site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 22 февруари в историята

22 февруари 2024 г., четвъртък, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва намиране честните мощи на св. мчци в Евгения. Мчк Маврикий и 70 воxна с него.

По света се отбелязва:

Европейският ден на жертвите на престъпления. Отбелязва се от 1990 г. по инициатива на  неправителствената организация за подкрепа и закрила на жертвите на престъпления "Виктим съпорт Юръп". Целта е да се повиши информираността за жертвите на престъпления, като акцентът е върху действията за борба с насилието и оказването на помощ на жертвите на престъпления.

Националният празник на Сейнт Лусия. Ден на независимостта (1979).

На този ден в България:

1887 - Разстреляни са ръководителите на военните бунтовете в Силистра (16 февруари 1887) и Русе (19 февруари 1887) - Олимпи Панов, Атанас Узунов, Тома Кърджиев и др. Бунтовете са организирани срещу антируската политика и регентството в България. Детронацията на княз Александър I Батенберг (9 август 1886) и абдикирането му на 26 август 1886 г. предизвикват политическа криза в страната (1886-1887), която се изостря, след като Русия прекъсва дипломатическите отношения с България на 5 ноември 1886 г. Регентството начело със Стефан Стамболов предприема гонения срещу проруски настроените офицери, в резултат на което много от тях емигрират в Румъния, където в Букурещ образуват емигрантски офицерски комитет, който взема решение на 19 февруари 1887 г. да избухнат бунтове в Русе и Силистра. Планът предвижда,  след като превземат Русе, военните части да превземат Свищов, Търново, Шумен, Силистра, Варна и да се насочат към София. След преждевременното избухване и потушаване на въстанието на 16 февруари 1887 г. в Силистренския гарнизон, Атанас Узунов, комендант на Русе и командир на пионерния полк, взема решение за въстание в Русе. На 19 февруари част от войската остава вярна на правителството и бунтът е потушен. Ръководителите му начело с майор Атанас Узунов са арестувани, осъдени на смърт и екзекутирани на 22 февруари 1887 г.

1897 - Деветото Обикновено народно събрание приема Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, с който дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската дейност в страната официално се възлага на Народната библиотека в София. По силата на закона "всеки съдържател на печатница, литография или друго подобно заведение е длъжен да дава безплатно в полза на народните колекции в София и Пловдив едновременно с обнародването по 2 екземпляра от всяка книга, брошура, вестник, списание, възвание, гравюра, карта и въобще всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение и предназначено за обръщение в публиката". Един от депозитните екземпляри, постъпили в Народната библиотека в София, се предоставя за ползване на читателите, а вторият е предназначен да изпълнява архивни функции.

1928 - Премиера на спектакъла "Копелия" от френския композитор Лео Делиб  - начало на  професионалния български балет. Хореографията на тази първа цялостна балетна постановка  в България  е на Анастас Петров. Декорите са дело на Александър Миленков, а костюмите - на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.

1945 -  Свалена е схизмата над Българската църква, наложена от Цариградската патриаршия през 1872 г. След като на 10 март (27 февруари ст. ст.) 1870 г. султан Абдул Азиз подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия, на 12 февруари 1872 г. за пръв български екзарх  е избран ловчанският митрополит Иларион , но този избор не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари 1872 г. на негово място е избран видинският митрополит Антим I. На 11 май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 г. Българската православна църква за схизматична (отцепническа), тъй като не признава върховенството на Вселенския патриарх. Патриаршията запазва властта си в няколко български епархии, неприсъединени още към Българската екзархия. На 22 февруари 1945 г. - месец след избирането на новия български екзарх Стефан (21 януари 1945), Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава независимото устройство и самостойна административна уредба (автокефалия) на Българската православна църква. През 1953 г. е утвърден нов устав и е възстановена Българската патриаршия начело с патриарх Кирил.

1961 - България установява дипломатически отношения с Демократична република Конго. Прекъснати са на 20 август 1969 г. и на 14 август 1972 г. са възстановени. Демократична република Конго носи името Свободната държава Конго (30 юни 1960-август 1964),  Демократична република Конго (август 1964-27 октомври 1971), Република Заир (27 октомври 1971-18 май 1997) и от 18 май 1997 г. отново Демократична република Конго.
1980 - По Българската национална телевизия (БНТ) е излъчен първият брой на телевизионното състезание "Минута е много". От 1981 г. автор и режисьор на предаването е Лилия Райчева. През м. декември 1987 г. предаването спира да се излъчва. Възстановено е  на 3 април 1992 г. Последното предаване е излъчено на 31 декември 2011 г. Водещ на състезанието "Минута е много" през всичките години е актьорът Петър Вучков. "Запазена марка" за предаването са анимираното човече с цип на устата и неговите реплики "Няма време!", "Ами сега?", "Грешка!" и "Браво!". Предаването "Минута е много" получава Наградата за най-добро телевизионно състезание на Българската национална телевизия за 1994 г. и Специалната награда "Златното перо на СБЖ" (2004).

1991 - VII Велико народно събрание приема Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. С него се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства (възстановява се частната собственост върху земята).

1993 - С решения 59 и 60 на Министерския съвет Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа" са признати за представителни организации на работниците и служителите на национално равнище в тристранното сътрудничество (работодатели - синдикати- изпълнителна власт). С решения 58 и 61 Съюзът за стопанска инициатива на гражданите и Българската търговско-промишлена палата са признати за  представителни организации на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество.

1993 - Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека със седалище във Виена, Австрия.

1996 - Учредена е в София фондация "Хосе Марти", с цел да подпомага развитието на информационните, деловите и културните връзки между България и Куба. Фондацията е регистрирана на 17 юни 1996 г.

1999
- Официално встъпва в длъжност главният прокурор Никола Филчев. На този пост е избран на 16 февруари 1999 г., назначен е с Указ 43/18 февруари 1999 г.

2005 - Европейската комисия приема положително становище за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Решението е взето след приключване на преговорите за членство на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел, Белгия, на 17 декември 2004 г.

2006 - Народното събрание ратифицира споразумение между правителствата на България и САЩ за участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера "Ашраф" в Ирак и приема решение за разрешаване на участието на контингент в мисията.

2007 - Представители на опозицията внасят в деловодството на Народното събрание искане за гласуване на вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев за "разпад в държавната политика в областта на здравеопазването". Искането е подписано от 55 депутати от парламентарните групи на Обединените демократични сили, партия "Демократи за силна България", Българския народен съюз, партия "Атака" и независими народни представители.

2008
- Народното събрание отхвърля с 86 гласа "за" и 149 "против" вота на недоверие към правителството на Сергей Станишев заради "корупцията на управляващите", внесен на 14 февруари 2008 г. Подкрепен е от представители на партия "Демократи за силна България", Обединените демократични сили, Българският народен съюз, партия "Атака", Българска нова демокрация и независимите депутати Мария Капон, Лъчезар Иванов, Яне Янев. Това е четвъртият неуспешен вот на недоверие към кабинета на министър-председателя Сергей Станишев.

2009
- Областният управител на Русе Мария Димова съобщава, че е подписан договор за продажба на държавната резиденция "Липник" край Русе на компанията "Хотел Мениджънт" АД.  Срещу резиденцията държавата получава пет апартамента и офиси в централната зона на Русе. Оценките на двете части на сделката е около 1, 2 млн. лв. Резиденция "Липник" е сред 20 000 декара липова и дъбова гора. Преди 1989  г. тя е ползвана за срещи между държавните ръководители на България и Румъния Тодор Живков и Николае Чаушеску. Резиденция "Липник" е сред 20 000 декара липова и дъбова гора.

2014 - Български държавни железници отчитат продажбата на хилядния си онлайн билет за пътуване с влак. Той е бил закупен на 21 февруари 2014 г. за пътуване по маршрут от Варна за София.

2015 - В София в НДК е свикан конгрес на партия "Движение 21", на който Татяна Дончева е преизбрана за председател на партията. Гости на форума са министър-председателят Бойко Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова, заместник-председател на партия ГЕРБ.

2017
- С решение на тричленен състав на Административния съд на София-град е отменена като незаконосъобразна Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столичната община и приложенията към нея, приети на 14 април миналата година от СОС. Делото е образувано по жалби на граждани и сдружението "Център за законодателни оценки и законодателни инициативи" срещу наредбата в цялост или отделни разпоредби от нея.

2019 - Народното събрание приема промени в Закона за железопътния транспорт, според които железопътните превозвачи от страните членки на ЕС ще имат право на достъп до железопътната инфраструктура в България и до обслужващите съоръжения за извършване на всички видове железопътни услуги за превоз на пътници и товари при справедливи, недискриминационни и прозрачни условия.

2020 - В Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" се отбелязва 40-годишнината от първото излъчване на телевизионното предаване "Минута е много" по Българската национална телевизия. Дългогодишен водещ на предаването е актьорът Петър Вучков. Предаването е най-дълго просъществувалата телевизионна игра в националния ефир (1980-2011).

2023 - Висшият съдебен съвет избира Бисерка Стоянова за национален представител в европейската прокуратура Евроюст. В момента тя е следовател в Националната следствена служба. За неин помощник е избран европейският прокурор Ивайло Илиев.

На този ден по света:

1848 - Начало на Февруарската революция във Франция, която предизвиква вълна от революции в цяла Европа, известна като "Пролетта на народите". Крал Луи-Филип Орлеански абдикира. На 25 февруари 1848 г. е обявена Втората република.

1974 - Пакистан признава Бангладеш.

1979 - Провъзгласена е независимостта на Сейнт Лусия, островна държава в Карибско море, владение на Великобритания. Сейнт Лусия е в състава на Общността на нациите (бивша Британска общност).

1998 - Генералният секретар на ООН Кофи Анан постига споразумение с президента на Ирак Саддам Хюсеин по въпроса за оръжейните инспекции на Специалната комисия на ООН по разоръжаването на Ирак (ЮНСКОМ) на "президентските обекти" в Ирак. Документът е подписан на 23 февруари 1998 г. в Багдад (Ирак).

1999 - Грузия се отказва от участието си в Договора за колективна сигурност на Общността на независимите държави, подписан на 15 май 1992 г.

2000 - Парламентът на Украйна приема решение, с което се отменя изпълнението на смъртната присъда в страната и се заменя с доживотен затвор съгласно изискванията на Съвета на Европа.

2002
- Председателят на бунтовниците от Националния съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) Жонаш Савимби е убит в сражение между анголската армия и бунтовници от УНИТА в централната провинция Моксико.

2004 - Министърът на вътрешните работи на САЩ Гейл Нортън подписва план, с който започва разработването на петролни и газови находища в Аляска, простиращи се върху 3,52 млн. хектара. Добивът на петрол и природен газ в щата Аляска е част от енергийната стратегия на САЩ. Геолози предполагат, че запасите могат да възлизат на 6 до 13 млрд. барела петрол.

2005 - В Югоизточен Иран е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер. Загиват 790 души, ранените са 1411. Няколко селища са разрушени и големи поражения са нанесени на град Заранд, провинция Керман, на около 700 км югоизточно от Техеран. От земетресението са засегнати около 40 села с 30 000 жители.

2006 - В Торнбридж, Великобритания, е извършен обир от трезора на компанията за транспорт на банкови авоари "Секюритас". Откраднати са 53 млн. британски лири, което го прави най-големият към момента обир в страната. Арестувани са четирима души и са намерени част от парите.

2008 - В Турция президентът Абдуллах Гюл ратифицира конституционните поправки, приети от парламента на 9 февруари 2008 г., които позволяват носене на ислямски забрадки в университетите.

2009 - Австралийците почитат паметта на над 200-те жертви на катастрофалните пожари в началото на годината с тържествени церемонии в цялата страна. Камбанен звън и аборигенски ритуал отбелязват началото на главната церемония, с която започва денят на траур, на стадиона в Мелбърн - столица на пострадалия от огненото бедствие щат Виктория. Взето е решение датата 7 февруари - "черната събота", в която пожарите достигат кулминацията си, да бъде отбелязван всяка година с минута мълчание и спускане на националните знамена. Дъщерята на британската кралица Елизабет - принцеса Ан, пристига специално за церемонията.

2011 - Регистрирано е земетресение в гр. Крайстчърч в Нова Зеландия с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер в 13:00 ч. местно време. Загиват 185 души. Епицентърът на земетресението е на 5 км от града и на дълбочина от 4 км. Първият трус е последван от няколко вторични, най-силният от които е с магнитуд 5,6.

2014 - В Египет със 107 гласа "за" и 57 гласа "против" ръководството на либералната партия "Ад Дустур" ("Конституция") избира Халя Шукр Алла за неин председател. За първи път в историята на страната жена е избрана да ръководи политическа партия.

2015 - Турската армия осъществява сухопътна операция в Сирия, по време на която са евакуирани 40-те турски войници от гарнизона, охраняващ гробницата на Сюлейман шах. Тленните останки на Сюлейман шах са пренесени до селището Ешме в Северна Сирия в пограничния район,  който се контролира от турската армия, и там е  издигнато турското знаме. Операцията е предприета заради влошаването на обстановката в зоната, която е под контрола на ислямистката групировка "Ислямска държава". Гробницата на Сюлейман шах -  дядо на  основателя на Османската държава Осман Първи, е смятана за турска територия  след подписването на договор през 1921 г. между Франция, която окупира тогава тази територия, и Турция. Правителството на Турция заявява, че гробницата на Сюлейман шах остава единственият суверенен турски анклав извън границите на Турция.

2017 - Влиза в сила Споразумението за улесняване на търговията на Световната търговска организация, договорено на министерска конференция на организацията в Бали през 2013 г., след като е ратифицирано от 110 страни членки на организацията, които са необходими за влизането му в сила. Споразумението цели опростяване и изясняване на международните процедури за внос и износ, митническите формалности и изискванията във връзка с транзита. Това е най-значимото многостранно търговско споразумение, сключено от създаването на Световната търговска организация през 1995 г.
 
2018 - В Узбекистан от затворническия лагер 64/6 в град Ширшик, недалеч от Ташкент, след 19 години в затвора е освободен узбекистанският журналист Юсуф Рузимурадов, което е световен рекорд за време, прекарано в затвора от журналист. Той работел за забранения опозиционен всекидневник "Ерк" и е хвърлен в затвора през 1999 г. след обвинение в опит да свали правителството - изцяло скалъпено според негови поддръжници. Присъдата му трябвало да изтече през 2014 г., но била удължена.

2020 - Саудитската държавна енергийна компания "Сауди Арамко" съобщава, че е получила регулаторно разрешение да разработи най-голямото газово находище в Саудитска Арабия - находището Джафура, със запаси от около 56,6 млрд. куб. метра.

2022 - На централен площад в столицата на Словакия Братислава е открит паметник на разследващия журналист Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова, убити  на 21 февруари 2018 г. На церемонията присъства министър-председателят Едуард Хегер. Убийството на Ян Куциак, разследвал случаи на корупция по високите етажи на властта,  предизвиква масови антиправителствени протести в страната, невиждани от Нежната революция през 1989 г. Уличните демонстрации довеждат до оставка на кабината на министър-председателя Роберт Фицо.

2023 - В Русия двете камари на парламента - Държавната дума (долната камара на парламента) и Съветът на федерацията (горната камара на парламента) одобряват закон за временно спиране на участието на страната в договора "Нов СТАРТ" за ядрените оръжия между САЩ и Русия. Съгласно закона действието на "Нов СТАРТ" спрямо Русия се преустановява, а решението за подновяване на участието на страната в договора е в компетенциите на държавния глава. Договорът влиза в сила през 2011 г. и въвежда ограничения на броя на стратегическите ядрени бойни глави, които двете страни могат да разполагат, както и разполагането на наземни и подводни ракети и бомбардировачи, способни да ги пренасят.

Родени на този ден българи:


Петко Буюклиев, литературен критик (1897-1983).
През 1929 г. е един от организаторите на издаването на литературния вестник "РЛФ" (1929-1934). Участва в учредяването (1931) на  Съюза на трудовоборческите писатели (1931-1936). Главен редактор на издателство "Народна култура" (1949) и на сп. "Септември" (1949-1950). Автор е на сборника литературно-критически статии "Изминат път" (1973). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965), носител на орден "Народна република България" втора степен (29 април 1967), орден "Народна република България" първа степен (април 1972, февруари 1977).

акад. Дечко Узунов, художник, живописец, график и сценограф (1899-1986).
Автор е на множество портрети, фигурални композиции и пейзажи, монументални
фрески, мозайки и стенописи. Сценограф е на постановки в Народния театър "Иван Вазов", в Софийската опера, в Народния театър за младежта. Член на Бюрото на Националния комитет за защита на мира (26 април 1955-11 юни 1962). Президент на Международната асоциация за пластични изкуства (1976-1979). Съосновател на дружество "Родно изкуство" (1919). Преподавател (от 1932) в Държавната художествена академия  и неин ректор (1945-1950). Декан на Факултета за изящни изкуства в Държавната художествена академия (1952-1957). Председател на Съюза на българските художници (27 март 1965-23 юни 1970). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Президент на Международната асоциация за пластични изкуства (1976-1978). Носител на орден "Георги Димитров" (1967, 1969, 1974, 1979, 1984). Лауреат на Димитровска награда (1962). На 2 юни 1997 г. по повод 100-годишнината от рождението му  Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) включва името му в Списъка на световноизвестните личности за 1998-1999 г. 

Крум Вълков, поет и сатирик (1907-1967).
Сътрудничи на сп. "Жупел" (1931-1934) и в. "Хоровод" (1937-1939), редактира в. "Горчив смях" (1936). Редактор на в. "Щурмовак" (1944-1945) и сп. "Читалище" (1945-1954). След 1944 г. е бил директор на Държавното военно издателство и главен редактор на издателството на Националния съвет на Отечествен фронт. Автор е на сатиричните книги "Горчив смях" (1940), "Огън и жупел" (1957), "Мед от оса" (1967), на стихосбирките "Огнена сплав" (1951) и "По следите на птиците" (1967). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965).

акад. Ростислав Каишев, физикохимик (1908-2002).
Основател на Катедрата по физикохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947) и неин ръководител (1947-1974). Основател и директор на Института по физикохимия при Българската академия на науките /БАН/ (1958-1988). Заместник-председател на БАН (14 октомври 1961-9 март 1968). Създател на теорията на кристалния строеж на кристалните форми и на българската физикохимична школа. Научните му изследвания са по проблемите на фазообразуването, кристалния растеж и електрокристализацията. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носите на орден "Кирил и Методий" първа  степен (май 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (23 февруари 1968), на орден "Георги Димитров" (28 февруари 1983). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на БАН (февруари 1998).

проф. Жана Николова-Гълъбова, литературовед, есеист и преводач (1908-2009).
Преподавател по немски език и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1936-януари 1945). От края на 30-те години на XX в. членува в Българската асоциация на университетските жени. Член е на Съюза на писателите (1937-23 ноември 1944). Работи в областите на литературната теория, превода и лексикографията, философията и есеистиката. Популяризира немската литература в България. Автор е на "Немска граматика", претърпяла пет издания. Заедно със съпруга й проф. Константин Гълъбов  издават два фразеологични речника: "Немско-български" и "Българо-немски" с над 200 000 фразеологизми. Тя е първата жена преподавател в Софийския университет и първата жена, удостоена с титлата "доктор хонорис кауза", присъдена й за забележителен принос в развитието на хуманитарните и обществените науки в България (20 май 1999). Носител на орден "Стара планина" втора степен за извънредно големите и заслуги към България в областта на българската литература и превод и по случай 90 години от рождението й (4 май 1998).

Лальо Ганчев, политик, деец на Българския земеделски народен съюз и дипломат (1914-1981).
Политически секретар на Българския земеделски младежки съюз (1945-1947). Главен секретар на Централния комитет на Съюза на народната младеж (1947-1949). Секретар на Националния комитет за мир (1950-1951). Член на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз (1947-1967;8 февруари-29 юни 1973) и негов секретар (29 юни 1973-20 май 1981). Посланик на България в Швеция (3 декември 1964-19 април 1972), в Дания (15 декември 1964-април 1972), в Норвегия (16 февруари 1965-м. октомври 1970) и в Исландия (5 май 1965-април 1972). Секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-16 юни 1977) и негов заместник-председател (16 юни 1977-3 октомври 1981). Член на Държавния съвет (16 юни 1976-17 юни 1981). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-21 октомври 1949) и от 1-то до 7-то Народно събрание (18 декември 1949-6 юни 1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1964), на "Орден на викингите" - най-високото отличие на Исландската република (1972), на орден "Полярна звезда" на Швеция (1972).

акад. Иван Дуриданов, езиковед (1920-2005).
Изследовател, преподавател и автор на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България. Преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1951-1990). Ръководител на катедрата по "Общо и сравнително езикознание" (1975-1986), заместник-декан (1970-1972) и декан на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски" (1976-1978). Съосновател на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" (1963). Чл.-кор. на БАН (1981). Заместник-директор на Института за български език при Българската академия на науките (1983-1989). Главен редактор на сп. "Балканско езикознание" (1986-2005). Председател на Националния съвет по българска ономастика (1989). Автор е на повече от 500 статии, на студии и монографии, сред които "Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм" (1956); "Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор" (1976), "Езикът на траките" (1976) и др.

проф. Юлия Огнянова, театровед, режисьор и педагог (1923-2016).
Един от големите реформатор на българския театър през втората половина на 20-и век. Драматург в Драматичния театър в Бургас (1957-1960). Юлия Огнянова е един от десетте режисьори в световен мащаб, признати за майстори на Брехтовия театър с нейната постановка "Майка Кураж и нейните деца" (1959), която е първата постановка на Бертолт Брехт в България. Режисьор в театър "Трудов фронт" в  София (1960-1964), в Театър 199 "Валентин Стойчев" (1972-1975) и в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1975-1978). От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е постановки в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. Съветничка в Комитета за наука, изкуство и култура (1953-1957). От 1953 г. преподава театрознание, а от 1980 г.  режисура за куклен театър във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов".  През 1989 г. Юлия Огнянова избира 12 свои ученици и създава първия за времето си недържавен театър "Сириус" със сцена Зала 2 на Националния дворец на културата. В състава на трупата влизат Стефан Москов, Александър Стоилов, Мая Новоселска, Кръстьо Лафазанов, Велимир Велев, Нина Димитрова, Георги Спасов, Рубен Гарабедян, Анета Танева и др. Създала е повече от 100 постановки в различни градове на страната и в чужбина - Италия, Франция, Русия и др. Участвала е като актриса във филмите "Вагнер" (1998) и "Разходки с ангела" (1990). Режисьор на филма "Лазарица" (2005).  Носителка на наградата "Аскеер" за цялостно творчество (27 април 1998), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос към развитието на българския театър (27 март 2009), на наградата на Столична община за постижения в областта на културата (2009). Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги към България в областта на културата (19 май 2005).

акад. Кирил Боянов, учен инженер (1935).
Работил е в Научноизследователския институт по съобщенията (1958-1961), в Института по математика и от 1961 г. в Централния институт по изчислителна техника при Българската академия на науките /БАН/. Директор на Института по микропроцесорна техника при БАН (1986-1992). Директор на Централната лаборатория на Института по паралелна обработка на информацията в БАН (1992-1996), ръководител на секция "Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини" в института (1996-2010) и негов директор (2004-2010). Чл.-кор. на БАН (1989). Участвал е в над 30 разработки с общ икономически ефект над 100 млн. лв., сред които първата Българска електронно-сметачна машина "Витоша". Ръководил е над 20 международни проекта, а през периода 1990Ц1994 г. ръководи изграждането на електронна поща на БАН и въвеждането на интернет в България. Автор е на над 230 публикации, научни трудове и статии, на 37 книги и учебници и на 23 авторски свидетелства. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие  за особено значимите му заслуги за развитието на науката в България и по повод 70 години от рождението му (15 юни 2005).

Божана Димитрова, журналистка (1940).
През 1965 г. започва работа в Българското националното радио (БНР) като репортер. Водеща на първото живо предаване в българския ефир с продължителност четири часа "Разговор с вас" по програма "Хоризонт" на БНР (15 февруари 1974-1999). Председател на Обществения съвет на националното радио (2001-2007). Била е преподавател по медиазнание в Колежа по мениджмънт, маркетинг и реклама (Датския колеж), и по журналистическо майсторство в частния колеж "София". Носителка на наградата "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство в БНР (2003), на приза "Златен глас" на името на журналистката Надежда Дженева (25 януари 2010), на наградата златна монета "Писменост" на Клуба на българския културен и научен елит за принос към българската наука и култура (24 май 2016) и др.

Виктор Михайлов, юрист и политик (1944).
От 1968 г. работи в системата на Министерството на вътрешните работи, като от 1988 г. е началник на Секретариата на министерството, от 1991 г. е началник на Транспортна полиция, началник на Национална полиция (май-30 декември 1992). Министър на вътрешните работи (30 декември 1992-17 октимври1994). От 1994 г. ръководи службата за трудносъбираеми вземания на Банка за земеделски кредит, а от 1996 г. е адвокат.

Христо Карастоянов, писател, поет и драматург (1950-2024). 
Работил е като редактор на вестници, драматург и директор на Кукления театър в  Ямбол. Рисува карикатури и е участвал  в няколко международни салони на карикатурата. Пише проза, поезия, пиеси, литературно-критически очерци. Заслужено си е спечелил прозвището Дядото.  Автор е на  над 25 книги - белетристика, публицистика и поезия.  Първата му самостоятелна книга  е "Пропукан асфалт" (1981,  награда на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" 1982 г.), "Записки по исторически наивизъм" (1999,  награда на Съюза на българските писатели за документалистика за 2000 г.)  Носител на  награда "Чудомир" в Казанлък за хумористичен разказ, на награда "Златен ланец" за разказ на годината в конкурса на в. "Труд",  на голямата награда на Корпорация "Развитие" КДА за непубликуван роман за романа си "Смъртта е за предпочитане" (2003). Романът му "Аутопия: другият път към ада" (2003), е сред първите пет номинирани за наградата на фондация "Вик" книги.  Автор е на сборниците с разкази "Kocama kari ariyorum" ("Търся съпруга за мъжа си", 2006), "La vie en Rose..."  (2004), на романите "Съпротива.net"" (2008), на трилогията "Кукувича прежда" (2012), "Паякът" (2010), "Името" (2012, награда наградата за нова българска художествена проза "Хеликон"), "Една и съща нощ" (2014, награда за белетристика на книжарници "Хеликон", награда "Дъбът на Пенчо" за 2014 г., национална литературна награда "Елиас Канети", 2015.), "Послепис" (2016), "Животът няма втора половина" (2018) и др. Почетен гражданин на Ямбол (6 август 2020).

Красимир Дачев, юрист и предприемач (1950).
Повече от 12 години е главен юрисконсулт в Националния комитет за използване на космическото пространство. През 1997 г. той създава "Група технология на металите Ангел Балевски холдинг" АД, която обединява предприятия от металообработващата индустрия. Заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата (ноември 2004-юни 2009). От 2009 г. е член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата и председател на Борда на директорите на фирма "Свилоза". Почетен гражданин на Свищов (25 май 2005).

Милко Ковачев, енергетик и политик (1957).
Работил е в АЕЦ "Козлодуй" като старши инженер оператор на реактор (1979-1982) и заместник-директор на учебния център в АЕЦ (1992-1994). Бил е асистент, старши асистент и главен асистент по енергетика във Висшия машинно-електротехнически институт (1986-1992). Началник на управление "Европейска интеграция и международни отношения" и началник на отдел "Ядрена енергетика" в Комитета по енергетика (1994-ноември 1997). Началник на управление "Безопасност и експлоатация на АЕЦ" в Националната електрическа компания (ноември 1997-февруари 2000). Началник отдел "Европейска интеграция" към Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международни финансови институции" в Министерски съвет (февруари 2000-2001). Председател на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (август 2001-21 декември 2001). Министър на енергетиката и енергийните ресурси (21 декември 2001-23 февруари 2005). Министър на икономиката (23 февруари 2005-16 август 2005). Регионален директор за Азия и региона на Близкия изток в "Уорли Парсънс" в Обединените арабски емирства (2010-2013).

Вичо Вичев, юрист (1962).
Прокурор във Върховна касационна прокуратура (29 септември 2004-8 юни 2005). Районен прокурор на София (8 юни 2005-10 май 2006). Административен ръководител на Софийска градска прокуратура (10 май-4 октомври 2006). Апелативен прокурор на Апелативна прокуратура София (4 октомври 2006-6 октомври 2011), изпълняващ длъжността апелативен прокурор на София (6 октомври 2011-26 юли 2012). Прокурор в Апелативна прокуратура София (2012-2020). От 9 март 2020 г. е прокурор във Върховна касационна прокуратура.

Петя Гегова, юрист (1971).
Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (10 януари 2003-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Заместник-директор на Националния институт на правосъдието (15 юни 2017-13 юли 2020).

Бойко Рановски, работил в системата на Министерството на вътрешните работи (1972).
Офицер в Българската армия (1996-1999). През м. август 1999 г. започва работа в Министерството на вътрешните работи. Работил е като районен инспектор към  3-то Районно управление  в София (1999-2003), служил е в сектор "Териториално обслужване" в отдел "Охранителна полиция" (2003-2005). Началник на отдел "Пътна полиция" в Главна дирекция "Национална полиция" към Министерството на вътрешните работи (март 2005-17 август 2018). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" ( 17 август 2018-16 февруари 2022).

Валери Йорданов
, актьор (1974).
Играл е в Младежкия театър "Николай Бинев", Театрална работилница "Сфумато", Театър 199 и др. От 2004 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов".  Снимал се е във филмите "Хайка за вълци" (2000), "Емигранти" (2002), "Откраднати очи" (2004), "Раци" (2009), "Омбре" (2015),  "Воевода" (2016), "Дяволското гърло" (2017) и др. Освен актьор е  сценарист и режисьор на филма "Кецове" (2011). Носител на Специалната награда на журито на кинофестивала в Москва, Русия (2011), на наградата "Аскеер" за водеща мъжка роля в постановката  "Хъшове" (2005), на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля в постановката "Заешка дупка" (2014), на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти (заедно с Филип Аврамов) за водеща мъжка роля (27 март 2017).

Милен Добрев
, състезател по вдигане на тежести (1980-2015).
Олимпийски шампион през 2004 г. в Атина, Гърция. Световен шампион през 2003 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели и един сребърен медал (2002) и два бронзови медала (2001, 2005). Двукратен европейски шампион през 2003 г. и 2004 г. От европейски първенства печели и един сребърен медал (2002). Почетен гражданин на София (2004), Пловдив (16 септември 2004) и Атина (Гърция) (20 април 2005). От 2016 г. в Пловдив се провежда турнир в негова памет.

На този ден са родени и:

Джордж Вашингтон, американски политик (1732-1799).
Главнокомандващ на армията по време на Американската война за независимост (1775-1783). Първи президент на САЩ (30 април 1789-3 март 1797).

Артур Шопенхауер, немски философ идеалист (1788-1860).
Представител на волунтаризма.

Джеймс Ръсел Лоуъл, американски поет, публицист и издател (1819-1891).
Автор е на стихотворни памфлети.

Алексей Жемчужников, руски поет (1821-1908).
Участник в групата поети, известни под литературния псевдоним "Козма Прутков". Почетен член на Петербургската академия на науките (1900). Автор е на комедиите в стихове "Странна нощ" (1850), "Лудият" (1852), "В какво е цялата работа?" (1872), стихосбирките "Стихотворения" (1892), "Песни на старостта" (1900) и др.

Митрофан Беляев, руски музиковед (1836-1904).

Август Бебел, немски публицист и обществен деец (1840-1913).
Един от създателите на организираното работническо социалдемократическо движение в Германия. Заедно с Вилхелм Либкнехт основават Социалдемократическата работническа партия (1869), неин председател (1892-1913). Съучредител на Втория Интернационал (1889). Депутат в Райхстага (1867-1877).

Хайнрих Рудолф Херц, немски физик (1857-1894).
Експериментално доказал съществуването на електромагнитните вълни (1885-1889), открил външния фотоефект (1887). В негова чест единицата за измерване честотата на периодични процеси (трептения) е наречена херц. Един херц (1 Hz) съответства на едно трептение (една циклична промяна) за една секунда.

Гало Гонсалес Диас, чилийски политик (1894-1958).
Генерален секретар на Чилийската комунистическа партия (21 юли 1949-8 март 1958).

Карол Шверчевски, полски политик (1897-1947).
Участник в Октомврийската революция (1917). Член на Полската работническа партия и на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) (1918-1947). Участник в Испанската гражданска война (1936-1939).

Луис Бунюел, испански режисьор (1900-1983).
Известен е с филмите "Андалуското куче", "Златният век", "Забравените", "Дневна красавица", "Виридиана", "Дневникът на една камериерка", "Дискретният чар на буржоазията". Носител на "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм (1973), "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция (1982), наградата на Международната федерация на филмовия печат (ФИПРЕСИ) (1969).

Ранко Маринкович, хърватски писател (1913-2001).
Автор е на произведенията "Циклоп", "Никога повече" и др. Носител на няколко литературни награди.

Ренато Дулбеко, американски вирусолог от италиански произход (1914-2012).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1975 г. заедно с американския вирусолог Хауард Темин и американския молекулярен биолог Дейвид Балтимор за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

Джулиета Мазина, италианска актриса (1921-1994).
Участвала е във филмите  "Пътят" (1954), "Нощите на Кабирия (1957), "Жулиета и духовете" (1965), "Елеонора" (1973), "Джинджър и Фред" (1986) и др.

Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански политик (1921-1996).
Президент на Централноафриканската република (1 януари 1966-4 декември 1976). Самопровъзгласил се за император на Централноафриканската република на 4 декември 1976 г. до 21 септември 1979 г., когато е свален от власт.

Едуард Кенеди, американски политик (1932-2009).
Сенатор за щата Масачузетс и член на Демократическата партия (7 ноември 1962-25 август 2009). Брат на Джон и Робърт Кенеди.

Жустин Капра, румънски учен и  изобретател (1933-2015).
Изобретява неконвенционални летателни апарати и десетки прототипи на икономични коли, включително малка кола, която може да кара  200 км  с литър гориво, движейки се със смес от бензин и вода (2011).

Майкъл Бишоп, американски генетик (1936).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1989 г. заедно с американския генетик Харолд Вармъс за откриването на клетъчния произход на ретровирусните онкогени. 

Хорст Кьолер, немски политик (1943).
Президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (1998-2000). Управляващ директор на Международния валутен фонд (1 май 2000-4 март 2004). Президент на Германия от 1 юли 2004 г. до 31 май 2010 г., когато подава оставка след критики заради негови изказвания. За първи път в историята на страната след Втората световна война (1939-1945) държавен глава подава оставка. Решението за оставката е следствие от негово интервю за радиостанция "Дойчландрадио" на 22 май 2010 г. , в което той обвързва участието на германските войници в миротворчески мисии със запазване на икономическите интереси на страната.

Едуард Лимонов, руски писател (1943-2020).
Автор е на 19 романа и повести, 9 сборника с разкази, 10 стихосбирки, 10 биографии, статии и есета. Сред най-известните му творби са "Това съм аз - Едичка!" (1979), "Дневник на неудачника" (1982), "Юношата Савенко" (1983), "Младият негодник" (1986), "Палачът" (1986).

Ники Лауда (ист. име Андреас Николаус Лауда), австрийски автомобилен състезател (1949-2019).
Участва във "Формула 1". Трикратен световен шампион през 1975 г., 1977 г. и 1984 г. Въведен в Международната зала на славата на моторните спортове в Таладега, САЩ (1993).

Стив Ъруин, австралийски природозащитник (1962-2006).
Притежател на зоопарк и известен като "Ловеца на крокодили". Загинал при злополука по време на гмуркане в района на Големия бариерен риф, Коралово море, когато скат го убожда в зоната около сърцето с отровния шип на опашката си.

Брайън Лаудруп, датски футболист (1969).

С националния отбор по футбол на Дания печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция. С отбора на "Милан" (Италия) печели турнира Шампионската лига (1994), а с отбора на "Челси" (Англия) печели Суперкупата на УЕФА (1998).

Марк Вилмотс, белгийски футболист и треньор (1969).
С отбора на "Шалке 04" (Германия) печели турнира Купа на УЕФА (1994).

Клаудия Пехщайн, немска състезателка по бързо пързаляне с кънки (1972).
Петкратна олимпийска шампионка - през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, през 1998 г. в Нагано, Япония, през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, където печели два златни медала (3000 м и 5000 м) и през 2006 г. в Торино, Италия. От олимпийски игри печели още два сребърни медала и два бронзови медала. От световни първенства печели шест златни, 20 сребърни и 14 бронзови медала. От европейски първенства печели три златни, шест сребърни и два бронзови медала.

Хосе Педро Фуенсалида, чилийски футболист (1985).

Тошихиро Аояма, японски футболист (1986).

Енсо Перес, аржентински футболист (1986).

Серхио Ромеро
, аржентински футболист (вратар) (1987).

Това е денят на смъртта на:

Америго Веспучи, италиански мореплавател (1451-1512).
Участвал е в Първата испанска експедиция (1499-1500) и Първата португалска експедиция (1501-1502) край бреговете на Южна Америка. В своите пътеписи, пръв изказва предположение, че тези земи са нов континент, а не част от Азия. През 1507 г. в "Увод в космографията" немският картограф Мартин Валдземюлер нарича новооткрития континент на латинската версия на първото име на Веспучи, като му придава женската форма Америка.

Карл Фридрих Йероним фон Мюнхаузен, немски военен и авантюрист (1720-1797).
Станал известен със своите истории за службата си в руската армия, които били издадени във вид на серия от разкази за приключенията на литературния персонаж, получил неговото име - барон Мюнхаузен.

Иван Прокофиев, руски скулптор (1758-1828).

Жан Батист Камий Коро, френски художник (1796-1875).

Чарлз Лайел
, британски геолог (1797-1875).

Панайот Хитов, революционер, деец на българското националноосвободително движение (1830-1918).
Хайдутин в четата на Георги Трънски (1860). През 1862 г. се свързва с Г. С. Раковски и става привърженик на организираното четничество. В образуваното от Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство е провъзгласен за главен войвода (1867). Съдейства за учредяването на Българското книжовно дружество в Браила (1869). Участва в подготовката на Априлското въстание (1876). Сражава се в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878), участва в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България, участва в Сръбско-българската война (1885). Депутат в 6-ото Обикновено народно събрание (1890-1893).

Тома Кърджиев, български военен деец, участник в националноосвободителната борба (1850-1887).
Той е сред основателите и ръководителите на революционен комитет в Русе (1871). Бил е учител в с. Червена вода, Русенска област, където основава комитет и читалище (1873). Участник в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската освободителна война (1877-1878). За участието си в офицерския бунт (19 февруари 1887) в Русе - опит за военен преврат, организиран от офицери русофили, е осъден на смърт и разстрелян.

майор Олимпи Панов, български революционер и военен деец (1852-1887).
Член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1872-1874), подпредседател на Българското централно благотворително общество (1876). Участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Записва се в Българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора и вр. Шипка. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик. Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.  е назначен за началник на артилерията в  българската армия. По време на Сръбско-българската война (1885) допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. На 9 декември 1885 г. подписва пакта за примирие със Сърбия. Министър на войната (24-28 август 1886). През м. април 1886 г. е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада. След известието за Русенския бунт на  19 февруари 1887 г. прави опит да се присъедини към бунтовниците, но е  заловен при преминаването на р. Дунав. Въпреки, че не успява да се включи в бунта, е осъден на смърт и е разстрелян.

майор Атанас Узунов, български военен деец, участник в националноосвободителното движение (1857-1887).
По време на Старозагорското въстание (1875) е четник в Червеноводската чета и след разбиването и емигрира в Гюргево, Румъния. Участва в Сръбско-турската война  с доброволчески отряд на кап. Николай Киреев (1876) и  във всички бойни действия на българското опълчение. След освобождението на България от османско иго (1878) служи в Българската земска войска. От м. януари 1887 г. е началник на Трета пеша бригада и комендант на Русенския гарнизон.  Един от ръководителите на офицерския бунт (19 февруари 1887) в Русе - опит за военен преврат, организиран от офицери русофили, след потушаването на който е осъден на смърт и разстрелян.

Хуго Волф, австрийски композитор (1860-1903).

Антонио Мачадо и Руис (Антонио Сиприано Хосе Мария Мачадо Руис), испански поет и драматург (1875-1939).
Един от водещите фигури на литературното течение "Поколение '98" (1898).

Оскар Кокошка, австрийски художник (1886-1980).
Представител на експресионизма.

Дамдин Сухе-Батор, монголски политик (1893-1923).
Основател на Монголската народна партия (1 март 1921), която от 1925 г. до ноември 2010 г. носи името Монголска народнореволюционна партия.

Веса Паспалеева (ист. име Веселина Караманова), българска поетеса и писателка (1900-1980).
Печата за пръв път през 1919 г. Сътрудничи на много детско-юношески периодични издания. Учителка е по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия (1923-1924). Автор е на произведения за деца - стихотворения, поеми, приказки, пиески, гатанки, събрани в книги, сред които "Великденче" (1929), "Веселият таралеж"(1938), "Бащина земя"(1942), "Мързеливите шопи"(1943), "Папагалчето Макси"(1944), "Милостивата катеричка", "Наказаният мързеланко"(1945), "Лакомата Мецана"(1946), "Весело овчарче "(1947), "Даша и Маша"(1948), "Слънчице, здравей"(1953), "Мама е герой"(1954), "Малката домакиня"(1958), "Птичета-презморчета"(1959), "Медна свирка (1960) и др. През 1980 г. за книгата със стихотворения "Пролет в Родината" (1977) Веса Паспалеева е вписана в Почетния списък на Международния съвет за детската книга.
 
акад. Петър Динеков, български литературен историк, критик и писател (1910-1992).
Преподавател във Френския колеж в Пловдив (1936-1938). Бил е преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1938-1979), ръководител на Катедрата по българска литература (1960-сепетември 1979), заместник-ректор на университета (1962-1964). От 1947 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, секретар на съюза (1950-1954; 1956-1958) и негов подпредседател (1948-1949). Ръководител на Секцията по българска литература до освобождението към Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1948-1983). Ръководител на Архивния институт при БАН (1949-1951). Главен редактор на "Списание на Българската академия на науките" и на поредицата "Български фолклор" (1958-1976). Създател и пръв директор на  Института по фолклор към Българска академия на науките (15 март 1973-31 юни 1982). Директор на Кирило-Методиевския научен център към Президиума на БАН (1980-1991). Председател (от 8 май 1987) на Българския национален комитет на славистите. Член на Международния комитет на славистите (1955) и негов подпредседател (1960-1963 и от 1985). Автор е на изследвания върху българския фолклор, старата българска литература, литературата на Възраждането, полската литература. Дарява личната си библиотека от 14 296 заглавия на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970, декември 1978).

Васил Чернаев, български цигулар (1912-1975).
Концертмайстор на Софийската филхармония (1947-1949). От 1949 г. е концертиращ артист в Будапеща, Унгария (1954), Полша (1954), Румъния (1955), Париж, Франция (1957), Югославия (1964) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950, удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963). Носител на орден "Народна република България"  първа степен (септември 1972).

Павел Куянцев, руски художник маринист (1912-1997).
В продължение на 45 години работи в морското параходство за Далечния изток. Автор е на повече от 1000 акварели, отразяващи събития от морската история на Русия, пейзажи от Далечния изток, Арктика и Антарктика.

Роке Гастон Масполи, уругвайски футболист (вратар) (1917-2004).
Печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Фонс Радемакерс, нидерландски актьор и режисьор (1920-2007).
Режисьорският му дебют "Село край речния бряг" (1958) е първият филм в историята на холандското кино, номиниран за наградите "Оскар". Носител на "Оскар" за чуждоезичен филм (1986) за филма "Нападение" (1985), адаптиран по едноименната книга на Хари Мулиш.

Антон Антонов - Тонич (ист. име Антон Константинов Антонов), български писател (1924-1993).
Редактор и завеждащ отдел във в. "Стършел" (1946-1969). Отговорен секретар на Съюза на българските писатели (1969-1970). Бил е главен редактор на Телевизионния център в Българската телевизия. Автор е на първите художествени творби на спортна тема в българската литература - романа "Красна поляна" (1956), новелата "Цар Футбол" (1964), романа "Откраднатият влак" (1971) и др.

Анди Уорхол, американски художник (1928-1987).
Oсновоположник на течението попарт през 60-те години на 20-и в.

Ричард Тейлър, американски физик от канадски произход (1929-2018).
Един от авторите на експериментални изследвания във физиката, потвърждаващи съществуването на кварки. Носител на Нобелова награда за физика за 1990 г. заедно с американските физици Джеръм Фридман и Хенри Кендъл за техните новаторски изследвания върху дълбокото нееластично разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, които са от съществено значение за развитието на кварковия модел във физиката на елементарните частици.
/МГ/КГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:03 на 25.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация