държавната граница.

2019 - Президентът Румен Радев налага вето на промените в Изборния кодекс, приети на 14 февруари 2019 г.  Държавният глава настоява повторно да бъде обсъден по-високият праг на преференциите и да се изяснят критериите за въвеждане на машинното гласуване. Не е съгласен да се намали възможността за обжалване на решения на избирателните комисии. Не приема и решенията на комисиите да се взимат с обикновено мнозинство, а не както е досега с гласовете на две трети от членовете им. Според него промените не посочват критерии, по които да се определят секциите при поетапното въвеждане на машинното гласуване. Той посочва, че прагът от 300 избиратели лишава малките населени места от правото да гласуват машинно. Президентът определя като неприемливо актове, свързани с изборния процес, да остават необжалваеми. Според държавния глава промените в подсъдността на работата и решенията на ЦИК не са в интерес на законността. Румен Радев заявява, че законодателят за пореден път отлага въвеждането на машинното гласуване, актуализацията на избирателните списъци и въвеждането на видеоконтрол при броенето на бюлетините. Според президента тези действия показват отсъствието на воля за прозрачен и честен изборен процес.

2020 - На тържествена церемония в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" френският физик проф. Жерар Муру е удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на университета по предложение на Физическия факултет. Той има огромен принос за ускоряването на изследванията в областта на физиката на лазерите в Европа. Проф. Жерар Муру заедно с Артър Ашкин и Дона Стрикланд получават през 2018 г. Нобелова награда за физика за преломни открития в областта на лазерната физика.

2021 - Народното събрание приема промени в Закона за Българската телеграфна агенция (БТА), според които новинарските емисии на агенцията ще се разпространяват безплатно в срок до една година от влизането в сила на измененията. Извън безплатното разпространение на новини от страна на БТА е предвидено да  останат само произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на агенцията.

На този ден по света:

1901 - В САЩ американският финансист Джей Пи Морган създава стоманодобивната корпорация "Юнайтед стейтс стийл корпорейшън" чрез сливането на 10 компании за производство на стомана и желязо в страната. Началният капитал на корпорацията е 1,4 млрд. долара.

1948 -
Президентът на Чехословакия Едвард Бенеш приема оставките на министрите, представители на различни партии, участващи в кабинета. Правителството е попълнено с министри, членове на Комунистическата партия. На 7 юни 1948 г. Едуард Бенеш също подава оставка от поста, за да не бъде принуден да утвърди новата конституция, подписана на 9 май 1948 г., в която Чехословакия е определена като народно-демократична република на чехи и словаци, а за цел на развитие на страната се поставя социализма. За президент на Чехословакия е избран Клемент Готвалд (14 юни 1948-14 март 1953).

1977 - В Москва, СССР, избухва пожар в ресторант "Русия", който е с площ 3000 кв. м. Загиват 42 души, 13 от които пожарникари, 52 са ранени. Спасени са повече от 1000 души.

1988 -
Начало на изтеглянето от териториите на ГДР и ЧССР на съветските ракетни системи СС-12 и СС-23 съгласно Договора между СССР и САЩ за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие, подписан на 8 декември 1987 г. във Вашингтон, САЩ.

1994 - В джамията "Ибрахим" в Хеброн на Западния бряг 38-годишният доктор Барух Голдщайн, израелец от американски произход, застрелва 29 палестинци и ранява над 150. Голдщайн е убит от оцелелите в джамията.

2003 - Великобритания дава съгласието си да върне на Кипър близо 117 кв. км от територията на военните си бази на острова, което е малко повече от половината от общата им площ.

2004 - В Ханой, Виетнам, е подписано споразумение между Виетнам и САЩ за първо съвместно преброяване на минните полета и неексплодиралите бомби и снаряди, останали от войната във Виетнам (1964-1973).

2005 - Министър-председателят на Канада Пол Мартин обявява официално отказа на Канада да участва в създаваната от САЩ Система за противоракетна отбрана.

2006 - Турция ратифицира Протокол 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание.

2013 - Президентът Владимир Путин подписва закон срещу тютюнопушенето, съгласно който от 1 юни 2013 г. в страната влиза в сила забрана да се пуши на обществени места. Законът е приет на 12 февруари 2013 г. от Държавната дума (долната камара на парламента) и на 20 февруари 2013 г. от Съвета на федерацията (горната камара на парламента) на 20 февруари 2013 г. Законът забранява на тютюневите компании да организират лотарии и да спонсорират мероприятия и се въвежда забрана на рекламата на тютюневи изделия, както и на електронните цигари, тютюна за дъвчене и никотиновите дъвки.

2014 - Парламентът на Украйна приема решение да се обърне към Международния наказателен съд с молба да привлече под отговорност президента на Украйна Виктор Янукович, бившия генерален прокурор Виктор Пшонка, бившия министър на вътрешните работи Виталий Захарченко и други длъжностни лица "за престъпления срещу човечеството по време на мирните протести в периода 30 ноември 2013 - 22 февруари 2014 г." В решението се посочва, че Виктор Янукович и други лица са причинили смъртта на над 100 граждани от Украйна и други страни, а близо 2000 са ранени.

2015 - Конституционният съд на Испания обявява за неконституционно произвеждането на допитването в автономната област Каталуния на 9 ноември 2014 г. относно независимостта на областта, след като правителството на страната сезира съда за това, че парламентът на автономната област няма правото да приема закони за произвеждане на референдуми по въпроси от национално значение. В допитването на 9 ноември 2014 г. участват 2,3 млн. души, или около 30 процента от имащите право на глас, като 80,76 процента от тях отговарят положително.

2016 - Правителството на Хърватия приема решение летището в Загреб да бъде наречено на името на първия президент на страната Франьо Туджман. Загребското летище "Плесо" е собственост на държавата (55 процента), град Загреб (35 процента), Загребска област (5 процента) и град Велика Горица (по 5 процента).

2018 - В град Велка Маца, Словакия, са намерени убити в дома им словашкият разследващ журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова, и двамата на по 27 години. Убитият журналист е работел за сайта aktuality.sk, собственост на германската медийна група "Аксел Шпрингер" и на швейцарската издателска компания "Рингиер". Преди да бъде застрелян Ян Куциак е разследвал случаи на измама, в които са били замесени бизнесмени с политически връзки. Той се е готвел да публикува статия за предполагаеми връзки между словашки политици и италиански бизнесмени, заподозрени във връзки с калабрийската мафия ндрангета.

2019 - Бившият кмет на Рим Джани Алемано (2008-2013) е осъден на шест години затвор за корупция в рамките на скандала "Мафия Капитале" за внедряването на мафията в управата на италианската столица. Скандалът избухва през 2015 г., като разследването разкрива в римската община мрежа от 46 души - престъпници, предприемачи и политици.

2021 -
Парламентът на Австралия приема закон, задължаващ технологичните гиганти, сред които "Фейсбук" и "Гугъл", да плащат на медиите за публикуване на създадено от тях съдържание.

2022 - В съответствие с Устава на Съвета на Европа, Комитетът на министрите приема решение да спре правата на представителството на Русия в Комитета и в Парламентарната асамблея с незабавно действие заради нападението на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Спирането не е окончателна, а временна мярка. Русия остава член на Съвета на Европа и страна по съответните му конвенции, включително Европейската конвенция за правата на човека.

2023 -
В Нигерия кандидатът на управляващата партия Конгрес на всички прогресивни сили Бола Тинубу е избран за президент на страната с 37 процента от гласовете (8,79 милиона). Право на глас в страната с население от около 216 млн. души имат над 87 млн. души. Избирателната активност е 29 процента.                                   

Родени на този ден българи:

ген. Васил Кутинчев, военен деец (1859-1941).
Командва дружина и Пети пехотен дунавски полк, участва в боевете при Сливница, Драгоман, Димитровград и Пирот по време на Сръбско-българската война (1885). Началник на Първа армейска област (1908-1912). Командва Първа армия и печели големи победи над турската армия в Тракия и при Чаталджа през Първата балканска война (1912-1913). Във Втората балканска война (1913) командва последователно Първа и Втора армия. През Първата световна война (1914-1918) е в щаба на действащата армия. Носител на военен орден "За храброст" втора степен (10 март 1913), на Великия кръст на царския орден "Св. Александър"  (6 май 1936 ), на орден "Стара планина" първа степен с мечове (посмъртно) за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Александър Андреев (Александър Андреев Берхатлиев), скулптор (1879-1971).
Най-ранният представител на критическия реализъм в българската скулптура. Пръв застъпва трудово-социална тематика в пластичните изкуства. Един от инициаторите за организиране на фонд "Изложбено помещение" (1926) и за обединение  на дружествата на художниците в Съюз на дружествата на художниците в България  (1932). Бил е два пъти председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Председател на дружество "Съвременно изкуство" (1920-1940). Заедно с архитект Атанас Донков проектира Паметника на свободата на връх Шипка (1925), заедно с Кирил Шиваров разработва монументалната статуя на лъва над паметника (1928). Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия, в музеи в Берлин, Германия, и Виена, Австрия.

проф. Цветан Лазаров, машинен инженер авиоконструктор (1896-1961).
Конструктор във Военновъздушните сили (1926-1954). Разработва самолетите "ДАР-6", "ДАР-6А", "ДАР-9", "ДАР-10А", "ДАР-10Ф", както и модели, които носят наименованието ЛАЗ. През последните години от живота си работи върху едноместен тренировъчен самолет "Лаз-12" и хеликоптер "Лаз 10 Х", както и върху разработването на български реактивен самолет. От 1948 г. преподава теория на самолета и самолетостроенето и е ръководител на катедра "Самолетостроене" в Техническия университет. Всички машини от серията "ЛАЗ" носят името си в чест на своя създател, а абревиатурата LZ, произлизаща от неговите инициали, се ползва за код за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация. Носител на Димитровска награда втора степен (1951). Институтът по отбрана, създаден през 2009 г. към министъра на отбраната е именуван "Проф. Цветан Лазаров" с Постановление 5 на Министерски съвет от 21 януари 2014 г.

Стефан Грудев, писател и драматург (1900-1971).
Автор е на пътеписи - "До Норвегия и Шпицберген" (1937), на сборници с разкази - "Новели за жената" (1947), на пиеси - "Великден" (1940), " Строители" (1949), на  очерци -  "От Странджа до Видин. По пътя на българския трудов герой" (1948), "Майстори на спорта" (1952) "Майстори на цигулката " (1955), на монографията " Генерал-полковник Владимир Стойчев, заслужил майстор на спорта" (1954), на романа "Оковите се чупят" (1970) и др.

Георги Константинов, литературен историк и критик (1902-1970).
Редактор във в. "Радикал" (1923-1934), в. "Съвременник" (1930-1932), в. "Нови дни". Сътрудничи на в. "Заря", и списанията "Българска мисъл", "Златорог" и "Отец Паисий". Като литературен критик дебютира в сп. "Чернозем" през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на в. "Радикал", в. "Време" и сп. "Простори". Редактор е в издание "Народна младеж" (1954-1963). Автор е на "Българската литература след войната" (1933), "Стара българска литература от св. св. Кирил и Методий до Паисий Хилендарски" (1942), "Нова българска литература" (2 т. 1942, 1943), "Моето поколение в литературата 1917-1967" (1967), "Николай Лилиев сред своите приятели" (1971) и др. Издава литературни справочници. Превежда романи и повести от руски език. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, по случай 60-ата годишнина от рождението му и за заслуги към българската литературна критика (март 1962).

Надя Неделина (ист. име Надежда Драганова), учителка, журналистка и писателка (1916-2012).
Автор е на над 40 книги за деца и възрастни, сред които "Приказка за добрите животни и вълка" (1956), "Спасени цветя" (1968), "Трябва някой да дойде" (1980),  "Така видях Сливен, когато бях дете" (разкази, 1999), "Непослушното мече. Несговорна дружина" (2000), "Копнеж по роден край" (2006), "От небе в небе" (2011), "По евкалиптови пътища вървях" (2012). Носител на Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (2002). Почетен гражданин на Сливен (2001).

Боян Радев, състезател по борба класически стил (1942).     
Той е първият двукратен олимпийски шампион на България от олимпийските игри през 1964 г. в Токио, Япония, и през 1968 г. в Мексико.  Световен шампион през 1966 г. в Толедо, Испания.  Спортист на годината на България за 1964 г., 1967 г. и 1968 г.  Носител на наградата "Златна огърлица" на Международната федерация по борба /ФИЛА/(31 май 2009), на специалния медал "Пиер дьо Кубертен" на Международния олимпийски комитет (18 септември 2009) за особени заслуги за олимпийското движение. Въведен в Залата на славата на Международната федерация по борба в Оклахома /САЩ/ (24 септември 2009). Носител на орден "Стара планина" първа степен  за изключителния му принос за развитието на българския спорт (14 февруари 2002), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - огърлие,  за големи заслуги в областта на културата и колекционерството (25 февруари 2014), на наградата "Спорт и изкуство" на Международния олимпийски комитет (1 декември 2014), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (18 юни 2010), на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016) и др. Почетен гражданин на София (2004). Боян Радев е обявен за дарител номер 1  на Националния исторически музей, в който има специална зала на негово име. В нея са изложени близо 170 експоната от неговата колекция - икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики и др.

проф. Виктор Чучков, композитор, пианист и музикален педагог (1946).
От 1974 г. е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", а от 2003 г. е гост-преподавател по филмова музика в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Председател на Съюза на българските композитори (14 юни 1999-18 юни 2005). Виктор Чучков е автор на симфонични и камерни произведения, на детската опера "Светулката" и известните детски песни "Хор на сътворението" и "Моля кажете не на шега", на музиката към повече от 50 филма, сред които: "Иван Кондарев" (1973), "Суламит" (1999), "Тилт" (2011), "Защо аз" (Румъния, 1972), "Танц върху огъня" (1972), анимационният "Консервфилм" (1989) и др. Сред най-известните му композиции са: "Писма от бъдещето" (1981) – симфонични импресии за глас, рокгрупа и симфоничен оркестър; Концерт за смях и оркестър по мотиви на Росини (1992); Носталгични вариации за кавал (дървена флейта), пиано и оркестър (1994); Концерт за цигулка, виолончело, пиано и оркестър (2003); "Амадеус фантазия" – вариации за две пиана и оркестър (2005); Романтична фантазия за цигулка, пиано и оркестър (2009) и др. Носител е на Голямата награда за филмова музика от Първия червенокръстки филмов фестивал във Варна (1972), първа награда на Съюза на българските композитори за 1984 г.(април 1985), на наградата "Музикант на годината 2000" на слушателите на предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Почетен гражданин на Горна Оряховица (1998).

Йонко Попов, музикант и композитор (1951).
Бил е китарист в групи към Държавно обединение "Музика" и "Балкантурист". От 1975 г. е тонрежисьор в Българско национално радио, а от 2000 г. в Българската национална телевизия. Автор е на над 80 песни, музика към игрални и документални филми и др. Носител на първа награда в конкурса "Песни за морето" в Бургас (1990).

Светла Златева, състезателка по лека атлетика (1952). 
Първата българка, поставила олимпийски рекорд и втората със световен рекорд в леката атлетика. Поставя го в дисциплината 800 м бягане по време на Олимпийските игри в Мюнхен, ФРГ, през 1972 г. (1:58,93 мин.). Печели бронзов медала на Европейското първенство през 1972 г. и сребърен през 1981 г. През 1973 г. тя подобрява и световния рекорд в дисциплината 800 м (1:57,48 мин.). Има световни рекорди в зала индивидуално и с щафета. Приключва спортната си кариера на 29 години с  5 cветовни рекорда, 1 олимпийски рекорд и 43 национални рекорда. Носителка на приза "Спортист на Балканите" в първата анкета, организирана от Българска телеграфна агенция (1973).

Светлозар Панов, писател и дипломат (1958).
Бил е началник на управление "Европа и Северна Америка" в Министерството на външните работи. Посланик в Словения (15 декември 1999-20 юли 2004) и в Унгария (15 декември 1999-17 септември 2003). Бил е управляващ Генералното консулство на България в Санкт Петербург, Русия, временно управляващ посолството на България в Ирландия и временно управляващ посолството на България в Австралия. Автор е на "Царицата" (2007), "Царицата и дяволът" (2008) и др. Първият българин носител на държавната награда на Унгария "Почетен кръст със звезда" за изключителните му заслуги и заради неговия авторитет сред дипломатите (август 2003).
 
Цвета Караянчева
, политик (1968).
Депутат от 41-ото до 45-ото Народно събрание (2009-2021). Заместник-председател на 44-ото Народно събрание (19 април-17 ноември 2017) и негов председател (17 ноември 2017-25 март 2021). Заместник-председател на 45-ото Народно събрание (15 април-11 май 2021).

Петър Андронов, финансист (1969).
Главен директор на управление "Банков надзор" в Българска народна банка (2002-май 2007). Изпълнителен директор на "СИБАНК" ЕАД (м. юли 2007-5 февруари 2018) и главен изпълнителен директор на банката (м. март 2008-5 февруари 2018). От м. март 2011 г. е кънтри мениджър на "КВС Груп" за България. Председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (2015-2017, 2018-2020). Главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Обединена българска банка (ОББ)(21 юни 2017-март 2021). От септември 2021 г. е председател на Надзорния съвет на банка ОББ.

Георги Петров
, футболист (1974).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Велбъжд" (Кюстендил), "Левски" (София), "Локомотив" (Пловдив) и "Беласица" (Петрич). За националния отбор по футбол има изиграни 3 мача.

Магдалена Христова, състезателка по лека атлетика (скок дължина) и треньор (1977).

Иван Иванов
, футболист (1988).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Локомотив" (Пловдив), "Русия Алания Владикавказ" (Русия), "Партизан Белград" (Сърбия), "Базел" (Швейцария) и "Панатинайкос" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача и отбелязани 3 гола. Футболист на България за 2013 г.

Йордан Чучуганов, състезател по скибягане (1996).

На този ден са родени и:

Джовани Батиста Моргани, италиански анатом (1682-1771).
В резултат на многобройни наблюдения и събран фактически материал публикува през 1761 г. труда си "За местонахождението и причините на болестите от гледна точка на анатома", с който полага основите на патологоанатомията като самостоятелна медицинска наука.

Карло Голдони, италиански драматург (1707-1793).
Автор е на комедиите "Слуга на двама господари", "Хитрата вдовица", "Мирандолина" и др.

Пиер Огюст Реноар, френски художник импресионист (1841-1919).

Карл Май, немски писател (1842-1912).
Автор е на приключенски романи за живота на индианците, сред които "Съкровището в Сребърното езеро" (1891), "Завещанието на инката" (1891), "Винету" (1893), "Капитан Кайман" (1896), "Краля на петрола" (1894).

Енрико Карузо (ист. име Ерико Карузо), италиански оперен певец тенор (1873-1921).
Майстор на белкантото. Пял е на сцените на "Метрополитън опера" в Ню Йорк, САЩ, на операта "Ла Скала" в Милано, Италия, на операта "Ковънт гардън" в Лондон, Великобритания, и др.

Карел Томан (ист. име Антонин Бернашек), чешки поет (1877-1946).
Автор е на поетичните сборници "Приказки на кръвта" (1898), "Част от живота" (1902), "Меланхоличен път" (1906), "Слънчев часовник" (1913), "Семейни и други стихотворения" (1918), "Луна" (1918), "Гласът на тишината" (1923), "Вечен календар" (1926) и др. Творчеството му е издадено в 2 т. през 1856-1957 г. Автор и на пътеписи.

Уилям Фостър
, американски политик (1881-1961).
Председател на Националния комитет на Комунистическата партия на САЩ (1929-1944, 1945-1957). Почетен председател на партията (1957-1961).

Джон Фостър Дълес, американски политик (1888-1959).
Държавен секретар на САЩ (21 април 1953-22 април 1959).

Сабахатин Али, турски писател (1907-1948).
Автор е на стихосбирката "Планини и вятър" (1934), сборника с разкази "Мелница" (1935), романите "Юсуф от Куюджак" (1937), "Дяволът е вътре в нас" (1940) и др.

Антъни Бърджес, британски писател, композитор, преводач, лингвист и критик (1917-1993).
Автор е на 15 публицистични книги и повече от 50 романа.

Октай Синаноглу, турски учен (1935-2015).
Работил е в областта на химията и молекулярната биология. През 1963 г., на 28-годишна възраст, започва работа като професор в Йейлския университет в САЩ, с което става най-младият професор в света.

Питър Хил-Ууд, британски бизнесмен (1936-2018).
Президент на клуб "Арсенал" (Англия) от 1982 г. до 2013 г.

Джордж Харисън
, британски китарист, певец и композитор (1943-2001).
Солокитарист на британската група "Бийтълс" от 1960 г. до 1970 г. Има издадени солови албуми. Включен е в списъка на 100-те най-велики китаристи за всички времена на сп. "Ролинг стоун". Носител на 11 награди "Грами" (1965-1996, 2004 - посмъртно).

Хосе Мария Аснар, испански политик (1953).
Председател на Народната партия (3 април 1990-2 октомври 2004). Министър-председател на Испания (5 май 1996-16 април 2004).

Джи Сунг Парк, южнокорейски футболист (1981).

Едуардо (Едуардо Алвеш да Силва), хърватски футболист от бразилски произход (1983).

Жоао Перейра (Жоао Педро да Силва Перейра), португалски футболист (1984).
С националния отбор по футбол на Португалия печели бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Сами Нджок, камерунски футболист (вратар) (1990).

Това е денят на смъртта на:

Кристофър Рен, английски архитект, математик и астроном (1632-1723).
Автор е на проектите на 53 църкви в Лондон, сред които и катедралата "Сейнт Пол" (1708). Един от основателите на Английското кралско дружество (Академията на науките) (28 ноември 1660) и негов председател (1680-1682).

Томас Мур, британски поет от ирландски произход (1779-1852).
Представител на романтизма. Автор e на "Одите на Анакреона" (1800), "Ирландски мелодии" (1807), "Лала Рук" (1815) и др.

Паул Юлиус Ройтер (ист. име Израел Беер Йосафат), британски  предприемач от немски произход (1816-1899).
Основател на британската осведомителна агенция "Ройтерс" (10 октомври 1851).

Джордж Майнът (Джордж Ричардс Майнът), американски лекар (1885-1950).
Работи в областта на хематологията. Изследва процесите на кръвосъсирването и различните видове анемия. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1934 г. заедно с американските лекари Джордж Уипъл и Уилям Мърфи за откриването на чернодробната терапия при анемия.

Марк Ротко (ист. име Маркус Роткович), американски художник от латвийски произход (1903-1970).
Представител на абстракционизма.

Преслав Кършовски, български художник живописец и график (1905-2003).
Театрален декоратор на Народния театър в София (1928). Бил е сценограф в театрите в Пловдив и Варна. Пръв директор на Националната художествена галерия (1950-1957). Майстор на екслибриса в България. Автор на статии, критики и рецензии по въпроси на изобразителното изкуство. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (април 1965), на орден "Народна република България" (19 април 1985).

Ангел Тодоров
(Ангел Тодоров Тошков), български журналист, поет, преводач и публицист (1906-1993).
Сътрудничи и участва в редактирането на вестниците "Единство" (1925-1937), "Студентска трибуна", "Новини" (1926-1928), "РЛФ" (1929-1934), "Ехо" (1930-1934), "Поглед" (1931-1934), "Литературен преглед" (1934-1935) и др. и на списанията "Наковалня" (1925-1933), "Звезда" (1932-1934) и др. След 1945 г. работи като завеждащ сектора за печата в Националния комитет на Отечествения фронт. Редактор в сп. "Съвременник" (1945-1946), главен редактор на в. "Вечерни новини" (1951-1953), заместник главен редактор на сп. "Септември" (1956-1961) и в. "Стършел" (1956-1961). Главен редактор на сп. "Българо-съветска дружба" (1961-1982). Секретар на Съюза на българските писатели (1947-1948; 1958-1962). Един от основателите на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974), пръв председател на съюза (5 юни 1974-5 юни 1979) и негов почетен председател (5 юни 1979-25 февруари 1993). Съставител и редактор на сборници и антологии, на избрани творби от български класици. Превежда от руски език. Негови произведения са преведени на руски, немски, френски, индийски и други езици. Лауреат на Димитровска награда (14 май 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (21 октомври 1966, 20 октомври 1986). Носител на  литературна награда "Петко Р. Славейков" (май 1987).

Умберто Мастрояни, италиански скулптор (1910-1998).

Тенеси Уилямс (ист. име Томас Ланиър Уилямс), американски драматург (1911-1983).
Автор е на пиесите "Стъклената менажерия" (1944), "Трамвай "Желание" (1947), "Нощта на игуаната" (1961) и др. Носител на награда "Пулицър" (1955) за пиесата "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1955).

Христо Огнянов, български поет, писател и журналист (1911-1997).
Бил е редактор на в. "Зора" и негов кореспондент в Берлин, Германия. След 1944 г. емигрира от България. Един от основателите на Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" в Германия (1965). От 1962 г. е сътрудник на радио "Свободна Европа" и радио "Гласът на Америка" под псевдоним Борис Босилков, участва в симпозиуми по проблемите на емигрантските литератури и човешките права в Източна Европа. Поезията му е изповедна и автобиографична. Автор е на стихосбирките "Южни ветрове" (1938), "Пътешествие" (1954, Мюнхен) и "Превъплъщения" (1978, Мюнхен), на  научни изследвания, творчески портрети, художествени есета. Автор е на книгите: "България", "Единадесет века християнство в България", "Български исторически календар" и др. През 1978 г. съставя антология на българската поезия. Удостоен е от Йоан-Павел Втори с папска грамота и апостолически благослов (19 декември 1980). Носител на орден "Мадарски  конник" първа степен (1992).

Глен Сийбърг, американски химик (1912-1999).
С екип от сътрудници синтезира трансурановите елементи от периодичната таблица - номер 94 - плутоний (1941), номер 95 - америций и номер 96 - кюрий (1944), номер 97 - берклий (1949), номер 98 - калифорний (1950), номер 99 - айнщайний (1952), номер 100 - фермий (1953), номер 101 - менделевий (1955) и номер 102 - нобелий (1958). На него е кръстен химическият елемент номер 106 - сиборгий, синтезиран през 1974 г.  Носител на Нобелова награда за химия за 1951 г. заедно с американския физик Едуин Макмилън за техните открития в химията на трансурановите елементи. 

Хенри Морис, американски учен (1918-2006).
Основател на креационизма. Научният креационизъм (от англ. creation - сътворение) представлява псевдонаука, според която животът на Земята е творение на Свръхестествен интелект. Креационистите отричат еволюционистката теория във всичките й разновидности и й противопоставят научни аргументи. Началото на креационизма е положено от книгата на Хенри Морис "Библейският потоп", издадена през 1961 г. Книгата се определя като антитеза на теорията на Чарлз Дарвин за произхода на видовете. В книгата си "Научен креационизъм" Морис описва Сътворението като свръхестествено, ръководено отвън, и то с цел, като завършено.

Джак Клейтън, британски режисьор и продуцент (1921-1995).
Режисьор е на филмите "Път към висшето общество" (1959), "Невинните" (1961), "Великият Гетсби" (1974), "Нещо зло се задава" (1983), "Самотната страст на Джудит Хърн" (1987) и др.

Хосни Мубарак, египетски политик (1928-2020).
Вицепрезидент на Египет (16 април 1975-13 октомври 1981). Министър-председател на Египет (7 октомври 1981-2 януари 1982). Президент на Египет (13 октомври 1981-11 февруари 2011). Председател на Националнодемократическата партия (26 януари 1982-11 февруари 2011). Оттегля се от поста президент на 11 февруари 2011 г. и предава правомощията си на армията под натиска на народни протести, започнали на 25 януари 2011 г.

Рени Цанова, български юрист (1938-2007).
Работила е почти 35 години в областта на наказателното право и е участвала в редица знакови съдебни процеси. Автор е на  статии, студии, монографии, книги и др.

Борислав Грънчаров, български естраден певец (1944-2017).
Бил е солист към Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио. Пял е и със собствени бендове, с оркестрите "Балкантон", "София" и оркестъра на Българската национална телевизия. Основава оркестър "Гонг" (1978). Изнася концерти в ГДР, СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. В периода 1979 г. до 1989 г. работи и във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария и др. През 90-те години на 20 век заедно с  Борис Гуджунов и Боян Иванов създават трио "Бо Бо Бо". Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата (20 май 2010).

Пако де Лусия (ист. име Франсиско Санчес Гомес), испански китарист и изпълнител на фламенко музика (1947-2014).
Признат за един от най-великите китаристи на света. Той модернизира фламенкото, като прокарва в него влиянието на други музикални стилове, като класическа музика, джаз, боса нова и салса. Носител на наградата "Принцът на Астурия" (2004).

Цветан Веселинов-Меци, български футболист (1947-2018).
През футболната си кариера е  играл за отбора на "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача и отбелязани 2 гола. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Красимир Узунов, български журналист (1963-2019).
Основател и президент на първата частна информационна агенция в България - Информационна агенция "Фокус" (7 юни 2000). През 2004 г. създава Радио "Фокус" - Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига "Фокус" с 60 радиостанции. Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история. Автор е на книгите "Феноменът Дрангов" (1997), Пътеводител "Охрид" (1998),"Българските бойни знамена - За честта и славата на България" (2009), "История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение"(2011), "Бойните маршове на честта и славата на България" (2014), "Каймакъ-Чаланъ т. I - II (2015)", "Епопеята на Добруджа - Курт-Бунар, Кочмар, Карапелит, Тутракан, Сарсънлар, Добрич...", т. 1 (2016), "Азъ служихъ при Дранговъ" (2017) и др. Почетен гражданин на Пещера (5 май 2019 г., посмъртно).
/КГ/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:34 на 17.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация